Те пак го направиха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Те пак го направиха

Меркел и Саркози отново сключиха сделка преди сделката

Те пак го направиха

В типичен стил Франция и Германия сключиха сделка за бъдещето на ЕС. Тя обаче рискува да го хвърли в нови вътрешни драми

Светломира Гюрова
4578 прочитания

Меркел и Саркози отново сключиха сделка преди сделката

© reuters


Не че не се е случвало и преди. Лидерите на Франция и Германия се събират, вземат ключови за бъдещето на ЕС решения и след това ги налагат на останалите. Разликата този път е, че френско-германският пакт се натъкна на необичайно голяма съпротива. А и съдържанието му е взривоопасно и заплашва да хвърли ЕС в поредния ступор от безкрайни вътрешни драми и боричкания в крайно неподходящ момент.

Историята започна на 18 октомври във френския курортен град Довил. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози се разходиха по крайбрежната алея. И след това обявиха, че са взели решение, което на практика обезсмисли провеждащата се в същия този момент в Люксембург разгорещена среща на европейските финансови министри.

На нея президентът на ЕС Херман ван Ромпой оповести изготвения от специално създадена група експерти под негово ръководство план за "европейско икономическо управление". Той е резултат от шестмесечния труд на експертите, натоварени да измислят начин ЕС да избегне нови разтърсващи финансови кризи от гръцки тип. Както коментира директорът на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel Жан Пизани-Фери пред в. Financial Times: "Много е странно как Франция и Германия решиха, че точно в същия ден, когато Ван Ромпой представи доклада си, те трябва символично да кажат на всички: Ние ръководим шоуто."

Всъщност това така или иначе всички го знаят. Но този път беше прекалено очевадно афиширано, а и на мнозина не им харесва накъде отива шоуто. Ето защо срещата на върха на ЕС на 28 и 29 октомври (приключила след редакционното приключване на "Капитал") започна с доста висок заряд.

Полуавтоматично оръжие

След сделката между Меркел и Саркози основната точка в дневния ред се оказа нещо, което никой (с изключение на Берлин) няма желание да обсъжда - промяна на Лисабонския договор на ЕС. И съвсем обяснимо - който е следил мъчителната десетгодишна сага около документа, лесно може да си представи защо каквото и да било споменаване за отварянето му може да докара неприятни тръпки на всеки в Брюксел.

Само че щом Ангела Меркел иска нещо, обикновено го получав. Още повече с помощта на Никола Саркози. Тя беше осигурена именно в Довил, където френският президент изтъргува подкрепата си за ремонт на договора срещу смекчаване на механизма за автоматично налагане на санкции срещу бюджетните нарушители, който се обсъждаше в същия този ден в Люксембург.

След като гръцкият кошмар изправи еврозоната на ръба, Германия поиска твърди гаранции, че няма да се допусне нещо подобно да се случи отново. Франция обаче, която съвсем не е фискален светец, от самото начало не хареса идеите държавите, които нарушават ограниченията за размера на бюджетния дефицит (до 3% от БВП) и държавния дълг (до 60% от БВП), да бъдат автоматично наказвани.

И Саркози получи своето - сделката с Меркел предвижда толкова политическа намеса в процеса, че в интервю за германската телевизия ZDF люксембургският външен министър Жан Аселборн определи механизма за санкции като "абсолютно неприложим", а сп. Economist го сравни с полуавтоматично оръжие, поставено зад врата, ключът от която се държи от националните лидери. Предложението предвижда правителствата, които нарушават правилата, да имат шест месеца, в които да докажат реален напредък за спазването им. За да бъдат наказани, мнозинството от страните в ЕС трябва да гласуват, че провинилото се другарче не прави достатъчно. На практика това не се различава особено от сегашния арсенал от възможни санкции, които точно заради политическата им неприемливост никога не са били прилагани в цялата им строгост. "Политиците очевидно не са научили нищо от кризата", заключава президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Клаус Цимерман пред сп. Spiegel.

Никога вече или както обикновено

В замяна на отстъплението си германският канцлер поиска ремонт на Лисабонския договор. Той трябва да осигури възможност на провинилите се финансово правителства да бъде отнето правота на гласуване в ЕС, създаване на процедура за фалит на държави от еврозоната и постоянен механизъм за спасяване на закъсалите, който да действа, след като договореният в разгара на гръцката криза фонд за спешна помощ от 440 млрд. евро престане да съществува през 2013 г.

Стъпката назад на Меркел й навлече критики от всички страни - от Холандия и скандинавските страни, които бяха нейни съюзници в битката за строги правила и сега се чувстват предадени, от собствените й коалиционни партньори и дори от президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, който рядко си позволява да изразява толкова открито недоволство. А желанието за промяна на Лисабонския договор предизвика остри сблъсъци. Вицепрезидентът на Европейската комисия Вивиан Рединг се възмути от "френско-германския диктат" и нарече намеренията за предоговаряне на документа "безотговорни". Макар че изказването й беше определено като лично мнение, което не отразява становището на комисията, е ясно, че Рединг каза това, което всички мислят.

Същевременно все повече наблюдатели се питат дали Саркози не е надхитрил Меркел, обещавайки й нещо, което няма как да изпълни, дори и да иска. Например желанието й за лишаване на държави от правото им на гласуване бе наречено от президента на Европейската комисия Жозе Барозу нереалистично. Настояването за механизми за фалит и спасяване успя да намери подкрепа, но пак остава въпросът с взривоопасния ремонт на Лисабонския договор. Опитът показва, че това не е лесно, а последното, от което има нужда ЕС в момента, е да затъне в безкрайни парализиращи сблъсъци между държавите и институциите в съюза.

Не че не се е случвало и преди. Лидерите на Франция и Германия се събират, вземат ключови за бъдещето на ЕС решения и след това ги налагат на останалите. Разликата този път е, че френско-германският пакт се натъкна на необичайно голяма съпротива. А и съдържанието му е взривоопасно и заплашва да хвърли ЕС в поредния ступор от безкрайни вътрешни драми и боричкания в крайно неподходящ момент.

Историята започна на 18 октомври във френския курортен град Довил. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози се разходиха по крайбрежната алея. И след това обявиха, че са взели решение, което на практика обезсмисли провеждащата се в същия този момент в Люксембург разгорещена среща на европейските финансови министри.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    "Ние ръководим шоуто."
    - вярно, те ръководят шоуто днес,
    Франция и Германия, след като и Лондон бърза да се присъедини към PIIGS четата......
    Така че барабойковци, слушайте какво говори МВФ, Меркелка и Саркозите са много сериозни, ще сме първите за ошамарване, ако само помислим да стъпим на "криво" ...

  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    Лошото за Франция и Германия е, че вече има цели 25 други страни освен тях... Да вземат да се ориентират в новата ситуация, че догодина като Полша е председател могат да се случат интересни неща.

  • 3
    donio avatar :-|
    donio

    ЕС стана все по-малко Съюз и все по-малко Европейски,а заложник на други интереси всички участници във форума знаят кои."Ние нямаме интерес да изречем истината на глас макар,че всички я знаят"А.Багренородний -византийски император.

  • 4
    miro_bg avatar :-|
    Miroslav Georgiev

    който плаща , той поръчва музиката ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK