Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 29 окт 2010, 16:54, 7771 прочитания

Полша свали гарда пред "Газпром"

Преговорите между руския монополист и Варшава са предвестник за разговорите с България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако някой в Източна Европа може да устои на натиска на "Газпром", то това би трябвало да бъде Варшава. Продължилите повече от две години преговори между Полша и руския монополист за дългосрочните доставки на газ обаче показват, че дори храбрите шляхтичи в крайна сметка свалят гарда. Тази седмица Варшава на практика прие всички съществени претенции на "Газпром". Изходът от преговорите е предвестник и за това какво вероятно ще се случи в преговорите между България и "Газпром", тъй като разговорите бяха нещо като изпитателен полигон за тактиката на руската компания - през Полша минават основните количества руски газ, а страната винаги се е разглеждала като основен дразнител за Кремъл.

Дребни газови врътки


В последния вариант на договора (за чието съдържание може да се съди само по косвени източници) най-спорният момент, който препречваше сключването на споразумението – свободата на достъп до газопровода "Ямал", е решен по-скоро в полза на "Газпром". Договорът  трябва да бъде подписан този петък (след редакционното приключване на броя), но това все още има възможност да се окаже поредният отложен финал.

Първият "окончателен" вариант на договор между полската PGNiG и руската компания беше готов още в началото на годината, но през февруари, след намеса на Европейската комисия, двете страни се върнаха на масата на преговорите. Комисията заяви тогава, че не е сигурна доколко договорките съответстват на европейското право. Брюксел се опасяваше, че собствеността и управлението на тръбопровода е в едни ръце – на смесената руско-полска компания EuRoPol GAZ, което ще попречи на трети страни да имат достъп до тръбата. Това е нещо, което Европейската комисия се опитва да наложи отдавна, за да  засили конкуренцията на енергийните пазари. Така в хода на преговорите бе взето решение управлението на газопровода  да се прехвърли на държавната Gaz-Systems.

След като вече няколко месеца изглеждаше сякаш с помощта на Брюксел Полша ще успее да вземе превес и да поеме техническия и търговския контрол върху полския участък на "Ямал", в поредния обрат от преговорите се оказа, че това не  е точно така. След като полското правителство одобри споразуменията във вторник, говорителят на EuRoPol GAZ Мирослав Добрут заяви, че държавната Gaz-Systems щяла да управлява само свободния обем на газопровода, и то само когато такъв бъде определен от собственика. Това на практика обезсмисля предишното решение за разделянето на собствеността от управлението и Европейската комисия не закъсня да изрази съмненията си за сделката. Представители на държавната компания отговориха, че не виждат правно основание Брюксел да влиза в детайлите на търговски договорки.



В самата Полша мненията са по-скоро разделени. Анджей Кублик от "Газета виборча" коментира за "Капитал", че Русия е взела превес. Защо тогава договорите са тайна? "Преговорите не бяха кой знае какъв успех, но не бих казал, че аз лично се чувствам прекаран от руснаците", казва Томаш Шмал, енергиен експерт от независимия институт "Собиески". По думите на Шмал, след като за двадесет години страната не е успяла да изгради алтернативни връзки, сега няма какво да се чуди, че руснаците експлоатират всяка възможност.

Полският газов проблем

На фона на проблемите, които има България, интригата в преговорите между Полша и Русия изглежда незначителна. Те започват преди две години, когато Росукргаз, смесена компания между "Газпром" и двама украински бизнесмени, спира доставките след газовите скандали между Киев и Москва. Компанията доставя около 2 млрд. куб.м газ и така се появява сериозна дупка в полския газов баланс (от общ внос от 9 млрд. куб.м). По-неприятният проблем е, че въпреки значително по-голямата диверсификация на доставките в сравнение с България Полша на практика няма как да си достави необходимите количества. "На теория те бяха налични на пазара, но никой от търговците не се осмеляваше да ги достави, за да не ядоса "Газпром", обяснява Шмал.

В хода на преговорите обаче "Газпром" се опитва да предоговори цялата сделка и да удължи контрактите си Полша, които иначе изтичат чак през 2022 г. Предложението на Русия е договорите да бъдат удължени до 2037  г. и дори до 2049 г. Това, освен че е абсурдно дълъг срок, в който не могат да се правят никакви прогнози, очевидно цели да попречи на страната да развие алтернативни източници. В момента на Балтийско море Полша изгражда терминал за втечнен газ, който трябва да започне работа през 2014 г.

В крайна сметка след дълги преговори в началото на годината се стига до споразумение.

Тогава обаче се намесва Европейската комисия. Договорът между "Газпром" е предоставен на Брюксел от Министерството на външните работи, чийто шеф Радек Сикорски е нещо като вътрешнополска опозиция на стоплянето на отношенията с Русия. Комисията намира, че договорът пречи на конкуренцията, и намеква, че на Полша могат да бъдат наложени санкции. Последното не е много сигурно.  Европейското законодателство, което изисква разделянето между доставчика и търговеца на газа, има толкова много условности, че правилото изглежда по-скоро като изключение. Полските закони обаче също изискват това и Варшава продължава преговорите.

Към момента изглежда, че Полша успява само да запази срока на контракта за доставка и транзит на газ до 2022 г. По всички други условия Москва удържа победа. Въпреки че управлението на газопровода "Ямал" е прехвърлено на друга компания, тя има само формален контрол върху неговото опериране и не може да гарантира достъпът на трети страни. Цените на доставките едва ли ще паднат въпреки намеците на полските преговарящи, че те могат да се свият с десет процента. В началото на седмицата руският зам. енергиен министър Анатолий Яновски каза, че министерството му е "заповядало" поверените му компании да свалят цените. Според Шмал Полша просто няма достатъчно аргументи за това. Ако терминалът за втечнен газ функционираше, то е можело да се водят сериозни преговори, казва той. Германия например постигна сваляне на цените с 20% в началото на годината, но Берлин имаше достатъчно възможности да взима газ от други източници или дори да го замества с други горива.

В хода на преговорите полските представители са се опитали да говорят и за промяна на формулата за определяне на газа. Сега тя се базира върху цените на петрола и не отразява реалностите на газовия пазар. Идеята е като алтернатива да се използват цените на втечнения газ, но според Шмал промяната не се е случила.

Един по един

По-големият проблем е, че Русия продължава да налага условията си на страните от Източна Европа, без те да могат да обединят усилията си. "Европейската комисия няма ясна политика за транзита. Ако имаше такава, Русия просто нямаше да може да играе между нас", смята Шмал. Според него източноевропейците повече говорят за общи действия, отколкото правят нещо по-въпроса.

Аналогиите с България

Преговорите между Полша и "Газпром" имат доста аналогии с България. Основният проблем  между София и Москва ще бъде въпросът за контрола върху управлението на "Южен поток". Преди две седмици, след срещата си с министъра на икономиката Трайчо Трайков, шефът на "Газпром" Алексей Милер каза, че през ноември ще бъде създадена съвместна компания, която ще е оператор на българския участък от газопровода. Тоест най-вероятно собствеността и управлението ще са в едни и същи ръце. Това е почти същият сценарий, както в Полша. Разликата е, че полското законодателство забранява това, което принуди руския монополист на поне привидни отстъпки. Самото европейско законодателство препоръчва пълното разделяне, но има и вариант, при който компаниите - доставчици на суровините, могат да запазят собствеността си върху операторите. След успеха си в Полша "Газпром" едва ще бъде склонен на нещо по-малко в България. Допълнителен проблем ще се окаже и включването на част от съществуващата газопреносна мрежа в "Южен поток". Според публично известното от договорите тя ще остане българска собственост, но отново не е ясно кой ще определя използването на обемите в нея.

Както и в полския случай, в България "Газпром" ще се опита да наложи максимално дълъг договор, така че да обезсмисли търсенето на алтернативни източници на природен газ. България вече подписа през 2006 г. споразумения за доставки и транзит до 2030 г. През следващата година обаче трябва да бъдат подписани договори, които ще заменят изтичащите споразумения за доставки от "Овергаз" и WIEE. Първата компания на практика осъществява около 70% от вноса в България. София предлага тези договори да се заместят с десетгодишни, но реакцията на "Газпром" все още не е ясна.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Корона от тръни за Китай Корона от тръни за Китай

Пандемията тласка Вашингтон и Пекин към нова студена война, от която може да пострада и Европа

29 май 2020, 479 прочитания

Тръмп настоява за по-строг контрол на социалните медии 4 Тръмп настоява за по-строг контрол на социалните медии

Очаква се да бъде преразгледан законът, защитаващ Facebook и Twitter от отговорност за постовете на потребителите

28 май 2020, 1103 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Бразилия избра своята "желязна лейди"

Без изненади Дилма Русеф стана първата жена президент на най-голямата икономика в Южна Америка

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Aко това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10