Това са главно млади мъже на по 20-ина години, които се надяват да намерят работа и по-добър живот в Европа. Нерядко в групите обаче има цели семейства с малки деца. Те идват не само от Афганистан и Пакистан, но също от Иран, Ирак, Алжир и Мароко.

Групите нелегални бежанци

често започват последния етап от пътуването си в Истанбул някъде около полунощ, обяснява Расим, афганец, който наскоро е минал границата по подобен начин. Цената на прехода е между 500 и 1500 евро, казва той и добавя: "Зависи от националността." Трафикантите откарват групите си до турския бряг на Марица, дават им надуваеми лодки и оттам нататък ги оставят сами. "Понякога трафикантите дават и гребла, но понякога няма и трябва да гребеш с ръце", разказва Расим и вмъква: "Ако реката е спокойна, това не е никакъв проблем." Нерядко обаче тъмнозелените води на Марица носят към Егейско море труповете на онези, които не са успели да се справят с последната част от прехода. Освен реката дебнат и други опасности - минните полета в ничията земя между Гърция и Турция например, по които също загиват хора.

Късметлиите, които са успели да стъпят живи и здрави на европейска територия, започват да се появява по централните площади и гарите на граничните гръцки селца около 6-7 ч. сутринта. "Никой не се опитва да се крие от полицията. Те искат да ги арестуват, за да могат да кандидатстват за убежище в страната", обяснява Расим. Така че, уморени, изгладнели и нерядко мокри и кални след прехода, групичките нелегални имигранти започват търпеливо да чакат появата на полицията. Тя понякога вече е там с готови автобуси. Друг път идва едва привечер. "Ние им даваме храна и някой път дрехи или обувки", казва Нико от Неа Висса. Какво мисли за тълпите имигранти, които се появяват в селото всеки ден? "На мен не ми пречат. Това са бедни хора, които нямат нито храна, нито работа", махва с ръка той.

Вероятно не всички гърци от граничните села в района споделят отношението на Нико. Огъващото се под бюджетните си драми правителство в Атина, което трябва да се бори и срещу двуцифрената гръцка безработица, няма кой знае какви възможности да поеме масовия наплив от имигранти. "Ситуацията в Гърция е много сериозна", призна неотдавна изпълнителният директор на Frontex Илкка Лайтинен. Атина не закъсня с отчаяния си призив за помощ от ЕС и от началото на ноември около 200 специалисти (включително 11 българи) от новите европейски екипи за бърза гранична интервенция (RABIT) се притекоха на помощ на местните граничари и полиция. Това ще е първата международна акция на RABIT след създаването им преди около три години. В Гърция пристигнаха експерти по подправени документи, нелегално пресичане на граници, откраднати превозни средства, интервюиращи, преводачи.

Все още не изглежда много ясно как точно те ще успеят да спрат

Наплива от имигранти

по границата с Турция. Мнозина гърци гледат скептично на помощта от ЕС. Сред тях е и Димитрис Петровитс, един от кандидатите в граничния район Еврос на гръцката опозиционна партия "Нова демокрация" за предстоящите местни избори в страната на 7 ноември. "Frontex само наблюдават. Какво могат да направят те", вдига рамене Петровитс.

Самите гръцки власти правят каквото могат. Казват, че процедурата по подаване на молба за убежище в страната реално не работи. След като ги подържи няколко дни в център за бежанци, полицията пуска повечето нелегални имигранти отново на свобода. Задържат само иракчани и иранци, които могат да върнат обратно в Турция по специална двустранна спогодба. Останалите скитат по пътищата из региона без ясна посока или се мъчат да отидат в други европейски страни, където отново да опитат да подадат молба за убежище.

Една октомврийска вечер група от 11 млади мъже се лута в тъмното по пътя недалеч от гръцкия град Александруполис на брега на Егейско море. Температурата е около 5 градуса, но единият от мъжете е абсолютно бос. Всички изглеждат премръзнали, гладни, но най-вече объркани. Казват, че петима от тях са от афганистанския град Джелалабад, а останалите шестима - от столицата Кабул. Тръгнали са към Европа пред 25 дни, а последните четири са прекарали в гръцки център за бежанци. Полицията ги пуснала по-рано същия ден и вече от пет часа те обикалят околността в търсене на жп гара. Местни хора им обяснили, че в селището с центъра за бежанци такава нямало - откровена лъжа. Всъщност на мъжете гара не им трябва, защото нямат пари нито за билети, нито дори за храна. Трябва им телефон. Единият от тях има брат във Великобритания. Иска да му се обади, за да може братът на свой ред да се обади на свой познат в Атина. Този познат ще даде на всички пари на заем или по друг начин ще им помогне да се доберат до гръцката столица. Там ще да подадат молби за убежище в страната. От полицията им казали, че имат 30 дни време да направят това, иначе ще ги депортират обратно.

Ден по-късно друг млад афганец разказва, че живее в Гърция вече около три години. Все още очаква решение по случая си и докато не го получи, не може да напуска страната. Родом е от Централен Афганистан. Родителите му се преместили в Пакистан, но след години решили отново да отидат у дома. Написали писмо до местния военен предводител с молба за разрешение да се върнат. "Той ни отговори, че няма нужда от предатели. Тогава аз дойдох в Европа", споделя младият мъж. Не иска да си каже името от страх да не си създаде проблеми с гръцките имиграционни власти. Надява се скоро да получи отговор на своята молба за политическо убежище, но е наясно, че може да чака още години. "Много от хората, които идват в Гърция, са всъщност икономически имигранти", признава той и след кратка пауза добавя: "Мислят, че тук ще намерят нещо по-добро, но всъщност само си съсипват живота."