История без хепиенд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

История без хепиенд

Стотици симпатизанти на Аун Сан Су Чи се събраха при вестта за освобождаването й пред централата на партията Национална лига за демокрация

История без хепиенд

Емблемата на битката за демокрация в Мианма Аун Сан Су Чи вече е на свобода. Това все още не означава, че режимът на хунтата е приключил

Марина Станева
3351 прочитания

Стотици симпатизанти на Аун Сан Су Чи се събраха при вестта за освобождаването й пред централата на партията Национална лига за демокрация

© reuters


Тя е глобална икона и ликът й е един от най-разпознаваемите в целия свят. Дори да не знаете историята й и да не можете да посочите родната й Мианма на картата, лицето на Аун Сан Су Чи вероятно ви е познато. Боно я включи във видеоклип на U2. Mtv пусна филмче, в което настояваше за освобождаването й. Всевъзможни поп певци и холивудски звезди агитираха в нейна подкрепа. Плакати с лика й се появиха на знакови места като Капитолия в Рим.

Сега 65-годишната носителка на Нобелова награда за мир най-после е свободна, след като прекара под домашен арест 15 от последните 21 години. Под различни претексти, кой от кой по-абсурден, военната диктатура в Мианма (бившата Бирма) я държеше затворена от 1989 г., като през това време имаше периоди, в които бе временно пускана на свобода. За последно присъдата й бе удължена с допълнителни 18 месеца през август 2009 г.

Шест дни след победата си на изборите на 7 ноември, които бяха първите в Мианма от 20 години, но бяха широко разкритикувани като нечестни и фалшифицирани, военната хунта освободи дисидентката. Това обаче съвсем не означава, че режимът в страната е паднал.

Добре познат сценарий

Както отбелязва в. Financial Times, няма сигнали, които да сочат, че военните имат каквото и да било намерение да пуснат властта. "Аун Сан Су Чи бе освободена само защото присъдата й изтече", коментира пред "Капитал" Кери Браун, експерт по Мианма в британския институт по международни отношения Chatham House. "Освен това скорошните избори в страната минаха доста добре за военните. Така че пускането й е по-скоро израз на увереността на управляващия режим, който изобщо не смята да се оттегля." По думите на анализатора дори не е сигурно, че това ще е крайното й освобождаване. Военните и друг път са пускали дисидентката само за да я задържат отново. Така че сценарият на котка и мишка е добре познат.

Въпреки това редица организации за защита на човешките права и световни лидери изразиха задоволството си от освобождаването на Аyн Сан Су Чи. Оптимисти побързаха да сравнят политическото бъдеще на опозиционерката със съдбата на Нелсън Мандела. Според експерта Кери Браун обаче това не е реалистично: "Мандела беше в затвора 27 години, но когато излезе, имаше достатъчно знаци, че това е свързано със споразумение правителството на Южна Африка да извърши дълбоки реформи в собственото си управление. В Мианма нищо не подсказва за такъв развой."

Попарен ентусиазъм

Освен това партията на Аyн Сан Су Чи - Национална лига за демокрация (НЛД), е разбита, а членовете й са в затвора или в чужбина.

"НЛД е отслабена след десетилетие на гонения. Аyн Сан Су Чи трябва да опита да я възстанови отново като политическа сила и да обедини различните опозиционни активисти", смята Кери Браун. Все пак според анализатора има лъч на надежда, тъй като ръководният елит на военните е почти на 80 години: "Трябва да има промяна в ръководството. Един от ключовите въпроси ще бъде как следващото по-младо поколение лидери ще предприеме политически и икономически реформи."

От друга страна обаче, досегашните опити на международната общност да изолира Мианма чрез санкции са неуспешни, тъй като страната поддържа добри икономически връзки с Китай, пише в. Financial Times. Според изданието, ако Аyн Сан Су Чи и генералите се сблъскат в политическа битка, е малко вероятно на Мианма да бъде наложена пълна международна изолация. Дори хунтата отново да реши "да стреля по хилядите, излезли по улиците, опитът подсказва, че азиатските й съседи рано или късно ще й простят".

Списание Economist също попарва прекаления ентусиазъм с обобщението, че в миналото освобождаването на дисидентката е било илюзорно, тъй като хунтата е налагала такива стриктни ограничения върху действията й, че тя просто се е озовавала в един по-голям затвор. Според в. Washington Post пък с изказването си, че ще търси диалог с военните, Аyн Сан Су Чи вече е намекнала, че стратегията й да донесе промяна в Мианма е базирана на компромиса.

Освобождаването на Аyн Сан Су Чи отключи вълна на оптимизъм и надежда не само в Мианма. До истинския хепиенд обаче има още време и той съвсем не е гарантиран.

Коя е тя

Аун Сан Су Чи се превърна в международен символ на мирната съпротива срещу репресиите. Затова и често я сравняват с Нелсън Мандела, Мартин Лутър Кинг и Махатма Ганди. Усилията да върне демокрацията в стегната в желязна хватка от военните Минама й струват свободата. Военната хунта отказва да признае убедителната победа на оглавяваната от нея Национална лига за демокрация (НЛД) на изборите през 1990 г. и до днес държи властта, сменяйки имената на страната и на тогавашната столица – съответно от Бирма на Мианма и от Рангун на Янгон. По-късно по неизвестни причини столицата е преместена в Найпидо, като градът все още не е напълно построен.

През 1991 г. Аун Сан Су Чи получава Нобелова награда за мир, защото е "бележит пример за силата на безсилните". Дисидентката е дъщеря на местен борец за независимост, убит, когато тя е едва 2-годишна. Учи в Оксфорд философия, политика и икономика. Там се запознава с бъдещия си съпруг – британски преподавател, от когото има 2 деца. Връща се в родината през 1988 г., за да се грижи за болната си майка. По това време държавата е обхваната от вълна от протести. Хиляди излизат по улиците с искания за промяна. Аун Сан Су Чи обяснява решението си да поведе движението за демократични реформи така: "Като дъщеря на баща си не можех да остана безучастна." Тя организира демонстрации и обикаля страната, призовавайки за "мирна смяна на режима" и свободни избори. Но протестите са смазани брутално от военните, завзели властта след преврат на 18 септември 1988 г.

През март 1999 г. опозиционната лидерка е сполетяна от дълбока лична трагедия, когато съпругът й умира от рак. Военната хунта й разрешава да пътува до Великобритания, за да го види на смъртния одър, но тя отказва от страх, че няма да я пуснат да се върне обратно. Тя има внуци, които никога не е виждала.

Наскоро бе критикувана за решението си да не участва в изборите в Мианма през ноември т.г. НЛД обяви, че изборните закони са нечестни, и бойкотира вота. Според новите закони обаче това автоматично означава, че партията трябва да бъде разпусната. Тогава част от НЛД сформира нова партия (заклеймена от някои като предателска) и все пак реши да се пробва на изборите, които Барак Обама описа като "нито свободни, нито справедливи". Военната хунта си гарантира победа на вота и така се окопа още по-дълбоко във властта. Шест дни по-късно Аун Сан Су Чи бе пусната от домашен арест.

В едно от редките си интервюта през 2007 г. тя заяви: "Те не могат да спрат хората, не могат да спрат свободата. И нашето време ще дойде."

Тя е глобална икона и ликът й е един от най-разпознаваемите в целия свят. Дори да не знаете историята й и да не можете да посочите родната й Мианма на картата, лицето на Аун Сан Су Чи вероятно ви е познато. Боно я включи във видеоклип на U2. Mtv пусна филмче, в което настояваше за освобождаването й. Всевъзможни поп певци и холивудски звезди агитираха в нейна подкрепа. Плакати с лика й се появиха на знакови места като Капитолия в Рим.

Сега 65-годишната носителка на Нобелова награда за мир най-после е свободна, след като прекара под домашен арест 15 от последните 21 години. Под различни претексти, кой от кой по-абсурден, военната диктатура в Мианма (бившата Бирма) я държеше затворена от 1989 г., като през това време имаше периоди, в които бе временно пускана на свобода. За последно присъдата й бе удължена с допълнителни 18 месеца през август 2009 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK