Къде сбърка Европа

За да запази еврото, Брюксел трябва не просто да спаси задлъжнелите държави, а и драстично да промени правилата

"Ние сме в криза на оцеляването. Ако еврозоната не оцелее и Европейският съюз няма да оцелее." Странно, но тези почти панически думи не са на някой заклет евроскептик, а на самия президент на ЕС Херман Ван Ромпой. Те трябваше да спрат поредната вълна на дълговата криза в Европа, като накарат Ирландия да приеме финансова помощ от Брюксел и да успокоят пазарите.

Засега не се получи (и самият Ромпой заяви, че не е бил разбран правилно), но пък двете изречения имат и по-голямо достойнство. Те показват може би най-големия проблем на европейския паричен съюз - всеобщото разбиране, включително и на политиците, че никоя страна членка не може и не трябва да фалира. Митът се превърна в самосбъдващо се пророчество. Вярвайки в него, някои правителства си позволиха да отхлабят фискалната дисциплина. Вярвайки в него, инвеститорите (най-вече големите европейски банки) недооценяваха риска и финансираха евтино свръхзадлъжняването на някои държави. И вярвайки в него, европейските лидери през пролетта решиха да налеят 110 млрд. евро, за да предотвратят фалита на Гърция и заедно с МВФ създадоха предпазна мрежа за 750 млрд. евро, която да поеме други подобни спешни случаи.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове