Оръжия на рамо и обратно, ходом марш!

НАТО козирува на смирените амбиции

Оръжия на рамо и обратно, ходом марш!

С новата стратегия НАТО се отказва от ролята на глобален полицай.

Огнян Георгиев
5745 прочитания

НАТО козирува на смирените амбиции

© reuters


Поне никакви китайци. Това може да бъде облекчението на Барак Обама, докато участва на двудневната среща на върха на НАТО в Лисабон на 19 и 20 ноември. Защото след серията форуми в Азия с участието на новия най-голям конкурент на САЩ за глобално влияние, този в португалската столица изглежда като събиране с добрите стари приятели. Но само на пръв поглед.

Европейските страни, Канада и САЩ имат да обсъждат няколко въпроса, които няма да са от най-лесните и приятни. Някои от тях са свързани с новата стратегическа концепция на НАТО, която ще бъде приета на форума (третата за последните 20 години), някои - с по-непосредствени проблеми. За Обама, който отмени последната си среща с ЕС в Мадрид, сядането на шумната, разногласна маса на 28 различни лидери ще има за цел да постави краен срок на мисията в Афганистан. 2014 г. е датата, която стана ясна преди дни, след като бе потвърдена и от американския пратеник в Афганистан и Пакистан Ричард Холбрук. Вашингтон бърза да убеди всички, че това няма да е повторение на 1989 г., когато съветските войници уморено напуснаха маковите полета, а в последвалите десет години там се настаниха талибаните и "Ал Кайда". Афганистанските сили и правителство трябва да са поели контрола в ръцете си и да имат нужда само от обучители и малки военни формирования за помощ при по-големи операции.

От сегашна гледна точка това изглежда абсурдно за постигане. Датата обаче има друго значение. "2014 г. ще бъде спасението от това темата Афганистан да "открадне" и тази среща на НАТО", каза пред вашингтонския Council on Foreign Relations експертът от Rand Corporation Робърт Хънтър. "Обявяването на времеви хоризонт ще помогне на европейските лидери, които са под обществен натиск, да обяснят докога ще останат войниците."

Щит високо, САЩ далече

След като отметнат войната, основният нерешен проблем ще остане ПРО - противоракетната отбрана. След като зачеркна плановете на Джордж Буш за нови системи в Полша и радари в Чехия, Обама прехвърли топката към алианса, като поиска ПРО да се превърне в обща натовска цел, която да залегне в концепцията. Тук започнаха да изникват един след друг проблеми. Първо Германия поиска новата система да бъде осъществена за сметка на изтеглянето на американските ядрени оръжия от Европа. Още след като влезе в управлението през ноември 2009 г., външният министър Гидо Вестервеле се обяви за пълно изтегляне на ядрения потенциал на НАТО от Германия.

Това е смислен дебат - както подчертава Майка Зенко от Council on Foreign Relations, американските ядрени оръжия в Европа (около 200 на брой) вече не предоставят никаква добавена стойност, защото САЩ имат достатъчно друг ядрен потенциал за защита на континента, защото новите заплахи надали ще имат нужда от атомен отговор и защото системи като ракетната отбрана биха гарантирали повече сигурност. Германското искане получи удовлетворителен отговор и ще бъде обсъждано допълнително, но за сметка на това пред ПРО изникна друг проблем.

Турция поиска системата да покрива цялата й територия и в документа да не се посочва изрично заплахата от Иран. И двете са разбираеми грижи на Анкара, която ни най-малко не иска да влиза в излишен спор със съседната държава. В повече дойде искането на премиера Реждеп Тайп Ердоган страната да участва в командването на системата, ако част от нея бъде на турска територия. Последните сигнали преди срещата издават усилено лобиране между европейските столици, като турски дипломати твърдят, че Иран няма да бъде споменат поименно в основния документ. Най-вероятното решение все пак ще бъде включването на ПРО в натовската концепция, макар и с доста размити очертания, които тепърва ще бъдат прокарвани през различни интереси (включително желанието на България да участва в системата).

За Русия, този път спокойно

Това, което със сигурност ще влезе в новата концепция, ще бъде повторното потвърждаване на прословутия член 5 от Северноатлантическия договор - атака срещу един е атака срещу всички. Но понятието няма да бъде разширявано с такива заплахи като кибератаките и енергийната сигурност, които ще попадат под член 4 - консултации със съюзниците. Самият факт, че има нужда от такова потвърждаване (за което настояваше и България), обаче показва, че нещата в алианса куцат тежко. След руско-грузинската война през 2008 г., Полша и балтийските страни поискаха НАТО да разработи планове за защитата им, да проведе учения и да потвърди, че старата максима "каквото в Берлин, такова във Вашингтон" работи и за тях.

Не е тайна, че основното притеснение беше Русия. Срещата в Лисабон би трябвало да донесе качествено ново развитие в диалога с Москва и това е другото голямо очакване. Във френския град Довил миналия месец германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози убедиха Дмитрий Медведев да присъства на срещата, което ще е първото подобно събитие от войната с Грузия. Нещо повече - съветът Русия-НАТО този път наистина може да бъде реален съвещателен орган вместо съобщителен, на който 28-те да информират руснаците какво са се разбрали. Руснаците напоследък са много по-активни в сътрудничеството си със Запада: отказаха да продадат ракети на Иран, пуснаха доставки на НАТО за Афганистан и снижиха тона в оплакването от ПРО.

Според Андрей Рябов, главен редактор на "Мировая экономика и международные отношения", основната причина е икономическа - Русия скоро ще има огромна нужда от свежи инвестиции отвън, а лидерите й са изплашени, че няма как да си партнират равностойно с Китай. Западът пък, пише Рябов в "Газета.ру", сега е в далеч по-отслабена позиция, отколкото при последните такива разговори - през 2001 г. Комбинацията може да се окаже успешна основа за истинско сътрудничество, още повече че Русия е изправена пред много по-реални опасности от НАТО: например следващото поколение лидери в Централна Азия най-вероятно ще говорят китайски, не руски.

Назад към Европа?

Нова концепция, успокоени съюзници, график за изтегляне от Афганистан и надежда за сътрудничество с Русия. Толкова ли е розово положението за един съюз, който преди две години изглеждаше запътил се към небитието? Разбира се, че не. НАТО например има чисто финансови проблеми. Както каза един британски журналист, "ако имаш тежък бюджетен дефицит и най-добрата армия в света е обвързана да ти помага с договор, откъде ще режеш пари?" Редица страни като Великобритания, Португалия и Франция обявиха съкращения на бюджета си за отбрана и това заплашва да хвърли още повече от тежестта върху САЩ, които и сега са недоволни.

"Вече не режем тлъстини, а мускули, и ще стигнем до кокала", предупреди генералният секретар Андерс Фог Расмусен тази седмица. За да се справи с кризата, НАТО ще прави големи съкращения на персонал и структури. Освен че дават по-малко пари, европейците са все още на светлинни години от САЩ в подготовката и оборудването. От 2 млн. военни в европейските страни, те могат да изпратят и поддържат не повече от 60 хил. души на далечни мисии.

Тези факти подхранват най-тежката и обсебваща напоследък мисъл за европейските лидери. С поуките и разочарованията от Афганистан, НАТО най-вероятно ще откаже глобалните авантюри, освен ако не са кратки и добре формулирани - например спасяването на отвлечени кораби. САЩ и ЕС пък ще се разделят все повече по въпросите на сигурността. "САЩ гледат извън НАТО за съюзнизци за евентуални други ситуации, възникващи извън Европа", твърди Робърт Хънтър. Такъв съюзник може да е дори Русия. НАТО, разбира се, е толкова важен, че няма да изчезне. Но новата му концепция може да бъде последвана от необходимото връщане назад към континента, който беше създаден да пази. 

Поне никакви китайци. Това може да бъде облекчението на Барак Обама, докато участва на двудневната среща на върха на НАТО в Лисабон на 19 и 20 ноември. Защото след серията форуми в Азия с участието на новия най-голям конкурент на САЩ за глобално влияние, този в португалската столица изглежда като събиране с добрите стари приятели. Но само на пръв поглед.

Европейските страни, Канада и САЩ имат да обсъждат няколко въпроса, които няма да са от най-лесните и приятни. Някои от тях са свързани с новата стратегическа концепция на НАТО, която ще бъде приета на форума (третата за последните 20 години), някои - с по-непосредствени проблеми. За Обама, който отмени последната си среща с ЕС в Мадрид, сядането на шумната, разногласна маса на 28 различни лидери ще има за цел да постави краен срок на мисията в Афганистан. 2014 г. е датата, която стана ясна преди дни, след като бе потвърдена и от американския пратеник в Афганистан и Пакистан Ричард Холбрук. Вашингтон бърза да убеди всички, че това няма да е повторение на 1989 г., когато съветските войници уморено напуснаха маковите полета, а в последвалите десет години там се настаниха талибаните и "Ал Кайда". Афганистанските сили и правителство трябва да са поели контрола в ръцете си и да имат нужда само от обучители и малки военни формирования за помощ при по-големи операции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    sofiiska_maina avatar :-|
    sofiiska_maina

    Shoulder Arms!
    "Пушки на рамо" е точният български превод, а не "оръжия на рамо".

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    ..... НАТО се отказва от ролята на глобален полицай ....
    ----------------------------------
    НАТО никога не е бил глобален полицай, даже пъдар не е бил.... НАТО е солтъшака на САЩ, като си тръгнат САЩ и на НАТО ще му бият шута както през 1990 на онези, дето вярваха на Русия...
    Карзай да почва да си търси клон или да изчезва от Афганистан....

  • 3
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    тия макови полета много харни били чувам - износа на хероин отново процъфтява под вещия поглед на Натоооо! Абе това Нато сигурно е кръстено на Нато от наше село - голям веселяк беше човека на по чашка!

  • 4
    lafrikandu avatar :-|
    lafrikandu

    До коментар [#1] от "sofiiska_maina":

    глупости!Кому е нужно?!
    и дори така да е, защо го пишеш, каква е връзката, къде пише, че е превод от някъде?! Израза съществува в българския език и няма нужда да се превежда! И само за справка от речника:

    to beat to ARMs вдигам на ОРЪЖИЕ, свиквам под знамената

    to fly to ARM s грабвам ОРЪЖИЕТО, бързо се приготвям за война/съпротива

    to lay down/ground ARM s слагам ОРЪЖИЕТО, прекъсвам военните действия, търся примирие

    to rise in ARMs against въставам срещу, вдигам се на ОРЪЖИЕ срещу

    и т.н.

    Моля, друг път. когато се опитваш да засвидетелстваш очевидна назидателна (не)компетентност, и то без повод, поне си направи труда да бъдеш точен.

  • 5
    kerberos avatar :-|
    Kerberos

    До коментар [#4] от "lafrikandu":

    Ако трябва да сме съвсем прецизни, "Shoulder arms!" е команда от строевата подготовка. И който е ходил в казарма, ще се сети, че отговаря на българската "На рамо!"

    В този смисъл наистина журналистите са били свободни да го преведат както намерят за добре, и поне мен настоящият превод също ме удовлетворява.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал