Ирландският пациент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ирландският пациент

Изходът от банковата криза в Ирландия още не е ясен

Ирландският пациент

Иска или не, бившият келтски тигър вероятно ще бъде спасен

Светломира Гюрова
6269 прочитания

Изходът от банковата криза в Ирландия още не е ясен

© reuters


Само преди около година шегата беше, че разликата между Исландия и Ирландия е една буква и няколко месеца. И ако тогава анекдотът предизвикваше кисели усмивки в Дъблин, сега в Рейкявик може да се обидят от аналогиите със зеления остров. Защото някогашният келтски тигър вече прилича повече на болно и изплашено домашно коте, лежащо безпомощно в интензивното отделение на еврозоната. И е само въпрос на време да се съгласи да бъде сложено на системи от ЕС, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ).

Събитията този път се развиха светкавично, особено в сравнение с гръцката драма, която се точеше с месеци и накрая ЕС бе принуден да плати висока цена за забавянето и бездействието си. Освен това в момента ролите са разменени. Докато преди Атина умоляваше Брюксел да я спаси, сега европейските лидери почти насила предлагат помощ на правителството в Дъблин. И сякаш са много по-загрижени за съдбата на прогнилите ирландски банки от премиера Брайън Коуен. За това, разбира се, си има причина - на карта е заложена съдбата не само на Ирландия, а на цялата еврозона и особено на по-слабите й звена като Португалия и Испания. Което не прави своебразната игра на покер между Дъблин и Брюксел в последните дни по-малко странна.

Все пак, докато ирландският финансов министър Брайан Ленихан продължаваше бурно да отрича, че страната му се нуждае от помощ от ЕС, МВФ или който и да било, мисия от експерти от Брюксел и фонда пристигна на 18 ноември в Дъблин с цел "кратки и фокусирани консултации за най-добрият начин за избягване на пазарни рискове". Така след почти две седмици напрежение на международните борси и по коридорите в Брюксел, спасяването на Ирландия вече изглежда близко и неизбежно. Друг въпрос е дали финансовата помощ от ЕС и МВФ ще реши проблемите на Дъблин, дали само ще ги отсрочи или дори ще ги задълбочи.

Бум и крах

Ирландия е ужасно затънала, но това не е новина. И ако страната сама си е виновна, че се озова на ръба на дългова криза, побутването към пропастта дойде с помощ от приятели. "Причината нещата толкова бързо да излязат от контрол е до голяма степен инициативата на Берлин на срещата на върха на ЕС в края на октомври за създаване на механизъм за държавен фалит в еврозоната от 2013 г. Това на практика отваря пътя за преструктуриране на задължения или банкрути на страни. До този момент някои инвеститори вярваха, че в края на краищата ще стигне до държавни фалити, но официалната политическа линия беше, че такива няма да има. Решението на срещата на върха беше като хвърляне на бомба, защото изведнъж минахме от това да отричаме, че ще има фалити в еврозоната до признаване, че ще има", каза пред "Капитал" Саймън Тилфорд, главен икономист на лондонския Centre for European Reform.

Според него това е увеличило драматично усещането за риск при държавните облигации на задлъжнелите страни в еврозоната. В резултат доходността по десетгодишните ирландските ценни книжа подскочи до рекордните 8.8%. "Проблемът е, че нарастващите лихви утежняват проблема и правят още по-трудно за Ирландия да обслужва дълга си. Това на свой ред засилва още повече страха на инвеститорите, че ще има фалит и така се завърта порочен кръг. На практика изявленията на ЕС отключиха вратата за спекулации", казва Тилфорд.

В тяхна мишена се превърна Ирландия, като една от най-уязвимите брънки в еврозоната. Трудно е да се повярва, че само преди девет години сп. Newsweek написа за нея: "Благополучието дойде в земята на Джойс и Йейтс и създаде страна, каквато никога не сме си представяли, че може да има - богата и щастлива." А сега, докато другите имат рецесия, тук имаме депресия, обясни пред "Капитал" д-р Константин Гурджиев, преподавател по финанси в Trinity College в Дъблин.

Бързият и забележителен възход на Ирландия бе последван от мълниеносен и също толкова забележителен крах. Ако между 1990 г. и 2007 г. икономиката спринтираше със средно 6.5% ръст годишно, от близо четири години е затънала в това, което МВФ определя като най-дълбоката рецесия сред развитите държави. Доскорошната супрезвезда на ЕС и модел за подражание сега е спрягана като следващата Гърция. Някогашните бедняци на Европа, които бързо изпревариха по богатство всички освен Люксембург, в момента се борят с двуцифрена безработица и търсят прословутия си ирландски късмет в чужбина, като за първи път от много години насам има нетна имиграция от страната.

Всичко започна със спукването на имотния балон, по-голям дори от този в САЩ. В десетилетието до 2006 г. стойността на имотите скочи четворно, а строителството се разрасна до една осма от икономиката. Цената на типична дъблинска къща се изстреля нагоре петорно - и след това падна почти наполовина. Както отбелязва в статия за в. Financial Times Филип Легрейн (автор на книгата Aftershock: Reshaping the World Economy After the Crisis), подобен имотен крах няма как да не е болезнен. Но съвсем не е задължително да доведе до криза с държавния дълг. Само че с Ирландия се случи точно това и вината до голяма степен е на правителството в Дъблин.

Банкови зомбита

Имотният срив постави на колене ирландските банки, раздавали щедро кредити на строителни предприемачи и ипотечни заеми. И тогава правителството на Брайън Коуен направи нещо, което мнозина анализатори с днешна дата определят като фатална грешка - обяви, че поема пълни гаранции не само за всички собственици на депозити, но и за притежателите на банкови облигации.

Така всъщност беше поставен знак на равенство между задълженията на финансовите институции и държавния дълг. В резултат спасяването на банките ще струва на гневните (с право) данъкоплатци близо 50 млрд. евро. Ефектът върху държавните финанси също е катастрофален - инжекциите в болния сектор ще пратят бюджетния дефицит за тази година до космическите 32%, а държавният дълг, който до 2007 г. беше едва 25% от БВП, сега вече е 82.9%. А опасенията са, че най-лошото може и да не е минало. Морган Кели, икономист в University College в Дъблин, прогнозира наскоро в статия за в. Irish Times, че страната е заплашена от нова вълна на банковата криза. Като този път катализаторът няма да са вече излезлите наяве лоши кредити за търговски имоти, а застрашително нарастващите просрочия по жилищни ипотеки. 

На практика ирландските банки, отрязани от достъп до традиционните канали за набиране на капитал, са във фалит. И продължават да оцеляват единствено благодарение на животоспасяващата кредитна линия от ЕЦБ, която им дава финансирането, отказвано им от пазарите. Към края на октомври ирландските банки имат заеми от ЕЦБ за общо 130 млрд. евро, което е една четвърт от общата ликвидност, предоставена от базираната във Франкфурт институция, и се равнява грубо на годишната стойност на брутния вътрешен продукт на някогашния келтски тигър.

Въпрос на чест

И все пак всичко това е болезнено, но не задължително фатално. Освен чисто емоционални причини да не иска да бъде спасявано от ЕС и МВФ - унижението и загубата на престиж, правителството в Дъблин има и рационални. Като например, че не е застрашено от непосредствен фалит и има достатъчно средства да покрие всичките си финансови нужди до средата на следващата година. Аргумент против е и притеснението, че помощта може да бъде придружена с неприемливи искания, като например за вдигане на ниския корпоративен данък от 12.5%, който отдавна е трън в очите на Германия и Франция. "Има и политически момент. Просто правителството не иска да е признае, че е слабо, въпреки че вече всички знаят това", посочва д-р Константин Гурджиев от Trinity College.

По-големият риск е, че всъщност помощта, желана или не, но почти сигурна, може да направи лоша услуга на Дъблин. "От гледна точка на ирландската икономика това не е спасяване, защото просто ще създаде допълнителен дълг. В някои отношения това е лекарство, което ще направи болестта нелечима и ще влоши ситуацията", смята д-р Гурджиев. На същото мнение е и Саймън Тилфорд. "Идеята да се реши проблемът с дълга с трупане на още дълг не изглежда особено мъдра. Плюс това дори да се налеят пари във финансовата система, това не решава проблема с банките. Много от тях са кухи, зомби банки. Те нямат нужда от още пари, а от преструктуриране", смята икономистът от Centre for European Reform.

Добрата новина е, че Ирландия не е Гърция, нито пък Португалия или Испания. Въпреки фискалното блато икономиката й продължава да е конкурентна. "Знам, че е трудно да се повярва, но данните показват, че износът расте силно. Има оживление и в инвестициите", посочва Саймън Тилфорд. С малко ирландски късмет може да се сбъдне най-оптимистичния сценарий и страната да се измъкне от дълговата дупка с растеж.

Автор: Ася Колева
Преглед на оригинала

Само преди около година шегата беше, че разликата между Исландия и Ирландия е една буква и няколко месеца. И ако тогава анекдотът предизвикваше кисели усмивки в Дъблин, сега в Рейкявик може да се обидят от аналогиите със зеления остров. Защото някогашният келтски тигър вече прилича повече на болно и изплашено домашно коте, лежащо безпомощно в интензивното отделение на еврозоната. И е само въпрос на време да се съгласи да бъде сложено на системи от ЕС, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ).

Събитията този път се развиха светкавично, особено в сравнение с гръцката драма, която се точеше с месеци и накрая ЕС бе принуден да плати висока цена за забавянето и бездействието си. Освен това в момента ролите са разменени. Докато преди Атина умоляваше Брюксел да я спаси, сега европейските лидери почти насила предлагат помощ на правителството в Дъблин. И сякаш са много по-загрижени за съдбата на прогнилите ирландски банки от премиера Брайън Коуен. За това, разбира се, си има причина - на карта е заложена съдбата не само на Ирландия, а на цялата еврозона и особено на по-слабите й звена като Португалия и Испания. Което не прави своебразната игра на покер между Дъблин и Брюксел в последните дни по-малко странна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    Те ти такова спасяване не пожелавам на никого! Бог прощава МВФ-то не! Жална им ма*ка на ирландците - най-вероятно ще ги докарат пак до картофеният глад под вещото ръководство на МВФ и ЕЦБ! Честито!

  • 2
    ivanchola avatar :-P
    ivanchoLA

    До коментар [#1] от "Пешката":

    ... те цялата си история са гладували така че пак по старо му дето се вика ...

  • 3
    dobrich avatar :-P
    dobrich

    хехехехехехе.......Загрижили се за ирланците? В Исландия преди кризата средния годишен доход на глава от населението беше 64 000 евро, сега е два пъти по малък....Вероятно, подобно "обедняване" ще има и в Ирландия? Да им имаме кризите.....

  • 4
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    До коментар [#3] от "dobrich":

    в БГ си нямаме продоволствен проблем по принцип! У наше село и ракията си варим сами и зимнината е готова - немаш грижи баце! Това му викам устойчово развитие и зелен бизнес!

  • 5
    dobrich avatar :-P
    dobrich

    Затова ли у ваше село само старци?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK