Три войни по-късно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три войни по-късно

Усмивки и прегръдки: Медведев, Обама и Саркози се чувстваха добре заедно. Този път НАТО и Русия не размениха никакви критики.

Три войни по-късно

След десетилетие на гняв и взаимни обвинения, Русия и НАТО изведнъж зафлиртуваха. Това е добре за всички, но дали ще продължи?

Огнян Георгиев
4602 прочитания

Усмивки и прегръдки: Медведев, Обама и Саркози се чувстваха добре заедно. Този път НАТО и Русия не размениха никакви критики.

© reuters


Ранният следобед на 20 ноември, събота. В изложбения център на португалската столица Лисабон, разположен до впечатляващата крайбрежна алея с ресторанти, тече вторият ден на срещата на върха на НАТО. Българският външен министър Николай Младенов точно е приключил участието си в едно от съвещанията на страните членки и се подготвя за заключителното заседание преди "гвоздея" на деня - съвета Русия-НАТО.

Неочаквано представител на датското външно министерство открива Младенов и му предава молба от колежката му Лене Есперсен да участва в кратка импровизирана пресконференция. На нея шестима външни министри от Европа отправят пред американските медии призив към Конгреса да ратифицира новия руско-американски договор за намаляване на стратегическите ядрени оръжия. "Това е в интерес на региона, на Европа и на трансатлантическия съюз", заявява унгарският външен министър Янош Мартони.

Договорът, известен като Нов СТАРТ, е наследник на СТАРТ от 1990 г. и беше подписан от Барак Обама и Дмитрий Медведев тази година, но републиканците в Конгреса блокират ратификацията му. Защо обаче тази внезапна активност, която събира две стари членки на НАТО - Норвегия и Дания, и четири нови - България, Унгария, Латвия и Литва, в такъв неочакван апел към опозицията в САЩ? 

Отговорът идва час по-късно на съвета Русия-НАТО. Това не е просто първата такава среща от войната в Грузия насам - около масата в Лисабон двата основни играча в европейската сигурност си говорят толкова приятелски за първи път от десетилетие насам. "Направо се лееше любов", казва дипломатически източник, свидетел на разговорите. Медведев и 28-те ръководители от НАТО, изглежда, говорят на един и същ език по всички съществени въпроси: европейската сигурност, Афганистан, наркотрафика и дори противоракетната отбрана (ПРО).

Съдейки по атмосферата в португалската столица, затоплянето и рестартирането най-накрая са престанали да бъдат празни термини. Ето защо активността на европейските министри е разбираема: продължаването на СТАРТ, който беше зарязан от администрацията на Джордж Буш, е важен не само защото ще позволи нови взаимни проверки на арсеналите. Това ще е жест. А сега, когато всички най-накрая изглеждат готови да работят един с друг без задни мисли, всеки жест е важен.

29 пъти любов с гарнитура

Любовните излияния в Лисабон не бяха съвсем неочаквани. След като в края на октомври във френския град Довил лидерите на Германия и Франция се срещнаха с Медведев и го убедиха да присъства на форума, беше ясно, че този път неприятни изненади за никого няма да има. Разширяването към Украйна и Грузия вече не е на масата, Иран и Афганистан са обща грижа, а противоракетният щит придоби форми, които повече се харесват на руската страна. "В Москва прекрасно осъзнават, че за Русия от Запада и НАТО не произтича вече никаква заплаха", обяви пред "Комерсант" генералният секретар Андерс Фог Расмусен. "От Русия за нас - също."

Какво става с ракетния щит?


Първо предстои да се оценят общите заплахи, да се прегледа състоянието на системите в НАТО и Русия и всеки да съобщи какви възможности има, а после да се реши каква форма ще приеме сътрудничеството. Процесът започва още в началото на следващата година и трябва да е напреднал достатъчно до следващата среща на върха през 2012 г. в САЩ.


Исканията на Русия са за равноправие и взаимопомощ, сектори на защита (при които руските системи ще защитават НАТО от ракети през руска територия и обратното), съвместен команден център и ясна интелектуална собственост. Също така ПРО да е на територията на страни членки, като това вероятно ще изключи водите на Черно море.


Плановете на НАТО са разполагането на системите да започне от 2012 до 2015 г. Участието на България с територия все още не е изяснено. 

В дните преди форума, а и по време на първия му ден, всички разговори се въртяха около руснаците и очевидното желание за нормален диалог след годините на напрежение и ледниковия период на грузинската война. Макар и не с такова въодушевление, президентът на Литва Далия Грибаускайте също призна, че вече има очевидна нужда от нов тип връзка с Русия. " НАТО демонстрира увереност и дава шанс на Русия да отговори със същото", заяви тя пред "Капитал". "Като литовски президент аз знам, че имаме болезнени спомени, но не можем непрекъснато да гледаме назад. Днес даваме шанс на Русия да бъде доверен партньор на всички и ми се иска тя да го поеме." Самият факт, че една страна, която само преди две години искаше допълнителни гаранции за сигурността си срещу руска заплаха, днес е готова да сътрудничи с Москва, говори за обрата, който достигна връхната си точка в Лисабон. Единственият въпрос беше колко далеч ще стигне това затопляне. Оказа се - доста. 

Дребните, но важни жестове бяха навсякъде. По време на заседанието на върха Расмусен говори за "29-те страни, които сме на масата" вместо фразата 28+1, която винаги предизвиква неприязън у руснаците. Медведев пък изложи конкретни предложения за коопериране по противоракетната отбрана (виж карето). Най-интересното от тях бе идеята за сектори на отговорност, с които Русия и НАТО да се пазят един друг, която изненада дори руските медии.

И докато практическите детайли по щита тепърва ще бъдат обсъждани, сътрудничеството в Афганистан незабавно бе подсилено чрез споразумение за транзитно преминаване и в двете посоки през руска територия на техника на НАТО и създаването на фонд за закупуването на 21 руски хеликоптера Ми-17 за афганските сили за сигурност. И двете неща освен всичко друго ще донесат финансова изгода на Русия - един контейнер през руска територия ще излиза на алианса около 1800 долара.

Не брак, просто съжителство

След като държавните самолети излетяха от лисабонското летище обаче, остана онова, за което не беше подходящо да се пита на тази среща: колко дълготрайна е тази нова любов между довчерашни противници. В първата съвместна оценка на заплахите на XXI в. НАТО вече поне не фигурира като основна грижа на Русия. Но историята помни и друго затопляне - през 2000 г. новият тогава президент Владимир Путин покани НАТО за разговори. След иракската война, намеренията за разширяване към Украйна и Грузия и грузинската война позициите се вледениха. Две войни, една обречена кампания в Афганистан и една икономическа криза по-късно, дали Русия и НАТО този път се понасят повече взаимно?

За разлика от политиците анализаторите и от Изток, и от Запад са достатъчно скептични. "Сега в Русия чакат да видят как ще се реагира на ПРО - ще участваме ли съвместно в разработването му или не. Това е много важно, то е лакмус", каза пред "Капитал" Борис Кузнецов, директор на Центъра за международна и регионална политика. Кузнецов не смята, че е реалистично да се очаква някакво по-голямо съюзяване. "С ЕС - да. С НАТО е по-сложно. Имаме общи интереси в Афганистан например. Но в Черно море и Близкия изток се сблъскваме. Трябва по-скоро прагматичност един към друг." На същото мнение е Бен Джуда от Европейския съвет за външна политика. "Руснаците искат да ползват НАТО за изработването на сфери на влияние и за сдържане на Иран. Те не искат голям съюз, а съюз по техни цели."

Виген Акопян от руската агенция "Регнум" смята, че това е разбираемо. "Русия просто действа по принуда по много въпроси в световните отношения, защото не е достатъчно развита. Тя среща заплахи отвсякъде - демографията, Централна Азия, всичките й граници са осеяни с рискове. Ако осъзнае, че не може да се бори с тях самостоятелно,  ще трябва да прави съюзи - или на изток с Китай, което е малко вероятно, или на запад. Рано е обаче да се каже, че тя се стреми към това." Мнозина европейски и американски анализатори разчитат, че именно заплахата от юг и изток ще подтикне руските лидери в тяхна посока дългосрочно. Джуда, който е бивш кореспондент за Русия на Reuters и Economist, не смята точно така. "В Русия няма жълта треска. Те не се опасяват от надигането на Китай. Не мисля, че осъзнават още влиянието на Китай в световната политика. Едва започнаха дискусиите за това какво се случва там."

А след 2012 г.?

Но може би най-важното условие за бъдещето на тази връзка е друго. И в САЩ, и в Русия отношенията с НАТО зависят от вътрешната политика, но по различен начин. Медведев се държи и говори точно както мнозина биха искали да си представят руския лидер, но е все по-явно, че той не е алтернативен център на власт различен от този на Путин. А президентските избори през 2012 г. може да сложат край на неговите опити за сближаване със Запада. Така че еуфорията и жестовете от Лисабон си заслужава да се помнят, дори да се окаже, че любовта скоро се е изпарила.

Ранният следобед на 20 ноември, събота. В изложбения център на португалската столица Лисабон, разположен до впечатляващата крайбрежна алея с ресторанти, тече вторият ден на срещата на върха на НАТО. Българският външен министър Николай Младенов точно е приключил участието си в едно от съвещанията на страните членки и се подготвя за заключителното заседание преди "гвоздея" на деня - съвета Русия-НАТО.

Неочаквано представител на датското външно министерство открива Младенов и му предава молба от колежката му Лене Есперсен да участва в кратка импровизирана пресконференция. На нея шестима външни министри от Европа отправят пред американските медии призив към Конгреса да ратифицира новия руско-американски договор за намаляване на стратегическите ядрени оръжия. "Това е в интерес на региона, на Европа и на трансатлантическия съюз", заявява унгарският външен министър Янош Мартони.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Интересно дали признанието за Катин има нещо общо.

  • 2
    tm_pz avatar :-|
    Todor Marinov

    Русия одавна е бита карта, която се крепи само на огромния си ядрен арсенал. При условие, че се топят почти колкото нас ще им става все по - трудно с население от около 100 милиона през 2030 да опазват Сибир от 1,5 милиарда китайци, които освен демографски, икономически и политически ще доминират и в културно и технологично отношение. Много чукчи, якутии всякви други неруснаци ще предпочетат китайския напредък пред руската деградация. А и при едно малцинство от 20 -30 милиона китайски работници и нелегални заселници в Сибир ще бъде съвсем очаквано автономните области да искат да станат независими държави под контрола на Пекин. Такива планове със сигурност подготват от китайските стратези, които искат реванш и отмъщение за спряната им през 17 от Петър Велики експанзия на север и запад. Подготовката на Китай да подчини Евразия да е в ход просто засега им трябва още време, което при сегашната ситуация е на тяхна страна. В техния исторически контекст дори 100 години подготовка е съвсем в реда на нещата , ако целта бъде постигната. Въпреки, че Русия е отблъскала авантюристи като Наполеон и Хитлерр този път изборът е или да бъде китайската Канада или да се бори докато бъде разпокъсана на залци , защото цяла е голяма лъжица дори за китайската уста. Така , че опитът им да играят с НАТО за да запазят статуквото е доста позакъснял. А и при все по видното си икономическо и технологично изоставане от развитите държави руснаците трябва да разберат , че само див национализъм и луд милитаризъм и силна водка не стигат за да запазиш империя, а. Класическия пример е техен - СССР

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Натовските и брюкселските зелки най- накрая сгряха, че не трябва да се завират в задният двор на Русия (след Украйна, Туркменистан и едно ядене на връзка от Наакашвили)
    Браво, доволен съм, напредък има ....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK