Превратът Wikileaks
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Превратът Wikileaks

Shutterstock/Капитал

Превратът Wikileaks

Информационната ера отпразнува пълнолетие с гръм и трясък. Това ще промени медиите, властта и вероятно бизнеса

Огнян Георгиев
18652 прочитания

Shutterstock/Капитал

© Shutterstock/Капитал


Източник: Shutterstock/Капитал

Сто шейсет и шест години са били нужни след изобретяването на печатарската преса от Гутенберг през 1439 г., за да се появи първият вестник в света. През следващите столетия вестниците (и развитието на по-масовото образование) променили изцяло начина, по който хората виждали света около себе си, както и общуването между онези с власт и управляваните от тях.

Възможно ли е да живеем във време, когато това уравнение се променя отново? Тази седмица станахме свидетели на глобалното "изгряване" на феномена Wikileaks, който от няколко години набира сила и опит. Контролираното пускане на стотици хиляди тайни документи на Държавния департамент на САЩ превърна една доскоро слабо известна организация в основен източник на информация за огромна част от медиите, като в същото време извади тайните от ръцете на затворената дипломатическа каста и позволи на всеки личен достъп до суровия материал.

Кратка история


Wikileaks съществуват от края на 2006 г., като първият им голям удар е разкриването на корупция на един от водещите кенийски политици през 2007 г. С тази история, която тогава намира място на страниците на в. Guardian, те успяват да повлияят дори на изборите в африканската държава. 


Първоначалният вариант на сайта им твърди, че са създадени от група ентусиасти, сред които китайски дисиденти, компютърни специалисти и журналисти. Джулиън Асандж, изглежда, е обединяващото им звено и двигател. Сайтът е затварян веднъж поради липса на средства, местен е няколко пъти на сървъри из целия свят, като в момента е в Исландия, където законът защитава подобни организации. В началото позволява редакции от читатели, сега е с много по-рестриктивна политика и с изключително секретен начин на опериране.


Сред попаденията им са тайните книги на сциентологията, хакнатият мейл на кандидата за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин, откраднатите писма между учените климатолози и документи за нередности в каймански клон на голямата швейцарска банка Julius Baer. В началото Асандж и съмишлениците му пишат собственоръчно пояснения и статии около документите. 


През април тази година те започват да разбиват на парчета огромния пакет информация и пускат видео от Ирак, на което се вижда как американски хеликоптер убива 12 души, сред които журналисти от Reuters. След предизвикания бурен, но кратък фурор, Wikileaks пускат "дневниците на войната" - колекция от ежедневните докладни на военните в Ирак и Афганистан, в сътрудничество с 3 медии- Guardian, New York Times и Der Spiegel.

Такъв грандиозен успех в амбициозното начинание не само ще предизвика сериозни последствия за американската администрация (виж текста), но може да подтикне много други притежатели на тайна информация да я споделят по този начин, променяйки уравнението в области като финансите, банките, индустрията и, разбира се, политиката. Днес повече от всякога изглежда, че достъпът до всякаква информация е неограничен. Почти 50 години след създаването на интернет, или три пъти по-бързо от вестниците, информационната епоха навърши пълнолетие.

Добра идея, добра възможност и добри партньори

Като всяка революция и тази си има предистория (виж карето). Причините вероятно да не сте чували за Wikileaks преди тази година (и дори допреди няколко месеца) са няколко. Първо, много от предишните им инициативи са свързани с африкански или азиатски страни, както и с по-дребни като размер събития - кенийската корупция или хакването на имейла на  кандидата за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин. Все още живеем в западноцентричен свят и едва фокусирането върху САЩ и техните действия доведе до бума на внимание към организацията.

Другата причина е размерът на разкритията - огромният пакет информация, подаден от 23-годишният Брадли Манинг (или от някой друг) събира в себе си такива разнородни документи като всекидневните докладни на военните в Ирак и Афганистан, видео на убийство и четвърт милион дипломатически грами. Да се състави такава пълна картина на действията на глобалната суперсила по подобен начин преди 20 и дори 10 години щеше да е невъзможно (повече за разкритията тук).

Така точният момент и огромната информация се съчетаха с третата причина за глобалния фурор - решението на Wikileaks да поемат активна роля и да си партнират с медии, вместо да бъдат само кутия за информация. "Мисля, че Джулиън Асанж е изключително интелигентен и създаде техническо решение на редакционен проблем, който спъва журналистиката от век насам", казва пред "Капитал" специалистът по нови медии и преподавател в Birmingham City University Пол Брадшоу, който следи от началото феномена. "Проблемът как да пуснеш по сигурен начин голямо количество документи, как свързваш журналиста и източника. Те решиха и няколко проблема в движение. Например, като изнесеш информация, как стигаш до широка аудитория. Преди работеха с три вестника, сега са пет."

Това не е начинът, по който нещата са били планирани при създаването на Wikileaks. "Когато започнахме, искахме анализите да бъдат правени от блогъри и хора, които пишат статиите в Уикипедия например", обясни тази седмица в интервю по Skype за Time Асанж, който се крие от съдебно преследване. "Със сигурност е по-интересно да пишеш за секретен китайски документ, отколкото да пишеш блог за вече публикувани неща или за котката си. Оказа се, че това не е вярно. Тежките анализи са правени от нас и от професионални журналисти и активисти за човешки права. Но след това, когато историята стане новина, тогава обществото се включва и търси повече информация и перспективи."

Достъпът до редакционния потенциал на медии на четири основни езика (слуховете твърдят, че италианските медии са разочаровани, че не са включени в пакета), позволи на Асанж и хората зад него да разпространят информацията по-бързо, по-качествено и по-продължително. Медиите пък удостовериха позицията си и се доказаха като необходим играч. Именно тази комбинация, при която старият канал "сертифицира" информацията на новия, се оказа помитащо ефективна.

Днес правителствата, утре банките

Едно от нещата, които смущават в последния, най-голям удар на Wikileaks, са всъщност и показател за новите обстоятелства, пред които сме изправени. Хилядите разсекретени дипломатически документи всъщност нямат единна тема, както предишни разкрития. Те са извадени на бял свят предимно заради мотото на организацията, че тя е "разузнавателната агенция на хората". Затова и повдигат въпроси като всичко, което е тайно, ли подлежи на разкриване?  В "Капитал" също има различни мнения по въпроса и можете да видите резултата от техния сблъсък в дебата, на който отделихме място.

Тази тема обаче ще става все по-актуална. Изказването на Асанж, че следващата жертва ще е голяма американска банка, и слуховете, че това е Bank of America, смъкнаха цените на акциите й с 3%. Спадът в котировките обаче далеч не е най-страшният ефект за финансовите компании от изтичането на информация. Потенциалните изгоди за обществото от по-прозрачно банкиране биха могли да са огромни - да се предотвратят злоупотреби, да не може да се скрие поемането на големи рискове и съответно да се предотвратява надуването на балони като този, довел до сегашната криза. Повечето очи биха могли да виждат по-добре какво се случва.

Точно както и в случая с дипломатическите грами обаче, това е идеалистично и оптимистично. Банкерите са известни с потайността си - техният бизнес се крепи на доверието и на експертизата. Опасността от публикуването на лични данни, поверителни сделки и т.н. може да доведе до срив в репутацията и отлив на клиенти, а ако всяко тяхно решение изтича навън, банките ще са по-малко склонни да инвестират във финансова експертиза, която след това да стига безпрепятствено до всички на пазара. "Wikileaks очевидно е дълбоко подривна система, защото предизвиква двете най-съществени съставки на държавната и копроративна мощ - авторитета и секретността", както обобщи пред "Капитал" Дан Гилмор от Walter Cronkite School of Journalism & Mass Communication.

Идея, която може да промени света

Колкото и теоретични спорове да се водят за последствията, те не отменят резултата. Дипломатическият експерт и бивш посланик на Великобритания в ООН Карн Рос заяви тази седмица, че "презумпцията, че правителствата могат да вършат работата си едни с други тайно, далеч от очите на хората, умря. Дипломатите вече осъзнават, че всичко, което кажат, може да се озове в интернет един ден". В краткосрочен план, това ще направи правителствата и корпорациите още по-непрозрачни. Новите стени обаче надали ще се справят задълго с още един медиум, който овластява бързо и лесно всеки един човек, разполагащ с каквато и да е информация.

Фокусирането върху личността на Асандж, която е противоречива (виж портрета), също е безсмислено. Подобно на всяка добра идея неговата надрасна създателя си и е обречена на успех. "Дори утре да затворят Wikileaks, язовирът беше пробит и някой много бързо ще заеме тяхното място", казва Брадшоу. Няколко от служителите на Асандж вече формират нова организация. Въпрос на време е да се появят десетки, дори стотици глобални и регионални такива - България надали ще остане настрана от тази тенденция. Сега най-интересният въпрос е дали резултатът от това ще бъде по-открит и честен диалог в обществото, както искат идеалистите от Wikileaks, или още по-голям информационен хаос.

Източник: Shutterstock/Капитал

Сто шейсет и шест години са били нужни след изобретяването на печатарската преса от Гутенберг през 1439 г., за да се появи първият вестник в света. През следващите столетия вестниците (и развитието на по-масовото образование) променили изцяло начина, по който хората виждали света около себе си, както и общуването между онези с власт и управляваните от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

63 коментара
  • 1
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/12/blog-post_03.html

    Беше направен първия опит от страна на управляващите по света (това не е само американска управленска кауза, макар американските власти да са най-активни), "устата" на WikiLeaks да бъде "затворена". Засега - неуспешно! Истинската журналистика ще просъществува още малко (дали това малко ще стане и повече - един Господ знае!).

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    Няма да промени нищо, Огняне. От реакциите до момента става ясно, че Асандж е горе-долу сам срещу света, по-точно сам срещу силните в света. Режат му квитанциите от всички страни, сървърите, "Уикилийкс", става също така ясно, е заплаха срещу която всички, без разлика на пол, вероизповедание и политическа принадлежност, са обединени и мотивирани да неутрализират. Заедно са САЩ, Китай, Русия, Иран, списъкът можеш да си го продължиш, и са много по-мотивирани да клъцнат яйцата на Асандж отколкото която и да било резолюция на Съвета за Сигурност в ООН. Така че шансовете му да направи революция, не ми изглеждат прекалено високи. Учудва ме обаче, че "разкритията" до момента са такива, че всички сме ги знаели или поне подозирали. Това, че дипломати в частни разговори или поверителни съобщения казвали това или онова за някой политик? Или че арабите ги е страх от Иран точно толкова колкото и от Израел? Е, това ли не сме го знаели? Има и друг момент - в управлението на каквато и да било обществена структура, държавата примерно, е наложително (необходимост е) да съществува публична и поверителна информация и комуникация. Опитът на Асандж да предостави всичко за публично обсъждане не е показателен пример, води до анархия и до дискредитиране на иституции които иначе са необходими и полезни. Част от служителите на "Уикилийкс" напуснаха и твърдят, че не са съгласни с каквото Асандж прави и че има психически проблеми. Той явно се опитва да се изкара нещо като Робин Худ на 21-век, в моите очи поне това не се получава. Иначе анализът ти не е лош.

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#2] от "zumz":

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/12/blog-post_03.html

    Не съм изцяло съгласен с теб. Държавната поверителност, държавната тайна, при демокрация има смисъл само, когато е кратковременна и води до относително бърз резултат. Не е така (или поне не иде реч за действителна демокрация), когато е предварително запланувано, тайните да са многогодишни, дори вечни. Точно във втория случай се стига и до парадокса, за който споменаваш и ти - да продължават да са "секретни" неща, които от много отдавна са се превърнали в публична "тайна". (Един вид - САЩ, които претендират да са "демокрация", да засекретят собственото си съществуване, макар всеки да знае, че подобна държава съществува!) Това вече не е демокрация, а съзнателно заблуждаване на обществото от управляващите го, за да не им потърси то сметка, защо не желаят да разрешат проблемите (или защо наливат обществени ресурси в неразрешими проблеми).

  • 4
    kk avatar :-|
    k

    До коментар [#2] от "zumz":

    Напълно Ви подкрепям!!!

    Винаги ще има тайни! Свят в който всичко става открито пред очите на "световното обществено мнение" е утопия!

    Дори да приемем, че това наистина е пробив в системата, а не е контролирано изтичане - вредите ще са много!

    Страните, в които действително има върховенство на закона, ще станат още по пдозрителни. Представете си политиците от Канада, Австралия, Норвегия, Финладия /нрочно не споменавам САЩ/, какво си мислят в момента - "Ние може да сме следващите. Защо да сме толкова открити, защо да се отчитаме пред обществото". И така малкото страни в които човек се чувства свободен ще усетят сериозен натиск да станат по-консервативни и дори по-тоталитарни!

  • 5
    eurorealiste avatar :-|
    еврореалист

    Най-напред трябва да отговорим на въпроса какво е ТАЙНА? Това е информация, която:
    1. е ВАЖНА, защото от нея зависи спечелването, запазването или увеличаването на ВЛАСТТА над процеси, структури и хора.
    2. трябва да се знае САМО от някои хора.
    3. ВСЕ ОЩЕ да не бъде правена публично достояние.
    Анализът на файловете, независимо доколко са автентични, показва, че съдържанието отговаря на първите два критерия. Не питам дали й е дошло времето да бъде разсекретена точно сега. Това вече не е важно. Въпросът е какво е отражението на нейното разгласяване точно В ТОЗИ МОМЕНТ.
    Мисля, че огласяването на тези данни по този начин най-малкото ще накара някои хора да се замислят как ги възприема Америка. Не че те не се досещат напълно или донякъде, но да го видят черно на бяло си е друго нещо. Може пък и да ги подбуди към някакво действие... Това е. Написанот оподбужда към вземане на мерки...
    Интересно е не само писаното за България, но и файловете за Италия и връзките на Берлускони и италианския бизнес елит с Русия. Как се прави хем проамериканска политика по сигурността, хем се играе по свирката на руската мечка, щом стане дума за пари...
    Между впрочем днес пуснаха материал за Румъния. Интересно е, че Чичо Сам се интересува от действията на северната ни съседка спрямо ... Македония...
    http://www.guardian.co.uk/world/us-embassy-cables-documents/212448
    "Plans and efforts to promote democracy in Eastern Europe and the Balkans, especially Macedonia."
    Защо "especially"? И защо във файла за България тази думичка липсва. Македония липсва и във файла за Словения, и за Унгария...

    Иначе това е добро четиво за студенти по международни отношения и за млади хора, излъгали се да работят за държавната администрация.

    Това е добро четиво и за експертите от Съвета по сигурността към МС, които работят по стратегиите... Добре е да прочетат какво е мнението на Вашинтгон за британската Стратегия за национална сигурност и къде са грешките на Лондон по отношение на документа... Хората на Р.М. да си отварят очите. Има полезни съвети. Да не се окаже след това, че и нашата, дето я чакаме с нетърпение, има трески за дялкане.
    http://www.guardian.co.uk/world/us-embassy-cables-documents/148982

    И за финал: как Щатите да се оправят с корумпирани афгански политици. Например, да не се срещат с тях, да не ги удостояват с обща снимка (няма снимка със знамето), да няма подаръци, да не им плащат за курсове ...
    http://www.guardian.co.uk/world/us-embassy-cables-documents/248828
    А пък ако корумпираният политик вземе, че се посапикаса, има снимка със знамето, има и фъндинг...:)

    Брей, това било цяло съкровище. Пещерата на Али Баба :)
    Утре товна ще влезе в учебниците като една от най-брилянтните информационни операции. А целта на всяка операция е да подбуди към действие в определена посока.

    Айде, че имам да чета още.

  • 6
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#4] от "k":

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/12/blog-post_03.html

    Въпросът тук не е, дали въобще да има тайни или не. Ясно е, че свят без никакви тайни е утопия, точно както са утопия идеална демокрация, идеален комунизъм, идеална диктатура, идеална пазарна икономика... Въпросът тук е в дела на тайните и на недемократичните практики (особено - на произволните убийствата без никакви съд и присъда. Утре и за мен САЩ могат да решат, че им преча с писанията си на "войната с тероризма" и да ми пратят убийци от службите, макар през живота си да не съм отнел и един човешки живот! И на Асанж може да му пратят убийци. Вече има подобни призиви в американския Конгрес - уж бастион на "демокрацията" и на човешките права.).

    Днес, посредством мантрата за "заплахите на глобалния тероризъм", антидемокрацията по цял свят се засилва и всичко протича по ефекта на доминото - всяка държава ползва упадъка на останалите, за да става все по-отвратителна и все по-отвратителна. И управленската извратеност по света се подхранва взаимно една друга. Бих приел подобна тенденция без никакво противодействие от моя страна, само ако АЗ съм несменяемия лидер на най-перспективната глобална супер-сила (за момента - Китай).

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Всяка власт съществува за да обслужва властимащите. Това без тайни не става. Ако си представим общество без тайни, там власт няма да има. Аз съм сигурен, че такова общество не може да е достатъчно стабилно и да прави членовете си щастливи. Най-малкото в съществото на всеки човек е заложено да има тайни. Но и обратното е абсолютно вярно. Общество с много тайни не може да прави членовете си щастливи по простата причина, че многото тайни ще облагодетелстват в твърде голяма степен властимащите.

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#7] от "dreamer":

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/12/blog-post_03.html

    Рядко си губя времето да оценявам коментарите с "плюс" и "минус" (това е твърде пасивно занимание, което не носи никакви полезни детайли и аргументация, макар че е добре, че тази функция я има - да я ползва, който желае). Написаното от теб обаче ми се струва твърде добро, за да пропусна да го оценя с "плюс".

  • 9
    chyene avatar :-P
    chyene

    И тия с тия уЙки лийкс ми надуха главата. Направо го казвам в прав текст на всички които четат: Това за Уики Лийкс е една брилянтна пропаганда, бомба и раздухана медийна радиация предназначена да облъчи, не само най-неграмотните и скотоумни, ами и да се "внедри" и размъти мисълта и съзнанието на мислещите хора. Фактите в уЙки Лийкс са приказки за лека нощ за приспиване на ума и отвличане на вниманието. Хляб и зрелища. Нали знаете, лешоядите докато се бият и кълват мършата, хиените дебнат отстрани и опоскват най-хубавото, а в глъчката може и някой от лешоядите да бъде изяден.

  • 10
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#9] от "chyene":

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/12/blog-post_03.html

    И сигурно дипломацията на САЩ клейми сайта, та чак и полага реални усилия да го спре, само за да качва престижа му и интереса към него?!!! И с всичко това - да си създава неудобства (не непреодолими, но САЩ мразят да им "изтича" секретна информация, дори ако иде реч за дреболии и пикантерии). Яка логика!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK