С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
63 3 дек 2010, 13:52, 18336 прочитания

Превратът Wikileaks

Информационната ера отпразнува пълнолетие с гръм и трясък. Това ще промени медиите, властта и вероятно бизнеса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Сто шейсет и шест години са били нужни след изобретяването на печатарската преса от Гутенберг през 1439 г., за да се появи първият вестник в света. През следващите столетия вестниците (и развитието на по-масовото образование) променили изцяло начина, по който хората виждали света около себе си, както и общуването между онези с власт и управляваните от тях.

Възможно ли е да живеем във време, когато това уравнение се променя отново? Тази седмица станахме свидетели на глобалното "изгряване" на феномена Wikileaks, който от няколко години набира сила и опит. Контролираното пускане на стотици хиляди тайни документи на Държавния департамент на САЩ превърна една доскоро слабо известна организация в основен източник на информация за огромна част от медиите, като в същото време извади тайните от ръцете на затворената дипломатическа каста и позволи на всеки личен достъп до суровия материал.
Кратка история


Wikileaks съществуват от края на 2006 г., като първият им голям удар е разкриването на корупция на един от водещите кенийски политици през 2007 г. С тази история, която тогава намира място на страниците на в. Guardian, те успяват да повлияят дори на изборите в африканската държава. 

Първоначалният вариант на сайта им твърди, че са създадени от група ентусиасти, сред които китайски дисиденти, компютърни специалисти и журналисти. Джулиън Асандж, изглежда, е обединяващото им звено и двигател. Сайтът е затварян веднъж поради липса на средства, местен е няколко пъти на сървъри из целия свят, като в момента е в Исландия, където законът защитава подобни организации. В началото позволява редакции от читатели, сега е с много по-рестриктивна политика и с изключително секретен начин на опериране.

Сред попаденията им са тайните книги на сциентологията, хакнатият мейл на кандидата за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин, откраднатите писма между учените климатолози и документи за нередности в каймански клон на голямата швейцарска банка Julius Baer. В началото Асандж и съмишлениците му пишат собственоръчно пояснения и статии около документите. 



През април тази година те започват да разбиват на парчета огромния пакет информация и пускат видео от Ирак, на което се вижда как американски хеликоптер убива 12 души, сред които журналисти от Reuters. След предизвикания бурен, но кратък фурор, Wikileaks пускат "дневниците на войната" - колекция от ежедневните докладни на военните в Ирак и Афганистан, в сътрудничество с 3 медии- Guardian, New York Times и Der Spiegel.
Такъв грандиозен успех в амбициозното начинание не само ще предизвика сериозни последствия за американската администрация (виж текста), но може да подтикне много други притежатели на тайна информация да я споделят по този начин, променяйки уравнението в области като финансите, банките, индустрията и, разбира се, политиката. Днес повече от всякога изглежда, че достъпът до всякаква информация е неограничен. Почти 50 години след създаването на интернет, или три пъти по-бързо от вестниците, информационната епоха навърши пълнолетие.

Добра идея, добра възможност и добри партньори

Като всяка революция и тази си има предистория (виж карето). Причините вероятно да не сте чували за Wikileaks преди тази година (и дори допреди няколко месеца) са няколко. Първо, много от предишните им инициативи са свързани с африкански или азиатски страни, както и с по-дребни като размер събития - кенийската корупция или хакването на имейла на  кандидата за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин. Все още живеем в западноцентричен свят и едва фокусирането върху САЩ и техните действия доведе до бума на внимание към организацията.

Другата причина е размерът на разкритията - огромният пакет информация, подаден от 23-годишният Брадли Манинг (или от някой друг) събира в себе си такива разнородни документи като всекидневните докладни на военните в Ирак и Афганистан, видео на убийство и четвърт милион дипломатически грами. Да се състави такава пълна картина на действията на глобалната суперсила по подобен начин преди 20 и дори 10 години щеше да е невъзможно (повече за разкритията тук).

Така точният момент и огромната информация се съчетаха с третата причина за глобалния фурор - решението на Wikileaks да поемат активна роля и да си партнират с медии, вместо да бъдат само кутия за информация. "Мисля, че Джулиън Асанж е изключително интелигентен и създаде техническо решение на редакционен проблем, който спъва журналистиката от век насам", казва пред "Капитал" специалистът по нови медии и преподавател в Birmingham City University Пол Брадшоу, който следи от началото феномена. "Проблемът как да пуснеш по сигурен начин голямо количество документи, как свързваш журналиста и източника. Те решиха и няколко проблема в движение. Например, като изнесеш информация, как стигаш до широка аудитория. Преди работеха с три вестника, сега са пет."

Това не е начинът, по който нещата са били планирани при създаването на Wikileaks. "Когато започнахме, искахме анализите да бъдат правени от блогъри и хора, които пишат статиите в Уикипедия например", обясни тази седмица в интервю по Skype за Time Асанж, който се крие от съдебно преследване. "Със сигурност е по-интересно да пишеш за секретен китайски документ, отколкото да пишеш блог за вече публикувани неща или за котката си. Оказа се, че това не е вярно. Тежките анализи са правени от нас и от професионални журналисти и активисти за човешки права. Но след това, когато историята стане новина, тогава обществото се включва и търси повече информация и перспективи."

Достъпът до редакционния потенциал на медии на четири основни езика (слуховете твърдят, че италианските медии са разочаровани, че не са включени в пакета), позволи на Асанж и хората зад него да разпространят информацията по-бързо, по-качествено и по-продължително. Медиите пък удостовериха позицията си и се доказаха като необходим играч. Именно тази комбинация, при която старият канал "сертифицира" информацията на новия, се оказа помитащо ефективна.

Днес правителствата, утре банките

Едно от нещата, които смущават в последния, най-голям удар на Wikileaks, са всъщност и показател за новите обстоятелства, пред които сме изправени. Хилядите разсекретени дипломатически документи всъщност нямат единна тема, както предишни разкрития. Те са извадени на бял свят предимно заради мотото на организацията, че тя е "разузнавателната агенция на хората". Затова и повдигат въпроси като всичко, което е тайно, ли подлежи на разкриване?  В "Капитал" също има различни мнения по въпроса и можете да видите резултата от техния сблъсък в дебата, на който отделихме място.
 
Тази тема обаче ще става все по-актуална. Изказването на Асанж, че следващата жертва ще е голяма американска банка, и слуховете, че това е Bank of America, смъкнаха цените на акциите й с 3%. Спадът в котировките обаче далеч не е най-страшният ефект за финансовите компании от изтичането на информация. Потенциалните изгоди за обществото от по-прозрачно банкиране биха могли да са огромни - да се предотвратят злоупотреби, да не може да се скрие поемането на големи рискове и съответно да се предотвратява надуването на балони като този, довел до сегашната криза. Повечето очи биха могли да виждат по-добре какво се случва.

Точно както и в случая с дипломатическите грами обаче, това е идеалистично и оптимистично. Банкерите са известни с потайността си - техният бизнес се крепи на доверието и на експертизата. Опасността от публикуването на лични данни, поверителни сделки и т.н. може да доведе до срив в репутацията и отлив на клиенти, а ако всяко тяхно решение изтича навън, банките ще са по-малко склонни да инвестират във финансова експертиза, която след това да стига безпрепятствено до всички на пазара. "Wikileaks очевидно е дълбоко подривна система, защото предизвиква двете най-съществени съставки на държавната и копроративна мощ - авторитета и секретността", както обобщи пред "Капитал" Дан Гилмор от Walter Cronkite School of Journalism & Mass Communication.

Идея, която може да промени света

Колкото и теоретични спорове да се водят за последствията, те не отменят резултата. Дипломатическият експерт и бивш посланик на Великобритания в ООН Карн Рос заяви тази седмица, че "презумпцията, че правителствата могат да вършат работата си едни с други тайно, далеч от очите на хората, умря. Дипломатите вече осъзнават, че всичко, което кажат, може да се озове в интернет един ден". В краткосрочен план, това ще направи правителствата и корпорациите още по-непрозрачни. Новите стени обаче надали ще се справят задълго с още един медиум, който овластява бързо и лесно всеки един човек, разполагащ с каквато и да е информация.

Фокусирането върху личността на Асандж, която е противоречива (виж портрета), също е безсмислено. Подобно на всяка добра идея неговата надрасна създателя си и е обречена на успех. "Дори утре да затворят Wikileaks, язовирът беше пробит и някой много бързо ще заеме тяхното място", казва Брадшоу. Няколко от служителите на Асандж вече формират нова организация. Въпрос на време е да се появят десетки, дори стотици глобални и регионални такива - България надали ще остане настрана от тази тенденция. Сега най-интересният въпрос е дали резултатът от това ще бъде по-открит и честен диалог в обществото, както искат идеалистите от Wikileaks, или още по-голям информационен хаос.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Белият дом опитва да промени веригите за доставка на автопроизводителите Белият дом опитва да промени веригите за доставка на автопроизводителите

Засега ефектът от това е малък

21 ное 2019, 197 прочитания

Германският износ за САЩ нараства въпреки напрежението в търговията Германският износ за САЩ нараства въпреки напрежението в търговията

Експортът за Китай обаче остава без промяна през третото тримесечие

21 ное 2019, 198 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Из аналите на Wikileaks

Кратък преглед на досегашните документи

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10