Това, което засега със сигурност е ясно от публикуваните вече грами,  може да бъде сумирано в няколко основни области. Едната е Иран, която преднамерено бе тема в първите пуснати документи. Северна Корея, Афганистан, Пакистан също получават разбираемо свръхдоза внимание. В отделна графа са всички лидери, за които американските дипломати са обменяли интересни, смущаващи или направо обидни мнения. С две думи, онова, което депешите и грамите разкриват, е реалполитика в действие от страна на всички замесени. 

Афганистан и Пакистан

Тъжният, но не особено изненадващ извод е, че всички знаят колко дълбока и неразрешима е кашата от афганистанска и пакистанска политика, но никой няма решение на въпроса. Западните страни, а очевидно и всички останали, смятат афганистанския президент Хамид Карзай за слаб и неспособен, но не виждат алтернатива за момента. В откровен стил американският посланик в Кабул докладва, че Карзай никога няма да види собствените си недостатъци и да спре да обвинява съюзниците за проблемите. "Неговата неспособност да схване дори основните принципи на държавност и неговата дълбоко вкоренена несигурност като лидер спъват дори най-големите ни усилия да открием отговорен партньор в негово лице", коментира Карл Ейкънбъри.

Освен това американците и партньорите им знаят за огромната корумпираност на хората около Карзай, включително на брат му, който е заподозрян като основен играч в мрежа за наркотрафик. Една от грамите разкрива как вицепрезидентът Ахмад Масут е бил заловен с 52 млн. долара в брой в Дубай, но е бил оставен да напусне. Те, изглежда, не схващат, че ние знаем това, коментира американски дипломат. 

Ситуацията не е кой знае колко по-розова в Пакистан. Отчаянието е доминиращата емоция в грамите оттам. Освен че опитват да не допуснат разпространение на ядрен материал от един реактор, американците откриват, че стотици милиони, дадени за борба с ислямистите, не са били използвани за тази цел, а армия и президент взаимно се подозират. Американските специални части и пакистанската армия независимо един от друг оперират в пограничните райони между Афганистан и Пакистан, а бившият посланик в Исламабад заключава, че "никаква сума пари" няма да промени дълбоко вкоренения страх от Индия и следователно - подкрепата за четири терористични групи, сред които талибаните и авторите на атаките в Мумбай.

Иран

Всички мразят Иран. Или поне така излиза от разговорите, които американските дипломати са водили в Близкия изток в последните години. От саудитския крал Абдула, който в прав текст иска от САЩ да "отсекат главата на змията", през йордански депутат, който казва "бомбардирайте Иран или живейте с бомбата", до египетския президент Хосни Мубарак, който препоръчва на американците да не вярват на нито дума от Техеран, ислямската република изглежда потопена в море от неприязън.

Изтичането на тази информация беше внимателно редактирано от арабските медии обаче, тъй като скорошно проучване на общественото мнение в арабския свят показа, че мнозинството от хората там смятат Израел, а не Иран за основна заплаха и нямат против иранската ядрена програма. Нищо чудно, че иранският президент Махмуд Ахдаминеджад нарече WikiLeaks "американска конспирация", а израелският премиер Бенямин Нетаняху призова политиците в региона да говорят по-често публично онова, което говорят на четири очи.

Северна Корея 

Гневна изненада. Ако севернокорейските лидери са си дали труда да прочетат изтеклите документи за тях, това би трябвало да е тяхната реакция. Защото най-интригуващата новина, която се оказа, че Южна Корея и САЩ разменят тихо помежду си, е евентуалното съгласие на Китай за обединението на корейския полуостров под властта на Сеул и прекратяването на параноичното съществуване на Северна Корея. Разбира се, Пекин не твърди нищо подобно официално, макар бившият китайски външен министър да е цитиран да казва "не ги харесваме, но те са наши съседи", както и да признава, че в дългосрочен план вижда обединението на Корея като възможност. Но южнокорейският посланик в Сеул смята, че новото поколение лидери в Пекин постепенно приемат това виждане.

Интересно е също така описанието на източник със задраскано име, който описва как Ким Чен Ир напоследък променя често решенията си, което е следствие от влошеното му здраве и все по-активните групи в партията и армията, които се борят за влияние.