С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 3 дек 2010, 13:54, 6022 прочитания

Из аналите на Wikileaks

Кратък преглед на досегашните документи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мнения за:
Ангела Меркел - тефлонова, избягва рисковете и рядко е креативна
Дмитрий Медведев - Робин за Путиновия Батман, нерешителен
Никола Саркози - лесно обидчив и авторитарен
Силвио Берлускони - некадърен, безполезен и неефективен
Остров Врангел се намира в Северния ледовит океан, над Чукотка. Въпреки че State Department Watch твърди, че островът е американски, САЩ официално не са предявявали претенции към него, а островът е част от Руската федерация. Защо обаче този остров се появява на седмо място като най-споменаваната дестинация в над 200-те хиляди тайни документа на Държавния департамент, придобити от Wikileaks, не е ясно.

Може би пускането на повече документи (досега са публикувани едва няколкостотин) ще разшифрова тази мистерия, както и необяснимото присъствие на няколко други острова в топ 15. Между другото компанията, която поддържаше тази статистика, я оттегли след намесата на американски сенатор, така че тези резултати (виж графиката) сега са недостъпни.
Посланикът на САЩ в Рим Роналд Спогли, 26 януари, 2009 г. 
"Путин е провел повече срещи с италианския премиер, отколкото с който и да е друг световен лидер. Контакти ни казват, че Берлускони вярва, че "партньорът-магнат" Путин му има доверие. И от опозицията и от собствената партия на Берлускони обаче твърдят пред нас, че става дума за по-нечестива връзка. Те смятат, че Берлускони и неговият кръг се облагодетелстват лично и солидно от енергийните сделки между Италия и Русия."
Това, което засега със сигурност е ясно от публикуваните вече грами,  може да бъде сумирано в няколко основни области. Едната е Иран, която преднамерено бе тема в първите пуснати документи. Северна Корея, Афганистан, Пакистан също получават разбираемо свръхдоза внимание. В отделна графа са всички лидери, за които американските дипломати са обменяли интересни, смущаващи или направо обидни мнения. С две думи, онова, което депешите и грамите разкриват, е реалполитика в действие от страна на всички замесени. 

Афганистан и Пакистан


Тъжният, но не особено изненадващ извод е, че всички знаят колко дълбока и неразрешима е кашата от афганистанска и пакистанска политика, но никой няма решение на въпроса. Западните страни, а очевидно и всички останали, смятат афганистанския президент Хамид Карзай за слаб и неспособен, но не виждат алтернатива за момента. В откровен стил американският посланик в Кабул докладва, че Карзай никога няма да види собствените си недостатъци и да спре да обвинява съюзниците за проблемите. "Неговата неспособност да схване дори основните принципи на държавност и неговата дълбоко вкоренена несигурност като лидер спъват дори най-големите ни усилия да открием отговорен партньор в негово лице", коментира Карл Ейкънбъри.

Освен това американците и партньорите им знаят за огромната корумпираност на хората около Карзай, включително на брат му, който е заподозрян като основен играч в мрежа за наркотрафик. Една от грамите разкрива как вицепрезидентът Ахмад Масут е бил заловен с 52 млн. долара в брой в Дубай, но е бил оставен да напусне. Те, изглежда, не схващат, че ние знаем това, коментира американски дипломат. 

Ситуацията не е кой знае колко по-розова в Пакистан. Отчаянието е доминиращата емоция в грамите оттам. Освен че опитват да не допуснат разпространение на ядрен материал от един реактор, американците откриват, че стотици милиони, дадени за борба с ислямистите, не са били използвани за тази цел, а армия и президент взаимно се подозират. Американските специални части и пакистанската армия независимо един от друг оперират в пограничните райони между Афганистан и Пакистан, а бившият посланик в Исламабад заключава, че "никаква сума пари" няма да промени дълбоко вкоренения страх от Индия и следователно - подкрепата за четири терористични групи, сред които талибаните и авторите на атаките в Мумбай.



Иран

Всички мразят Иран. Или поне така излиза от разговорите, които американските дипломати са водили в Близкия изток в последните години. От саудитския крал Абдула, който в прав текст иска от САЩ да "отсекат главата на змията", през йордански депутат, който казва "бомбардирайте Иран или живейте с бомбата", до египетския президент Хосни Мубарак, който препоръчва на американците да не вярват на нито дума от Техеран, ислямската република изглежда потопена в море от неприязън.

Изтичането на тази информация беше внимателно редактирано от арабските медии обаче, тъй като скорошно проучване на общественото мнение в арабския свят показа, че мнозинството от хората там смятат Израел, а не Иран за основна заплаха и нямат против иранската ядрена програма. Нищо чудно, че иранският президент Махмуд Ахдаминеджад нарече WikiLeaks "американска конспирация", а израелският премиер Бенямин Нетаняху призова политиците в региона да говорят по-често публично онова, което говорят на четири очи.

Северна Корея 

Гневна изненада. Ако севернокорейските лидери са си дали труда да прочетат изтеклите документи за тях, това би трябвало да е тяхната реакция. Защото най-интригуващата новина, която се оказа, че Южна Корея и САЩ разменят тихо помежду си, е евентуалното съгласие на Китай за обединението на корейския полуостров под властта на Сеул и прекратяването на параноичното съществуване на Северна Корея. Разбира се, Пекин не твърди нищо подобно официално, макар бившият китайски външен министър да е цитиран да казва "не ги харесваме, но те са наши съседи", както и да признава, че в дългосрочен план вижда обединението на Корея като възможност. Но южнокорейският посланик в Сеул смята, че новото поколение лидери в Пекин постепенно приемат това виждане.

Интересно е също така описанието на източник със задраскано име, който описва как Ким Чен Ир напоследък променя често решенията си, което е следствие от влошеното му здраве и все по-активните групи в партията и армията, които се борят за влияние.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ердоган и Путин се споразумяха за буферна зона в Сирия 2 Ердоган и Путин се споразумяха за буферна зона в Сирия

Кюрдските военни сили ще бъдат изтласкани от границата, каквото беше искането на Ердоган

23 окт 2019, 1152 прочитания

Туск препоръча ЕС да одобри молбата на Джонсън за отлагане на Brexit Туск препоръча ЕС да одобри молбата на Джонсън за отлагане на Brexit

Новият срок е 31 януари 2020 г., като се два възможност за по-ранно напускане

23 окт 2019, 704 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Големите надежди, епизод 2

След провала на климатичната конференция в Копенхаген миналата година, сега очакванията са насочени към форума в Канкун

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10