С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 3 дек 2010, 15:11, 8549 прочитания

Строго секретно

Публикуването на тайните дипломатически грами от WikiLeaks предизвика дебат за проблемите на сигурността в Америка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Някогашният първи дипломат на САЩ Хенри Кисинджър веднъж бе казал, че единствената причина да напишеш меморандум е да можеш после да го пуснеш да изтече в медиите. Публикуваните от WikiLeaks дипломатически телеграми не са първият случай на изнасяне на секретни данни в американската история, нито ще бъдат последният. За разлика от преди обаче огромният брой публикувани документи не са целенасочено изпускане на информация от страна на служители по високите държавни етажи с цел да насочат общественото внимание в една или друга посока. Затова тайните депеши разкриха неочаквано много от доскоро скритата голяма политика.

Добрата новина е, че както личи от документите, като цяло американските дипломати нито са наивни и лековерни, нито се държат като тексаски каубои на международната сцена. Лошата новина е, че анализите и самото им изтичане в интернет показват, че Америка все още търси успешната концепция за сигурност в новия вискотехнологичен и мултиполярен свят след 11 септември 2001 г. Публикуването на над 251 хил. дипломатически документа повдигна в САЩ сериозния въпрос как трябва да бъде реформирана системата за съхраняване и достъп до тайната и чувствителна информация. Зад него се крие обаче още по-важната тема, поставена също и от дебата за новите мерки за проверка по американските летища преди десетина дни - тази за цялостния дизайн на политиката по сигурността (виж карето).   


Редник Манинг и Лейди Гага в пустинята

Парадоксално, но сегашното изтичане на информация е признак, че Америка е научила някои от уроците от терористичната атака на 11 септември 2001 г. Тогава различните служби за сигурност имаха различни парчета информацията, но заради съперничества и дребни интереси те не бяха споделени и плановете на "Ал Каида" не бяха разкрити. Сега очевидно Държавният департамент обменя с Пентагона данни чрез секретната вътрешна мрежа SIPRNet (съкратено от Secret Internet Protocol Router Network). Така дори командирите в самите военни театри могат да сглобят "голямата картина" какво става по света и да преценят как техните решения на място могат да повлияят върху стратегическите цели на САЩ.

Като част от тази система заподозреният в изтичането на информацията към WikiLeaks 23-годишен редник Брадли Манинг, анализиратор на разузнавателната информация за 10-ата Планинска дивизия на американската армия, получава достъп до SIPRNet в малка оперативна база в Ирак. В последните години лекопехотната част често е използвана в операции по стабилизиране и изграждане на граждански структури като бариера срещу тероризма т. нар. nation-building (части на 10-ата Планинска дивизия участваха например също в хуманитарната мисия за възстановяване на Хаити след земетресението). Затова командният състав има нуждата от познания за регионалните играчи и политически процеси, която анализатори с разрешителни за работа със секретна информация като Манинг събират. Обикновено работата им е следена отблизо от висшестоящите, но там, където служи редникът през 2009 г., истински контрол липсва. Така според Пентагона Манинг записва хиляди мегабайти секретна информация на CD, симулирайки, че слуша Лейди Гага.  



Фактът, че един редник в пустинята може да чете доклади за преговорите за съкращаване на атомните оръжия в Москва, е показателен за безпрецедентното разширение на разузнавателния апарат в САЩ от 2001 г. насам. В момента например близо 2 млн. американци притежават разрешително за работа със секретна информация (само проверките на бекграунда за нови кандидати за него и поддържането на системата струват почти 1 млрд. долара годишно). Въпреки че е свързано с много стресов процес на пълно разследване от шест месеца до година,  разрешителното е особено желано от военните, защото след края на службата се превръща в билет за добре платен пост в частни фирми, работещи във военния и високотехнологичния бранш. Постоянно растящият отбранителен сектор в Америка пък изисква огромно количество проверени кадри, но както показва случаят с Брадли Манинг, това няма как да не се отрази на качеството. В този смисъл фактът, че за девет години война срещу тероризма се е случило само един разочарован и демотивиран войник да изнесе голям брой данни, всъщност е изненадващ.

Засега е ясно, че поне една реформа наистина ще последва от скандала с WikiLeaks. Пентагонът вече обяви, че ще

Затегне силно режима за достъп

до тайните доклади. Отсега нататък например информацията ще може да бъде сваляна от секретен компютър само от двама служители, а специален софтуер ще наблюдава за отклонения в обичайното поведение. Конгресът пък започна работа по закон, предвиждащ улесняване на докладването на нередности и проблеми в държавните институции от подчинените без страх от уволнение. Така администрацията на Барак Обама се надява да ограничи изтичането на критична информация към медиите и интернет от недоволни служители.   

Новият натиск за затягане на достъпа до секретните данни има и своите критици, опасяващи се от връщане към работата на парче. Засилената система за контрол може и да доведе до допълнителна бюрокрация и ръст на щата и в без това огромния американски апарат за сигурност. Затова наред с предложения за осъвременяване на закона за шпионажа от 1917 г. (по който може да бъде повдигнато обвинение срещу основателя на WikiLeaks Джулиън Асанж) други експерти, като например бившият юрисконсулт на ЦРУ Джефри Х. Смит призоваха за реформа на наредбите за засекретяване, защото твърде много информация се обявява за строго секретна, без в действителност да е такава. Външнополитическият наблюдател на в. Washington Post Дейвид Игнатиус пък коментира, че би искал дипломатическата информация, изчистена от деликатни детайли, оттук нататък да бъде публикува онлайн. В крайна сметка, ако американското правителство не намери начин да балансира секретността с обществения интерес, в сегашните интернет реалности хакери и анархисти като Асандж ще направят избора вместо него.   

Скандалът с WikiLeaks повдигна и сложния въпрос за посоката на международната политика на САЩ. Както секретните депеши показаха, американските дипломати добре познават световните реалности, но въпреки това проблемите си остават все така трудно решими. "Държавният департамент сега е по-отворен от когато и да е било и върши добра работа, що се отнася до дипломацията", коментира пред "Капитал" професорът по международни отношения в Колумбийския университет Таня Л. Доми. Тя допълва обаче, че икономическата криза и вътрешнополитическите проблеми на Америка подкопават международното влияние на Вашингтон. В крайна сметка, ако Америка беше суперсила без ограничения, на държавния секретар Хилари Клинтън нямаше да й се наложи да се извинява лично на една дузина страни.

Долу ръцете, чичо Сам!

Фактът, че в резултат на новите антитерористични мерки само 3% от близо двата милиона пътници, всекидневно минаващи през летищата в САЩ, са "опипвани" от служителите за сигурност, има малко общо с дебата, разгорял се тези дни в американските медии. От началото на ноември на 68 американски летища пасажерите трябва да избират между рентгенов скенер на цялото тяло и обиск от служителите за сигурност.
Откакто през 2009 г. нигериецът Омар Абдулмуталаб се опита да свали самолет над Детройт с експлозив, скрит в бельото му, Службата за транспортна сигурност на САЩ трескаво търсеше нов, още по-ефикасен начин за сканиране на пътниците от досегашните метални детектори. Новите рентгенови апарати, инсталирани на централните американски летища, обещават пълен и щателен преглед под дрехите на пътниците. Пълният обиск, т. нар.pat-down, се предвижда само когато някой откаже да мине през рентгеновия скенер или от него не се получи ясен образ.
Недискриминиращият подход за проверка на Службата за транспортна сигурност среща много критика, защото осемдесетгодишни дами и тригодишни деца също са обект на драконовските мерки. Другото възможно решение - това за целенасочено селектиране на пътници за проверка (т.нар. профайлинг), е неприемливо пък за администрацията на Барак Обама, защото американската конституция забранява дискриминацията на религиозна, полова и етническа основа. Може би най-сложният проблем си остава в реактивния характер на самите мерки. Докато терористите измислят нови пробиви в системата, Службата за транспортна сигурност продължава да се готви за вече предотвратения сценарий. Последните терористични опити като този на нигериеца Абдулмуталаб от миналата година и пакетите бомби от Йемен показаха например, че "Ал Каида" вече планира атаките си от по-малко охраняваните летища извън САЩ. Необходимостта терористите да прибегнат до подобно "аутсорсване" наистина демонстрира ефикасността на мерките в самата Америка. Но в днешния глобален свят това е слаба утеха и големият проблем как по принцип да бъдат спрени атаките остава.  
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ердоган и Путин се споразумяха за буферна зона в Сирия Ердоган и Путин се споразумяха за буферна зона в Сирия

Кюрдските военни сили ще бъдат изтласкани от границата, каквото беше искането на Ердоган

23 окт 2019, 759 прочитания

Туск препоръча ЕС да одобри молбата на Джонсън за отлагане на Brexit Туск препоръча ЕС да одобри молбата на Джонсън за отлагане на Brexit

Новият срок е 31 януари 2020 г., като се два възможност за по-ранно напускане

23 окт 2019, 522 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Napster за конспиратори

Джулиан Асанж, основател на WikiLeaks, работи за свят, в който неговата организация ще е излишна

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10