Корейци? В Литва? Нет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Корейци? В Литва? Нет

Корейският инвеститор беше изпарен яко дим

Корейци? В Литва? Нет

Русия е основния заподозрян в изгонването на инвеститора в литовската АЕЦ

6792 прочитания

Корейският инвеститор беше изпарен яко дим

© reuters


Енергийният юмрук на Кремъл е един от образите, които Москва упорито отрича – нищо лично, просто бизнес, твърдят на ул. "Наметкина" или "Голяма Ординка". Дали е въпрос на бизнес, или все пак всичко е лично може да се проследи в последните две седмици в Литва, след като прибалтийската държава се превърна в сцена на руския енергиен блицкриг.

"Не бих пропуснал възможността да си замълча, след като ми зададохте толкова хубав въпрос." Предизвикателно дипломатичният изказ на Ромас Шведас, литовският зам.-министър на енергетиката е в отговор на питането дали руски натиск е предизвикал оттеглянето на корейската компания KEPCO от проекта за АЕЦ "Висигина". На 3 декември литовското правителство обяви, че не е успяло да структурира проектната компания, която трябваше да инвестира в ядрената мощност. KEPCO беше избрана за стратегически партньор на литовското правителство само преди две седмици, на 17 ноември, като участвали в подготовката на проекта консултанти твърдяха пред "Капитал", че сделката върви много добре.

Според литовските медии обаче виновна е дългата ръка на Кремъл. Най-малко съвпаденията са твърде показателни. Официалното писмо с отказа на KEPCO е получено във Вилнюс на 24 ноември, само две седмици след като руският президент Дмитрий Медведев посещава Сеул. По време на визитата са подписани 10 споразумения, включително за доставката на газ.

Решението на корейската компания за изтегляне от АЕЦ "Висигина" освен това е взето само ден след като Северна Корея обстреля южната си съседка, предизвиквайки една от най-сериозните кризи от 50-те години на миналия век.

За капак, на 24 ноември във Вилнюс пристига писмо на Европейската комисия, което обяснява на литовското правителство, че трябва да спазва изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. Нещо, което вероятно е било решително за разигралите се събития.

Кремъл отвръща на удара

В началото на годината Москва отправи предложение на литовското правителство да се включи в изграждането на ядрена мощност в Калининградския региона на Русия (който е обграден от Полша и Литва), но Вилнюс отказа. Но това едва ли е причината за руския гняв, нито пък че Москва априори е отхвърлена от строителството на "Висигина". "В Литва би било трудно по политически причини да имаме ядрена централа с руско участие, тъй като така по никакъв начин не би се намалила енергийната ни зависимост", каза за "Капитал" Кестутус Гирниус, преподавател по политически науки във Вилнюския университет.

"Кремъл" има друг достатъчно сериозен повод да бъде ядосан.

От началото на годината литовското правителство се опитва да наложи прилагането на т.нар. трети енергиен пакет на ЕС. Той изисква добивът, преносът и дистрибуцията да се осъществява от различни компании. Възможно е да се получи дерогация, т.е. европейските правила за страни като Кипър или Финландия, чиито енергийни пазари са изолирани, да не бъдат прилагани. Литовският газов монополист обаче е приватизиран през 2002 г., без транспортът да е разделен от дистрибуцията, а Вилнюс не е поискал дерогация. В момента основни акционери в Lietuvos Dujos са "Газпром" и E.ON, които естествено не искат да се разделят с контрола върху газовата мрежа на Литва. Изразът на недоволство обаче дойде от съвсем друго място. В края на ноември (докато предлагаше енергийно сътрудничество на Европа) руският премиер Владимир Путин гневно обвини Брюксел и Вилнюс, че се опитват да извършат кражба.

По този повод Гирниус коментира, че някои политици в Литва са настоявали страната да бъде по-умерена в налагането на енергийното законодателство, за да се осигури неутралитетът на руснаците за ядрената централа.

Как се прави проект

В Литвa, за разлика от България, проектът започва по естествения и логичен път.

Балтийската страна изгуби 70% от електроснабдяването си след присъединяването си към ЕС. Причината беше, че АЕЦ "Игналина" - еднотипна на чернобилската, трябваше да бъде затворена. Въпреки европейските компенсации Литва трябваше да разчита на набързо въведени в експлоатация централи на газ, което естествено оскъпи тока неколкократно. Така че нуждата от нова мощност е била очевидна.

Принципната договорка за участието в АЕЦ "Висигина" между трите прибалтийски страни е постигната през 2006 г., а литовският парламент дава мандат на правителството през 2007 г. Малко по-късно към проекта проявява интерес Полша. През следващата година е одобрена екологичната оценка, а конкурсът за набиране на стратегически инвеститор стартира през 2009 г. Първоначално кандидатстват компании като E.ON, EDF, Iberdrola, RWE, Vatenfall, KEPCO и Fortum (сега кандидат да придобие 1% от АЕЦ "Белене"). Междувременно не е правен избор на технология (поне официално), това е оставено на бъдещия инвеститор.

В крайна сметка обвързващи оферти подават само две дружества, като едното е дисквалифицирано, защото не отговаряло на условията на търга. Съответно KEPCO печели 51% дял в бъдещата АЕЦ. Зам.-министърът на енергетиката Ромас Шведас отказа да каже пред "Капитал" кой е бил дисквалифицираният кандидат. Предполага се, че това е или финландската Fortum, която е предлагала руска технология или компания с проекта на Areva-Siemens. Строената от тях централа във Финландия "Олкилуото" все още не може да бъде завършена поради технически проблеми.

Първоначалният проект е бил за 3400 МВ мощност, но тя впоследствие е намалена наполовина – със своите 3.3 млн. души население Литва е твърде малка за такава централа (произведената през нощта електроенергия от АЕЦ "Игналина" често е била предоставяна на Беларус без пари). Цената на целия проект е варирала между 3 и 5 млрд. евро, като Шведас уточни, че е ставало въпрос за всички разходи – строителни и инвестиционни. Това е под 3 млн. евро на мегават инсталирана мощност, докато при АЕЦ "Белене" цената ще достигне 4 млн. евро, и то само при условие, че след като се тегли чертата, тоталът ще бъде не повече от 8 млрд. евро.

Цената изглежда добра, като се има предвид, че KEPCO строи АЕЦ от подобен модел в Абу Даби с обща мощност от 5600 МВ на стойност между 15 и 25 млрд. евро.

Според Герниус предложението наистина е изглеждало твърде добро, за да е вярно. Дори преди корейците да се откажат, вече е имало спекулации, че те ще се опитат да предоговорят цената, особено след като са разбрали, че са единствените кандидати. От литовското министерство на енергетика обаче отричат да се е стигало да такива разговори.

В крайна сметка, въпреки че засега проектът пропада, литовското правителство не е натоварено с финансови тежести, без да има видимост кога АЕЦ-ът ще бъде завършен. И може да започне начисто.

Енергийният юмрук на Кремъл е един от образите, които Москва упорито отрича – нищо лично, просто бизнес, твърдят на ул. "Наметкина" или "Голяма Ординка". Дали е въпрос на бизнес, или все пак всичко е лично може да се проследи в последните две седмици в Литва, след като прибалтийската държава се превърна в сцена на руския енергиен блицкриг.

"Не бих пропуснал възможността да си замълча, след като ми зададохте толкова хубав въпрос." Предизвикателно дипломатичният изказ на Ромас Шведас, литовският зам.-министър на енергетиката е в отговор на питането дали руски натиск е предизвикал оттеглянето на корейската компания KEPCO от проекта за АЕЦ "Висигина". На 3 декември литовското правителство обяви, че не е успяло да структурира проектната компания, която трябваше да инвестира в ядрената мощност. KEPCO беше избрана за стратегически партньор на литовското правителство само преди две седмици, на 17 ноември, като участвали в подготовката на проекта консултанти твърдяха пред "Капитал", че сделката върви много добре.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    И къде е тук "дългата" ръка на Русия???? Или е направо прекалено дълга, чак през Сеул......

  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    Дмитриj Медведев... Говориме па български...
    Иначе наистина е много странно оттеглянето на инвеститор така внезапно. За всички логичния отговор е само Русия, но корейската компания е единствената, която може да каже истината.

  • 3
    ajsajder avatar :-|
    ajsajder

    ама що пък ше правят ядрена централа?!То навремето Едвин Сугарев и Филип Димитров нали обясняваха колко е опасно това?!

  • 4
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    Литва е била сериозно натискана от ЕС и пострадала също като нас окончателно е спряла централата си през 99г. АЕЦ Игналина е имал рекордна мощност от 1500МВ на блокове 1 и 2 (впоследсвие намалени на 1360МВ), в строеж е бил и трети блок но започнатото е разрушено. Т.е загубата им е доста по-голяма от нашата - 2720МВТ срещу 1760МВТ в БГ. И сега също им натрисат тяхното Белене. Разликата е, че те затварят реактори точно от чернобилски тип а ние спряхме съвсем различните като концепция ВВЕР. Между другото Русия си ползва останалите РБМК-та като Игналина (след реконструкции разбира се) и никой копче не може да им каже - даже централите им си имат прес центрове с ПР и туристически разходки. Е да де ама ние и Литовците не сме Русия.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Корейците най-вероятно са се оттеглили след като са понавлезли в материята как се прави АЕЦ в ЕС в смисъл бюрокрация и далавера и са решили аде по добре без нас.... именно щото и те са майстори на далаверата и знаят как да "намажат" бюрокрацията...
    -----------------------------------
    Французите и финландците вече 12 години се пангеват с по един АЕЦ и са до кривата круша... а паретата, паретата трябва да се въртят, а не да стоят закопани в земята......

  • 6
    ilin avatar :-|
    ilin

    До коментар [#2] от "J.J.":

    sorry, това е рискът от ползването на фонетична клавиатура

  • 7
    ajsajder avatar :-|
    ajsajder

    Всъщност,как може и в реактор РБМК да стане авария,освен ако умишлено не се изключат двете дублирани системи за сигурност и ръчно не се променят параметрите е неясно!ЗАЩО горното е направено в Чернобил също е неясно..?!Е..има обяснения..ама..
    А ВВЕР по теория,от Науката Ядрена Физика подобна авария не може да има..

  • 8
    lordvee avatar :-?
    Др. Портокалов

    статията е като недописана....

  • 9
    ceco avatar :-|
    Цецо

    До коментар [#7] от "ajsajder":

    Затварянето на някои ВВЕР реактори не е заради технологията дсама по-себе си. Решението в ЕС е взето отдавна и касае всички реактори без бетонен кожух. В старите членки е изпълнено отдавна.

  • 10
    manager avatar :-|
    Зам. Директор

    Придържането на СеСеСеРейниците "зад решетките" и на дистанция ТРЯБВА да бъде основно задължение на Европейския Съюз, тъй като тази разгромена блядска държавица винаги е носила нещастие на България.

    Що се отнася до затварянето на разни блокове, по-възрастните във форума знаят отлично, че когато ВСИЧКИ блокове работеха в България беше настанала дискотека: 2 часа има ток, 3 - въобще го нема.

    Знае се, че работещите мощности в момента са предостатъчни за консуматорите в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK