Мишел Барние: Данъкоплатците не трябва да плащат за банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мишел Барние: Данъкоплатците не трябва да плащат за банките

Политическата власт трябва отново да се наложи над финансовите пазари, смята Барние.

Мишел Барние: Данъкоплатците не трябва да плащат за банките

Европейският комисар по вътрешния пазар пред "Капитал"

Огнян Георгиев
4676 прочитания

Политическата власт трябва отново да се наложи над финансовите пазари, смята Барние.

© Цветелина Ангелова


Профил
Мишел Барние стои зад Акта за единния пазар - инициатива на Европейската комисия до 2012 г. да се въведат 50 мерки, с които да се улесни още повече живота и бизнеса в ЕС. Те варират от защита при пътуване и фалит на туроператор, през по-лесна регистрация на автомобили в друга държава, до професионални карти за всяка професия в ЕС. Барние е активен и в дебата за новите регулации на финансовия пазар в Европа - тази седмица например неговата дирекция публикува комуникация за единни наказателни мерки в целия ЕС спрямо нарушители на новите финансови правила. Барние е бивш външен министър на Франция, а през 1999 - 2004 г. беше еврокомисар по регионалната политика.
Европейската комисия предлага повече права за европейските финансови регулатори, както и повече ограничения за пазара на деривати и късите продажби. Това ще сложи ли край на "дивия запад" на финансовите пазари, който обвиняват за настоящата криза?

То няма да е достатъчно. Вече предприехме стъпки, за да избегнем "дивия запад" и да поставим финансовия пазар в услуга на реалната икономика, а не обратното. Ние не засилваме европейската регулация, ние я създаваме. Тя не съществуваше, въпреки че повечето ни банки са международни и транс-европейски.

На 1 януари ние създадохме три независими регулатора за банките, пазарите и застрахователите и над тях една контролна кула - съвет по системните рискове. Регулирахме и направихме по-прозрачен огромния сектор на дериватите, който глобално възлиза на 600 трлн. долара, и практиката на къси продажби. Регулирахме и диверсифицирахме рейтинговите агенции и направихме прозрачно регулирането на всички платформи за финансови пазари, приехме Базел 3 (регулация, приета от Г-20, която утроява изискванията към банките за капитал от първи ред, като акционерния капитал - бел. ред.).

Говорим за цяла архитектура, която трябва да се прави сериозно, внимателно, но убедително. Тези мерки няма да спрат бъдещи кризи, но ще ни подготвят и ще ограничат последствията.

Казахте, че кредиторите на закъсали банки ще трябва да поемат повече тежест, когато тези банки имат нужда от държавна помощ. Как и кога ще се случва това?

Повечето европейски банки са международни, затова и превантивните мерки трябва да са такива. Ние искаме да засилим външния европейски надзор на банките и да продължим да използваме националния надзор, така че да забелязваме рисковете преди те да се превърнат в криза и после в катастрофа. Когато и ако открием риск, има много възможни решения. Да се смени мениджмънтът, ако е допускал грешки, да се забрани определена практика или продукт, да се забрани раздаването на дивиденти или при определени условия да се отправи призив към кредиторите. Това зависи от ситуацията.

Ние искаме да създадем инструмента, така че той да бъде използван при нужда. Да предотвратим безотговорност на кредиторите или мениджмънта. Банките трябва да плащат за банките, не данъкоплатците.

Ирландските банки успешно преминаха стрес тестовете на ЕС. Въпреки това сега имат нужда от спасяване. Защо се случи това и какво говори за тестовете?

Една бележка - в Ирландия не всички банки бяха тествани, включително сред тези, които бяха национализирани. Това са вторите тестове тази година и имат определени условия, които трябва да бъдат подобрени. Но между първата и втората вълна вече има напредък. Повече банки бяха изпитани, измерихме риска върху суверенния дълг, тестовете станаха публични.

Сега ще вадим поуки и ще правим подобрения за следващата вълна. Ще има тестове върху сложния проблем за ликвидността, които не бяха правени досега.

Събитията около гръцката и ирландската криза обаче оставиха впечатлението, че лидерите в ЕС не разбират финансовите пазари и това може да е опасно?

Политическата власт трябва да се наложи отново върху финансовите пазари и да имаме инструменти за регулация. В последните 15 - 20 години дерегулирахме, вярвайки, че пазарите могат да се регулират сами, и видяхме последствията. Възнагражденията например, които шокират много хора. Колкото повече поемаха риск някои банкери, толкова повече им се плащаше. Ще научим тези уроци.

От 10 месеца, откакто съм комисар, виждам, че политиците навсякъде, включително в България, приемат полезни мерки и вадят поуки. С финансовите министри единодушно одобряваме европейската финансова архитектура и те одобриха регулациите на хедж фондовете и фондовете за дялово инвестиране. Така че има усещане за отговорност, то съществува и в националните парламенти. Не сме свършили, по средата на пътя сме.

Смятате ли, че протекционизмът е реална опасност в ЕС?

Това, което виждам в дадени страни, надигането на популизъм и протекционизъм, е риск за общия пазар. Той ще е първата жертва на завръщането на протекционизма. Именно затова с президента на еврокомисията Жозе Барозу и комисарите започваме голям дебат за общия пазар, за да се види, че няма какво да спечелим от протекционизма.

Трябва да се пазим, не бива да сме наивни спрямо други региони - китайци, американци, но вътре в Европа не бива да има протекционизъм. Кризите в Ирландия и Гърция показаха, че бъдещето е в общите действия, общата защита, общото управление, активната солидарност. Независимо дали е за България, Франция или Германия - нито една от тях няма да може да се изправи сама.

И сте сигурен, че всички във Франция мислят така?

И там, както и другаде, има такива настроения. Но не бива да сме защитни, трябва да сме нападателни. И френските, и българските предприятия трябва да изнасят. Ако вие затваряте границите си, и други ще го правят. Затваряте ги за вашите добри предприятия. Философията на общия пазар е тези 500 млн. потребители да имат единни балансирани норми на конкуренция, колкото се може по-общи. Близо 50 - 60% от износа на всяка страна в ЕС отива към общия пазар. В Германия например е 60%. Така че не бива да се говори за протекционизъм.

Продължавате да се борите за по-прозрачни банкови такси. Това не е първият път, когато ЕС повежда тази битка - преди няколко години тя пропадна заради съпротивата на страните членки и банките. Какви са шансовете сега?

Заедно с еврокомисаря по потребителските въпроси Джон Дали мислим, че трябва да се уважават и подпомагат клиентите на банките. Ето защо предлагаме мерки да се гарантират депозити до 100 хил. евро, да се пазят инвеститорите и искаме да се защитят и потребителите и клиентите на банките. Европейските банки има неясни и твърде различни в отделните страни практики за таксите. Затова поисках от тях прозрачност. И ако не я получим доброволно, ще я наложим със закон. Засега чакам да се случи доброволно.

Профил
Мишел Барние стои зад Акта за единния пазар - инициатива на Европейската комисия до 2012 г. да се въведат 50 мерки, с които да се улесни още повече живота и бизнеса в ЕС. Те варират от защита при пътуване и фалит на туроператор, през по-лесна регистрация на автомобили в друга държава, до професионални карти за всяка професия в ЕС. Барние е активен и в дебата за новите регулации на финансовия пазар в Европа - тази седмица например неговата дирекция публикува комуникация за единни наказателни мерки в целия ЕС спрямо нарушители на новите финансови правила. Барние е бивш външен министър на Франция, а през 1999 - 2004 г. беше еврокомисар по регионалната политика.
Европейската комисия предлага повече права за европейските финансови регулатори, както и повече ограничения за пазара на деривати и късите продажби. Това ще сложи ли край на "дивия запад" на финансовите пазари, който обвиняват за настоящата криза?

То няма да е достатъчно. Вече предприехме стъпки, за да избегнем "дивия запад" и да поставим финансовия пазар в услуга на реалната икономика, а не обратното. Ние не засилваме европейската регулация, ние я създаваме. Тя не съществуваше, въпреки че повечето ни банки са международни и транс-европейски.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    donio avatar :-|
    donio

    Няма да стане тая.Едно мисли котката друго мишката.Финансовата олигархия доброволно няма да се предаде.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "donio": човека въобще не мисли да атакува "Финансовата олигархия", каквото и да разбираш под това...
    ----------------------------------------
    Човекът е чиновник и проста като умен чиновник прави всичко възможно бюрокрацията да се разрзаства.... просто си мисли за децата и приятелите, кво лошо .......
    За да му се подкваси морето, трябва бюргерите - данъкоплатци да са на негова страна, те с труда си "правят" чертичката над паретата, плащат данъците а от финанси нищо не разбират, те ти и необходимост от "регулиране" в условия на "развит капитализЪм".....
    ------------------------------------------
    Регулацията за чиновника бюроклат е манна небесна.....
    Ако нямаше европейска бюрокрация и регулация, как щяхме да си имаме Калинка или Батко и братко???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK