С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 7 яну 2011, 18:05, 11081 прочитания

Протестите в Тунис

Кое отключи недоволството и как реагират медиите и страните в региона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато на 17 декември 2010 г. млад тунизиец от градчето Сиди Бузид се самозапали никой не предположи какво ще доведе след себе си това действие. Буквално за часове, до сутринта на 18 декември, съграждани на Мохамед Буазизи излязоха по улиците на Сиди Бузид, за да протестират и това бързо прерасна в антиправителствен бунт.

26-годишният Мохамед Буазизи е безработен, но образован. Завършил с отлична диплома, той не може да си намери работа и започва да продава зеленчуци на близкия пазар. Няколко пъти полицията му иззема продукцията, тъй като нямал разрешение, докато при поредния път, на 17 декември 2010 г. Буазизи решава да се самозапали от отчаяние. Откаран е в болница, а негови приятели и съграждани реагират остро срещу мерките на полицията, довели до този акт.


Протестите в малкия южен град заплашват да се разраснат и полицията затваря пътищата към и от Сиди Бузид. На 22 декември друг младеж решава да сложи край на живота си заради безработицата – изгаря се с ток.

На 24 декември протестиращи в градчето Менцел Бузайен запалват полицейски коли, локомотив, полицейското управление и сградата на клона на управляващата партия. Полицията e нападната с коктейли "Молотов" и се стига до стрелба. Загива един демонстрант.

До 25 декември протестите обхващат и столицата на Тунис, където се провеждат два протеста – един на 25 декември и друг на 27 декември.



Следват протести на синдикалисти, на адвокати, лекари...Сякаш цялата система на страната се срива след акта на отчаяние на Мохамед Буазизи. Отразяването на събитията е много тежко, тъй като властта налага цензура на всички видове медии, ограничен е и достъпът до интернет. Президентът Зин ал Абидин бен Али излиза с телевизионно обръщение към протестиращите, посрещнато с бурно недоволство. Призивът за намиране на алтернативен начин за решаване на конфликта между хората и властта остава нечут.

Въпреки последвалите кървави събития и протести, главните източници на информация бяха и остават Facebook, Twitter и активистките сайтове, като най-деен е nawaat.org, поддържан от хора от Мароко и Тунис.

Арабският канал Al Jazeera беше единствената голяма телевизия, която проследяваше ден по ден кризата в Тунис, а на 4 януари с подробен коментар за безработицата и протестите се включи и CNN. Междувременно президентът Бен Али заплаши, че няма да пусне репортери на Al Jazeera на територията на Тунис, тъй като телевизията използвала "недостоверни източници" и разгласявала "невярна информация", а статията "Възраждането на арабския активизъм" от Ламис Андони бе блокирана в Тунис.

Интересна е статията на Брайън Уайтейкър от британския Guardian, който проследява тунизийския бунт и в своя блог. Той сравнява протестите срещу Бен Али с тези срещу румънския президент Николае Чаушеску в края на 1989 г. Тогава, след 22 години управление, румънците свалиха кърваво своя президент. "Дали случаят с Бен Али е същият?", пита Уайтейкър.

Бившият журналист от CNN Октавия Насър сравнява протестите в Тунис с тези в Иран през 2009 г.  Според нея, ако всичко това се случваше в Техеран, много медии вече щяха да са сложили на първите си страници снимки от демонстрациите. Al Jazeera също прави подобен паралел и това мнение все повече се коментира – щеше ли да има по-добро медийно покритие бунтът в Тунис, ако страната се намираше до Иран? Очевидно е, че в момента няма как да отговорим на този въпрос, който провокира общественото мнение.

Според скорошно проучване, публикувано в египетския AlMasry AlYoum, 25% от образованите мъже и 45% от жените са безработни. Заради неогласените публично данни възможно е тези цифри да са по-големи. Тунизийците смятат, че тези хора са жертва на не добре устроената образователна система, която не е успяла да осигури работа и реализация на студентите. Според изследване на "Репортери без граници" пък Тунис е на четвърто място в топ 10 страни, в които има цензура върху интернет.

От години арабски активисти създават движения срещу властите в своите страни, управлявани от еднолични режими. Тунизийският президент Зин ал Абидин бен Али управлява страната от 1987 г., когато сваля от власт Хабиб Бургиба, обявявайки го за "негоден". Днес режимът на Бен Али трябва да покаже, че няма опасност да влезе в същата графа, в която бе вкаран предишният президент. Днес властта има силната подкрепа на западните правителства, а Тунис се споменава в медиите единствено като екзотична и туристическа страна. В това няма нищо ненормално – Бен Али е верен съюзник на САЩ в борбата срещу Ал Кайда в Северна Африка. Несрин Малик от Guardian споделя, че много от протестиращите смятат, че именно заради безмълвната подкрепа на режима, техният призив няма да бъде чут.

Тъй като действията на демонстрантите в Тунис вдъхновяват младежи от други арабски страни, реакциите в съседните държави са все още плахи. На официално посещение пристигна външният министър на Египет, а след него палестинският президент Махмуд Абас. Става ясно, че тема на разговорите са двустранните отношения, но местната преса говори и за включване в разговорите на темата за протестите. Алжир от своя страна още няма официално мнение, изчаквайки да види докъде ще стигнат протестите. От прехвърляне на враждебни към властта настроения се страхува Мароко, чието правителство от два месеца има сериозни проблеми със Западна Сахара. Обществото в Мароко също се настройва срещу своя управник, крал Мохамед VI, заради цензурата върху медиите. Отразяването в медиите, разбира се, няма да донесе материални успехи на тунизийците. Но е важно от гледна точка на демокрацията, човешките права и правото на всеки един човек да живее достойно.

Мохамед Буазизи, момчето, чието самозапалване бе причина за започване на бунта в Южен Тунис, почина от изгарянията си, но протестите продължават без явен изглед да спрат поне в близките седмици.

Авторът е президент на Форума за арабска култура и води блог за Близкия изток и арабските страни
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво прави Бойко Борисов в Брюксел Какво прави Бойко Борисов в Брюксел

Извън Brexit темите за България бяха бъдещият бюджет на ЕС, миграцията и, за кой ли път, съдебната система

14 дек 2018, 1202 прочитания

Ще кипне ли Черно море 3 Ще кипне ли Черно море

Колкото и да драматизира българският премиер, Западът по-скоро търси деескалация на конфликта в Керченския проток

14 дек 2018, 1148 прочитания

24 часа 7 дни

14 дек 2018, 11572 прочитания

14 дек 2018, 3408 прочитания

14 дек 2018, 2909 прочитания

14 дек 2018, 2740 прочитания

14 дек 2018, 1903 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Разединени американски щати

Трагедията в Тусон няма да спре политическата окопна война в САЩ

Беднякът милиардер

Твърденията на прокуратурата, че Баневи са изпрали един милиард, не издържат елементарна проверка

Най-голямата слънчева сделка

Samsung продава седемте си соларни парка в България на германския фонд KGAL и чешката Micronix за около 80 млн. евро

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Европа над всичко

Защо писателят и философ Робeрт Менасе продължава да гледа с надежда към Европейския съюз

20 въпроса: Калоян Илиев – Кокимото

Новата му изложба, (You Love Kokimoto), е в Gifted до 4 януари

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: ГЕРБ сглоби машина за репресии

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 14.12.2018 Прочетете