С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 7 яну 2011, 18:05, 11255 прочитания

Протестите в Тунис

Кое отключи недоволството и как реагират медиите и страните в региона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато на 17 декември 2010 г. млад тунизиец от градчето Сиди Бузид се самозапали никой не предположи какво ще доведе след себе си това действие. Буквално за часове, до сутринта на 18 декември, съграждани на Мохамед Буазизи излязоха по улиците на Сиди Бузид, за да протестират и това бързо прерасна в антиправителствен бунт.

26-годишният Мохамед Буазизи е безработен, но образован. Завършил с отлична диплома, той не може да си намери работа и започва да продава зеленчуци на близкия пазар. Няколко пъти полицията му иззема продукцията, тъй като нямал разрешение, докато при поредния път, на 17 декември 2010 г. Буазизи решава да се самозапали от отчаяние. Откаран е в болница, а негови приятели и съграждани реагират остро срещу мерките на полицията, довели до този акт.


Протестите в малкия южен град заплашват да се разраснат и полицията затваря пътищата към и от Сиди Бузид. На 22 декември друг младеж решава да сложи край на живота си заради безработицата – изгаря се с ток.

На 24 декември протестиращи в градчето Менцел Бузайен запалват полицейски коли, локомотив, полицейското управление и сградата на клона на управляващата партия. Полицията e нападната с коктейли "Молотов" и се стига до стрелба. Загива един демонстрант.

До 25 декември протестите обхващат и столицата на Тунис, където се провеждат два протеста – един на 25 декември и друг на 27 декември.



Следват протести на синдикалисти, на адвокати, лекари...Сякаш цялата система на страната се срива след акта на отчаяние на Мохамед Буазизи. Отразяването на събитията е много тежко, тъй като властта налага цензура на всички видове медии, ограничен е и достъпът до интернет. Президентът Зин ал Абидин бен Али излиза с телевизионно обръщение към протестиращите, посрещнато с бурно недоволство. Призивът за намиране на алтернативен начин за решаване на конфликта между хората и властта остава нечут.

Въпреки последвалите кървави събития и протести, главните източници на информация бяха и остават Facebook, Twitter и активистките сайтове, като най-деен е nawaat.org, поддържан от хора от Мароко и Тунис.

Арабският канал Al Jazeera беше единствената голяма телевизия, която проследяваше ден по ден кризата в Тунис, а на 4 януари с подробен коментар за безработицата и протестите се включи и CNN. Междувременно президентът Бен Али заплаши, че няма да пусне репортери на Al Jazeera на територията на Тунис, тъй като телевизията използвала "недостоверни източници" и разгласявала "невярна информация", а статията "Възраждането на арабския активизъм" от Ламис Андони бе блокирана в Тунис.

Интересна е статията на Брайън Уайтейкър от британския Guardian, който проследява тунизийския бунт и в своя блог. Той сравнява протестите срещу Бен Али с тези срещу румънския президент Николае Чаушеску в края на 1989 г. Тогава, след 22 години управление, румънците свалиха кърваво своя президент. "Дали случаят с Бен Али е същият?", пита Уайтейкър.

Бившият журналист от CNN Октавия Насър сравнява протестите в Тунис с тези в Иран през 2009 г.  Според нея, ако всичко това се случваше в Техеран, много медии вече щяха да са сложили на първите си страници снимки от демонстрациите. Al Jazeera също прави подобен паралел и това мнение все повече се коментира – щеше ли да има по-добро медийно покритие бунтът в Тунис, ако страната се намираше до Иран? Очевидно е, че в момента няма как да отговорим на този въпрос, който провокира общественото мнение.

Според скорошно проучване, публикувано в египетския AlMasry AlYoum, 25% от образованите мъже и 45% от жените са безработни. Заради неогласените публично данни възможно е тези цифри да са по-големи. Тунизийците смятат, че тези хора са жертва на не добре устроената образователна система, която не е успяла да осигури работа и реализация на студентите. Според изследване на "Репортери без граници" пък Тунис е на четвърто място в топ 10 страни, в които има цензура върху интернет.

От години арабски активисти създават движения срещу властите в своите страни, управлявани от еднолични режими. Тунизийският президент Зин ал Абидин бен Али управлява страната от 1987 г., когато сваля от власт Хабиб Бургиба, обявявайки го за "негоден". Днес режимът на Бен Али трябва да покаже, че няма опасност да влезе в същата графа, в която бе вкаран предишният президент. Днес властта има силната подкрепа на западните правителства, а Тунис се споменава в медиите единствено като екзотична и туристическа страна. В това няма нищо ненормално – Бен Али е верен съюзник на САЩ в борбата срещу Ал Кайда в Северна Африка. Несрин Малик от Guardian споделя, че много от протестиращите смятат, че именно заради безмълвната подкрепа на режима, техният призив няма да бъде чут.

Тъй като действията на демонстрантите в Тунис вдъхновяват младежи от други арабски страни, реакциите в съседните държави са все още плахи. На официално посещение пристигна външният министър на Египет, а след него палестинският президент Махмуд Абас. Става ясно, че тема на разговорите са двустранните отношения, но местната преса говори и за включване в разговорите на темата за протестите. Алжир от своя страна още няма официално мнение, изчаквайки да види докъде ще стигнат протестите. От прехвърляне на враждебни към властта настроения се страхува Мароко, чието правителство от два месеца има сериозни проблеми със Западна Сахара. Обществото в Мароко също се настройва срещу своя управник, крал Мохамед VI, заради цензурата върху медиите. Отразяването в медиите, разбира се, няма да донесе материални успехи на тунизийците. Но е важно от гледна точка на демокрацията, човешките права и правото на всеки един човек да живее достойно.

Мохамед Буазизи, момчето, чието самозапалване бе причина за започване на бунта в Южен Тунис, почина от изгарянията си, но протестите продължават без явен изглед да спрат поне в близките седмици.

Авторът е президент на Форума за арабска култура и води блог за Близкия изток и арабските страни
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ким Чен Ун ще обсъди ядрения проблем на Корейския полустров с Путин Ким Чен Ун ще обсъди ядрения проблем на Корейския полустров с Путин

На срещата в Русия севернокорейският лидер ще търси подкрепа след блокажа на разговорите с Тръмп

24 апр 2019, 184 прочитания

Пьотр Бураш: Полша може да е приятната изненада в евроизборите Пьотр Бураш: Полша може да е приятната изненада в евроизборите

Директорът на офиса във Варшава на ECFR пред "Капитал"

24 апр 2019, 273 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Разединени американски щати

Трагедията в Тусон няма да спре политическата окопна война в САЩ

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Алън Мертнер: Алгоритъмът постоянно се променя

Директорът рекламно инженерство във Facebook пред "Капитал"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа