Когато на 17 декември 2010 г. млад тунизиец от градчето Сиди Бузид се самозапали никой не предположи какво ще доведе след себе си това действие. Буквално за часове, до сутринта на 18 декември, съграждани на Мохамед Буазизи излязоха по улиците на Сиди Бузид, за да протестират и това бързо прерасна в антиправителствен бунт.
26-годишният Мохамед Буазизи е безработен, но образован. Завършил с отлична диплома, той не може да си намери работа и започва да продава зеленчуци на близкия пазар. Няколко пъти полицията му иззема продукцията, тъй като нямал разрешение, докато при поредния път, на 17 декември 2010 г. Буазизи решава да се самозапали от отчаяние. Откаран е в болница, а негови приятели и съграждани реагират остро срещу мерките на полицията, довели до този акт.
Протестите в малкия южен град заплашват да се разраснат и полицията затваря пътищата към и от Сиди Бузид. На 22 декември друг младеж решава да сложи край на живота си заради безработицата – изгаря се с ток.
На 24 декември протестиращи в градчето Менцел Бузайен запалват полицейски коли, локомотив, полицейското управление и сградата на клона на управляващата партия. Полицията e нападната с коктейли "Молотов" и се стига до стрелба. Загива един демонстрант.
До 25 декември протестите обхващат и столицата на Тунис, където се провеждат два протеста – един на 25 декември и друг на 27 декември.
Следват протести на синдикалисти, на адвокати, лекари...Сякаш цялата система на страната се срива след акта на отчаяние на Мохамед Буазизи. Отразяването на събитията е много тежко, тъй като властта налага цензура на всички видове медии, ограничен е и достъпът до интернет. Президентът Зин ал Абидин бен Али излиза с телевизионно обръщение към протестиращите, посрещнато с бурно недоволство. Призивът за намиране на алтернативен начин за решаване на конфликта между хората и властта остава нечут.
Въпреки последвалите кървави събития и протести, главните източници на информация бяха и остават Facebook, Twitter и активистките сайтове, като най-деен е nawaat.org, поддържан от хора от Мароко и Тунис.
Арабският канал Al Jazeera беше единствената голяма телевизия, която проследяваше ден по ден кризата в Тунис, а на 4 януари с подробен коментар за безработицата и протестите се включи и CNN. Междувременно президентът Бен Али заплаши, че няма да пусне репортери на Al Jazeera на територията на Тунис, тъй като телевизията използвала "недостоверни източници" и разгласявала "невярна информация", а статията "Възраждането на арабския активизъм" от Ламис Андони бе блокирана в Тунис.
Интересна е статията на Брайън Уайтейкър от британския Guardian, който проследява тунизийския бунт и в своя блог. Той сравнява протестите срещу Бен Али с тези срещу румънския президент Николае Чаушеску в края на 1989 г. Тогава, след 22 години управление, румънците свалиха кърваво своя президент. "Дали случаят с Бен Али е същият?", пита Уайтейкър.
Бившият журналист от CNN Октавия Насър сравнява протестите в Тунис с тези в Иран през 2009 г. Според нея, ако всичко това се случваше в Техеран, много медии вече щяха да са сложили на първите си страници снимки от демонстрациите. Al Jazeera също прави подобен паралел и това мнение все повече се коментира – щеше ли да има по-добро медийно покритие бунтът в Тунис, ако страната се намираше до Иран? Очевидно е, че в момента няма как да отговорим на този въпрос, който провокира общественото мнение.
Според скорошно проучване, публикувано в египетския AlMasry AlYoum, 25% от образованите мъже и 45% от жените са безработни. Заради неогласените публично данни възможно е тези цифри да са по-големи. Тунизийците смятат, че тези хора са жертва на не добре устроената образователна система, която не е успяла да осигури работа и реализация на студентите. Според изследване на "Репортери без граници" пък Тунис е на четвърто място в топ 10 страни, в които има цензура върху интернет.
От години арабски активисти създават движения срещу властите в своите страни, управлявани от еднолични режими. Тунизийският президент Зин ал Абидин бен Али управлява страната от 1987 г., когато сваля от власт Хабиб Бургиба, обявявайки го за "негоден". Днес режимът на Бен Али трябва да покаже, че няма опасност да влезе в същата графа, в която бе вкаран предишният президент. Днес властта има силната подкрепа на западните правителства, а Тунис се споменава в медиите единствено като екзотична и туристическа страна. В това няма нищо ненормално – Бен Али е верен съюзник на САЩ в борбата срещу Ал Кайда в Северна Африка. Несрин Малик от Guardian споделя, че много от протестиращите смятат, че именно заради безмълвната подкрепа на режима, техният призив няма да бъде чут.
Тъй като действията на демонстрантите в Тунис вдъхновяват младежи от други арабски страни, реакциите в съседните държави са все още плахи. На официално посещение пристигна външният министър на Египет, а след него палестинският президент Махмуд Абас. Става ясно, че тема на разговорите са двустранните отношения, но местната преса говори и за включване в разговорите на темата за протестите. Алжир от своя страна още няма официално мнение, изчаквайки да види докъде ще стигнат протестите. От прехвърляне на враждебни към властта настроения се страхува Мароко, чието правителство от два месеца има сериозни проблеми със Западна Сахара. Обществото в Мароко също се настройва срещу своя управник, крал Мохамед VI, заради цензурата върху медиите. Отразяването в медиите, разбира се, няма да донесе материални успехи на тунизийците. Но е важно от гледна точка на демокрацията, човешките права и правото на всеки един човек да живее достойно.
Мохамед Буазизи, момчето, чието самозапалване бе причина за започване на бунта в Южен Тунис, почина от изгарянията си, но протестите продължават без явен изглед да спрат поне в близките седмици.
Авторът е президент на Форума за арабска култура и води блог за Близкия изток и арабските страни
Когато на 17 декември 2010 г. млад тунизиец от градчето Сиди Бузид се самозапали никой не предположи какво ще доведе след себе си това действие. Буквално за часове, до сутринта на 18 декември, съграждани на Мохамед Буазизи излязоха по улиците на Сиди Бузид, за да протестират и това бързо прерасна в антиправителствен бунт.
26-годишният Мохамед Буазизи е безработен, но образован. Завършил с отлична диплома, той не може да си намери работа и започва да продава зеленчуци на близкия пазар. Няколко пъти полицията му иззема продукцията, тъй като нямал разрешение, докато при поредния път, на 17 декември 2010 г. Буазизи решава да се самозапали от отчаяние. Откаран е в болница, а негови приятели и съграждани реагират остро срещу мерките на полицията, довели до този акт.
29 коментара
"No confundas mi postura, soy ateo y no creo en ningun dios, no diferencio a las personas por su raza, su cultura o su mierda de religion! Solo condeno el sufrimiento, la injustia y el abuso de poder." SKA-P - Intifada
Ben Ali's rule has relied on a skillful combination of co-optation and repression. By pledging his fidelity to democracy and human rights early in his tenure, he deftly hijacked the core of the liberal opposition's message. At the same time, he used electoral manipulation, intimidation, and favors to co-opt leaders of ruling-party organs and civil society organizations.
Какво може да се очаква от примати с арабски ориджин?!
Зам.Директор, същите тези "примати",както ги наричате вие, започват борбата си срещу един стар режим и подкрепата сега е нужна. Да наречем ли Полша, Унгария, Чехия също примати,че са се борели срещу едно старо управление?
До коментар [#3] от "Sham":
Невъзможно е да се прави аналог между цивилизована Европа и Африканска държава пълна с муслими (98%).
Празидентът им Бен Али както пише колегата (колежката) Балала на испански е абсолютен неверник и е така защото е стартирал кариерата си на 7 Ноември, сиреч на същата дата, на която е започнала ВОСР (Великата Октомврийка Социалистическа Революция)
Каква ирония на съдбата. :)
Да..ааа...аааа капиталистчетата ционетата в САЩ нищо старо не забравят, нищо ново не научават....
То бяха Хитлерчета, Мусолинки, Батисти, Трухильовци, Виели,Нго Дин Диемовци, Дебели Самоси, Моринговци, Стреснери, Полковници (черни и бели), Шахчета и Кралчета ....то беше чудо.... работата не върви, ама урунгелите напират.... е то волът рие на врата му пада, както казват по нашият край, сега в Тунис трябва да се попролее малко кръв, да се спази традицията.....
-------------------------------
Бен Али е куче, ама наше куче.....
Чудно ми е как се подкрепят едни неща, което са по-демократични от други. Сега хората имат нужда от подкрепа, да има промяна на статуквото. Няма значение каква е религията им, подобни коментари на етническа основа са повече от ужасни. Може да са всякакви, марсианци да са, но щом искат да живеят различно-тогава развитите общества трябва да ги подкрепят.
Боби, ти угодия нямаш бре.
Ту не искаш западът да се меси в държави "източно от Земун", ту сега пак са ти виновни, че в Тунис не се месят.
Самоопредели се накрая.
До коментар [#6] от "Sham":
да, ама Пъдаря на Света не обича промяна на статуквото, така му е по-добре, затова от 150 години залагат на диктатори да пазят туземците мирни...... а последните кучета ги яли...
Даже Кенеди с Никитката се договори за "мирно съвместно съществуване" преди да го гръмнат, а и бащата на Кенеди, като посланик в Англия, се договаряше тихомълком за далавера с Хитлер, та трябваше ФДР да му бие шута от дипломацията през 1939 ...
------------------------------------
В резултат САЩ за 100 години са участвували явно в 50 войни и имат следните официални форми на участие на армията на САЩ в акции зад граница:
· Counter-drug Support
· Humanitarian Assistance
· Disaster Relief
· Civil Support
· Security Assistance
· Nation Assistance Peace Building (UN)
· Foreign Internal Defens
· Antiterrorism
· Counterterrorism
· Noncombatant Evacuation
· Support to Insurgency
· Peacekeeping
· Peace Enforcement
· Show of Force
· Strikes, Raids and Attacks
· Limited Warfare
· Joint Warfare
· Multinational Warfare
· Large-scale Combat
· General Warfare
· Global Warfare
До коментар [#7] от "Chievo": Пак не си разбрал, казвам че търговията с протестантска демосрация не върви източно от Земун, южно от Рио Гранде, а и на други места по света ....
В Тунис САЩ точно определено са се намесили и поддържат Бен демосрат, както преди поддържаха Реза и сисян докуз боклуци преди това, в Персия видяхме какво става, сега следва Тунис....
Е Тунис е една шепа страна та пресата няма да шуми толкова много, не става сензация ........ което е и темата на статията.....
До коментар [#9] от "boby1945":
Така значи. Ми явно си пазят гърба хамериканците по този начин. Ако Бен им снася информация за терористи, които пряко могат да отнесат 1-2 небостъргача в Ню Йорк, много правилно са подходили. Всичко е интереси.
Ясно е, че Америка гледа в своето канче първо, та затова иска да изчисти елементите с книжка за пилот и убеждения за джихад. Доброто в този подход е, че в доста страни хората се докосват до благинките на живота, благодарение я на американска база, я на достъп до зелена карта. А не живеят като в други места в миризливи коптори, блъскайки чело по 5 пъти на ден в пода на джамията.