С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 7 яну 2011, 13:57, 6181 прочитания

Орбанизацията на Унгария

Един разочарован бивш реформатор си отмъщава на медиите и на западните инвеститори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От времената на гулаш комунизма Унгария е една от най-демократичните страни в Източна Европа - Queen и Формула 1 дойдоха в Будапеща още през 80-те години, докато в България гледахме Алла Пугачова и рали "Златни пясъци". Именно от нея започна да пада желязната завеса - в началото на 1989 г. страната отвори границата си към Австрия и отприщи процеса на окончателното рухване на социалистическия блок.

Серия рестриктивни нови закони обаче, прокарани от дясноцентристко правителство на премиера Виктор Орбан, са на път да преобърнат тази представа. Много членки на ЕС, европейски институции и професионални организации не скриха тревогата си от този факт, тъй като от 1 януари Унгария пое шестмесечното ротационно председателство на съюза. Опасенията са дали Будапеща още може да бъде считана за представител на общите европейски ценности.


Най-голям обществен отзвук предизвика новият медиен закон, който влезе в сила от началото на годината. Той предвижда създаването на специална комисия, съставена преобладаващо от членове, назначени от управляващата партия "Фидес", като мандатът им е девет години. Новият орган ще надзирава новинарската продукция на държавните и частните телевизии, радиата и печатните медии, както и на уебсайтовете. И ще има правото да изпраща на съд и да налага глоби в размер до 760 хил. евро, ако техните материали са "небалансирани" или "засягат човешкото достойнство". Според унгарските журналисти, които открито протестират срещу "деспотичния закон", тези мъгляви определения са предпоставка за възникване на цензура.

"Проблемът с тази мярка е, че е неясно формулирана", обяснява пред "Капитал" Ищван Секереш, кореспондент за Югоизточна Европа от унгарския седмичник Figyelо. "Какво например означава "човешко достойнство" и как то може да се засегне? Дали ако напиша, че някой политик е корумпиран, това накърнява неговото достойнство? В този случай аз добър разследващ журналист ли съм или нарушавам правата на горкия човек? И кой ще реши това?"

Проф. Габор Тока от Централния европейски университет в Будапеща също не крие учудването си, запитан от "Капитал" за мнението му относно новата мярка: "Законовото изискване за баланс в съдържанието не само на обществените, но и на частните медии, е много необичайно. То е непознато в другите демократични страни, особено когато такъв предубеден орган като унгарската медийна комисия отсъжда кое е балансирано и кое не."



Жертвата

Една от първите жертви на медийния закон - радиоводещият в унгарското държавно радио Атила Монг, обясни пред "Капитал" как работи новият закон. Журналистът е временно свален от ефир и срещу него тече разследване, защото по време на предаването си изразил с едноминутно мълчание своето несъгласие със закона.

"Срещу мен е повдигнато обвинение в "липса на професионализъм" и "небрежност". И сега се опитвам да докажа, че не съм се отнесъл към работата си нито непрофесионално, нито небрежно. Въпреки това Унгария все още е демократична държава. За това свидетелства и острата реакция на хората срещу новия медиен закон. Това не е краят на свободата на словото в страната", заявява Монг.

Новият закон гласи още, че медиите могат да бъдат задължавани да разкриват източниците си на информация. Освен това комисията ще има правото да претърсва редакционните офиси и да изисква от издателите конфиденциална бизнес информация. Законът, изглежда, има за цел да контролира не само унгарските, но и чуждите медии, достъпни в страната, както и блоговете. В текста е включено и изискване за "криминалните новини", които вече не трябва да заемат повече от 20% от времето на излъчване на предаването. Законът обаче не дефинира какво разбира под определението "криминални", нито уточнява дали в тези проценти се включват и случаите на корупция по етажите на властта.

Правителствата на страни като Германия и Великобритания, както и много авторитетни западни издания остро разкритикуваха медийния закон. Външният министър на Люксембург Жан Аселборн заяви, че това "повдига въпроса дали такава държава заслужава да води ЕС". А говорителят на канцлера Ангела Меркел предупреди, че германското правителство следи медийния закон "с голямо внимание". Според звеното за свобода на пресата към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа "такава концетрация на сила в един регулаторен орган е безпрецедентна за европейските демокрации и вреди на свободата на медиите". В протеста се включи дори пиратският сайт The Pirate Bay, който спря възможността за сваляне на съдържание за един ден.

Унгарското правителство окачестви обвиненията като абсурдни и увери, че няма намерение да ограничава свободата на словото. Премиерът Виктор Орбан подчерта, че въпреки острите реакции правителството "дори не мисли" да променя намеренията си.

Путинизация или демокрация

Вестник Washington Post обобщава, че подобен коментар не е учудващ за човек като Орбан, който по време на първия си мандат като премиер преди 11 години е твърдял, че "не Унгария трябва да се адаптира към ЕС, а ЕС трябва да се адаптира към Унгария". Изданието излезе с материал, озаглавен "Путинизацията на Унгария", в който пише, че голяма част от членките на ЕС вероятно съжаляват, че председателството на съюза е на ротационен принцип, тъй като новият медиен закон повече подхожда на авторитарен режим като Русия и Беларус, отколкото на демократична държава. Освен това унгарският кабинет не спира да атакува всяка институция, която не контролира, включително Конституционния съд, централната банка и Сметната палата. В тази връзка Washington Post настоява за бойкот на срещата на върха на ЕС през май в Будапеща. Списание Economist определя правителството на Орбан като "гладно за власт". А във в. Times бившият редактор на Economist Бил Емът дори предлага Унгария да бъде изключена от ЕС.

В същото време Ласло Симон от управляващата "Фидес" нарече пред унгарската държавна новинарска агенция MTI чуждестранното недоволство от медийния закон "европейски цирк", организиран от социалистическите партии на Стария континент.

В унгарските медийни среди има и защитници на Орбан: "Сега мнозина нападат Унгария, че е недемократична, без да имат дълбоки познания относно медийния закон. Докато той например е доста по-мек от този във Франция", твърди пред "Капитал" журналистът Левенте Шиткеи от унгарския в. Magyar Nemzet, чиято редакционна политика е близка до идеологията на "Фидес". "Настоящият подход към регулация на медиите е нов и може би на пръв поглед изглежда прекалено суров. Но телевизиите са пълни с понякога доста плашещи картини и досега нямаше кой да ги следи. Ето защо главната цел на новата мярка е напълно позитивна и при едно добро правителство, каквото вярвам, че е това, може да бъде полезна." Според журналиста определенията за Орбан като "националист" и "авторитарен" са прекалено пристрастни. По време на управлението си социалистите са били напълно безпомощни и много от тях са свършили в съда по обвинения в корупция. Затова и Орбан е спечелил изборите толкова убедително. "Умората от прехода също може да обясни победата на "Фидес", тъй като социалистите показаха, че няма истински преход. Комунистите просто облякоха нови палта и се нарекоха социалдемократи", казва Шиткеи.

А обяснението на Ищван Секереш за триумфа на "Фидес" е следното: "Предишното социалистическо правителство направи големи грешки и след тях дори група маймуни биха спечелили."

Циментиране на властта

В момента едва ли има друг политик в демократична Европа освен Орбан, който да е концентрирал в ръцете си толкова сила. Това позволи на правителството му да започне да пренаписва конституцията. То ограничи правомощията на Конституционния съд, сложи свои хора на ключови одиторски постове за изключително дълъг период от време и сега опитва да се наложи над традиционно независимата централна банка в борбата за контрола над фискалната политика на дълбоко задлъжнялата страна.

"Правителството иска да циментира властта си. Затова и прави всички тези промени в конституцията. Така членовете на някои регулаторни органи вече могат да се избират от кабинета. И в крайна сметка излиза, че Орбан контролира сам себе си. Това е много нездравословно", смята Секереш.

Според проф. Тока медийният закон няма да бъде единственият по рода си: "Правителството възнамерява да прокара нова конституция през идващите месеци и това, което досега се разкрива за плановете им, е смущаващо. Включително, че същото това правителство, което с радост променяше конституцията дузина пъти в последно време, сега иска да създаде правила, които ще направят фактически невъзможно да се промени тяхната конституция."

В първите дни на унгарското председателство на ЕС Европейската комисия започна разследване на друго решение на Будапеща, а именно да облага с извънредния данък "Робин Худ" високите печалби в няколко основни икономически сектора, като целта е така да се пребори бюджетният дефицит на страната. Срещу "дискриминативния" данък скочиха 13 водещи европейски компании, които подадоха обща жалба в Брюксел. Сред тях са немската E.ON, чешката CEZ, австрийската OMV, френският застраховател АХА и немският телекомуникационен гигант Deutsche Telekom. Новата мярка, която ще важи до 2013 г. и е насочена към енергийните компании, банките, телекомите и големите компании за търговия на дребно (повечето от тях чуждестранни), предвижда допълнително облагане на тези от тях, които генерират свръхпечалба. Така те ще плащат два данъка – стандартният и "Робин Худ". Според правителството вследствие на новата мярка до края на 2010 г. са събрани 605 млн. евро, докато компаниите твърдят, че сумата е 1.3 млрд. евро. Големият проблем с тези пари е, че правителството не смята да ги използва за инвестиции, а възнамерява с тях да покрива бюджетния дефицит, т.е. да не орязва разходи. Така всъщност Орбан няма да въведе дългоочакваните и нужни антикризисни мерки, които са крайно непопулярни сред унгарците, но според редица водещи европейски икономисти са жизненонеобходими.

Друг нетрадиционен ход на правителството на Орбан за справяне с държавния дълг, който е около 80% от БВП и е най-високият в региона, е да национализира частните пенсионни фондове, като накара хората да прехвърлят парите си от тях в държавни структури. Това ще предостави достъп на правителството до над 10 млрд. евро, с които да се справи с бюджетния дефицит. Ако гражданите решат да не изпълнят предписанията на кабинета, те биват наказвани финансово, като им се отнема държавната пенсия.

Разочарован бивш реформатор

Въпреки критичния си тон сп. Spiegel описва 47-годишния Орбан като "изключителен политически талант". Той не приема загубата. През 2010 г. се завръща на власт след победа над непопулярното социалистическо правителство с повече от две трети мнозинство. Едва 35-годишен, той е заемал поста министър-председател и в периода 1998 – 2002 г., след което претърпява болезнен изборен неуспех. Някогашен дисидент - либерал и антикомунист от времето на падането на желязната завеса, в изявленията си Орбан често говори от името на "народа" и на "хората". Опозицията го обвинява в опити да създаде еднопартийна система, особено след изказването му, че си представя Унгария да бъде водена от една голяма управляваща партия, която да решава националните въпроси без разсейването от "постоянен политически дебат".

Повторното спечелване на властта през април миналата година обаче, изглежда, не е достатъчно за Орбан. Той използва завръщането си на премиерския пост, за да си отмъсти на всички, които го предадоха предишния път, когато беше министър-председател - медиите, които са го свалили от власт с несъществуващи според него скандали, тайните интереси, които стоят зад тях, и западните инвеститори, които не са се отблагодарили достатъчно.

Изобщо Орбан влиза в образа на разочарован бивш реформатор, което е нова модификация на плъзналия из Източна Европа популизъм. Ако доскоро популистите бяха по-скоро извънсистемни играчи, сега към тях се присъединява и един от поколениието на либералните реформатори в Източна Европа от края на 90-те години на миналия век. Въпреки националистическите си залитания в онзи период Орбан беше един от хората, които се опитваха да скъсат с типичната антикомунистическа десница и да я вкарат в руслото на традиционната западна християндемокрация.   

Остава въпросът това дългосрочна политика на путинизация ли е или е временен феномен. Путинизацията извън Русия винаги изглежда малко бутафорна, а и новият голям брат все пак е в Брюксел.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин 1 Освен съдбовни за Brexit британските избори са и референдум за Корбин

Управляващите консерватори имат преднина от 10 процентни пункта пред опозиционните лейбъристи

9 дек 2019, 654 прочитания

Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация 2 Китай ще смени целия чужд софтуер и хардуер в държавната администрация

Страната ще смени между 20 и 30 млн. устройства в следващите три години

9 дек 2019, 909 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Завръщане в бъдещето

Какво вещаят резултатите от националното преброяване за развитието на Америка

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10