Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 7 яну 2011, 14:16, 15021 прочитания

Цената на еврото

Естония вече плати скъпо за влизането си еврозоната. По-скъпо би било само да остане извън нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако някой трябва да оглави Европейската централна банка това лято, името е Андрес Липсток. Вяроятно то не ви говори нищо, тъй като Липсток е гуверньор на естонската национална банка, а кроната не е най-популярната валута. Но за сметка на това Естония, която в началото на годината стана 17-ата членка на еврозоната, има направо депресиращо добри фискални показатели. Дори в сравнение с държави като Люксембург или Финландия. Като се прибави и фактът, че балтийците са верни последователи на ултраконсервативната политика за балансиран бюджет, дори Германия не би трябвало да има нещо против кандидатурата на Липсток.

Подобни идеи обаче едва ли са занимавали естонците, които тези дни отпразнуваха умерено весело влизането си в евроклуба. "Няма никави проблеми. Само дето еврото тежи малко повече (заради монетите - бел. ред.)" - така лаконично и без емоции описа пред "Капитал" голямото събитие Марие Йосинг, директор на Института за икономически изследвания в Талин. Сдържаността е колкото резултат от скандинавска умереност, толкова и от несигурността от екзистенциалната криза на еврото. То преживя най-ужасната си година и прогнозите за оцеляването му са 50 на 50, а приемането му точно сега от Естония беше сравнено с купуване на последния билет за "Титаник". На което естонският финансов министър Юрген Лиги отговори откровено и придържайки се към морските метафори по следния начин: "Разберете, за нас няма на разположение цяла флота. Имаме само една лодка."


И наистина за миниатюрната балтийска държава няма кой знае какви алтернативи. Освен това тя вече плати скъпо за влизането си в еврозоната и единственото по-скъпо би било да остане извън нея. За държави като България, които все още имат амбиции да последват Естония, за момента уроците от нейния път са следните - морето е бурно, качването в лодката сега е много трудно, цената на билета е висока, а условията на борда са още по-лоши от преди. Но все пак там е по-сигурно, отколкото да плуваш сам, особено ако си малък и уязвим. И е много хубаво, ама много хубаво, да си за пример.

От борд на борда

Естония не е първата източноевропейска страна в еврозоната, но за разлика от безпроблемната Словения и късметлийката Словакия (която сякаш беше приета, за да няма грешки на финансовите пазари от близко звучащите имена) пред балтийската страна имаше по-сериозни предизвикателства. Успехът й пък е по-показателен за страна като България, чиято валута също е вързана към еврото, а сега Талин влиза в евроклуба, като оставя зад гърба си пророкуванията за нуждата от девалвация.



Както и всяка друга страна с валутен борд и висока инфлация, Естония беше атакувана, че губи конкурентоспособност – по-бързото нарастване на разходите за заплати би направило нейната продукция непродаваема на чуждите пазари. Това според ортодоксалната икономическа теория в един момент трябва да доведе до спад на производството и криза. И тъй като Естония постоянно е сочена за пример, нейните критици не бяха слабо известни анализатори от изследователските отдели на различни банки, а самите Пол Кругмън, Нобелов лауреат по икономика и колумнист на в. New York Times, и Нуриел Рубини, един от малцината икономисти, предвидили Голямата рецесия. Те твърдяха, че вместо да се стреми към еврото, Талин трябва да обезцени валутата си. На 31 декември Кругман написа в блога си във в. New York Times, че смяната на кроната е символ на трансформацията на Естония от съветска провинция в добър европейски гражданин, но икономиката й е платила скъпо за това. "И така, поздравления, Естония – но и съболезнования. Това не е блестящото влизане в евроозоната, което ти беше обещано."

Действително пътят не беше посипан с рози. Балтийският тигър беше свален на колене от глобалната криза, която съвпадна със спукването на имотния балон в страната и разклати опасно банковата система. Вместо изкусително изглеждащата девалвация Талин избра да запази курса към еврото, като за да успее да се вмести в критериите, предприе брутални мерки. Резултатът бе икономически срив от 14% през 2009 г. и плашеща безработица. Въпреки това за разлика от другите членки на балтийското трио Литва и Латвия Естония успя да се размине с МВФ и уличното недоволство.

Според Марие Йосинг съветите за девалвация са идвали основно от икономисти, които нямат представа от страната. "Естония е бедна на ресурси, ние внасяме почти всичко. Така че ако кроната се обезцени, това ще оскъпи вноса, а оттам и износа." Директорът на Института за икономически изследвания освен това обяснява, че всеки слух за девалвация плаши инвеститорите и това е неразумно решение. Вместо това Талин предпочете т.нар. вътрешна девалвация под формата на орязване на заплатите - оптимално от икономическа гледа точка, но трудно изпълнимо политически действие.

Според главния икономист на лондонския Centre for European Reform Саймън Тилфорд основният мотив на Естония да се присъедини към еврото е да циментира позицията си в западната орбита и да се защити от Русия. "Първо, това е преди всичко политическо решение и, второ, те вече платиха тежка цена за решимостта си и след като направиха тази огромна жертва, има смисъл наистина да влязат в еврозоната", каза пред "Капитал" Тилфорд. А там Естония ще бъде най-бедният, но образцов член.

В клуба

Оказа се, че мъките са си стрували – след дълбоката рецесия, през третото тримесечие на миналата година икономиката отбеляза завиден растеж от 5%, а брилянтни показатели като бюджетен дефицит от 1.7% и публичен дълг от едва 8% могат да накарат доста държави в еврозоната да се изчервят.

Естония ще внесе в еврозоната безупречното си фискално досие, но е малко спорно какви ползи ще получи от членството си в клуба. Обичайните бонуси към еврото са намаляване на разходите за транзакции, подобряване на инвестиционната среда, по-ниски лихви и по-евтино външно финансиране, а в случая с Талин – и край на спекулациите за девалвация. Но сега ситуацията е малко по-особена.

"Дълго време инвеститорите не правеха разлика между отделните държави в еврозоната и Гърция можеше да тегли заеми при същите лихви като Германия. Това се промени. Естония първоначално ще има меден месец, но ще бъде много по-кратък от този, на който се радваха предишните членки. И със сигурност няма да има да има безплатен обяд", смята Саймън Тилфорд. Според него в дългосрочен план политическите ползи за Естония ще са огромни, но икономическите няма да са драматични.

Същевременно вече я няма илюзията, че еврото е застраховка срещу политически глупости и щит срещу икономически проблеми. "Еврото не премахва нуждата да се правят реформи в образованието и социалната сфера, така че нищо особено не се променя", смята Марие Йосинг. Според нея Естония вероятно ще успее да избегне капана на ниските евролихви, който доведе до балоните в Испания и краха в Гърция. "Първо, вече имаме опит и, второ, предполагам, че много неща в еврозоната ще се променят."

Това, което скоро няма да се промени, е броят на страните в нея. След Естония вратите на евроклуба ще се затворят плътно поне за няколко години. А когато се отворят отново, условията на палубата вероятно ще са още по-различни.

Скептици по източната периферия

Евроентусиазмът на Естония съвсем не се споделя от останалите държави по източната периферия на ЕС. Кризата в еврозоната значително намали привлекателността на общата валута за страните, които някой ден би трябвало да я въведат.

Другите две държави от балтийското трио - Латвия и Литва, са си поставили за цел да влязат в еврозоната през 2014 г. Говорителят на литовското правителство Виргис Валентинавициус наскоро заяви, че успехът на Талин е засилил решимостта на неговата страна. "Поздравяваме естонците като пионери, но ние със сигурност ще ги настигнем", каза той, цитиран от AFP.

Но по-големите страни в Централна и Източна Европа никак не бързат. Полша например на теория възнамерява да покрие маастрихтските критерии за приемане на общата валута през 2015 г. На практика обаче страната така и не е обявила твърд график за влизане в еврозоната, а сигналите от Варшава не сочат, че това ще се случи в близко бъдеще. Наскоро например гуверньорът на Полската централна банка Марек Белка заяви, че в момента "има повече рискове да бъдеш в еврозоната, отколкото да си извън нея".

На фона на настроенията в Чехия обаче поляците изглеждат като горещи евроентусиасти. Чехия дори и не намеква кога евентуално ще предприеме тази стъпка, а премиерът Петр Нечас, дошъл на власт през юли миналата година, заяви, че до края на мандата си няма да постави дата за приемане на еврото. Това беше гарантирано с коментара, че би било "икономическа и политическа лудост" Прага да направи подобно нещо скоро. А според информации в чешките медии пословично евроскептичният президент Вацлав Клаус убеждава правителството да се опита да договори с Брюксел клауза страната да бъде изключена от задължението да влезе в еврозоната (по подобие на Дания). "Честно казано, мисля, че Полша и Чехия ще отлагат приемането на еврото почти до безкрайност", прогнозира пред "Капитал" Саймън Тилфорд, главен икономист на лондонския Centre for European Reform.

Междувременно Унгария, която бе спасена от фалит от МВФ и ЕС, сложи плановете си за еврозоната във фризера. Румъния, която също прибегна до външна помощ, си е поставила като цел приемане на еврото през 2015 г. Но в Букурещ вече си признават, че вероятно ще трябва да отложат нещата.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

На Covid море в Южна Европа На Covid море в Южна Европа

Или как се подготвят за летния сезон в Гърция, Турция, Испания и Италия

29 май 2020, 677 прочитания

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

29 май 2020, 837 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Естонската мечта

Или културата да правиш реформи

Още от Капитал
Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10