Разединени американски щати
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разединени американски щати

Атентатът в Тусон не успя да обедини Америка

Разединени американски щати

Трагедията в Тусон няма да спре политическата окопна война в САЩ

Ваня Ефтимова
7231 прочитания

Атентатът в Тусон не успя да обедини Америка

© reuters


Доскоро 9-годишната Кристина Грийн за много американци бе едно от "Лицата на надеждата" по името на книгата, посветена на децата като като нея, родени на 11 септември 2001 г. Това беше денят, в който Америка се питаше накъде трябва да поеме и поне за малко бе обединена както никога преди. От миналия уикенд слънчевото лице на Кристина се запечати в паметта на американците като символ на трагедията, разиграла се в Тусон, щата Аризона. Освен нея в стрелбата, открита от 22-годишния Джаред Лий Лофнър срещу представителя в долната камара на Конгреса Габриел Гифърдс, загинаха още петима. А други четиринайсет, сред които и самата Гифърдс, бяха ранени. Атентатът обаче не успя да обедини нацията, а напротив - разкри ясно колко дълбоко поляризирана е политиката в САЩ.

Едва новината за куршумите в Тусон бе съобщена от медиите и словесните схватки за това кой е виновен моментално придобиха силен политически оттенък. Дни след атаката мотивите на Джаред Лофнър продължават да са неясни и поне засега изглежда, че става въпрос по-скоро за психическо заболяване. Но в идеологически разделената Америка, където Републиканската партия току-що пое долната камара на Конгреса и кандидатпрезидентската кампания за 2012 г. вече неофициално стартира, атентатът стана повод за бурна дискусия кой е прекалил с тона в политическия дебат. И дали думите могат да убиват.

Въпреки че обърканият ум на Джаред Лофнър едва ли го е съзнавал, когато е избрал за мишена Габи Гифърдс, тя всъщност е от

Изчезващия вид политици в центъра

Като консервативен демократ Гифърдс представлява един предимно републикански район във Вашингтон и въпреки оспорвания междинен вот за Конгрес през есента бе преизбрана с ясно мнозинство. Ето защо идеологически оцветените реакции, залели медиите буквално часове след атентата, придават още по-горчив привкус на трагедията.

Популисткото движение "Чаено парти" и бившият кандидат за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин почти мигновено бяха посочени с пръст отляво като вдъхновители на Лофнър заради предишните им грозни словесни атаки срещу Гифърдс. Часове по-късно една от организациите от "Чаено парти" – Tea Party Nation, върна топката и обяви стрелеца за "ляв лунатик". Интернет пък загъмжа от съмненията на консерваторите, че администрацита на Барак Обама ще използва случая, за да заглуши популисткото движение.

Така в публичното пространство историята всъщност придоби два дискурса – какво точно се случи в Тусон и как една човешка трагедия се превръща в поредната ожесточена битка между двата края на политическия спектър. Поляризираните реакции повдигнаха и въпроса възможен ли е изобщо междупартиен компромис в един от най-критичните периоди в историята на САЩ – по време на тежка икономическа криза и ред международни предизвикателства пред страната като световен лидер.

"Американците са уморени от партизанщината", обяснява пред "Капитал" професорът по политология в Университета в Аризона Уилям Мишлър, "но от партизанщината на другата страна. Републиканците са уморени от демократите, демократите са уморени от републиканците. Точно в това е проблемът – двете страни казват, че искат компромис, но компромис за тях означава другият напълно да приеме техните изисквания. Уморени ли са американците от партизанщина? Да! Готови ли са намалят градуса на собствената си партизанщина? Отговорът е не", категоричен е професор Мишлър, който живее и преподава в Тусон.

Въпреки че в решението на Джаред Лофнър да открие стрелба с полуавтоматичен пистолет "Глок" пред супермаркета в града в Аризона очевидно няма нищо общо с безкрайните словесни схватки, идеологическото противопоставяне във Вашингтон има своята цена. Попадналата в задънена улица американска политика не може да намери решения, които биха имали огромно значение точно в случаи като този на Лофнър. По-силният контрол върху продажбата на оръжия и муниции е блокиран от десните. А повечето права на полицията и социалните служби, когато става въпрос за хора с психични заболявания със склонност към насилие, са табу за левите. Както коментира политическият наблюдател Джон Дикърсън в Slate.com, тонът на сегашната истерична дискусия и замерване с аргументи кой е виновен за трагедията в Тусон не е по-различен от този, с който вече се коментират и икономическите прогнози на Бюджетния офис към Конгреса.

Острата реторика и епичните идеологически битки всъщност не са

Нищо ново в американската политика

Още бащите - основатели на американската нация - Джон Адамс и Томас Джеферсън, шумно са се обвинявали един друг, че разрушават демокрацията. От друга страна, почти абсолютното право на свободно слово, гарантирано в първата поправка към конституцията, и липсата на строга партийна дисциплина създават невероятно отворен и динамичен предизборен процес.

Сега обаче дълбоката икономическа криза, възходът на новите медии и затлачването от десетилетия на реформи, важни за бъдещето на Америка, превърнаха публичния дебат в последните години в истинска окопна война. Мнозинството избиратели в центъра изпратиха Барак Обама в Белия дом точно заради обещанието му да води надпартийна политика. Малко повече от две години по-късно обаче тези надежди се оказаха трудно изпълними. Както показаха реакциите след атентата в Тусон, въпреки че официалните лидери на двете партии - новият председател на Конгреса Джон Бейнър и президентът Барак Обама, обещаха единство, твърдите бази вдясно и вляво далеч не са готови да намалят градуса на политическата реторика.

Затова въпреки обещанията след Тусон за нов по-цивилизован тон повечето наблюдатели не са оптимисти. "Общественият диалог е толкова идеологизиран, защото политиците установиха, че поляризиращата реторика работи - тя им помага да бъдат избрани. И ако нещо им помага да бъдат избрани, те ще продължават да го използват", категоричен е проф. Мишлър и допълва: "Сигурно сега конгресмените ще понижат тона за малко, но като започнем да се приближаваме към президентските избори през 2012 г., ще видим още по-крайна реторика."

Всъщност силната политическа поляризация може би е закономерна. Освен в тежка рецесия американската икономика и общество сега се намират и в период на трансформация. Решенията, които ще бъдат взети днес за ролята на държавата, личната свобода и имиграционната политика, ще определят развитието на САЩ за много години напред. В тази ситуация, обяснимо, нито една от партиите не е готова да отстъпи твърде много.  

Доскоро 9-годишната Кристина Грийн за много американци бе едно от "Лицата на надеждата" по името на книгата, посветена на децата като като нея, родени на 11 септември 2001 г. Това беше денят, в който Америка се питаше накъде трябва да поеме и поне за малко бе обединена както никога преди. От миналия уикенд слънчевото лице на Кристина се запечати в паметта на американците като символ на трагедията, разиграла се в Тусон, щата Аризона. Освен нея в стрелбата, открита от 22-годишния Джаред Лий Лофнър срещу представителя в долната камара на Конгреса Габриел Гифърдс, загинаха още петима. А други четиринайсет, сред които и самата Гифърдс, бяха ранени. Атентатът обаче не успя да обедини нацията, а напротив - разкри ясно колко дълбоко поляризирана е политиката в САЩ.

Едва новината за куршумите в Тусон бе съобщена от медиите и словесните схватки за това кой е виновен моментално придобиха силен политически оттенък. Дни след атаката мотивите на Джаред Лофнър продължават да са неясни и поне засега изглежда, че става въпрос по-скоро за психическо заболяване. Но в идеологически разделената Америка, където Републиканската партия току-що пое долната камара на Конгреса и кандидатпрезидентската кампания за 2012 г. вече неофициално стартира, атентатът стана повод за бурна дискусия кой е прекалил с тона в политическия дебат. И дали думите могат да убиват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Те не знаят защо се стрелят в САЩ, тръгнали да продават демосрация в Афганистан, Ирак, Иран, Палестина, в задният двор на Русия, Тунис и където още се сетиш....

  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    Двупартийния модел за мен лично си е изначално сбъркан. Да, популизмът при него е доста по-малък, не са възможни подобни "чудеса," като ГЕРБ и НДСВ. От друга страна, обаче, властта се запазва прекалено дълго в един кръг хора. В изборите кои ще бъдат кандидатите от една и другата страна участват прекалено малко хора, и по този начин кръгът си остава доста затворен.

  • 3
    donio avatar :-|
    donio

    Обама не е толкова лош опита се да направи нещо даже с Русия се поразбра,гледах го по време на срещата на НАТО,но няма да го оставят знаете много добре кои са те.Жалко за симпатичната конгресменка.Все повече поведението на някои жители на тази страна заприличва на поведение на изроди и дегенерати намерили отлична почва за изява.Нищо добро не ги чака американците.САЩ или трябва да отидат в световната чакалня да се наспят и да изтрезнеят или да продължават да се държат като бандит който трябва да бъде изолиран.За сега очевидно избират втория вариант.

  • 4
    jiggy avatar :-|
    jiggy

    До коментар [#2] от "J.J.":

    Как така "властта се запазва прекалено дълго"?
    Имаш некомпетентна демагогска администрация и след две години й спираш парите.
    Демокрацията е хубава в дългосрочен план. Можеш да избереш олигофрен като Обама за четери години, но той просто не може да нанесе големи вреди защото има много други центрове на властта които го спират.

  • 5
    jiggy avatar :-|
    jiggy

    "демосрация в Афганистан, Ирак, Иран, Палестина"
    и България
    Хората са си хора, боклуците са си боклуци, когато първите са повече от вторите ще има демокрация иначе тошовци.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#5] от "jiggy": мерси за тази демосрация, дето ей така се стрелят по супермаркетите шоу да става, даже и полицията не може да разбере защо.....

  • 7
    jiggy avatar :-|
    jiggy

    До коментар [#6] от "boby1945":

    Има голяма разлика в стрелбите по супермаркетите и стрелбите в Слънчев Бряг (това до Ловеч). Демокрацията си има цена, социализмът също. Ти си избираш какво получаваш и какво плащаш за него.

  • 8
    jiggy avatar :-|
    jiggy

    Републиканците в конгреса не са избрани за да правят компромиси с некъдърния идиот Обама. Те спечелиха най-голямата си изборна победа от 90 години на сам специално да го спират и изритат от власт.

  • 9
    tm_pz avatar :-|
    Todor Marinov

    Живи и здрави ще изпратим още една световна империя след СССР :)
    Въпросът е кой ще е пръв ЕС или САЩ :)
    Това ще е векът на Китай :)

  • 10
    selyalina avatar :-|
    selyalina

    и в китай ще завее"демокрацията" и там ,като тибет, тюркистан и други области ще се оцепят


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK