Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 14 яну 2011, 14:00, 5077 прочитания

Узо депресия

Психолог от Атина анализира душевното здраве на гърците във време на икономическа криза и поставя тежка диагноза

Юлия Дамянова | Александруполис
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Явно ще трябва да търся работа в България. Там текстилните фабрики продължават да работят", казва Василис Аргирис. В думите на добре облечения четиридесетинагодишен мъж обаче няма и следа от ентусиазъм. В известен смисъл той е сборен образ на задънената улица, в която се оказаха много гърци заради дълбоката икономическа криза. Повишаващи се данъци, драстично съкращаване на заплатите и постоянно растяща безработица – това е новата реалност. Именно тя според психолога от Атина Фотини Цаликоглу е и причината за състоянието на масова депресия, което според нея се наблюдава в страната.

Аргирис е електроинженер и поне по документи - все още управител на тъкачна фабрика на едно от най-големите гръцки текстилни предприятия - United Textiles. За последните няколко години то е натрупало дългове към различни банки в размер на около 300 млн. евро. Само миналия февруари, малко преди да се разрази гръцката финансова трагедия, правителството в Атина е наляло във фирмата около 14 млн. евро. И понеже банките не искат да отпишат задълженията на United Textiles, предприятието не обявява банкрут, въпреки че реално вече не работи от около година. Миналия октомври Европейската комисия започна разследване дали правителствената помощ за фирмата е допустима. В същото време Аргирис и останалите служители продължават да се водят официално на работа, но вместо заплати получават само малки обезщетения. Тези хора естествено не влизат в официалната статистика за безработицата в областта Еврос, в която се намира Александруполис. Според данните без работа там сега са около 20%, което е средна стойност в сравнение с други части на страната, казва за "Капитал" Ставрос Вавиас, млад областен представител от гръцката социалистическа партия ПАСОК в регионалния парламент. Реалната безработица е двойно по-висока, подчертава той.


Областта Еврос едва ли е единичен случай, но проблемът отдавна вече не е просто икономически и социален. Самото душевно здраве на гърците е

Жертва на кризата

предупреждава професорът по психология от атинския университет "Пантеон" Фотини Цаликоглу. "Става въпрос за национална депресия", заявява тя пред "Капитал". Едно от доказателствата е нарастващият в последните месеци брой на самоубийствата по икономически причини. Освен това все повече хора принудително попадат в домове за душевно болни, а консумацията на алкохол и наркотици също е нараснала драстично, аргументира се Цаликоглу. Обяснението й за тези негативни тенденции е просто от гледна точка на психологията: "Гърците сега са на път да разберат какво им се е случило. Ще направя сравнение със състоянието на духа на някого, който току-що е научил, че скоро ще умре. Този човек първо ще премине през фазата на дистанциране от реалността и след това на шока."



Етапът с отричането на действителността вече е отминал, смята атинската психоложка и вижда гръцкото общество във втората фаза на душевния смут, причинен от рецесията. Тази фаза води до неминуемата конфронтация с истината. "Гърците ще трябва да се изправят лице в лице с факта, че например нивото на безработицата ще скочи до над 20%. Това означава, че повече от един милион души, предимно млади хора, ще бъдат без работа. Те ще останат без необходимите средства не само за да осигурят икономическото си оцеляване, но също и своето човешко достойнство", обяснява Цаликоглу.

Нещата не са по-розови и за онези, които все още са заети. Те ще трябва да приемат опасността не само заплатите им да бъдат орязани, но въобще да си загубят работното си място. Гърците обаче са все още далеч от това да се примирят с новата  реалност, предупреждава психоложката. "Не, те не я приемат и мисля, че изпитват огромен страх. Сега управлява страхът", констатира тя. И обяснява, че хората се боят не само от тежкото им положение в настоящето, но и от едно още по-мрачно и

Депресиращо бъдеще

което може да им донесе дори още по-големи злини. "Ние не страдаме само от това, което ни се случва в момента, но и от това, което си представяме, че може да ни се случи в бъдеще", казва Цаликоглу и обяснява, че този страх до голяма степен се култивира от управляващите и чрез медиите. Ужасът от бъдещето е обзел дори онези гърци, които нямат някакво конкретно душевно разстройство, като например депресия. Тези хора обаче са изпаднали в онова, което психоложката нарича "състояние на тиха безнадеждност", което прави невъзможно ангажирането им в каквито и да било проекти, свързани с бъдещето.

На фона на безизходицата, почти непрекъснатите стачки, които допълнително влошават положението, изглеждат като напълно ирационална реакция на проблемите. И в тези действия обаче психоложката открива класическите симптоми на душевно разстройство. "Ситуацията на силно раздразнение създава насилие. Това не е изненадващо", казва тя и пояснява, че агресията може да е насочена едновременно навън, към околните и навътре, към себе си. Това обяснява и зачестилите напоследък атаки срещу гръцки политици.

Не може да се отрече, че "политиката на икономии провокира всякакъв вид агресия и екстремни реакции", казва Цаликоглу, но същевременно предупреждава, че на гръцките финансови проблеми не бива да се гледа като на виновник за всички нещастия в страната. Те не са универсалното зло, подтикнало например гръцка терористична организация да разпрати миналата есен писма-бомби до няколко чужди посолства в Атина, включително до българското. "Причините за тероризма са винаги сложни и трудни за разбиране", обяснява психоложката. Тя припомня, че след Втората световна война цяла Европа се е сблъскала с възраждане на тероризма както в периоди на икономически подем, така и в моменти на криза.

Рецептата за лечение на националната депресия не включва хапчета, а опит гърците да потърсят сили в себе си и сами да се извадят от сегашното тежко положение. "Трябва да открием надеждата", отсича Цаликоглу и добавя: "Иначе просто няма да можем да живеем." Като нова национална мантра тя предлага перифраза на известния цитат на Албер Камю, че "трябва да си представяме Сизиф щастлив". В пригодена към гръцките реалности версия той звучи така: "Трябва да си представяме Гърция, която излиза от тази задънена улица."

Профил

Фотини Цаликоглу е професор по психология в университета "Пантеон" в Атина и води програмата "Психология и масмедии". Освен на академични публикации и книги в областта на психологията тя е автор и на художествени романи. Цаликоглу има и своя колонка в гръцкия всекидневник "То Вима".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2012 г. Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2012 г.

Положението може да се влоши през следващите месеци, прогнозират от IHS Markit

1 апр 2020, 373 прочитания

Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално

Доклад на McKinsey предвижда преструктуриране на икономическия и социален ред

1 апр 2020, 836 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Държава на системи

Година след земетресението Хаити още е изцяло зависимо от външна помощ. Това вече е политически, не хуманитарен проблем

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10