Узо депресия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Узо депресия

Фотини Цаликоглу

Узо депресия

Психолог от Атина анализира душевното здраве на гърците във време на икономическа криза и поставя тежка диагноза

5171 прочитания

Фотини Цаликоглу

© Капитал


"Явно ще трябва да търся работа в България. Там текстилните фабрики продължават да работят", казва Василис Аргирис. В думите на добре облечения четиридесетинагодишен мъж обаче няма и следа от ентусиазъм. В известен смисъл той е сборен образ на задънената улица, в която се оказаха много гърци заради дълбоката икономическа криза. Повишаващи се данъци, драстично съкращаване на заплатите и постоянно растяща безработица – това е новата реалност. Именно тя според психолога от Атина Фотини Цаликоглу е и причината за състоянието на масова депресия, което според нея се наблюдава в страната.

Аргирис е електроинженер и поне по документи - все още управител на тъкачна фабрика на едно от най-големите гръцки текстилни предприятия - United Textiles. За последните няколко години то е натрупало дългове към различни банки в размер на около 300 млн. евро. Само миналия февруари, малко преди да се разрази гръцката финансова трагедия, правителството в Атина е наляло във фирмата около 14 млн. евро. И понеже банките не искат да отпишат задълженията на United Textiles, предприятието не обявява банкрут, въпреки че реално вече не работи от около година. Миналия октомври Европейската комисия започна разследване дали правителствената помощ за фирмата е допустима. В същото време Аргирис и останалите служители продължават да се водят официално на работа, но вместо заплати получават само малки обезщетения. Тези хора естествено не влизат в официалната статистика за безработицата в областта Еврос, в която се намира Александруполис. Според данните без работа там сега са около 20%, което е средна стойност в сравнение с други части на страната, казва за "Капитал" Ставрос Вавиас, млад областен представител от гръцката социалистическа партия ПАСОК в регионалния парламент. Реалната безработица е двойно по-висока, подчертава той.

Областта Еврос едва ли е единичен случай, но проблемът отдавна вече не е просто икономически и социален. Самото душевно здраве на гърците е

Жертва на кризата

предупреждава професорът по психология от атинския университет "Пантеон" Фотини Цаликоглу. "Става въпрос за национална депресия", заявява тя пред "Капитал". Едно от доказателствата е нарастващият в последните месеци брой на самоубийствата по икономически причини. Освен това все повече хора принудително попадат в домове за душевно болни, а консумацията на алкохол и наркотици също е нараснала драстично, аргументира се Цаликоглу. Обяснението й за тези негативни тенденции е просто от гледна точка на психологията: "Гърците сега са на път да разберат какво им се е случило. Ще направя сравнение със състоянието на духа на някого, който току-що е научил, че скоро ще умре. Този човек първо ще премине през фазата на дистанциране от реалността и след това на шока."

Етапът с отричането на действителността вече е отминал, смята атинската психоложка и вижда гръцкото общество във втората фаза на душевния смут, причинен от рецесията. Тази фаза води до неминуемата конфронтация с истината. "Гърците ще трябва да се изправят лице в лице с факта, че например нивото на безработицата ще скочи до над 20%. Това означава, че повече от един милион души, предимно млади хора, ще бъдат без работа. Те ще останат без необходимите средства не само за да осигурят икономическото си оцеляване, но също и своето човешко достойнство", обяснява Цаликоглу.

Нещата не са по-розови и за онези, които все още са заети. Те ще трябва да приемат опасността не само заплатите им да бъдат орязани, но въобще да си загубят работното си място. Гърците обаче са все още далеч от това да се примирят с новата  реалност, предупреждава психоложката. "Не, те не я приемат и мисля, че изпитват огромен страх. Сега управлява страхът", констатира тя. И обяснява, че хората се боят не само от тежкото им положение в настоящето, но и от едно още по-мрачно и

Депресиращо бъдеще

което може да им донесе дори още по-големи злини. "Ние не страдаме само от това, което ни се случва в момента, но и от това, което си представяме, че може да ни се случи в бъдеще", казва Цаликоглу и обяснява, че този страх до голяма степен се култивира от управляващите и чрез медиите. Ужасът от бъдещето е обзел дори онези гърци, които нямат някакво конкретно душевно разстройство, като например депресия. Тези хора обаче са изпаднали в онова, което психоложката нарича "състояние на тиха безнадеждност", което прави невъзможно ангажирането им в каквито и да било проекти, свързани с бъдещето.

На фона на безизходицата, почти непрекъснатите стачки, които допълнително влошават положението, изглеждат като напълно ирационална реакция на проблемите. И в тези действия обаче психоложката открива класическите симптоми на душевно разстройство. "Ситуацията на силно раздразнение създава насилие. Това не е изненадващо", казва тя и пояснява, че агресията може да е насочена едновременно навън, към околните и навътре, към себе си. Това обяснява и зачестилите напоследък атаки срещу гръцки политици.

Не може да се отрече, че "политиката на икономии провокира всякакъв вид агресия и екстремни реакции", казва Цаликоглу, но същевременно предупреждава, че на гръцките финансови проблеми не бива да се гледа като на виновник за всички нещастия в страната. Те не са универсалното зло, подтикнало например гръцка терористична организация да разпрати миналата есен писма-бомби до няколко чужди посолства в Атина, включително до българското. "Причините за тероризма са винаги сложни и трудни за разбиране", обяснява психоложката. Тя припомня, че след Втората световна война цяла Европа се е сблъскала с възраждане на тероризма както в периоди на икономически подем, така и в моменти на криза.

Рецептата за лечение на националната депресия не включва хапчета, а опит гърците да потърсят сили в себе си и сами да се извадят от сегашното тежко положение. "Трябва да открием надеждата", отсича Цаликоглу и добавя: "Иначе просто няма да можем да живеем." Като нова национална мантра тя предлага перифраза на известния цитат на Албер Камю, че "трябва да си представяме Сизиф щастлив". В пригодена към гръцките реалности версия той звучи така: "Трябва да си представяме Гърция, която излиза от тази задънена улица."

Профил

Фотини Цаликоглу е професор по психология в университета "Пантеон" в Атина и води програмата "Психология и масмедии". Освен на академични публикации и книги в областта на психологията тя е автор и на художествени романи. Цаликоглу има и своя колонка в гръцкия всекидневник "То Вима".

"Явно ще трябва да търся работа в България. Там текстилните фабрики продължават да работят", казва Василис Аргирис. В думите на добре облечения четиридесетинагодишен мъж обаче няма и следа от ентусиазъм. В известен смисъл той е сборен образ на задънената улица, в която се оказаха много гърци заради дълбоката икономическа криза. Повишаващи се данъци, драстично съкращаване на заплатите и постоянно растяща безработица – това е новата реалност. Именно тя според психолога от Атина Фотини Цаликоглу е и причината за състоянието на масова депресия, което според нея се наблюдава в страната.

Аргирис е електроинженер и поне по документи - все още управител на тъкачна фабрика на едно от най-големите гръцки текстилни предприятия - United Textiles. За последните няколко години то е натрупало дългове към различни банки в размер на около 300 млн. евро. Само миналия февруари, малко преди да се разрази гръцката финансова трагедия, правителството в Атина е наляло във фирмата около 14 млн. евро. И понеже банките не искат да отпишат задълженията на United Textiles, предприятието не обявява банкрут, въпреки че реално вече не работи от около година. Миналия октомври Европейската комисия започна разследване дали правителствената помощ за фирмата е допустима. В същото време Аргирис и останалите служители продължават да се водят официално на работа, но вместо заплати получават само малки обезщетения. Тези хора естествено не влизат в официалната статистика за безработицата в областта Еврос, в която се намира Александруполис. Според данните без работа там сега са около 20%, което е средна стойност в сравнение с други части на страната, казва за "Капитал" Ставрос Вавиас, млад областен представител от гръцката социалистическа партия ПАСОК в регионалния парламент. Реалната безработица е двойно по-висока, подчертава той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Република Гърция – поука за всички

    Трудностите на Р. Гърция (и на другите страни през 2011 г.) са от държавно управление, което не се съобразява с качества на ползвани „незлатни пари”. За пълноценно ръководство при условия на незлатно евро е нужен полезен пазарен подход, който да осигури на правителството намаление на разходи и получаване на полагащи се приходи, които ще се вложат за закрила на финансова система. Навярно гръцкия финансов министър Георгиос Папаконстантину не знае за тази възможност, която е малко популярна сред финансисти. Полезността може да се представи като „Модел Ресурси М”, който е образец за подобрение на държавно управление чрез употреба на знания за „Обществения закон за Ресурс М”.
    До 2011 г. специалистите от финансово министерство прилагаха наследен начин на държавно управление, който е резултат на ненужно продължение на катастрофална световна управленческа грешка от 1716 г. При това поведение държавната власт е принудена да работи при условия на ненужно завишени разходи и да няма полагащи се пазарни приходи. Резултатът е стихийно развитие на стопански диспропорции и жестоки кризи, с беди за хората. Заради собствената си управленческа слабост, много правителства намаляват полезни държавни разходи и реално премахват работни места.
    Досегашното грешно държавно поведение не е забелязано и от Европейската комисия. При условия със запазен недостатък, планът да се въведе в Европейския съюз постоянен механизъм за спасяване на закъсали страни в еврозоната не може да допринесе за успешно икономическо развитие, защото не е премахната днешната Генералната причина за криза.
    Алтернатива на сегашното катастрофално държавно управленческо поведение има. За финансовото си спасение, правителството на Р. Гърция (и на всяка страна) следва да прецени абсолютната ненужност от продължаване на 295 годишна световна държавна грешка и да приложи възможна употреба на знания за „Ресурс М”. Полезният световен ефект от внедряване на тази животворна икономическа новост е над 10 млрд евро за денонощие и същият ще се прояви при всяка държава, която прилага полезен пазарен подход чрез „Модел Ресурси М”.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    От името на прясно препатилия български народ бих дал съвет на братята гърци, в този труден момент да се сетят за селото. С каца зеле и дамаджана 50-градусова в мазето, всяка трудност може да бъде преодоляна като нашега.

  • 3
    donio avatar :-|
    donio

    Трудно е от кон да възседнеш на магаре,но няма как.При нас поне не може да се пада по надолу защато това са два метра под земята и при такава възможност всеки би избрал Ботевата възможност"та кога възстане робът в редовете на борбата да си найда и аз гробът"

  • 4
    athanatosify avatar :-|
    athanatosify

    Г-жа фотини като професор получава от гръцката държава 5000 евра месечна заплата, така че вместо да прави излишни коментари за да оправдае нейната заплата, да се прегледа на психиатър, би било по полезно за нея..........А знае ли каква мизерна заплата получава един професор в българия?????????????????

  • 5
    musashii avatar :-|
    musashii

    Горките гърци как ли преживяват с по 3000 евро заплата.Друго си е да получаваш в просперираща България 300 евро.Не случайно в България има 200 хиляди гърци,защото в Гърци я е ужасно. А пък гръцки те пенсионери горките как ли оцеляват с по 800 евро пенсия. Къде по- добре са нашите с 80 евро пенсия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK