С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 17 яну 2011, 13:59, 6983 прочитания

Революция с аромат на жасмин

Един автократичен режим в арабския свят беше свален с улични протести. "Тунизийският сценарий" е новият кошмар на деспотите в Близкия Изток

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Двайсет и три години след като безкръвният "жасминов преврат" доведе на власт в Тунис Зин ал Абидин бен Али, той бе свален с "жасминова революция". Така в страната, която за 45 години независимост е имала само двама държавни глави, сега за 48 часа смени цели трима президенти. След скоростното бягство на Бен Али в Саудитска Арабия, неговият приближен и премиер Мохамед Гануши се опита да поеме властта и за кратко успя. Все пак въпреки революционния хаос конституционните разпоредби бяха спазен и на президентския пост като изпълняващ длъжността бе въдворен председателя на парламента Фуад Мебаза.

На фона на нестихващите вече близо месец бурни протести, днес Гануши обяви състава на новото "правителство на националното съгласие", което трябва да подготви страната за извънредни президентски избори след 60 дни. Ключовите министри на отбраната, външните и вътрешните работи запазват постовете си, в кабинета влизат няколко представители на опозицията, а Министерството на информацията се разпуска. Премиерът съобщи също така, че всички политически затворници ще бъдат освободени.


Междувременно по улиците на Тунис ситуацията остава несигурна и хаотична. Страната е в извънредно положение от бягството на Бен Али в петък, а днес позатихналите протести пламнаха отново и се наложи полицията да разпръсне стотици демонстранти с водни струи, сълзотворен газ и спорадични изстрели. Остава неясно дали съставът и бъдещите действия на новото правителство ще успеят да удовлетворят исканията на тунизийците и да доведат до истинска промяна.

Списъкът с желанията им - справяне с безработицата, бруталната полицейщина, корупцията и автократичните практики и установяване на свобода на словото, демокрация и зачитане на човешките права - никак не е лесен за изпълнение. От развитието на събитията в следващите дни ще зависи дали режимът на Бен Али ще си отиде заедно с него. Тъй като това е единствената революция в арабския свят (с изключение на "кедровата революция" в Ливан през 2005 г.) след края на колониалната епоха, няма прецеденти, които да сочат докъде може да се стигне. Единственото сигурно е, че останалите автократични лидери в региона ще наблюдават притеснено развитията и ще стискат палци "тунизийският сценарий" да не се повтори при тях.

Един деспот по-малко



Искрата, която подпали пожара на недоволството в Тунис, беше смъртта на 26-годишният продавач на зеленчуци Мохамед Буазизи. Той се самозапали на 17 декември, защото полицията конфискувала разрешителното му за търговия, а седмица по-късно почина от изгарянията си. Новината за самоубийството на превърналия се в мъченик младеж се разпространи бързо чрез Facebook, Twitter и други онлайн канали. И се превърна във фитила, от който пламна потискания гняв от високата безработицата (особено сред младите и образованите), растящите цени на храните, липсата на перспектива, корупцията и репресиите.

Първоначалният рефлекс на властта беше да се опита да потуши недоволството със сила, като арестуваните бяха стотици, а убитите - десетки. Президентът обяви протестиращите за терористи и затвори училищата и университетите, за да накара младежите да си останат по домовете. След това обаче Бен Али смени тактиката и малко по малко, за негова изненада и пред невярващите очи на външния свят, режимът му започна да рухва.

Светкавичното развитие на събитията остави властови вакуум, който още не ясно дали новото правителство ще успее да запълни. Желаният преход към повече демокрация няма да е нито бърз, нито безболезнен. След дълги години на репресии опозицията е слаба и разпокъсана и не е ясно кой и как може да направи истинска промяна.

Домино или не

Тунис беше смятан за оазис на стабилността и икономическата сигурност, а за западния бизнес страната беше сигурно място за инвестиции и източник на евтин труд. Фактът, че този модел се срина за дни, изненада не само управляващите в северноафриканската страна, но и външните наблюдатели. Нищо чудно, че събитията изнервят доста автократични лидери в арабския свят, смятащи режимите си за непоклатими. Точно за какъвто бе смятан доскоро и този в Тунис.

На пръв поглед приликите с други държави в региона са очевидни. Пред тунизийското посолство в Египет демонстранти скандираха "Мубарак е следващият" и "Бен Али, кажи на Мубарак, че самолетът чака и него!". Наскоро в Йордания имаше протести срещу поскъпването на храните, безработицата и бедността. Улични демонстрации имаше и в Алжир, а преди дни пред правителствена сграда там се самозапали мъж, отчаян от липсата на работа и жилище.

Все пак както отбелязва в анализ за Financial Times Рами Хури, директор на Issam Fares Institute for Public Policy and International Affairs към American University в Бейрут, събитията в Тунис са по-скоро като раждането на "Солидарност" в Полша, отколкото като падането на Берлинската стена. Те може да са искрата, която ще задвижи промените в арабския свят, но засега има малка вероятност правителствата в региона да започнат да падат като домино едно след друго. Междувременно по думите на един египетски анализатор в Twitter "Всеки арабски лидер наблюдава Тунис със страх, а всеки арабски гражданин наблюдава Тунис с надежда и солидарност. "

Повече по темата очаквайте в новия брой на "Капитал".


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Световната икономика се забавя в синхрон 1 Световната икономика се забавя в синхрон

Ускоряващ се растеж през втората половина на 2019 г. зависи от благоприятното разрешение на търговската война и Brexit

19 апр 2019, 1208 прочитания

Комиците в политиката: Без майтап 4 Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

19 апр 2019, 1577 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Голямата одисея

Как да победим системата

Съветите на "Капитал" как потребителите сами да влияят на алгоритмите в интернет

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Млади градски подкасти

"Градски детектив" навлиза във втория си сезон с още легенди и сюжети - не само от София