Революция с аромат на жасмин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Революция с аромат на жасмин

Революция с аромат на жасмин

Един автократичен режим в арабския свят беше свален с улични протести. "Тунизийският сценарий" е новият кошмар на деспотите в Близкия Изток

Светломира Гюрова
7909 прочитания

© Reuters


Двайсет и три години след като безкръвният "жасминов преврат" доведе на власт в Тунис Зин ал Абидин бен Али, той бе свален с "жасминова революция". Така в страната, която за 45 години независимост е имала само двама държавни глави, сега за 48 часа смени цели трима президенти. След скоростното бягство на Бен Али в Саудитска Арабия, неговият приближен и премиер Мохамед Гануши се опита да поеме властта и за кратко успя. Все пак въпреки революционния хаос конституционните разпоредби бяха спазен и на президентския пост като изпълняващ длъжността бе въдворен председателя на парламента Фуад Мебаза.

На фона на нестихващите вече близо месец бурни протести, днес Гануши обяви състава на новото "правителство на националното съгласие", което трябва да подготви страната за извънредни президентски избори след 60 дни. Ключовите министри на отбраната, външните и вътрешните работи запазват постовете си, в кабинета влизат няколко представители на опозицията, а Министерството на информацията се разпуска. Премиерът съобщи също така, че всички политически затворници ще бъдат освободени.

Междувременно по улиците на Тунис ситуацията остава несигурна и хаотична. Страната е в извънредно положение от бягството на Бен Али в петък, а днес позатихналите протести пламнаха отново и се наложи полицията да разпръсне стотици демонстранти с водни струи, сълзотворен газ и спорадични изстрели. Остава неясно дали съставът и бъдещите действия на новото правителство ще успеят да удовлетворят исканията на тунизийците и да доведат до истинска промяна.

Списъкът с желанията им - справяне с безработицата, бруталната полицейщина, корупцията и автократичните практики и установяване на свобода на словото, демокрация и зачитане на човешките права - никак не е лесен за изпълнение. От развитието на събитията в следващите дни ще зависи дали режимът на Бен Али ще си отиде заедно с него. Тъй като това е единствената революция в арабския свят (с изключение на "кедровата революция" в Ливан през 2005 г.) след края на колониалната епоха, няма прецеденти, които да сочат докъде може да се стигне. Единственото сигурно е, че останалите автократични лидери в региона ще наблюдават притеснено развитията и ще стискат палци "тунизийският сценарий" да не се повтори при тях.

Един деспот по-малко

Искрата, която подпали пожара на недоволството в Тунис, беше смъртта на 26-годишният продавач на зеленчуци Мохамед Буазизи. Той се самозапали на 17 декември, защото полицията конфискувала разрешителното му за търговия, а седмица по-късно почина от изгарянията си. Новината за самоубийството на превърналия се в мъченик младеж се разпространи бързо чрез Facebook, Twitter и други онлайн канали. И се превърна във фитила, от който пламна потискания гняв от високата безработицата (особено сред младите и образованите), растящите цени на храните, липсата на перспектива, корупцията и репресиите.

Първоначалният рефлекс на властта беше да се опита да потуши недоволството със сила, като арестуваните бяха стотици, а убитите - десетки. Президентът обяви протестиращите за терористи и затвори училищата и университетите, за да накара младежите да си останат по домовете. След това обаче Бен Али смени тактиката и малко по малко, за негова изненада и пред невярващите очи на външния свят, режимът му започна да рухва.

Светкавичното развитие на събитията остави властови вакуум, който още не ясно дали новото правителство ще успее да запълни. Желаният преход към повече демокрация няма да е нито бърз, нито безболезнен. След дълги години на репресии опозицията е слаба и разпокъсана и не е ясно кой и как може да направи истинска промяна.

Домино или не

Тунис беше смятан за оазис на стабилността и икономическата сигурност, а за западния бизнес страната беше сигурно място за инвестиции и източник на евтин труд. Фактът, че този модел се срина за дни, изненада не само управляващите в северноафриканската страна, но и външните наблюдатели. Нищо чудно, че събитията изнервят доста автократични лидери в арабския свят, смятащи режимите си за непоклатими. Точно за какъвто бе смятан доскоро и този в Тунис.

На пръв поглед приликите с други държави в региона са очевидни. Пред тунизийското посолство в Египет демонстранти скандираха "Мубарак е следващият" и "Бен Али, кажи на Мубарак, че самолетът чака и него!". Наскоро в Йордания имаше протести срещу поскъпването на храните, безработицата и бедността. Улични демонстрации имаше и в Алжир, а преди дни пред правителствена сграда там се самозапали мъж, отчаян от липсата на работа и жилище.

Все пак както отбелязва в анализ за Financial Times Рами Хури, директор на Issam Fares Institute for Public Policy and International Affairs към American University в Бейрут, събитията в Тунис са по-скоро като раждането на "Солидарност" в Полша, отколкото като падането на Берлинската стена. Те може да са искрата, която ще задвижи промените в арабския свят, но засега има малка вероятност правителствата в региона да започнат да падат като домино едно след друго. Междувременно по думите на един египетски анализатор в Twitter "Всеки арабски лидер наблюдава Тунис със страх, а всеки арабски гражданин наблюдава Тунис с надежда и солидарност. "

Повече по темата очаквайте в новия брой на "Капитал".

Фотогалерия: Размирици в Тунис

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
Цялата галерия

Двайсет и три години след като безкръвният "жасминов преврат" доведе на власт в Тунис Зин ал Абидин бен Али, той бе свален с "жасминова революция". Така в страната, която за 45 години независимост е имала само двама държавни глави, сега за 48 часа смени цели трима президенти. След скоростното бягство на Бен Али в Саудитска Арабия, неговият приближен и премиер Мохамед Гануши се опита да поеме властта и за кратко успя. Все пак въпреки революционния хаос конституционните разпоредби бяха спазен и на президентския пост като изпълняващ длъжността бе въдворен председателя на парламента Фуад Мебаза.

На фона на нестихващите вече близо месец бурни протести, днес Гануши обяви състава на новото "правителство на националното съгласие", което трябва да подготви страната за извънредни президентски избори след 60 дни. Ключовите министри на отбраната, външните и вътрешните работи запазват постовете си, в кабинета влизат няколко представители на опозицията, а Министерството на информацията се разпуска. Премиерът съобщи също така, че всички политически затворници ще бъдат освободени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    bill_doors avatar :-|
    bill_doors

    Свят, в който арабските шеф-президенти усещат как земята под краката им се клати, е мноооого интересен и несигурен свят.

  • 2
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    а за западния бизнес страната беше сигурно място за инвестиции и източник на евтин труд - защо ли си мисля че точно това е проблема!!! Това направиха и от източния блок - източник на евтин труд! Докога ще сме съвременните роби питам!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK