Тя в никакъв случай не е щерката на татко. С дълбокия си глас, категоричен тон, стилна прическа и костюми, които й придават онзи неповторим френски шик, Марин льо Пен е новата звездата на крайната десница в Европа. Тя наследи баща си Жан-Мари льо Пен на поста му лидер на партията "Национален фронт", като събра над две трети от гласовете по време на конференция на френските националисти в неделя. Осемдесет и две годишният Жан-Мари льо Пен основава "Национален фронт" през 1972 г. и оттогава вече почти 40 години е начело на една от най-мощните европейски крайнодесни формации.
Международни анализатори коментират, че Марин е представител на новото поколение крайнодесни лидери, надигащи се в Европа, които се опитват да сменят фашистката риторика с по-мек тон. Сп. Newsweek пише, че тя олицетворява американското "Чаено парти" в Европа, Time обяви, че слага ново лице на френските националисти, а немското издание Spiegel я нарече "Жана д'Арк на крайнодясното".
"Тъй като е жена и заради начина, по който комуникира, Марин льо Пен не изглежда толкова заплашителна", обяснява пред "Капитал" Надеж Рагарю, преподавател в Парижкия университет по политически науки (Sciences Po). "Тя е много динамичен, убедителен оратор. Обича политическите борби, представя се много добре по телевизията, използва прости, но в същото време разумни изречения." Според Рагарю Жан-Мари льо Пен се асоциира с Втората световна война, с шокиращото му отричане на холокоста и с ясно формулирания антисемитизъм. Но това не се отнася за дъщеря му, която не е преживяла войната. "Още през 90-те беше очевидно, че "Националният фронт" се колебае дали да е антисемитски, антимюсюлмански или и двете. След 11 септември решението бе, че антиислямската позиция ще е по-изгодна", казва Рагарю.
Промяната
Преди десетилетие имаше дълбоки съмнения, че високата руса работеща майка ще успее да замени баща си в мачисткия свят на крайнодясната политика. Сега 42-годишната Марин льо Пен обещава, че ще скъса с ксенофобския имидж на "Националния фронт" и ще го изведе сред водещите политически сили. Тя иска да премахне петното, заради което останалите партии изолират формацията от десетилетия. "Отказвам да приема като неизбежен факта, че сме демонизирани... че ще продължим да бъдем обиждани, оставайки на ръба на политическия живот", заявява Марин пред Associated Press.
Непосредствено след обявяването й за лидер на "Националния фронт" френската лобистка група SOS Racisme заяви, че нейният избор няма да промени характера на партията, защото възгледите й са прекалено близки до тези на баща й. Във в. Le Monde президентът на формацията Доминик Сопо написа: "Нейната логика си остава същата – трябва да се намери врагът отвътре, който да бъде унищожен, за да се спаси застрашената родина."
Марин льо Пен определено не е изборът на хардлайнерите в "Националния фронт". Някои традиционалисти в собствената й партия смятат, че тя се е издигнала заради връзките на баща си.
ВВС обаче пише, че Марин представлява по-голяма заплаха за непопулярния Саркози от Жан-Мари льо Пен. Предварителни проучвания на общественото мнение сочат, че 32% от поддръжниците на дясноцентристката партия на президента "Съюз за народно движение" симпатизират на идеите на "Националния фронт". Според около половината от анкетираните във Франция има прекалено много имигранти, а на мюсюлманите са дадени прекалено много права.
Заплаха за Саркози
Според специалисти Марин би могла да бъде на трето място на изборите за държавен глава догодина след Никола Саркози и лидера на социалистите Мартин Обри. А страховете на "Съюза за народно движение" са, че тя може дори да стигне до втори тур. Проучване сочи, че в момента тя привлича 13% от гласовете на избирателите. Марин льо Пен се надява да отмъкне симпатизанти от Саркози и да се представи добре поне колкото баща си през 2002 г. Тогава Жан-Мари льо Пен изненадващо зае второ място на първия тур от президентските избори, но в крайна сметка бе победен на балотажа от Жак Ширак.
Впечатлен от този успех, на президентския вот през 2007 г. Саркози реши да се възползва и да отчупи част от електората на Льо Пен, като опасно се заигра с популистки изказвания против престъпността и имиграцията. Той започна кампания срещу ромите в страната и дори заяви: "Който не харесва Франция, да си тръгва."
Сега обаче нещата може да се обърнат и неговите поддръжници да посегнат към бюлетината на Льо Пен. В този случай дали избирателите от център-дясно биха се насилили да гласуват за кандидат на социалистите, както преди осем години самите леви гласуваха за Жак Ширак на втори тур само и само Жан-Мари льо Пен да не стане президент? Марин льо Пен се съмнява. И ако Саркози се окаже лице в лице срещу нея на изборите през 2012 г., може би ще му се иска баща й да беше останал начело на партията малко по-дълго.
Коя е тя
Марин льо Пен е третата дъщеря на Жан-Мари льо Пен. Израства в среда, в която политиката е навсякъде, а баща й понякога става обект на яростни атаки. Когато е на 8 години, пред дома им в Париж е оставена 20-килограмова бомба. Пострадали няма, но фасадата на сградата рухва. Извършителите така и не са открити. "Беше трудно, но изгражда характера, прави те по-твърд", казва Марин пред Newsweek. Тя става член на "Национален фронт" едва 18-годишна. Практикува криминално право до 1998 г., като част от работата й включва да представлява нелегални имигранти. Заема поста вицепрезидент на партията на баща си през 2003 г. Тя е регионален и общински съветник, както и евродепутат. Преди дни бе избрана за лидер на "Националния фронт" с 68% от гласовете. Често се разграничава от крайната риторика на Жан-Мари льо Пен. Въпреки това позицията й по много въпроси е не по-малко категорична – тя сравнява блокирането на френски улици и площади заради мюсюлманските молитви с нацистката окупация по време на Втората световна война, с което предизвика обществен скандал. Личността й е като магнит за медийния интерес. Появяванията й по радиото и по телевизията играят значителна роля за популярността й. Марин льо Пен е описвана като "откритието на 2010 г." и "политически феномен на първо място и медиен феномен на второ". Разведена е два пъти, има три деца от първия си брак.Какво подкрепя и какво отхвърля
+ Марин льо Пен подкрепя протекционизма като "средния път между свободната търговия и пълната икономическа независимост".- Като евроскептик тя е против глобализацията, еврото и либерализацията на пазара.
+ Предлага "Европа на нациите като свободен съюз на суверенни държави".
- Обявява се срещу европейския федерализъм.
+ Защитава изтеглянето на френските войски от Афганистан.
- Противопоставя се на "клякането пред САЩ".
+ Поддържа въвеждането на мораториум върху имиграцията и спазването на принципа "французите на първо място" при наемането на работа, социалните помощи и др.
- Смята, че Лисабонският договор е "гробар на независимостта и идентичността на европейските страни".
+ Подкрепя идеята, че "националността е наследствена или заслужена", тоест получаването на гражданство трябва да става, след като се провери склонността на човека към асимилация. Чужденец, който не уважава местните закони, трябва да бъде лишен от френска националност. Иска в конституцията да се запише, че Франция не признава никакви малцинства и етноси на своя територия.
- Против приемането на Турция в ЕС, предпочита опцията "привилегировано партньорство".
+ Поддържа правата на жените, аборта и смъртната присъда.
- Критикува пенсионната реформа на Саркози.
Тя в никакъв случай не е щерката на татко. С дълбокия си глас, категоричен тон, стилна прическа и костюми, които й придават онзи неповторим френски шик, Марин льо Пен е новата звездата на крайната десница в Европа. Тя наследи баща си Жан-Мари льо Пен на поста му лидер на партията "Национален фронт", като събра над две трети от гласовете по време на конференция на френските националисти в неделя. Осемдесет и две годишният Жан-Мари льо Пен основава "Национален фронт" през 1972 г. и оттогава вече почти 40 години е начело на една от най-мощните европейски крайнодесни формации.
Международни анализатори коментират, че Марин е представител на новото поколение крайнодесни лидери, надигащи се в Европа, които се опитват да сменят фашистката риторика с по-мек тон. Сп. Newsweek пише, че тя олицетворява американското "Чаено парти" в Европа, Time обяви, че слага ново лице на френските националисти, а немското издание Spiegel я нарече "Жана д'Арк на крайнодясното".
3 коментара
А дано...макар че лично аз считам нещата за изтървани.Що се отнася до Европа мисля в момента Холандия или организациите в Австрия имат по-голяма тежест от Националният фронт във Франция..
Вижте например,колко са посещенията на сайта в памет на Тео ван Гог и колко в сайта на Льо Пен..
Без национализъм няма патриотизъм, както без ревност няма любов. Важното е национализмът да не преминава в ксенофобия.
Расисти, националисти, ура-патриоти и ксенофоби в Европа, като цяло, и във Франция, в частност, дал Бог.... да си припомним колаборационистите на Хитлер през време на войната...
-------------------------------------------
Де Гол направи 1944-45 основно прочистване, но изглежда ксенофобията и национализма са си в кръвта на част от франсетата.....
-------------------------------------------