Нито партньори, нито съперници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нито партньори, нито съперници

Когато Ху срещна Барак - недоверие, безпокойство и много теми за разговор

Нито партньори, нито съперници

Срещата на Барак Обама и Ху Дзинтао показа, че проблемите между САЩ и Китай са далеч по-големи от липсата на директна комуникация

Ваня Ефтимова
3269 прочитания

Когато Ху срещна Барак - недоверие, безпокойство и много теми за разговор

© Reuters


Парадоксално, но колкото повече Вашингтон се опитва да подобри отношенията с Пекин, толкова по-явни и дълбоки стават противоречията между двете суперсили. Пищните церемонии, с които бе посрещнат през изминалата седмица президентът Ху Дзинтао в Белия дом, не можаха да скрият нито американската нервност, нито китайската неотстъпчивост. Съвсем очаквано визитата донесе малко реални резултати. Може би най-важният от тях, по ироничната забележка на почетния председател на Council on Foreign Relations Лесли Х. Гелб, бе да демонстрира, че и двете страни са твърди в своите позиции: Америка - че ще настоява твърдо по икономическите въпроси и човешките права, Китай - че още по-твърдо няма да отстъпи.    

Китай и Америка днес са в странната ситуация да са като скачени съдове в икономическата сфера и да си противоречат в почти всички други. Двата колоса не са изправени пред прага на нова Студена война, но липсата на работещо партньорство помежду им със сигурност повишава напрежението в международните отношения и утежнява не една световна криза. Въпреки разтръбената новина за сключените сделки на закупуване на самолети Boeing и други американски стоки на стойност 45 млрд. долара, при обсъждането на по-важните въпроси като стойността на юана и човешките права президентът Ху не отстъпи и на милиметър. САЩ виждат в ниските нива на валутата нечестна практика, оскъпяваща изкуствено американските стоки и поддържаща рекордния търговски дисбаланс между двете страни от 270 млрд. долара. Пекин от друга страна подозира в предложенията на Вашингтон за диалог по проблемите на човешките права едва прикрити опити за ограничаване на китайската роля в голямата политика.  

"Мисля, че в момента СAЩ и Китай не са нито партньори, нито врагове", отговаря на въпроса на "Капитал" как би определила връзките между Пекин и Вашингтон Елизабет С. Иконъми, директор на програмата за азиатски изследвания към Council on Foreign Relations. "Сега двете страни се опитват да дефинират отношенията си и да намерят начини да работят заедно. Между тях обаче има много недоверие. В САЩ нервността идва от политическия подход и ценностите, налагани от Китай в дипломацията. Поводът за безпокойство в Пекин е съмнението, че Америка се опитва да ограничи растежа на Китай. Така че двете страни не са съперници, но все още не са и партньори", категоричен е експертът.

Поне формално ръководството в Пекин продължава да следва набелязаната от Дън Сяопин стратегия за предпазлива намеса в международните дела. Разклатената от икономическата криза и войните в Ирак и Афганистан лидерска позиция на САЩ обаче направи възхода и световното влияние на Китай още по-видими. В Пекин тази нова роля, заедно с предстоящата смяна на властта през 2012 г., качи градуса на реториката и амбициите. В очите на новото поколение лидери, както коментира Лесли Х. Гелб, вече е настъпил денят да определят бъдещето не само на Китай, но и на света.

Горещ мир

Визитата на президента Ху Дзинтао във Вашингтон бе предшествана и до известна степен засенчена от изтеклата информация за тестовете на китайския изтребител J-20 от типа "Стелт". Макар че е далеч от възможностите на американските бойни самолети, използващи "невидимата" за радари технология, J-20 предизвика нервна реакция сред отбранителните експерти във Вашингтон. Военните програми на Народната освободителна армия тепърва ще догонват размаха, мащаба и глобалното влияние на Пентагона. Активната външна и военна политика в последните години в комбинация с агресивния икономически възход на Пекин обаче пораждат несигурност около бъдещия нов свят, разделен между досегашната суперсила и еманципирания й съперник.

Тестовете са най-видимият символ, но далеч не изчерпват порасналите амбиции на Пекин. От 1989 г. насам бюджетът за отбрана се увеличава със средно 12% годишно, а Народната освободителна армия разработва освен това проекти за самолетоносачи и балистични ракети. Както публикуваните от Wikileaks дипломатически грами показаха, възможностите на Китай да провежда кибератаки също силно тревожат Вашингтон.

Въпреки че Народната освободителна армия все още не може да оспорва първенството на Пентагона (американският годишен бюджет за отбрана е 663.8 млрд.долара, докато китайският е само 78.6 млрд. долара), повечето експерти са обезпокоени от самата идея за евентуално глобално състезание между двата гиганта. "Пекин не представлява военна заплаха за САЩ, все още не. По-голямото предизвикателство е, че китайското военно и политическото ръководство явно иска да разшири своя стратегически обсег", обяснява Елизабет С. Иконъми, "Пекин определено показва мускули в богатите на природни ресурси Южно и Източнокитайско море и дори има идеи за свои военни бази в различни части на света. Ако Китай продължи в същия дух, това ще предизвика фундаментална трансформация на международната сигурност."

Това, което безпокои американските отбранителни експерти е, че военната стратегия на Пекин все повече започва да изглежда не като традиционен план за проектиране на сила и влияние, а като опит за саботиране и целенасочено изтощаване на досегашния световен лидер. Например арсеналът от подводници и антикорабни балистични ракети (ASBM), над които Китай интензивно работи, не гарантира контрол над океаните. Само голяма флота от бойни кораби може да патрулира и владее водните магистрали на глобалната търговия. В това отношение Китай, който сега привършва работата по първия си самолетоносач, дълго време няма да може да оспорва първенството на САЩ с техните единайсет. Антикорабните балистични ракети, от друга страна, обаче са достатъчни да създадат главоболия, да натоварят бюджета и да саботират стратегиите на Пентагона.

Още преди съперничеството да е истински започнало, САЩ бяха принудени да сменят досегашния си фокус от плавателни съдове за крайбрежни води към доста по-скъпите разрушители с антибалистична защита. Съвсем очаквано заплахата от Пекин е и основен мотив в атаките срещу плановете на американския военен министър Робърт Гейтс за съкращаване на огромните отбранителни разходи от страна както на твърдолинейните политици, така на военното лоби. Не случайно Гейтс, който си е поставил за цел да реформира дълбоко американските военни сили, е особено активен в опитите да открие директен канал за връзка с висшите офицери в Пекин, за да намали напрежението.

Да си говорим, но как

Допълнителен проблем за Вашингтон са и противоречивите сигнали, изпращани от Пекин. Двусмисленото изявление на президента Ху пред военния министър Робърт Гейтс, че не е знаел за тестовете на изтребителя J-20, предизвика много дискусии във Вашингтон как точно стоят отношенията между китайския политически и военен елити. Снимките бяха публикувани в китайски военни сайтове, а изказването на Ху може да са тълкува по два начина - или че не е бил информиран за тестовете, или че не знаел, че информацията е изтекла. Външнополитическият наблюдател на сп. Time Фарид Закария дори запита дали това не е знак, че комунистическата партия вече е изпуснала контрола върху доста по-твърдолинейните генерали.

Други експерти обаче виждат в сегашната демонстрация на сила отражение на вътрешния дебат за бъдещето на страната. През 2012 г. се очаква Ху Дзинтао да предаде поста председател на Китайската народна република на заместника си Си Дзинпин. Така символично едно ново поколение ще започне да доминира политиката и икономиката в страната. Генерацията, израснала в годините на непрекъснат и главозамайващ възход, обаче все по-трудно се отъждествява със завещаната от Дън Сяопин скромна роля в международната политика.  

Според Елизабет С. Иконъми още една дългосрочна тенденция играе роля в международните послания на Пекин. "Няма съмнение, че партията все още контролира силно армията. Това, което обаче наблюдаваме, е, че висшите офицери, както много други части от китайската бюрокрация, вече са много по-открити в изказванията и намеренията си към света, обяснява експертът от Council on Foreign Relations. Подобни процеси се развиват и в политическата, и в икономическата сфера. Вече има нарастваща прозрачност по дебата за китайската вътрешна и външна политика и армията също участва в този процес."

Може би тази нова отвореност не поема в посоката, желана от Вашингтон. Но пък повече открити разговори със сигурност не са излишни, просто защото най-големият производител има нужда от най-големия консуматор в света. САЩ и Китай все още имат време да решат дали да са партньори или съперници.

Парадоксално, но колкото повече Вашингтон се опитва да подобри отношенията с Пекин, толкова по-явни и дълбоки стават противоречията между двете суперсили. Пищните церемонии, с които бе посрещнат през изминалата седмица президентът Ху Дзинтао в Белия дом, не можаха да скрият нито американската нервност, нито китайската неотстъпчивост. Съвсем очаквано визитата донесе малко реални резултати. Може би най-важният от тях, по ироничната забележка на почетния председател на Council on Foreign Relations Лесли Х. Гелб, бе да демонстрира, че и двете страни са твърди в своите позиции: Америка - че ще настоява твърдо по икономическите въпроси и човешките права, Китай - че още по-твърдо няма да отстъпи.    

Китай и Америка днес са в странната ситуация да са като скачени съдове в икономическата сфера и да си противоречат в почти всички други. Двата колоса не са изправени пред прага на нова Студена война, но липсата на работещо партньорство помежду им със сигурност повишава напрежението в международните отношения и утежнява не една световна криза. Въпреки разтръбената новина за сключените сделки на закупуване на самолети Boeing и други американски стоки на стойност 45 млрд. долара, при обсъждането на по-важните въпроси като стойността на юана и човешките права президентът Ху не отстъпи и на милиметър. САЩ виждат в ниските нива на валутата нечестна практика, оскъпяваща изкуствено американските стоки и поддържаща рекордния търговски дисбаланс между двете страни от 270 млрд. долара. Пекин от друга страна подозира в предложенията на Вашингтон за диалог по проблемите на човешките права едва прикрити опити за ограничаване на китайската роля в голямата политика.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Докато САЩ не спрат с "износа на протестантска" демосрация, навсякъде по света, включително и в Китай Ху Дзинтао ще продължава да е неотстъпчив......

  • 2
    cvetanov avatar :-|
    cvetanov

    Всяка държава с имперски амбиции винаги се е потивала да реши вътрешните си проблеми с демонстрация на сила и могъщество извън пределите си.

  • 3
    mashine avatar :-|
    mashine

    Чимерика = Чайна + Америка - както казва Нийл Фъргюсън..

  • 4
    tm_pz avatar :-P
    Todor Marinov

    Това е векът на Китай който не се хвана на номера за военното надмощие като бавноразвиващите чугунени глави от СССР и твърдо залага на икономиката защото без икономическа сила няма и военна останалото е държава на стероиди каквато беше едно време СССР и в каквато се изроди сега Америка живи и здрави ще видим краха на поредната провалена империя

  • 5
    donio avatar :-P
    donio

    Че той фалита й беше официално обявен на 20.11.2010.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.