В надпревара с времето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В надпревара с времето

Последният голям опит за обединение на Кипър беше преди близо седем години

В надпревара с времето

Генералният секретар на ООН сяда на масата на преговорите с кипърските гърци и турци в опит да предотврати окончателното разделение на острова

4222 прочитания

Последният голям опит за обединение на Кипър беше преди близо седем години

© Reuters


"За какво да ходя там? Те дори имат дясно движение," вдига рамене двайсетинагодишен кипърски грък, докато прелита с таксито си през полупразните нощни булеварди на столицата Никозия. Ако поне веднъж в живота си беше преминал през буферната зона, населена с войници на ООН, щеше да открие, че всъщност и в обитавания от кипърски турци север господства лявото движение. То е сред най-осезаемите следи от времето, когато целият остров е бил британска колония.

Без да познава младия таксиметров шофьор, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун вероятно добре разбира, че вече едно цяло поколение в Кипър е израснало в ситуацията на разделение. И решаването на кипърския въпрос се превръща в безмилостна надпревара с времето. Затова на 26 януари лично Бан Ки Мун сяда на масата на преговорите в Женева с президента на кипърските гърци Димитрис Христофиас и турския му колега Дервиш Ероглу в нов опит за обединение на острова.

Никос Роландис, кипърски външен министър между 1978 г. и 1983 г., не иска да се ангажира с конкретни прогнози за изхода от тристранните разговори. Вместо това той предупреждава пред "Капитал": "Ако не успеем да разрешим кипърския въпрос в следващите една-две години, сегашната ситуация ще се затвърди и можем да се окажем с едно де юре разделение." Роландис е беловлас мъж, излъчващ спокойствие и респект. Адвокат, завършил право в Лондон, съосновател на кипърската Демократическа партия, по-късно създател на Либералната партия, той е безмилостен критик и на двете страни на острова. Признава, че "някои от кипърските гърци са шовинисти", които гледат на кипърските турци не като на общност, а като на малцинство. Седемдесет и шест годишният политик не се уморява да повтаря, че в миналото и от север, и от юг са допуснали много грешки, пропуснали са добри възможности за съвместен живот. "В годините преди турската инвазия - от 1960 г. до 1974 г., нито една от двете общности не вярваше наистина в Република Кипър. Те я основаха, но никога не са вярвали в нея", казва той. В продължение на много години всяка от тях е работела за собствените си цели. Кипърските гърци до голяма степен са се стремели към съюз с Гърция, докато кипърските турци са теглили в посока разделение, обяснява Роландис. И отсича, че знае много точно за какво говори: "По онова време бях млад мъж, бизнесмен и адвокат. Знам какво се случваше, защото го преживях." През 70-те години, когато разделението на острова е било още нов проблем, то е можело да бъде преодоляно по-лесно, убеден той. Днес, четири десетилетия след като турските войски са постоянно присъствие, а кипърските гърци напуснаха от домовете си в северната част на Кипър, нещата изглеждат по съвсем различен начин.

"Сега има кипърски турци, които са живели в изоставените домове на кипърски гърци на север вече от три поколения. Не можете да преместите тези хора оттам", вдига рамене Роландис. Той бърка с пръст в една от

Най-болезнените отворени рани

Навремето 165 000 кипърски гърци и 45 000 кипърски турци са изоставили имотите си в двете части на острова. В десетилетията след разделението на Кипър турци, някои от които (стотици хиляди, както се твърди) придошли от Анадола, са се настанили и вече дълги години живеят в много от къщите и земите на кипърски гърци в северната част. Собствеността на кипърските турци на юг пък се стопанисва от кипърски гърци. Европейският съд по правата на човека в Страсбург е затрупан с молби за връщане на имоти на север. Това са около 1400 папки, които тази година Романс Маполар от Комисията по собствеността в Лефкоша (турското име на Никозия) очаква да получи за обработка, защото от 1 януари неговото ведомство е единствената институция, занимаваща се с кипърския поземлен въпрос в северната част. Тя няма еквивалент на юг, казва той.

От създаването й през 2006 г. досега комисията е разгледала вече 800 случая на кипърски гърци. Мандатът й изтича в края на декември и затова Маполар очаква много работа в следващите месеци. "В последния момент очакваме голям наплив на молби от кипърски гърци", казва той за "Капитал," но отказва да даде дори приблизително число за броя на спорните имоти в северната част на Кипър. Според International Crisis Group обаче между две трети и три четвърти от сградите и земите там принадлежат на кипърски гърци. Разбира се, вече има случаи на разрешени имотни спорове. "Възможностите на нашата комисия са за реституция, замяна (с имоти на кипърски турци в южната, гръцка част на острова – бел. ред.) или компенсации. Най-често разрешаваме споровете с компенсации", обяснява Маполар.

Именно това спира много от кипърските гърци да се обърнат към Комисията по собствеността в Лефкоша. Един от тях е психологът Кириакос Вересиес. Той е едър, добре облечен мъж. Ръководи собствена клиника в южната част на Кипър, в Ларнака. "Представете си сега да дойде някой в България, да ви вземе къщата, да живее там и да ви забранява 30 години да се грижите за нея, да я виждате. И след известно време да каже: "Сега мога да ти я купя." Много малко хора се интересуват от парите, защото не парите са най-важното нещо. Тук е отнета родината ни и сега у хората има друго чувство. Как да отидеш да си продадеш родината, която ти е отнета на сила?!", повишава тон Вересиес. Той няма намерение да търси Комисията по собствеността, за да си върне наследствените имоти. За него тя е нелегитимна, но има и друго: "Най-важното е не да имаш едно парче земя. Най-важното е, че ние сме изкоренени оттам!"

Въпросът със собствеността

в Кипър е сложен и нееднозначен правен и политически казус. За някои разрешаването му отваря път към окончателното разделение. За други е елемент, който гарантира продължаването на преговорите за обединение на острова. А за повечето обикновени хора от двете страни на вътрешнокипърската граница въпросът е зареден с много силни емоции. "Аз съм бежанец от северната част на острова", обяснява Вересиес. Семейните имоти и къщата, в която е роден, са в селцето Лиси. То вече носи турското име Акдоган. Вересиес не е стъпвал там до отварянето на границата между Северен и Южен Кипър през 2003 г. Вече ходи редовно, един-два пъти в месеца. "Имам много приятели там сред хора от нашето поколение. Ходя да нагледам и моята къща, моите имоти. Други хора сега живеят там и им се радват." И добавя с нескрита горчивина, че тези хора са в бащината му къща вече по-дълго, отколкото той самият някога е живял там.

Кипърските турци "са много добри хора", настоява Роландис. Също като Вересиес той има много приятели на север и често ходи при тях. Двамата мъже обаче признават, че са от едно по-старо поколение, което още помни миналото, но времето неминуемо лети и с него двете части на Кипър все повече се раздалечават. "Нашите бащи и майки, които живееха заедно с кипърските турци, вече ги няма. Ние установихме някакви контакти, които са много елементарни. А какво да кажем за нашите деца, като знаем, че националистическите и религиозните нюанси в обучението дърпат едните още по-далече от другите? Това не е добра предпоставка за общо живеене", смята Вересиес.

Осман Тахир, председател на културното дружество на около 2500 български турци в Северен Кипър (преселили се там след "голямата ексурзия" в България), също вижда ясно вижда

Задълбочаването на пропастта

между младите кипърски гърци и турци. "Минаха много години, а новото поколение изобщо не се познава. Те са чужди един на друг. От двете страни сега се опитват да правят някакви смесени културни мероприятия, но не се получава", казва Тахир.

От 2003 г. насам по границата между северната и южната част на острова са открити вече около шест пропускателни пункта. Един от тях е на самата главна търговска улица в Никозия. Освен туристите и чужденците малцина от местните обаче преминават от другата страна. "Откакто са отворили, аз съм ходил на север четири или пет пъти. Жена ми е кипърка и е идвала с мен само два пъти. Просто не иска да ходи", казва Тодор Здравков. Той е един от издателите на "Българския вестник" - седмичник на български език в южната част на острова, където се смята, че живеят вече над 50 000 българи. Здравков ходи на север на разходка най-вече когато му дойдат гости от България. Българите от северната част на острова пък преминават границата най-често по дела в посолството на София в Никозия или на пазар, обяснява Тахир. Някои стоки на юг са по-евтини, а и там също има интересни неща за разглеждане, казва той.

Седнал на бюрото си зад планини от стари вестници и купища хартия, Шенар Левент, главният редактор на кипърския турски вестник "Африка", саркастично синтезира граничния трафик между двете части на Кипър така: "Откакто вдигнаха бариерата, почти половината от кипърските гърци не дойдоха на север." Това е формулировка типично в стила на 50-годишния журналист, който не е смекчил тона си, въпреки че от 2000 г. вече два пъти е лежал в затвора. Също два пъти взривове са разтърсвали редакцията на вестника (вторият по тираж на север), който всъщност до неотдавна се е казвал "Европа." "Обвиниха ни, че медията се опитва да навреди на отношенията между Турция и Република Северен Кипър. Започнаха съдебни дела. Искаха да ни затворят", казва с дрезгав глас Левент зад сива завеса от цигарен дим. И той просто сменил името на вестника. "Защо "Африка" ли? Ами защото сякаш отиваме към Европа през Африка и защото тук имаме закони, които са повече като в африканската джунгла, а не като в Европа", продължава журналистът. После обявява с усмивка: "Аз бях един от малцината кипърски турци, които в референдума от 2004 г. гласуваха срещу плана на Кофи Анан за обединение." След кратка пауза продължава: "Този план не беше изготвен за Кипър, а за Турция – за да разчисти пътя й към Европейския съюз." Не е съгласен, че Кипър продължава да е пречка пред турското членство в ЕС. "Кипър не е проблем за Турция, а Турция е проблем за Кипър", отсича Левент.

Във вестника си винаги е писал, че Кипър се намира под турска окупация. Гласувал е срещу плана на Анан именно защото не иска международните гаранти на Кипър (Великобритания, Гърция и Турция) да останат на острова колкото дълго пожелаят. "Всички злини на този остров идват от гарантите", убеден е журналистът. Обяснява, че положението в Северен Кипър днес е като в България преди 10 ноември. "При нас с Анкара днес е същото както при Тодор Живков и Москва навремето." Севернокипърските политици трябва да следват политиката на Анкара. "Тук става онова, което Турция иска, защото те имат мнозинство", казва Левент, имайки предвид заселниците от Анадола, които сега в пъти надвишавали броя на местното население от кипърски турци. Вересиес е съгласен: "Всичко зависи от позицията, която ще вземе Турция, а не кипърските турци." Той обаче очаква срещата между Христофиас и Ероглу под натиска на Бан Ки Мун в края на месеца най-после да донесе реален напредък в опитите за обединение на острова. Левент не е така оптимистичен за окончателното разрешаване на кипърския въпрос: "Вероятно дотогава всички ние вече няма да сме между живите."

Малко предистория

Кипър получава независимостта си от Великобритания през 1960 г., но в новата република има силно етническо напрежение между кипърските гърци и турци. След опит за преврат на група кипърски гърци националисти, зад който стои военната хунта в Атина, през 1974 г. Анкара праща на острова свои войски да пазят признатата само от нея Севернокипърска република. Оттогава турското военно присъствие е константа в Северен Кипър. Великобритания също има свои войници на острова. ООН поддържа отделен военен контингент от 60-те години насам.

Границата между северната и южната част на острова е отворена едва през 2003 г. Година по-късно хората в двете части на Кипър гласуват в референдум "за" или "против" плана за обединението на острова, изготвен от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан. Крайната цел на плана е островът да влезе в Европейския съюз като една държава. Подкрепя го мнозинството от кипърски турци, но повечето кипърски гърци гласуват против. Същата година Република Кипър, представена от правителството на юг от граничната бразда, се присъединява към ЕС. Кипърските турци, които успеят да докажат, че предците им са родом от острова, получават кипърски паспорти, които им дават всички права на европейски граждани. Въпреки това двете части на острова продължават да живеят де факто разделени.

 

"За какво да ходя там? Те дори имат дясно движение," вдига рамене двайсетинагодишен кипърски грък, докато прелита с таксито си през полупразните нощни булеварди на столицата Никозия. Ако поне веднъж в живота си беше преминал през буферната зона, населена с войници на ООН, щеше да открие, че всъщност и в обитавания от кипърски турци север господства лявото движение. То е сред най-осезаемите следи от времето, когато целият остров е бил британска колония.

Без да познава младия таксиметров шофьор, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун вероятно добре разбира, че вече едно цяло поколение в Кипър е израснало в ситуацията на разделение. И решаването на кипърския въпрос се превръща в безмилостна надпревара с времето. Затова на 26 януари лично Бан Ки Мун сяда на масата на преговорите в Женева с президента на кипърските гърци Димитрис Христофиас и турския му колега Дервиш Ероглу в нов опит за обединение на острова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Щом се смята за правилно да има Хърватия и Сърбия, защо да няма и Турски и Гръцки Кипър? Всеки да си знае интереса......

  • 2
    dobrich avatar :-P
    dobrich

    До коментар [#1] от "boby1945":

    Примера ти е неуместен! Прочети историята на двете държави...

  • 3
    dobrich avatar :-|
    dobrich

    През 1992 г. бях на острова - тогава кипърските гърци говореха, че е въпрос на 1-2 години турците да им върнат Фамагуста........

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "dobrich":
    Защо си толкова уверен и какво значение има историята на "двете" държави "умньов"?
    Прочети ти историята на собствената си страна преди да критикариш...
    Или и ти като гърците чакаш Фамагуста и връщане в Света София... вчера бях при нея, не казва да очаква промени ...

  • 5
    pesho1921 avatar :-|
    pesho1921

    Гърците реват за имотите си. Като цункаха Беломорието и Ю Македония, платиха ли нещо на бежанците?
    Нищо не платиха, а проведоха геноцид и заличиха всичко българско. С грък заедно не може да се живее.
    От статията се подразбира, че има съгласие, да им се изплатят имотите, но те и това не щат. Що бре, ще се върнете да живеете там ли? Не биха се върнали, дори да им върнат имотите, ще ги оставят да пустеят. Колкото мръсно да правят.
    Статията не засяга въпроса, дали у гърците има някаква самокритичност за 74, че цялата галимация от тях тръгна.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#5] от "pesho1921":
    Прав си, ама и турците учат история, знаят византийските номера и затова и не рачат да се сватят с гърците в Кипър......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK