Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 21 яну 2011, 16:14, 4595 прочитания

Един диктатор по-малко

"Жасминовата революция" в Тунис е предупредителен сигнал за арабските деспоти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато си бил на власт почти четвърт век, вероятно е съвсем естествено да се чувстваш недосегаем. Но както разбра тунизийският президент Зин ал Абидин бен Али, това може много бързо да се промени. Двайсет и три години след като безкръвният "жасминов преврат" го доведе на власт в северноафриканската страна, той бе свален с "жасминова революция". А изненадващият му крах е предупредителен сигнал за управляващите от Алжир до Саудитска Арабия шейховете, емири, крале и президенти, че може би и те не са толкова недосегаеми, колкото си мислят.

Всичко, което искаше 26-годишният тунизиец Мохамед Буазизи, беше работа и възможност за достоен живот. Вместо това получи революция, макар и с още неясен край. На 17 декември младежът се самозапали в знак на протест, след като полицията конфискувала разрешителното му за търговия със зеленчуци. Смъртта му го превърна в мъченик и емблема на цяло едно поколение - младо, образовано, гневно и намиращо се в задънена улица (безработицата сред младежите в Тунис е 31%). Започналите плахо и продължили близо месец протести внезапно набраха сила и на 14 декември президентът Бен Али бе принуден спешно и драматично да избяга от страната.


"Повечето хора бяха изненадани от скоростта, с която се развиха нещата в Тунис", казва пред "Капитал" д-р Клеър Спенсър, директор на програмата "Близък изток и Северна Африка" в британския изследователски център Chatham House. Според нея обяснението е в самото естество на режима, който концентрираше силно властта и облагите от нея в ръцете на президента, съпругата му Лейла (известна като главнопазаруващ на републиката), техните семейства и още няколко други големи фамилии. Протестиращите бързо успяха да наберат подкрепа от много обществени групи - най-вече профсъюзите и опозиционните партии.

"Много важна беше и ролята на армията (малка и професионална), която за разлика от полицията не взе участие в опита за смазване на демонстрациите. Така изведнъж режимът се оказа изолиран", обяснява д-р Спенсър. "Решението на армията да изгони Бен Али беше решаващо", смята и Амел Бубакьор, преподавател във Висшето училище по социални науки в Париж и бивш изследовател за Близкия изток на Carnegie Endowment for International Peace. "Без военните Тунис нямаше да може да се отърве от Бен Али", коментира Бубакьор пред "Капитал". Според нея друг важен фактор за ескалирането и радикализирането на протестите са интернет и социалните мрежи. "Например клиповете, споделяни в YouTube, имаха много силно въздействие - това беше първият път, когато тунизийците видяха хора, разстрелвани в главата и след това лежащи мъртви на земята."

Така това, което започна като недоволство от безработицата и повишаващите се цени на храните, прерасна в протест срещу режима. Водещи станаха политическите искания - край на репресиите и бруталната полицейщина, свобода на словото, зачитане на човешките права, повече плурализъм и демокрация. Все трудни за изпълнение неща, но именно от тях ще зависи дали "жасминовата революция" ще заслужи името си. Диктаторът може и да го няма, но за момента създадената от него диктатура, макар и поразклатена, още е на мястото си.



"Какво ще се случи оттук нататък, зависи от две неща. Първо, до каква степен ще продължи съпротивата на бившата управляваща партия Конституционно демократично движение (RCD), тя за момента остава доста силна и добре позиционирана. Второ, зависи доколко самата опозиция (разпокъсана и неорганизирана) ще съумее да анализира правилно момента и да избере точните  действия. Това, което иска да постигне тя, е ясно. Какъв е начинът да го направи - не съвсем", каза за "Капитал" работещ в Тунис дипломат, пожелал да не бъде назоваван. Според Амел Бубакьор решаващо ще бъде дали улицата ще успее да запази натиска върху сформираното временно правителство (което е доминирано от представители на стария режим, а четирима министри от опозицията го напуснаха по-малко от 24 часа след създаването му) за истинска, а не козметична промяна. "Зависи и от бъдещето на RCD - дали тя ще бъде разпусната и ще изчезне или ще успее да се трансформира и в крайна сметка да стане гръбнак на нов, но също толкова корумпиран режим", смята Бубакьор. Следващите седмици ще покажат дали от хаоса и властовия вакуум в северноафриканската държава ще изплува истинска демокрация или продължителна анархия и в крайна сметка нов авторитаризъм.

От това зависи и дали Тунис ще се превърне във вдъхновяващ пример в региона. Както написа един египетски анализатор в Twitter, "Всеки арабски лидер наблюдава Тунис със страх, а всеки арабски гражданин наблюдава Тунис с надежда и солидарност". Ако след като за първи път арабски диктатор бе свален от уличния гняв на негово място не се появят брадати фундаменталисти или парализиращ хаос (като в Ирак), това ще разсее предимствата, че ислямът и демокрацията са някак несъвместими. Нищо чудно, че арабските лидери са нервни и притеснени. "Страните в региона имат сходни проблеми - злоупотреба с власт, корупция, липса на перспектива, образовани и безработни млади хора, които използват интернет, осведомени са добре и могат бързо да се организират чрез Facebook и Twitter", посочва д-р Клеър Спенсър. Според нея все пак всяка държава трябва да се разглежда отделно, колкото и да са изкушаващи аналогиите с Източна Европа и определянето на Тунис като арабския Гданск, след който ще последва вълна от революции. Но както казва Амел Бубакьор, събитията в северноафриканската държава вече имат огромен ефект в региона. "Те помогнаха да изчезне страхът от авторитарната държава", смята тя. И всеки арабски деспот, който се мисли за недосегаем, е добре да си помисли пак. 

Кандидати за "тунизийски сценарий"

Алжир
Население: 35.4 млн. души
Безработица: 10.2%
Брутен национален доход на глава от населението: 4420 долара
Кой управлява: Президентът Абделазиз Бутефлика е начело от 1999 г. Миналата година промени конституцията, за да може да управлява трети мандат.
Предупредителни сигнали: Подобно на Тунис, в Алжир избухнаха бунтове заради високите цени на храните и голямата безработица. Уличното недоволство беше отключено от решението на правителството да повиши цените на млякото, захарта и брашното. Петима души се самозапалиха, подражавайки на саможертвата на Мохамед Буазизи, която отключи събитията в Тунис. Но режимът на Бутефлика не е толкова репресивен, колкото беше този в Тунис, а и до момента опозиционните партии и синдикатите не са се включили в протестите и те нямат политически характер.

Египет
Население: 84.5 млн. души
Безработица: 9.4% (2009 г.)
Брутен национален доход на глава от населението: 2070 долара
Кой управлява: Президентът Хосни Мубарак властва в Кайро вече три десетилетия, като от началото на управлението му е в сила закон за извънредно положение. Разклатеното здраве на 82-годишния Мубарак подхранва спекулациите за евентуалния му наследник и битката между основните претенденти - синът му Гамал и влиятелният шеф на разузнаването Омар Сюлейман.
Предупредителни сигнали: Няколко души се самозапалиха в Египет в последните дни, недоволството от поскъпващите храни и високата безработица е видимо. За разлика от Тунис обаче, в страната няма ясно изразена средна класа, населението е по-ниско образовано и интернет не е широко разпространен. Освен това стратегическата важност на Египет го прави уязвим за външна намеса и е по-трудно там да се допусне спонтанна революция.

Либия

Население: 6.5 млн. души
Безработица: 13%
Брутен национален доход на глава от населението: 12 020 долара
Кой управлява: Полковник Муамар Кадафи, дошъл на власт с военен преврат през 1969 г., е не само най-дълго управляващият държавен глава в региона, но и един от най-автократичните.
Предупредителни сигнали: Колкото и да е трудно да се разбере отвън какво се случва в Либия, напоследък има информации за протести - включително няколко видеа в YouTube, на които се виждат скандиращи тълпи и огньове. Вероятно неслучайно Кадафи реагира най-остро на събитията в Тунис. Освен по либийските улици напрежението нараства и в самото семейство на Кадафи, като синовете му се боричкат за водещи позиции.

Йордания
Население: 6.5 млн. души
Безработица:
официално 12.2%, неофициално 30%
Брутен национален доход на глава от населението: 3740 долара
Кой управлява: Крал Абдула II се качва на престола през 1995 г. Той е важен съюзник на САЩ и ключов участник в близкоизточните мирни преговори.
Предупредителни сигнали: Миналия уикенд хиляди йорданци протестираха в Аман срещу икономическата политика на режима, повишаващите се цени на храните и двуцифрената безработица. Недоволството обаче изглежда насочено повече към правителството, отколкото към монарха.

Мароко

Население: 32.3 млн.
Безработица: 10%
Брутен национален доход на глава от населението: 2790 долара
Кой управлява: Крал Мохамед VI е на трона от 1999 г. Идването му на власт беше съпроводено с оптимизма за повече демокрация и реформи, който обаче отдавна се изпари.
Предупредителни сигнали: Подобно на Тунис, Мароко има икономически проблеми, а в публикуваните от Wikileaks дипломатически грами се говори за огромна корупция, особено в бизнес делата на кралското семейство и "ужасяващата алчност" на близки до монарха хора. Режимът обаче позволява известна свобода на изразяване на мнения и до момента успява да удържи спорадичните протести. 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Собствеността на жилища намалява Собствеността на жилища намалява

Това не е голяма причина за притеснение

30 май 2020, 2303 прочитания

По-малко европейци живеят в риск от бедност По-малко европейци живеят в риск от бедност

Броят на уязвимите граждани се е понижил през последните пет години

30 май 2020, 1003 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
В надпревара с времето

Генералният секретар на ООН сяда на масата на преговорите с кипърските гърци и турци в опит да предотврати окончателното разделение на острова

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10