Бунтовете в Египет следват тунизийския пример

Според скорошно проучване, около 100 хиляди египтяни са мислели за акт на самозапалване в знак на протест срещу бедността.

Националният ден на полицията в Египет - 25 януари бе отбелязан с протести, в които се включиха над 80 хил. египтяни. Вдъхновени от популярния вече бунт в Тунис, младежите, организирали протестите, съобщиха, че ще отбележат "деня на революцията срещу мъченията, бедността, корупцията и безработицата".

Първите последици от въстанието в Тунис се появиха миналата седмица, когато в Египет се подпалиха няколко души, опитвайки се да го извършат пред парламента и министерския съвет. Действията им несъмнено са повлияни от примера на Мохамед Бузизи, човекът, който запали фитила на демонстрациите в Тунис и изгони президента Бен Али след 23-годишно управление. Тази седмица, с помощта на социалните мрежи Twitter и Facebook, организираните протести вече придобиха много по-голям размах.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

Има ли предпоставки за бунтове в Египет?

Първите сериозни признаци на общественото недоволство се появиха още миналата година, когато полицаи убиха жестоко младеж, дошъл да види роднините си в Кайро. Името му, Халед Саид, стана нарицателно за полицейската бруталност, характерна за властта на Хосни Мубарак, а смъртта на момчето доведе до създаването на бунтовни настроения.

Опозицията в Египет също не бива да се пренебрегва. За разлика от Тунис, в Кайро има действаща опозиция, сред чиито лидери са Айман Нур и Мохамад Барадей - бившият шеф на атомната агенция. Заради силното си име и стабилна репутация, Барадей не може да бъде репресиран от режима на Мубарак, още повече, че Барадей има подкрепата на САЩ и арабските страни, съответно и на обществото. Не такава съдба има Айман Нур, който едва миналата година излезе от затвора, пак не без помощта на външния опозиционен натиск. 



От 80 милиона души население, почти половината живее в бедност или на прага на бедността, като според ООН много хора от ниските съсловия живеят с по два долара на ден. Лошото качество на образованието и високата безработица образуват огромната пропаст между властта и общество, в която може да падне режимът на Хосни Мубарак. А основания за притеснения сред управляващите има достатъчно.

Първоначално правителството омаловажи опитите за самозапалване, като премиерът Ахмед Назиф заяви пред репортери в понеделник, че тези, които са извършили това деяние, са водени от "лични проблеми". От миналата седмица до днес, не минава ден без опит за самозапалване. Според скорошно проучване, около 100 хиляди египтяни са мислели за акт на самозапалване в знак на протест срещу бедността. Фактите са потресаващи, имайки предвид, че става дума за 2010 година - време, в което режимът на Мубарак всячески се опитва да намали недоволството.

В този контекст, днешните протести на младежите са повече от важни за проследяване. От началото на демонстрациите, телевизия Al Jazeera проследи движението на активистите по улиците на Кайро. Това сякаш даде и възможност хората да се почувстват по-сигурни в исканията си, тъй като пред камерите на пресата, особено на Al Jazeera, полицията не смее да показва другото си лице. Още вчера, организаторите на протестите заявиха, че не са по-малко от Тунис и ще докажат, че в Египет може да има промяна, въпреки страха от репресии. На самата страница на протеста във Facebook има указания за хода на протеста, да бъде мирен и да не се стига да сблъсъци. Такива имаше, но само на отделни улици, главно с активисти на единствените легални партии, които не подкрепят Мубарак - либералната Wafd и опозиционната Al Ghad. На 25 януари бе дадено началото на протести срещу властта в Египет. Само за този ден бяха разпространени над 150 000 листовки с призиви към хората да излязат по улиците и да протестират срещу политиката на Хосни Мубарак и неговия кабинет.

При всички положения, ако властта иска да запази своите привилегии, в никакъв случай не бива да си затваря очите за проблемите на обществото. В противен случай, бунтът в Тунис ще се пренесе и по улиците на Египет.

Пълния текст можете да видите тук