Битката за душата на арабския свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битката за душата на арабския свят

Неизбежният сблъсък между младите хора и репресивните режими в арабските автокрации най-накрая започна да се случва.

Битката за душата на арабския свят

Египет тръгна по стъпките на Тунис. Тази борба обаче ще е по-тежка и дълга.

Огнян Георгиев
12911 прочитания

Неизбежният сблъсък между младите хора и репресивните режими в арабските автокрации най-накрая започна да се случва.

© reuters


Да си арабски диктатор обикновено е лесна задача. Веднъж качил се на върха, стига да имаш подкрепата на армията и тайните служби, да раздаваш достатъчно щедро пари на група привилегировани и да си достатъчно брутален и непоколебим, можеш да си спокоен ако не завинаги, поне за близкото бъдеще. Тази цинична истина, управлявала арабския свят в продължение на десетилетия, изведнъж изглежда фатално разклатена.

След като тунизийските протести неочаквано завършиха с революция този месец, улиците на Египет и Йемен също пламнаха, окупирани от десетки хиляди хора. И ако Йемен е малка държава, разкъсвана от гражданска война, без особено влияние в региона, то Египет е голямата, тежка плочка от доминото, за която допреди седмица никой не допускаше, че може да се разклати така бързо. В този луд януари, когато събитията се идват светкавично едно след друго, арабският свят може за няколко дни да се промени или да преживее поредното разочарование. И в двата случая Египет ще е основна причина.

Като гръм от тунизийско небе

Вълната започна в интернет, на страницата "Всички сме Халед Саид" във Facebook. Тя е посветена на 28-годишен египтянин, убит от полицията в Александрия миналата година. "Всички сме Халед Саид", заедно с други две младежки организации - "6-и април" и "Кифая", изложиха в социалната мрежа плановете си за протест на 25 януари. Датата е важна за страната - празник на египетската полиция, известен като "Денят на гнева", защото от него започва революцията през 1952 г., довела до идването на власт на свободните офицери и Гамал Насър.

Въпреки че египетските власти често подценяват силата на онлайн общуването, 24% от населението има достъп до мрежата, а египтяните са най-многобройната арабска група във Facebook. В страницата за кратко време се записаха над 400 хил. души, а организаторите разясниха всичко до най-малките подробности, включително позволени лозунги и телефони на отговорните хора в различни градове. Появиха се колажи на египетския и тунизийския флаг. "Тунис беше искрата, която запали вулкана от гняв в египтяните", казва пред "Капитал" египетският журналист Ахмед Елдесоки.

Фотограф: reuters

Дори това обаче не можа да убеди властите, че се задава вълна. "Развеждах няколко гости из Кайро в последните дни", разказа на 26 януари в блога си американският експерт Стивън Кук от Съвета за външна политика. "На всяка среща с официални лица и политици ни казваха, че вероятността за голяма демонстрация е минимална, че всичко е "заради медиите и вероятно ще се появят 50 души". Защото Египет е демокрация, разбира се, и въпреки че има "някои проблеми", хората са свободни."

Това самодоволно спокойствие избухна в лицето на режима, след като десетки хиляди хора (по различни сведения между 30 и 50 хил.) изпълниха улиците на Кайро, Александрия, Суец и още няколко по-малки градове. Преодолявайки колоните от полицаи, те останаха навън въпреки предупрежденията и заплахите и платиха цената на всеки бунт: в последвалите сблъсъци загинаха няколко души. В Суец дори пристигнаха армейски подкрепления. На видеа в YouTube се виждаше ясно как центърът на Суец гори и се чуваха експлозии, а части от града бяха поставени под блокада. Там и на някои други места имаше сведения, че силите за сигурност са открили огън с истински патрони по демонстрантите, а на един видеозапис се вижда ясно как човек бива убит на улицата. Постепенно стана ясно, че се случват най-големите народни протести по време на управлението на Хосни Мубарак, който тази година отбелязва три десетилетия  начело на Египет.

Внезапно събудените власти забраниха събиранията и демонстрациите, блокираха Facebook и Twitter (бързо превърнал се в основен канал за комуникация) и дори спряха почти изцяло интернет достъпа в страната в четвъртък срещу петък. Многократно подсилените полицейски части предприеха масови арести на следващия ден - над 600 души се озоваха зад решетките само в сряда. Много от тях вероятно са били подложени на мъчения - сред задържаните в първия ден е попаднал и кореспондентът на The Guardian, който разказа за цял коридор с полицаи с палки, които биели докараните арестанти, и за липсата на лекари, които да се грижат за ранените. Дали обаче тази реакция ще бъде достатъчно брутална, бърза и ефективна? 

Интернет, хлябът и урната

Точно както пропусна надигането на интернет активизма, режимът на Хосни Мубарак не успя да види и как още няколко фактора се сливат в една взривоопасна смес.

Последните толкова мащабни протести в Египет бяха през 1977 г. и причината беше колкото прозаична, толкова и логична - цената на хляба. Липсата на достъпен и евтин хляб за бедните доведе до такива бунтове не само в Египет, но и в Тунис, Мароко и Йордания. Кайро и сега субсидира част от произведения хляб, но е най-големият вносител на пшеница в света и кризата и международните пазари вдигнаха цената на несубсидираната продукция в последната година, като хлябът стигна почти 1 долар. В страна, където между 30 и 40% от населението живее с под 2 долара на ден и където думата за хляб и живот е една и съща, това означава буря. 

Освен с най-бедните режимът има проблем и със средната класа, както и с младите хора под 35, които са около 40 млн. души. "Всеки египтянин под 31 години е прекарал целия си живот в извънредно положение, без граждански права, в държава, корумпирана в самата си сърцевина", обобщава настроенията Ахмед Елдесоки. "Болест, безработица и бедност са светата троица, която преследва средния човек, тъй като много малко хора завзеха цялото богатство", казва той. Дори да им дава основни блага и инфраструктура, държавата им отказва социален напредък, а сривът на образователната, здравната и осигурителна система, както и високата инфлация, им обещават твърде лесно пропадане надолу. Както обобщава египетският автор Тарек Осман в статия за Open Democracy, в днешен Египет бедността е остра и агресивна. Първото искане на организаторите на протестите, дори преди политическите, беше да се вземат мерки срещу експлозивно разширяващата се бедност.

"Арабските страни споделят едни и същи проблеми - огромна бедност, безработица, корупция, липса на възможности за младите. А младите са огромна част от населението там, коментира пред "Капитал" френската журналистка Набила Рамдани, която от години следи социалните проблеми на арабския свят. Протестите първо започнаха заради вдигащите се цени, а едва после - вдъхновени от Тунис, вече искат реформа и да се отърват от Мубарак и сина му Гамал." По ирония на съдбата тази седмица в Египет се проведе и икономически форум на Арабската лига, на който нейният ръководител Амр Муса предупреди, че "арабската душа е разбита от бедност, безработица и рецесия".

Фотограф: reuters

Вместо да намери отдушник на тази горчивина, режимът на Мубарак отне и последната възможност за разсейване на социалното напрежение, като фалшифицира парламентарните избори през ноември. Най-голямата опозиционна сила в страната - ислямското движение "Мюсюлмански братя", което имаше 88 депутати в предишния парламент, се оказа без нито един избран представител след първия тур. Предизборно купуване на гласове, силов натиск и репресии, медийна цензура и фалшиви бюлетини накараха всички опозиционни партии да обявят бойкот на втория тур.

Така те се оказаха без партийно представителство в новия парламент, а единствено парламентарните партии могат да излъчат кандидати за президент на изборите през септември, когато се очаква Хосни Мубарак най-накрая да се оттегли. Готвеният за наследник на баща си Гамал беше друга от мишените на протестите, като слуховете твърдят, че той е избягал от страната и при всички положения след тази седмица подобна династична смяна изглежда почти невъзможна.

Нова пирамида или нов фараон?

Носителят на Нобелова награда за мир Мохамед ел Барадей се върна в страната, за да води нова вълна протести - по-мащабни от досегашните. Обединени около една фигура, опозиционните сили, които досега избягваха да подкрепят официално бунта, може да решат, че най-накрая е дошло време да се сложи край на режима. Липсата на каквато и да е публична изява на Хосни Мубарак в последните дни дори доведе до спекулации, че старият диктатор може да е напуснал страната. Вдъхновени от Тунис и вбесени от десетилетията на пропилени шансове, младите хора в Египет и вероятно в други страни, осезаемо чувстват момента за промяна и собствената си сила. И все пак прогнозите за близкото бъдеще остават несигурни.

Военният режим в Египет оцелява вече над половин век въпреки военни поражения, политически убийства, тероризъм и икономически кризи. Причините са няколко: армията е изключително силна и може да удържи режима, големият бизнес и висшата бюрокрация са неразривно свързани с властта и имат интерес да я поддържат, Мубарак превърна Египет в най-верен арабски съюзник на САЩ, а политическият активизъм не е особено любима дейност за голяма част от египтяните. Последното очевидно се променя.

САЩ също вече няма как да застанат зад действията на Мубарак - това, което неговите части вършат, не се различава по нищо от действията на иранските власти преди две години и ако не го заклейми, Вашингтон ще изглежда лицемерен. Големият въпрос е дали изтича времето на заблудата, че наливането на пари и ресурс в диктаторски режими в Близкия изток ще може вечно да държи настрана ислямските движения за сметка на гражданите на тези страни. "Първото, което ще искат хората, ще са избори и в много от страните ислямистите имат реален шанс да спечелят, защото вършат работата, която властите не правят - социални дейности, казва Рамдани. Това, което САЩ разбраха, е, че има по-дълбоки причини за радикализацията на тези хора и те са свързани с икономическите и социални условия в тези държави."

Каквото и да се случи в следващите дни с Египет, ще има огромен отзвук и ефект върху Близкия изток и Северна Африка. Заедно със Саудитска Арабия това е най-важната страна и най-големият пазар, а както Тарек Осман припомня, е и родината на всички важни движения в региона - арабския национализъм, арабския либерализъм и войнствения ислямизъм. Независимо дали за арабския свят предстои надежда, или още разочарование, съдбата му почти сигурно ще зависи отново от Египет.

Фотогалерия: Египет на границата между промяната и миналото

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Цялата галерия

Да си арабски диктатор обикновено е лесна задача. Веднъж качил се на върха, стига да имаш подкрепата на армията и тайните служби, да раздаваш достатъчно щедро пари на група привилегировани и да си достатъчно брутален и непоколебим, можеш да си спокоен ако не завинаги, поне за близкото бъдеще. Тази цинична истина, управлявала арабския свят в продължение на десетилетия, изведнъж изглежда фатално разклатена.

След като тунизийските протести неочаквано завършиха с революция този месец, улиците на Египет и Йемен също пламнаха, окупирани от десетки хиляди хора. И ако Йемен е малка държава, разкъсвана от гражданска война, без особено влияние в региона, то Египет е голямата, тежка плочка от доминото, за която допреди седмица никой не допускаше, че може да се разклати така бързо. В този луд януари, когато събитията се идват светкавично едно след друго, арабският свят може за няколко дни да се промени или да преживее поредното разочарование. И в двата случая Египет ще е основна причина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

83 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Някои маймунки дълго се задържаха на власт, време е за смяна....

  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    И Египет, както и повечето режими през последните 50-60 години вегетират под сянката на САЩ или бившият СССР. Египет е втори след Израел по сума на получените помощи от САЩ за последните 30 години - 68 милиарда долара. Сами си правете извода доколко Мубарак е зависим от едно обаждане от Вашингтон. Най-важното е не че е диктатор, а че е верен съюзник (не безплатно разбира се) на Запада. В момента, в който не може да се разчита на него, ще си стегне куфарите като колегата от Тунис (да не споменаваме съдбата на Саддам).

    Египет и Тунис са само началото на сериозни граждански вълнения и гладни бунтове, които предстоят в подобни държави от Африка и Азия. Повишаването на цените на храните и горивата ще подклажда граждански войни и емиграционни вълни, по-сериозни от когато и да било.

  • 3
    dimiterptsvetkov avatar :-?
    uran

    Браво на автора!
    Най-после онова което чакам от няколко дни - подреден и аргументиран анализ на събитията в Тунис и Египет, даващ обяснения и ангажиран с балансирани прогнози.

    Социалните мрежи демонстрират потенциал за рзбиване на авторитаризма, когато последният не се справя с управлението на страната и показва неграмотност в оценката на реалността.

    Дали зад тази красива комуникационна сага има и още нещо, което засега остава скрито?

  • 4
    athanatosify avatar :-|
    athanatosify

    Египет, е много интересна старогръцка дума и значи под егейско море......Αιγαίο+Ύπτιος=Αίγυπτος....Ύπτιος=под водата

  • 5
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Бре, няма да се учудя, ако следващата мишена на арабските фундаменталисти се окаже Марк Зукърбърг. Едва ли е предполагал, че може да създаде първото засега ефективно оръжие срещу забравили се диктатори.

  • 6
    frequentflyer avatar :-|
    frequentflyer

    Arabs believe in persons not in institutions

  • 7
    musashii avatar :-|
    musashii

    Естествено е че арабскит диктатори с а в основата на беднос тта в арабс ките държави,но алтернаивата е просто ужасяваща- ислямистите. Типичен п ример и Иран ,която макар и да не е арабска държава има сходен начин на живот.След революцията през 1979г на власт дойдоха аятоласите и върнаха страната в мрачните средновековни времена.

  • 8
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Абе вие луди ли сте, демокрацията ще докара на власт в арабския свят едни мили "Мюсюлмански братя", който ще направят невъзможно да мине по улицата християнин или жена без фередже. Египет бе почти европейска държава превръща се в нещо, пред което и Иран ще е сладурче.
    Някой да си спомня за атентатите срущу коптите преди броени дни?
    Надига се ислямистка революция. Улицата не винаги е права, не всяки протест е праведен и не всеки който стреля по демонстранти е престъпник.
    Никой не им е виновен на арабелите с по пет жени и 20 деца, че са бедни, само който не е ходил в Горен Египет може да пише подобни глупости за либерализация на обществото, ако живеех в Египет, щях да създавам формирования за защита на Мубарак.

  • 9
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Мародери са счупили мумии в Египетския музей в Кайро - почна се!

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Първо великите сили трябва да си оправят грешката от 1948 със създаването на държавата Израел и подкрепата на ционетата, много дълго не се прави нищо по въпроса, и сега ислямизма почва да взема реванш..... само с "наши" диктатори и "наши" крале няма да се реши проблемът.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK