С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
83 28 яну 2011, 15:59, 12624 прочитания

Битката за душата на арабския свят

Египет тръгна по стъпките на Тунис. Тази борба обаче ще е по-тежка и дълга.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Да си арабски диктатор обикновено е лесна задача. Веднъж качил се на върха, стига да имаш подкрепата на армията и тайните служби, да раздаваш достатъчно щедро пари на група привилегировани и да си достатъчно брутален и непоколебим, можеш да си спокоен ако не завинаги, поне за близкото бъдеще. Тази цинична истина, управлявала арабския свят в продължение на десетилетия, изведнъж изглежда фатално разклатена.

След като тунизийските протести неочаквано завършиха с революция този месец, улиците на Египет и Йемен също пламнаха, окупирани от десетки хиляди хора. И ако Йемен е малка държава, разкъсвана от гражданска война, без особено влияние в региона, то Египет е голямата, тежка плочка от доминото, за която допреди седмица никой не допускаше, че може да се разклати така бързо. В този луд януари, когато събитията се идват светкавично едно след друго, арабският свят може за няколко дни да се промени или да преживее поредното разочарование. И в двата случая Египет ще е основна причина.


Като гръм от тунизийско небе

Вълната започна в интернет, на страницата "Всички сме Халед Саид" във Facebook. Тя е посветена на 28-годишен египтянин, убит от полицията в Александрия миналата година. "Всички сме Халед Саид", заедно с други две младежки организации - "6-и април" и "Кифая", изложиха в социалната мрежа плановете си за протест на 25 януари. Датата е важна за страната - празник на египетската полиция, известен като "Денят на гнева", защото от него започва революцията през 1952 г., довела до идването на власт на свободните офицери и Гамал Насър.

Въпреки че египетските власти често подценяват силата на онлайн общуването, 24% от населението има достъп до мрежата, а египтяните са най-многобройната арабска група във Facebook. В страницата за кратко време се записаха над 400 хил. души, а организаторите разясниха всичко до най-малките подробности, включително позволени лозунги и телефони на отговорните хора в различни градове. Появиха се колажи на египетския и тунизийския флаг. "Тунис беше искрата, която запали вулкана от гняв в египтяните", казва пред "Капитал" египетският журналист Ахмед Елдесоки.

Фотограф: reuters

Дори това обаче не можа да убеди властите, че се задава вълна. "Развеждах няколко гости из Кайро в последните дни", разказа на 26 януари в блога си американският експерт Стивън Кук от Съвета за външна политика. "На всяка среща с официални лица и политици ни казваха, че вероятността за голяма демонстрация е минимална, че всичко е "заради медиите и вероятно ще се появят 50 души". Защото Египет е демокрация, разбира се, и въпреки че има "някои проблеми", хората са свободни."

Това самодоволно спокойствие избухна в лицето на режима, след като десетки хиляди хора (по различни сведения между 30 и 50 хил.) изпълниха улиците на Кайро, Александрия, Суец и още няколко по-малки градове. Преодолявайки колоните от полицаи, те останаха навън въпреки предупрежденията и заплахите и платиха цената на всеки бунт: в последвалите сблъсъци загинаха няколко души. В Суец дори пристигнаха армейски подкрепления. На видеа в YouTube се виждаше ясно как центърът на Суец гори и се чуваха експлозии, а части от града бяха поставени под блокада. Там и на някои други места имаше сведения, че силите за сигурност са открили огън с истински патрони по демонстрантите, а на един видеозапис се вижда ясно как човек бива убит на улицата. Постепенно стана ясно, че се случват най-големите народни протести по време на управлението на Хосни Мубарак, който тази година отбелязва три десетилетия  начело на Египет.



Внезапно събудените власти забраниха събиранията и демонстрациите, блокираха Facebook и Twitter (бързо превърнал се в основен канал за комуникация) и дори спряха почти изцяло интернет достъпа в страната в четвъртък срещу петък. Многократно подсилените полицейски части предприеха масови арести на следващия ден - над 600 души се озоваха зад решетките само в сряда. Много от тях вероятно са били подложени на мъчения - сред задържаните в първия ден е попаднал и кореспондентът на The Guardian, който разказа за цял коридор с полицаи с палки, които биели докараните арестанти, и за липсата на лекари, които да се грижат за ранените. Дали обаче тази реакция ще бъде достатъчно брутална, бърза и ефективна? 

Интернет, хлябът и урната

Точно както пропусна надигането на интернет активизма, режимът на Хосни Мубарак не успя да види и как още няколко фактора се сливат в една взривоопасна смес.

Последните толкова мащабни протести в Египет бяха през 1977 г. и причината беше колкото прозаична, толкова и логична - цената на хляба. Липсата на достъпен и евтин хляб за бедните доведе до такива бунтове не само в Египет, но и в Тунис, Мароко и Йордания. Кайро и сега субсидира част от произведения хляб, но е най-големият вносител на пшеница в света и кризата и международните пазари вдигнаха цената на несубсидираната продукция в последната година, като хлябът стигна почти 1 долар. В страна, където между 30 и 40% от населението живее с под 2 долара на ден и където думата за хляб и живот е една и съща, това означава буря. 

Освен с най-бедните режимът има проблем и със средната класа, както и с младите хора под 35, които са около 40 млн. души. "Всеки египтянин под 31 години е прекарал целия си живот в извънредно положение, без граждански права, в държава, корумпирана в самата си сърцевина", обобщава настроенията Ахмед Елдесоки. "Болест, безработица и бедност са светата троица, която преследва средния човек, тъй като много малко хора завзеха цялото богатство", казва той. Дори да им дава основни блага и инфраструктура, държавата им отказва социален напредък, а сривът на образователната, здравната и осигурителна система, както и високата инфлация, им обещават твърде лесно пропадане надолу. Както обобщава египетският автор Тарек Осман в статия за Open Democracy, в днешен Египет бедността е остра и агресивна. Първото искане на организаторите на протестите, дори преди политическите, беше да се вземат мерки срещу експлозивно разширяващата се бедност.

"Арабските страни споделят едни и същи проблеми - огромна бедност, безработица, корупция, липса на възможности за младите. А младите са огромна част от населението там, коментира пред "Капитал" френската журналистка Набила Рамдани, която от години следи социалните проблеми на арабския свят. Протестите първо започнаха заради вдигащите се цени, а едва после - вдъхновени от Тунис, вече искат реформа и да се отърват от Мубарак и сина му Гамал." По ирония на съдбата тази седмица в Египет се проведе и икономически форум на Арабската лига, на който нейният ръководител Амр Муса предупреди, че "арабската душа е разбита от бедност, безработица и рецесия".

Фотограф: reuters

Вместо да намери отдушник на тази горчивина, режимът на Мубарак отне и последната възможност за разсейване на социалното напрежение, като фалшифицира парламентарните избори през ноември. Най-голямата опозиционна сила в страната - ислямското движение "Мюсюлмански братя", което имаше 88 депутати в предишния парламент, се оказа без нито един избран представител след първия тур. Предизборно купуване на гласове, силов натиск и репресии, медийна цензура и фалшиви бюлетини накараха всички опозиционни партии да обявят бойкот на втория тур.

Така те се оказаха без партийно представителство в новия парламент, а единствено парламентарните партии могат да излъчат кандидати за президент на изборите през септември, когато се очаква Хосни Мубарак най-накрая да се оттегли. Готвеният за наследник на баща си Гамал беше друга от мишените на протестите, като слуховете твърдят, че той е избягал от страната и при всички положения след тази седмица подобна династична смяна изглежда почти невъзможна.

Нова пирамида или нов фараон?

Носителят на Нобелова награда за мир Мохамед ел Барадей се върна в страната, за да води нова вълна протести - по-мащабни от досегашните. Обединени около една фигура, опозиционните сили, които досега избягваха да подкрепят официално бунта, може да решат, че най-накрая е дошло време да се сложи край на режима. Липсата на каквато и да е публична изява на Хосни Мубарак в последните дни дори доведе до спекулации, че старият диктатор може да е напуснал страната. Вдъхновени от Тунис и вбесени от десетилетията на пропилени шансове, младите хора в Египет и вероятно в други страни, осезаемо чувстват момента за промяна и собствената си сила. И все пак прогнозите за близкото бъдеще остават несигурни.

Военният режим в Египет оцелява вече над половин век въпреки военни поражения, политически убийства, тероризъм и икономически кризи. Причините са няколко: армията е изключително силна и може да удържи режима, големият бизнес и висшата бюрокрация са неразривно свързани с властта и имат интерес да я поддържат, Мубарак превърна Египет в най-верен арабски съюзник на САЩ, а политическият активизъм не е особено любима дейност за голяма част от египтяните. Последното очевидно се променя.

САЩ също вече няма как да застанат зад действията на Мубарак - това, което неговите части вършат, не се различава по нищо от действията на иранските власти преди две години и ако не го заклейми, Вашингтон ще изглежда лицемерен. Големият въпрос е дали изтича времето на заблудата, че наливането на пари и ресурс в диктаторски режими в Близкия изток ще може вечно да държи настрана ислямските движения за сметка на гражданите на тези страни. "Първото, което ще искат хората, ще са избори и в много от страните ислямистите имат реален шанс да спечелят, защото вършат работата, която властите не правят - социални дейности, казва Рамдани. Това, което САЩ разбраха, е, че има по-дълбоки причини за радикализацията на тези хора и те са свързани с икономическите и социални условия в тези държави."

Каквото и да се случи в следващите дни с Египет, ще има огромен отзвук и ефект върху Близкия изток и Северна Африка. Заедно със Саудитска Арабия това е най-важната страна и най-големият пазар, а както Тарек Осман припомня, е и родината на всички важни движения в региона - арабския национализъм, арабския либерализъм и войнствения ислямизъм. Независимо дали за арабския свят предстои надежда, или още разочарование, съдбата му почти сигурно ще зависи отново от Египет.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 509 прочитания

Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция 5 Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция

Според премиера въглищните централи имат хоризонт от 15-25 г. и е най-добре да се заместят с газови мощности

13 дек 2019, 3223 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Държава на автопилот

Политическата криза в Белгия е проблем и на еврозоната

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10