"Президентът е войник, който не напуска бойното поле". Така приближен на Хосни Мубарак е описал пред един от най-големите арабски вестници "Ашарк Ал-Уасат" ситуацията в президентския дворец в Кайро тези дни. Един генерал обаче трябва да знае кога не може да спечели. След като в продължение на девет разтърсващи дни Египет вися на ръба между промяната и статуквото, битката най-после е решена. Улицата, армията, а сега и американският президент постепенно изтласкаха Мубарак в един удивителен ендшпил, който може само да служи на останалите управници в Близкия изток като наглeдeн урок колко бързо могат да падат диктаторите.
Вчера бяха най-големите протести в страната от революцията насам, като по различни изчисления между 200 хил. и 1 млн. души е имало по улиците само на Кайро. В отговор, Мубарак обяви в обръщение към нацията, че няма намерение да се кандидатира за шести път на изборите през септември, както и че синът му Гамал също няма да участва. Това обаче надали ще задоволи протестното движение в Египет, което вече е по-добре организирано (на площад "Тахрир" в столицата вчера е имало граждански пропускателни пунктове с проверки за оръжие), по-силно и още по-уверено в победата си. Нещо повече: новият фараон даде поредното доказателство за най-тежкото обвинение, което улицата му отправя - че никога не се е вслушвал в исканията на хората.
Първите признаци, че тази битка ще бъде загубена за Мубарак, всъщност дойдоха няколко дни по-рано, когато властта се опита да наложи вечерен час. Навсякъде из Египет млади хора, въоръжени само с камъни и кураж, се сблъскаха отново и отново с полицейските линии на специално тренираните части за борба с безредиците и ги изхвърлиха от улиците. Броят на жертвите и ранените в тези масови сражения сигурно тепърва ще става ясен (ООН говори за над 300 убити). Армията, която зае мястото на полицията, нито веднъж не влезе в конфронтация с протестиращите, нито даде знак, че възнамерява да смаже демонстрациите. Посрещнати с одобрение от обикновените египтяни, военните поеха охраната на ключовите обекти в страната и не допуснаха Египет да изпадне в хаос. "Въоръжените сили няма да използват насилие срещу народа ни", заяви говорител на армията по националната телевизия, с което окончателно съобщи на хората, че е безопасно да протестират за исканията си.
И ако тези знаци вътре в страната, видими за всички, остават неубедителни за известния с упоритостта си египетски президент, знаците отвън са също категорични. Малко след речта на Мубарак, американският президент Барак Обама също говори във Вашингтон. "Това, което е ясно и което посочих на президента Мубарак, е убеждението ми, че трябва да започне един мирен, значим и спокоен преход и той трябва да започне сега", каза Обама.
След последните дни, в които Белият дом търсеше всякакви начини да поддържа и двете страни, това e послание, ясно и звучно като шамар. То със сигурност е и особено болезнено за Мубарак, който десетилетия наред се радва на финансовата и политическа подкрепа на САЩ. Телефонният разговор с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, който също е призовал Мубарак да се оттегли, е просто доказателство, че след изолацията вътре в Египет, бившият генерал го чака такава и навън, ако не отстъпи веднага. Когато Израел, Турция и ливанската групировка Хизбула подкрепят една и съща кауза в този регион, е ясно, че тя няма алтернатива.
Ако реши въпреки всичко да остане до септември, Мубарак рискува да въвлече Египет в още кървави дни, тъй като демонстрантите надали ще се върнат по домовете си точно сега, когато са притиснали своя нежелан водач в ъгъла. Днес групи от хора, твърдящи, че подкрепят президента, връхлетяха на коне и камили на площад Тахрир в Кайро и започнаха да хвърлят камъни и да се бият с намиращите се там тълпи. Независимо дали сред тях има повече истински поддръжници на Мубарак, или става дума за платени групи, както казва опозицията, такива сблъсъци ще продължават, докато президентът е на власт, и могат дори да въвлекат армията.
Ако се оттегли, той може да спести на страната месеците на напрежение преди изборите. За един генерал със сигурност е трудно да приеме поражението. Но за благото на страната му е по-добре това да се случи бързо.
Какво означава революцията в Египет за арабския свят и защо там е крайно време за промяна, четете в новия брой на "Капитал".
Ако вие или ваши близки и роднини се намирате в Египет в момента, свържете се с нас на globus (at) capital.bg и ни пишете за вашите впечатления и истории от последните дни в страната.
"Президентът е войник, който не напуска бойното поле". Така приближен на Хосни Мубарак е описал пред един от най-големите арабски вестници "Ашарк Ал-Уасат" ситуацията в президентския дворец в Кайро тези дни. Един генерал обаче трябва да знае кога не може да спечели. След като в продължение на девет разтърсващи дни Египет вися на ръба между промяната и статуквото, битката най-после е решена. Улицата, армията, а сега и американският президент постепенно изтласкаха Мубарак в един удивителен ендшпил, който може само да служи на останалите управници в Близкия изток като наглeдeн урок колко бързо могат да падат диктаторите.
Вчера бяха най-големите протести в страната от революцията насам, като по различни изчисления между 200 хил. и 1 млн. души е имало по улиците само на Кайро. В отговор, Мубарак обяви в обръщение към нацията, че няма намерение да се кандидатира за шести път на изборите през септември, както и че синът му Гамал също няма да участва. Това обаче надали ще задоволи протестното движение в Египет, което вече е по-добре организирано (на площад "Тахрир" в столицата вчера е имало граждански пропускателни пунктове с проверки за оръжие), по-силно и още по-уверено в победата си. Нещо повече: новият фараон даде поредното доказателство за най-тежкото обвинение, което улицата му отправя - че никога не се е вслушвал в исканията на хората.
33 коментара
Един диктатор ще бъде заменен с друг.
В страна с преобладащо неграмотно население, за което представата за изкарване на пари е да се тормозят туристите леко в стил ромите които чистят стъклата на колите в София, няма и как да е по друг начин.
Ще са нужни дълги десетилетия на мек натиск от страна на ЕС и липсващо вмешателство на тъпанарите наречени американски дипломати, за да бъдат извоювани трайно определени свободи и права за египтския народ.
И то при положение, че следващия фараон не е краен ислямист.
Първо трябва да стегнат ционетата в Израел, да не мътят водата в Близкият изток, да постигнат справедлив мир с палестинците и сирийците, трябва да се даде и отдавна обещаното на кюрдите, за да не се дава хляб на войнстващите ислямисти и само тогава няма да има нужда от "наши" диктатори да ни пазят петрола и дебелогъзите шейхове от настъпващият ислямизъм, подбутван от Иран, Пакистан, гладните хора в региона и още който се сетиш ......
Някакси много произволно се коментира ситуацията в Египет,без достатъно информация за обстановката там.Сутринта чух един господин,току-що върнал се с правителствения самолет,да казва,че там било прекрасно,живеело се мното добре и т.п. Не знам,може и така да е за него и за такива като него-чужденци в сферата на спорта.Как стои обаче въпросът с мнозинството от населението,до каква степен има позиции радикалният ислям,или военните ще наложат "здравата ръка",какво всъщност иска Обама-тепърва ни предстои да видим.
Коя държава е следващата....?
http://onpolitics.eu/?p=341
Дипломация, качествен шпионаж и перфектни разработки ще ни сервират няколко държави наведнъж, за да реализираме нашите помисли и планове за ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ и ЦИВИЛИЗОВАНЕ на онези държави, които произвеждат и изнасят тероризъм.
Войните се анахронизъм и гълтат много пари. СеСеСеРе беше по направление на Главния удар и.... Сега остава да попилеем и другите.
Гледайте театъра, който току-що е започнал. Струва си!
Заб. И не забравяйте ТОЧНО какво съм написал, защото ще ви трябва в бъдещите словестни презумпции и политическо салто-мортале.
Чакайте бе нали Хоснито беше демократ според УСА стандартите.Как така за една нощ стана диктатор.Това е добър урок за марионетките съюзници на САЩ.Ще ги изброя поименно:Пиночет,Нориега,С
Мубарак беше полезен за относително стабилните отношения между Египет и Израел през последните 30 години. Вярно е че и двете страни бяха високо в списька на Амриканските помощи с по над $ 3 милиарда годишно, от които по над 1 милиард за военните.
Колкото за "ционетата" от #2 на Боби, за много араби и други мюсюлмани мир може да има само след пьлното унищожаване на Израел, т.е и "ционета", и редови евре,. така че "идеалният вариант" е нереален.
Положението се замьтва и в Сирия, Йордан, и кьде ли не в региона. Дано ситуацията в Египет да бьда удьржана, че това не е Тунис и пламне ли Египет може да стане много горещо наоколо.
До коментар [#4] от "nikolaydelchev":
Да се надяваме Либия,че този циганин Кадафи не мога да го понасям.
"Когато Израел, Турция и ливанската групировка Хизбула подкрепят една и съща кауза в този регион, е ясно, че тя няма алтернатива."
Заключенията са ясни, причините останаха скрити.
Те, Египет и Тунис, хубаво са тръгнали към "промяна", но защо масите там си мислят, че нещо реално ще се промени в тяхна полза?! Ще се сменят единствено фигурите начело на държавите, а масоия живот ще се влоши в пъти. Оправданието на "новите" властници за провалите им ще е "ужасно-лошото" наследство. И бързо масите в Тунис и Египет ще установят, че който и да сменят и с когото и да го сменят - само по-лошо ще става за мнозинството, а пък малцинството във властта и неговите приближени ще продължат да си се обогатяват за обща сметка, както е било винаги преди това. Справка - България! Днес у нас се живее в пъти по-зле, отколкото по-времето на комунизма и след всяка смяна във властта (както и ако няма смяна) масовият живот продължава бавно или по-бързо, но единствено, да се влошава. Днес, например, всичко у нас е така организирано, че да не можеш да живееш, без в някой момент от живота си да си принуден да нарушиш закона. И тогава като се почнат едни СРС-та, едни прокуратури, едни чудесии... Тепърва Тунис и Египет ги чака студен душ и то - не един!