Поражението на Мубарак
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поражението на Мубарак

Поражението на Мубарак

Авторитарният египетски президент бе победен от собствения си народ, като въпросът вече е кога, а не дали ще се оттегли

Огнян Георгиев
6700 прочитания

© Damir Sagolj


"Президентът е войник, който не напуска бойното поле". Така приближен на Хосни Мубарак е описал пред един от най-големите арабски вестници "Ашарк Ал-Уасат" ситуацията в президентския дворец в Кайро тези дни. Един генерал обаче трябва да знае кога не може да спечели. След като в продължение на девет разтърсващи дни Египет вися на ръба между промяната и статуквото, битката най-после е решена. Улицата, армията, а сега и американският президент постепенно изтласкаха Мубарак в един удивителен ендшпил, който може само да служи на останалите управници в Близкия изток като наглeдeн урок колко бързо могат да падат диктаторите.

Вчера бяха най-големите протести в страната от революцията насам, като по различни изчисления между 200 хил. и 1 млн. души е имало по улиците само на Кайро. В отговор, Мубарак обяви в обръщение към нацията, че няма намерение да се кандидатира за шести път на изборите през септември, както и че синът му Гамал също няма да участва. Това обаче надали ще задоволи протестното движение в Египет, което вече е по-добре организирано (на площад "Тахрир" в столицата вчера е имало граждански пропускателни пунктове с проверки за оръжие), по-силно и още по-уверено в победата си. Нещо повече: новият фараон даде поредното доказателство за най-тежкото обвинение, което улицата му отправя - че никога не се е вслушвал в исканията на хората.

Първите признаци, че тази битка ще бъде загубена за Мубарак, всъщност дойдоха няколко дни по-рано, когато властта се опита да наложи вечерен час. Навсякъде из Египет млади хора, въоръжени само с камъни и кураж, се сблъскаха отново и отново с полицейските линии на специално тренираните части за борба с безредиците и ги изхвърлиха от улиците. Броят на жертвите и ранените в тези масови сражения сигурно тепърва ще става ясен (ООН говори за над 300 убити). Армията, която зае мястото на полицията, нито веднъж не влезе в конфронтация с протестиращите, нито даде знак, че възнамерява да смаже демонстрациите. Посрещнати с одобрение от обикновените египтяни, военните поеха охраната на ключовите обекти в страната и не допуснаха Египет да изпадне в хаос. "Въоръжените сили няма да използват насилие срещу народа ни", заяви говорител на армията по националната телевизия, с което окончателно съобщи на хората, че е безопасно да протестират за исканията си. 

И ако тези знаци вътре в страната, видими за всички, остават неубедителни за известния с упоритостта си египетски президент, знаците отвън са също категорични. Малко след речта на Мубарак, американският президент Барак Обама също говори във Вашингтон. "Това, което е ясно и което посочих на президента Мубарак, е убеждението ми, че трябва да започне един мирен, значим и спокоен преход и той трябва да започне сега", каза Обама.

След последните дни, в които Белият дом търсеше всякакви начини да поддържа и двете страни, това e послание, ясно и звучно като шамар. То със сигурност е и особено болезнено за Мубарак, който десетилетия наред се радва на финансовата и политическа подкрепа на САЩ. Телефонният разговор с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, който също е призовал Мубарак да се оттегли, е просто доказателство, че след изолацията вътре в Египет, бившият генерал го чака такава и навън, ако не отстъпи веднага. Когато Израел, Турция и ливанската групировка Хизбула подкрепят една и съща кауза в този регион, е ясно, че тя няма алтернатива.

Армията засега не зае страна в протестите
Фотограф: Yannis Behrakis

Ако реши въпреки всичко да остане до септември, Мубарак рискува да въвлече Египет в още кървави дни, тъй като демонстрантите надали ще се върнат по домовете си точно сега, когато са притиснали своя нежелан водач в ъгъла. Днес групи от хора, твърдящи, че подкрепят президента, връхлетяха на коне и камили на площад Тахрир в Кайро и започнаха да хвърлят камъни и да се бият с намиращите се там тълпи. Независимо дали сред тях има повече истински поддръжници на Мубарак, или става дума за платени групи, както казва опозицията, такива сблъсъци ще продължават, докато президентът е на власт, и могат дори да въвлекат армията.

Ако се оттегли, той може да спести на страната месеците на напрежение преди изборите. За един генерал със сигурност е трудно да приеме поражението. Но за благото на страната му е по-добре това да се случи бързо.

Какво означава революцията в Египет за арабския свят и защо там е крайно време за промяна, четете в новия брой на "Капитал".

Ако вие или ваши близки и роднини се намирате в Египет в момента, свържете се с нас на globus (at) capital.bg и ни пишете за вашите впечатления и истории от последните дни в страната.

"Президентът е войник, който не напуска бойното поле". Така приближен на Хосни Мубарак е описал пред един от най-големите арабски вестници "Ашарк Ал-Уасат" ситуацията в президентския дворец в Кайро тези дни. Един генерал обаче трябва да знае кога не може да спечели. След като в продължение на девет разтърсващи дни Египет вися на ръба между промяната и статуквото, битката най-после е решена. Улицата, армията, а сега и американският президент постепенно изтласкаха Мубарак в един удивителен ендшпил, който може само да служи на останалите управници в Близкия изток като наглeдeн урок колко бързо могат да падат диктаторите.

Вчера бяха най-големите протести в страната от революцията насам, като по различни изчисления между 200 хил. и 1 млн. души е имало по улиците само на Кайро. В отговор, Мубарак обяви в обръщение към нацията, че няма намерение да се кандидатира за шести път на изборите през септември, както и че синът му Гамал също няма да участва. Това обаче надали ще задоволи протестното движение в Египет, което вече е по-добре организирано (на площад "Тахрир" в столицата вчера е имало граждански пропускателни пунктове с проверки за оръжие), по-силно и още по-уверено в победата си. Нещо повече: новият фараон даде поредното доказателство за най-тежкото обвинение, което улицата му отправя - че никога не се е вслушвал в исканията на хората.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Един диктатор ще бъде заменен с друг.

    В страна с преобладащо неграмотно население, за което представата за изкарване на пари е да се тормозят туристите леко в стил ромите които чистят стъклата на колите в София, няма и как да е по друг начин.

    Ще са нужни дълги десетилетия на мек натиск от страна на ЕС и липсващо вмешателство на тъпанарите наречени американски дипломати, за да бъдат извоювани трайно определени свободи и права за египтския народ.
    И то при положение, че следващия фараон не е краен ислямист.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Първо трябва да стегнат ционетата в Израел, да не мътят водата в Близкият изток, да постигнат справедлив мир с палестинците и сирийците, трябва да се даде и отдавна обещаното на кюрдите, за да не се дава хляб на войнстващите ислямисти и само тогава няма да има нужда от "наши" диктатори да ни пазят петрола и дебелогъзите шейхове от настъпващият ислямизъм, подбутван от Иран, Пакистан, гладните хора в региона и още който се сетиш ......

  • 3
    holms_1 avatar :-|
    holms_1

    Някакси много произволно се коментира ситуацията в Египет,без достатъно информация за обстановката там.Сутринта чух един господин,току-що върнал се с правителствения самолет,да казва,че там било прекрасно,живеело се мното добре и т.п. Не знам,може и така да е за него и за такива като него-чужденци в сферата на спорта.Как стои обаче въпросът с мнозинството от населението,до каква степен има позиции радикалният ислям,или военните ще наложат "здравата ръка",какво всъщност иска Обама-тепърва ни предстои да видим.

  • 4
    nikolaydelchev avatar :-?
    nikolaydelchev

    Коя държава е следващата....?

    http://onpolitics.eu/?p=341

  • 5
    manager avatar :-|
    Зам. Директор

    Дипломация, качествен шпионаж и перфектни разработки ще ни сервират няколко държави наведнъж, за да реализираме нашите помисли и планове за ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ и ЦИВИЛИЗОВАНЕ на онези държави, които произвеждат и изнасят тероризъм.

    Войните се анахронизъм и гълтат много пари. СеСеСеРе беше по направление на Главния удар и.... Сега остава да попилеем и другите.

    Гледайте театъра, който току-що е започнал. Струва си!

    Заб. И не забравяйте ТОЧНО какво съм написал, защото ще ви трябва в бъдещите словестни презумпции и политическо салто-мортале.

  • 6
    donio avatar :-|
    donio

    Чакайте бе нали Хоснито беше демократ според УСА стандартите.Как така за една нощ стана диктатор.Това е добър урок за марионетките съюзници на САЩ.Ще ги изброя поименно:Пиночет,Нориега,Сдам,Анастасио Сомоса,малко и Милошевич,талибаните,тунизиеца,хайде че списъка стана много дълъг.А Фидел си стои барабар с Чавес.

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Мубарак беше полезен за относително стабилните отношения между Египет и Израел през последните 30 години. Вярно е че и двете страни бяха високо в списька на Амриканските помощи с по над $ 3 милиарда годишно, от които по над 1 милиард за военните.
    Колкото за "ционетата" от #2 на Боби, за много араби и други мюсюлмани мир може да има само след пьлното унищожаване на Израел, т.е и "ционета", и редови евре,. така че "идеалният вариант" е нереален.
    Положението се замьтва и в Сирия, Йордан, и кьде ли не в региона. Дано ситуацията в Египет да бьда удьржана, че това не е Тунис и пламне ли Египет може да стане много горещо наоколо.

  • 8
    edin_lud avatar :-|
    bolenZdravNosi

    До коментар [#4] от "nikolaydelchev":

    Да се надяваме Либия,че този циганин Кадафи не мога да го понасям.

  • 9
    dimiterptsvetkov avatar :-|
    uran

    "Когато Израел, Турция и ливанската групировка Хизбула подкрепят една и съща кауза в този регион, е ясно, че тя няма алтернатива."

    Заключенията са ясни, причините останаха скрити.

  • 10
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Те, Египет и Тунис, хубаво са тръгнали към "промяна", но защо масите там си мислят, че нещо реално ще се промени в тяхна полза?! Ще се сменят единствено фигурите начело на държавите, а масоия живот ще се влоши в пъти. Оправданието на "новите" властници за провалите им ще е "ужасно-лошото" наследство. И бързо масите в Тунис и Египет ще установят, че който и да сменят и с когото и да го сменят - само по-лошо ще става за мнозинството, а пък малцинството във властта и неговите приближени ще продължат да си се обогатяват за обща сметка, както е било винаги преди това. Справка - България! Днес у нас се живее в пъти по-зле, отколкото по-времето на комунизма и след всяка смяна във властта (както и ако няма смяна) масовият живот продължава бавно или по-бързо, но единствено, да се влошава. Днес, например, всичко у нас е така организирано, че да не можеш да живееш, без в някой момент от живота си да си принуден да нарушиш закона. И тогава като се почнат едни СРС-та, едни прокуратури, едни чудесии... Тепърва Тунис и Египет ги чака студен душ и то - не един!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Светът през 2021

Светът през 2021

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK