Пустинни бури
Народното недоволство най-накрая се изля срещу режимите в арабския свят, застинал политически и икономически от десетилетия
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Кое обединява арабските държави повече от всичко друго? Не, не е петролът, нито омразата към Израел. Сред 22-те членки на Арабската лига има и много богати, и много бедни държави; такива с много конфликти като Йемен и Ирак, и такива, които никога не са били във война, като Саудитска Арабия. Да се намери общ знаменател за толкова многолика група, която се простира от Атлантическия до Индийския океан, през Африка до Близкия изток, е трудно. Едно нещо обаче сплотява тези държави повече от всичко останало: от 22-те само три са отчасти функциониращи демокрации, като една от тях е окупираната Палестина, а другите две са Ливан и Ирак.
Арабският свят не е привърженик на политическата свобода и никога не е бил. Там, където има династии, те са несменяеми, а там, където начело има политици, ситуацията е дори по-трагична. Хосни Мубарак с неговите 30 години на власт е надживял двама саудитски крале. Суданецът Омар ал Башир управлява 21 години, Али Салех в Йемен също има три десетилетия на власт, а рекордьор е Муамар Кадафи в Либия със своите над 40. Башар Асад пък преди десет години наследи баща си Хафез начело на Сирия - династично прехвърляне, което е цел и на останалите авторитарни управници наоколо.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
76 коментара
много добър анализ на ситуацията в арабския свят. браво на автора за статията!!
Наистина прекрасно написана статия,поздравление към автора.
браво на автора и силно се надявам разсъжденията му в частта за ислямските движения да са верни
Тук по-интересният за мен момент е, дали става дума за някакви спонтанни процеси на недоволство или иде реч за повече или по-малко стимулирани от един или повече от един център процеси? (Не е задължително центровете, които стимулират недоволството в Тунис, в Египет и много вероятно и в други африкански и близкоизточни държави - ако тези центрове не са само един, разбира се, - да са тясно свързани помежду си. Може да иде реч за няколко стимулиращи революциите там центъра, които центрове нямат осезаеми взимоотношения помежду си, но които се наблюдават един-друг, черпят вдъхновение и опит от проявите, които един и друг от тях са реализирали и водят северно-африканския и близкоизточен регион към пожар.
Иначе е пределно ясно, че народното недоволство, което наблюдаваме в Тунис, в Египет, а защо не и в още държави от региона в бъдеще, няма да доведе до нищо добро за масовите жители на изпадналите в политически кризи държави. Тепърва наблюдаваните прояви ще се отразяват като икономически и социални затъвания на разбунтувалите се общности. Точно, както се случи с България след падането на комунистическия режим у нас. Стигна се до икономическа и социална криза, от която не можем да се отървем и до днес.
:) На мен тази статия ми звучи много наивно, но това си е мое мнение.
В Египет живеят 50 млн., а има храна за най-много 5 млн. Е, ясно е, че преди да измрат от глад, тези хора ще се бунтуват. Бляновете за демокрация, според мен са си просто блянове - демокрацията не може да им даде радикално преразпределение на дохода. Тоест, в Египет или ще настане радикален ислям (то друго "революционно" предложение в съвремения свят няма в момента), като междувремено досегашните властимащи и техните семейства биват избити, или ще има дълъг процес на анархия - пак със същия резултат за бившите управници.
Международен ден за солидарност с египетския народ. Местоположение: Всички египетските посолства и консулства. Време: събота, 5-ти февруари, 2011 г. от 12:00
http://www.facebook.com/event.php?eid=196363573712
Като цяло Диктаторите малко подцениха силата на Интернет. Не случайно "Братския" китайски народ филтрира съдържанието,но те имат държава от 3000 г. Освен това да се сравнява Египет с друга арабска страна е малко рисковано, защото в Египет мюсюлманите са около 20%, а при другите е обратно. В Египет както върви ще има военен преврат, но това си е мое лично мнение.
Нека да споменем и огромната раждаемост в Арабския свят - постоянно нарастващото население вкарва тези нещастни страни в омагьосана спирала на нещо като популационна схема на "Понци". Не мисля, че за тях има друго бъдеще освен масивен експорт на население към Европа... да му мисли Европейската комисия... че и ние покрай нея.
От статията става пределно ясно , защо Израел винаги е бил мразен от арабските и въобще от режимите в ислямските страни.
Не толкова за териториални , властови или верски претенции , между него и тях , а заради факта че демократичният модел "Израел" е тяхното пълно иделогическо и политическо отрицание , особено на теократичния режим в Иран , който е една религиозна мафия.
Какво има да дели Иран с Израел ? Спорни територии?
Те нямат обща граница. Истортическо наследство?
До идването на аятоласите на власт Иран и Израел са нямали никакви спорове.
Израел е трън в задника на аятоласите и на всички автократични режими в Близкия и Среден Изток.
Гладно око лошо гледа.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.