А кой сега е нашият човек

Мубарак и Барак - едно вече приключило прекрасно приятелство

А кой сега е нашият човек

Революционна вълна в Египет и арабския свят предизвика на Запад по-скоро шок и ужас, отколкото радост

Светломира Гюрова
5620 прочитания

Мубарак и Барак - едно вече приключило прекрасно приятелство

© Reuters


"Сомоса може да е копеле, но е нашето копеле." Определението за диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоса е приписвано на американския президент Франклин Делано Рузвелт и прекрасно описва лицемерно-прагматичната политика на САЩ към удобни режими в различни краища на света, валидна и до днес. Това, разбира се, съвсем не е патент само на Вашингтон. И в други столици в западния свят често предпочитат познатите и кооперативни злодеи пред скока в неизвестното, пък бил той и в името на високи ценности като свобода, демокрация, човешки права.  

Ето защо събитията в Египет хвърлиха лидерите на Запад в разкъсваща дилема и предизвикаха повече шок и ужас, отколкото задоволство. В Израел страхът беше осезаем и еврейската държава дни наред наблюдаваше с оглушително мълчание пожара по улиците на Кайро. САЩ и ЕС също се забавиха с реакциите си и първоначалните им послания бяха доста плахи и нерешителни.

Колебанието е донякъде разбираемо - Египет е най-важната и многолюдна арабска държава и случващото се там има потенциала да пренареди изцяло геополитическия пъзел в този невралгичен регион. Досегашният арабски ред потъва в плаващите пустинни пясъци и още не е ясно какво ще дойде на негово място. Вакуумът и неизвестността кой и какво ще го запълни са плашещи. Но и дават шанс на Вашингтон и Брюксел да се озоват от правилната страна на историята.

Дяволът, когото познаваме

Египет има несравнимо по-голяма стратегическа тежест от малкия Тунис, откъдето пламна арабският гняв. Случващото се там може да определи посоката на арабската политика по отношение на Иран, Израел и мирния процес с Палестина. Ето защо в продължение на 30 години всички обичаха Хосни Мубарак и Западът подкрепяше авторитарния му режим в името на стабилността и предвидимостта.

Една от ирониите на ситуацията е, че точно в университета в Кайро американският президент Барак Обама произнесе през юни 2009 г. най-ярката си външнополитическа реч, в която призова за "ново начало" между САЩ и ислямския свят и говори дълго и вдъхновяващо за важността на демокрацията, свободата на словото и честно избраните правителства за бъдещето на арабските страни. А сега, когато "новото начало" в региона настъпва с тътена на протестите в Египет, Америка се оказа някак неподготвена.

Едва когато сподвижници на Мубарак се опитаха да спрат с насилие протестите и стана ясно, че президентът няма как да удържи, Белият дом се отказа от деликатната дипломация и открито скъса с най-значимия си арабски съюзник. Продължилото с дни нежелание за заемане на категорична позиция е обяснимо - като основен патрон и спонсор (с 1.5 млрд. долара помощи годишно) на режима на Мубарак Вашингтон трябва да намери труден баланс. От една страна, изоставянето на дългогодишен съюзник ще изпрати неприятен сигнал към към другите лоялни арабски държави като Йордания и Саудитска Арабия. От друга обаче, защитаването на един диктатор срещу волята на хората ще е катастрофално за имиджа на САЩ. Същевременно Обама едва ли иска да остане в историята като президента, който изгуби Египет, по примера на Джими Картър, допуснал през 1979 г. Иран да се превърне от верен приятел в непримирим противник на Америка.

Трусовете в Кайро предизвикаха студени тръпки и в Тел Авив, който се очертава като най-големия губещ в ситуацията. Докато политиците там хапеха устни, заглавията в израелската преса казваха всичко: "Съвсем сами", "Без съюзник", "Нов Близък изток". Смяната на властта в Кайро - един от най-важните дипломатически партньори на еврейската държава и най-близкото нещо до приятел, което тя има в Близкия изток - няма как да не притеснява Тел Авив. Мирният договор с Египет от 1979 г. е сред ключовите събития в историята на Израел, допринесло за намаляване на изолацията на страната в региона. Мубарак надзираваше преговорите за мир с Палестина, помагаше за притискането на радикалите от "Хамас" откъм египетската границата с ивицата Газа, опитваше да парира Иран и снабдяваше Израел с 40% от природния газ, който използва. Сега всичко това може да се промени.

Най-изгубен в арабската буря изглежда ЕС. След като наблюдава безмълвно и безучастно революцията в Тунис, сега Европа излъчва плахи и неубедителни реакции за Египет. "Истински срам е, че е ЕС се държи по този начин, когато се случват толкова значими събития. Това е 1989 г. за арабския свят и се разиграва пред очите ни, а лидерите на ЕС отсъстват", констатира пред "Капитал" Данел Корски от Европейския съвет за външна политика.

И неизвестността, която не е непременно страшна

Революционният полъх в арабския свят изисква революция и в западната дипломация. Години наред Вашингтон и Брюксел следваха линията, че в тази част на света трябва да избират между светски диктатори или брадати и опасни ислямисти. С разместването на пластовете в региона това двулично, но удобно статукво вече не е вариант.

"Международната общност трябва да се концентрира върху възможностите точно толкова, колкото и върху рисковете. Който и да дойде на власт в Египет, ще използва антиамериканска реторика, ще използва антиизраелска реторика. Може да отвори границата с Газа. Може дори да засили опасността от още една война в Газа. Но Египет не може да се обърне изцяло срещу Израел", казва пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара. Наистина демокрацията може да има и неприятни странични ефекти - в Палестина хората гласуваха за радикалната групировка "Хамас", а в Ливан - за "Хизбула". Никой не може да е сигурен дали и от врящия котел в Египет няма в крайна сметка да изплуват нелицеприятни ислямисти.

Същевременно случващото е и шанс за Запада да поправи имиджа си в арабския свят, опетнен от десетилетното прилагане на двойни стандарти. Бунтът в Египет със сигурност е опасен. Но е и най-вдъхновяващото и обнадеждаващото нещо в региона от много време насам. И всъщност за добро или лошо до голяма степен САЩ и ЕС не са тези, които ще трябва да направят избора как да се развият нещата там.

На гребена на протестната вълна

Турският премиер Едроган бе първият лидер, който открито застана на страната на демонстрантите в Египет 

Юлия Дамянова, Истанбул

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган бързо разпозна шанса, който му поднесоха протестите в Тунис и Египет. Докато колегите му в Европа и САЩ продължават напрегнато да следят развитието на ситуацията, опитвайки се да разберат доколко масовото недоволство срещу режимите в двете страни ще промени деликатното разпределение на силите в региона, Ердоган ясно застана на страната на протестиращите и за пореден път демонстрира желанието на Турция за лидерство в Близкия изток. "Трябва да се вслушате в желанието на хората, за да можете да създадете атмосфера на сигурност и стабилност", заяви турският премиер миналия вторник в реч пред парламента в Анкара. Думите му бяха отправени към египетския президент Хосни Мубарак. "Първо, трябва да предприемете стъпки, които са добри за Египет. Трябва да предприемете стъпки, които задоволяват народа", отсече турският премиер.

Изказването на Ердоган е добър политически ход, убеден е турският политолог Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара. "Ердоган направи две различни изявления - едно преди и едно след телевизионното обръщение на египетския президент", обясни за "Капитал" Юнлюхисарджикли. "Той първо го призова да се вслуша в народа си. След като видя негативната реакция на протестиращите в Кайро към речта на Мубарак, Ердоган отиде по-далеч и индиректно поиска от него да се оттегли от поста си", казва политологът и е категоричен, че таймингът на Ердоган е добър. "Той избра риска. Когато се стигне дотам Мубарак да се оттегли, Ердоган ще се окаже в правилната позиция като първия лидер, поискал оставката му", посочва анализаторът и е убеден, че именно това е целта на турския премиер.

Турция отдавна се стреми да заеме лидерска позиция в Близкия изток. Тези външнополитически амбиции на управляващата консервативна мюсюлманска партия АКП се подхранват и от песимизма около евентуалното членство в ЕС. Според Юнлюхисарджикли много от хората в региона гледат на турските си съседи като на "извор на вдъхновение, и то много по-голям, отколкото предполагахме само допреди няколко месеца".

Същевременно Анкара не желае турбуленции около себе си. "Турция традиционно е поддръжник на статуквото и не обича несигурността. Ето защо тя иска в Тунис и Египет да има контролиран преход във властта", казва Юнлюхисарджикли.

 

"Сомоса може да е копеле, но е нашето копеле." Определението за диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоса е приписвано на американския президент Франклин Делано Рузвелт и прекрасно описва лицемерно-прагматичната политика на САЩ към удобни режими в различни краища на света, валидна и до днес. Това, разбира се, съвсем не е патент само на Вашингтон. И в други столици в западния свят често предпочитат познатите и кооперативни злодеи пред скока в неизвестното, пък бил той и в името на високи ценности като свобода, демокрация, човешки права.  

Ето защо събитията в Египет хвърлиха лидерите на Запад в разкъсваща дилема и предизвикаха повече шок и ужас, отколкото задоволство. В Израел страхът беше осезаем и еврейската държава дни наред наблюдаваше с оглушително мълчание пожара по улиците на Кайро. САЩ и ЕС също се забавиха с реакциите си и първоначалните им послания бяха доста плахи и нерешителни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


12 коментара
  • 1
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Пиночет, Саддам, талибаните... днес и Мубарак - когато подкрепяш едно зло, защото било по-малкото зло, то бързо спира да бъде най-малкото.

    Европа и САЩ тепърва ще плащат за късогледата си липса на етични стандарти в избора на съюзници и за толерирането на непростимите им злодеяния.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Може би генерал Омар Сюлейман да е египетският Кемал паша, и работите на египтяните да тръгнат най-накрая, кой знае..... през 1919-1922 нещата в Турция са изглеждали ужасно, ама както виждате къде стигна Турция днес, повечето време под командата на военните....

  • 3
    nigmand avatar :-|
    Елена Ангелова

    Добър въпрос. Тоя път малко се пооплетохме май.

  • 4
    thebutcher avatar :-|
    касапина от орлов мост

    Споко, всички са наши хора.

  • 5
    donio avatar :-|
    donio

    Може да стане е друго-изоставения Мубарак да се се сдуши с мюсюлманските братя като отмъщение за предателството.Даже все още има сили да го направи.Тогава лошо им се пише на американците и евреите.Що се касае до ЕС той е все по-малко европейски и все по-малко съюз особено във външната политика.

  • 6
    bulgaroid avatar :-|
    az

    До коментар [#5] от "donio":

    то хубаво ама няма как да стане америка има огромно влияние и няма как да се промени политиката на Египет-помощите и оръжията идват от америка,в общи линии египтяните няма де да мърдат цялата работа ми мирише на разсеиване на хората по цял свят и отклоняване на вниманието от истинския проблем огромния дълг на САЩ дето всеки момент ще изгърми с страшна сила

  • 7
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Прав ли беше Джордж Буш?
    6 Февруари 2011

    сп. Икономист

    По калпавите правила на американската политика, демократи и републиканци забравиха различията си, докато президентът Барак Обама се опитваше през изминалата седмица да се ориентира в египетската главоблъсканица. Правителството се справя много добре със ситуацията, каза председателят на Камарата на представителите, републиканецът Джон Бейнър. И наистина, защо да повеждаме нови битки, след като е толкова забавно да се ровим из старите.

    Щом стана ясно, че в Египет се случва нещо важно, нямаше как Америка да не поднови спора за политиката на Джордж Буш в Ирак. И докато египтяните заливаха улиците, застъпниците на Буш изливаха “кофи с мастило”, за да изтъкнат, че новият силен глад на арабите за демокрация потвърждава “дневния ред на свободата”, отстояван от бившия президент в Близкия изток. Та нали Буш свали Саддам Хюсеин, много по-страховит диктатор от Хосни Мубарак? Та нали той направи всичко възможно, за да накара авторитарните съюзници на Америка да поемат по пътя на демокрацията?

    Джордж Буш наистина бе много по-ревностен радетел за демокрация от Обама. През 2005 г. неговият държавен секретар Кондълиза Райс произнесе впечатляваща реч в Кайро, в която каза, че след като в продължение на 60 години Съединените щати са полагали усилия за стабилност в Близкия изток за сметка на демокрацията, и след като не са постигнали нито едното от двете, Америка занапред ще подкрепя стремежите на всички хора към демокрация. Удържайки на думата си, правителството на Буш натискаше, хокаше, подкупваше и изнудваше съюзниците си, за да ги накара да се демократизират.

    Американците наложиха на Египет да произведе по-честни избори през 2005 г., а през 2006 г. убедиха смаяния Израел да позволи на Хамас да се състезава в палестинските избори в окупираните територии. Дори саудитците склониха на нещо като местни избори (с участието само на мъже). Всичко това се опираше на конкретна теория: неоконсервативният възглед, наложил се след 11 септември, че основният корен на тероризма е липсата на демокрация в арабския свят. “Оцеляването на демокрацията в нашата страна все повече зависи от извоюването на свобода в други страни”, изтъкваше Джордж Буш.

    Защо се връщаме към този епизод от историята сега?
    Защото с надигането на народната мощ в целия арабски свят изведнъж стана ясно, че не са били чак толкова умни експертите, които се надсмиваха над мнението на Буш, че арабите искат и са готови за демокрация по западен модел.
    Стана ясно също, че простичкото и привидно твърде оптимистично убеждение на Буш, че арабите желаят, заслужават и са способни на демокрация, всъщност се оказва проява на мъдрост. Следвайки това свое убеждение, той беше готов, поне до известна степен, да притиска и обърква отдавнашните американски съюзници, чието автократично поведение у дома Америка в продължение на десетилетия бе прощавала или подминавала в името на “реалната политика”.

    Сравнете неговия подход с този на Барак Обама, който влезе в Белия дом, горящ от желание да подаде ръка на враговете на Америка и да подобри отношенията с Исляма. И прояви такова старание, че се въздържа да подкрепи Зелената революция в Иран, която бе смазана от режима. А за подобряването на отношенията с Исляма Обама реши, че не е излишна известна колебливост. “Америка не претендира, че знае какво е най-добро за другите”, каза той в прочутата си реч в Кайро.

    Тази нерешителност беше сериозна грешка, изтъкват сега неоконсерваторите. Тя развърза ръцете на диктаторите и постави Америка на грешната страна на барикадите по площад “Тахрир”. Според Елиът Ейбрамс, който бе висш съветник на Буш, неоснователното вторачване на Обама в мирните усилия за Палестина отклони вниманието му от милионите хора, страдащи под ботуша на арабските диктатори................................................
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

  • 8
    donio avatar :-|
    donio

    До коментар 6
    Напълно съм съгласен,а има и нещо друго.200 хилядна демонстрация в Италия под лозунга"Италия не е бардак"искаща оставката на Белускони заради проституция с непълнолетната арабка Руби.Няма да чуете нищо по този въпрос.То Европата май взе да сава бардак.

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#8] от "donio":проституират тези дето предлаг телата си за мангизи, тези дето си плащат за удоволствието са просто потребители, не проститутки, а проституцията енай-древната професия, щом съществува от 3000 години, значи имаме нужда от нея ...
    А и Берлускони има същото право да си търси любов, човекът е коректен та си плаща на професионалстки, не си ходи със секретарките за по евтино, като някои .......

  • 10
    donio avatar :-|
    donio

    До коментар 9 от Боби
    Боби,става въпрос за непълнолетна и там прокуратурата го е гепила и му иска жестока присъда.Иначе за другите -няма проблем


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход