С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 11 фев 2011, 14:05, 4289 прочитания

Нашите мили съседи

Визовите облекчения за Близкия изток са добре дошли за икономиката на Турция и за репутацията й в региона, но не и за нелегалната имиграция и борбата с тероризма

Юлия Дамянова | Истанбул
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Полупрозрачно червено платно се люлее под ритъма на ориенталска музика, на фона на която се редят кадри на безкрайни бели плажове, лазурно море, впечатляващи панорами и забележителности от популярни турски дестинации като Кападокия и Истанбул. С идиличните картини от този рекламен видеоклип Турция се надява да привлече още повече туристи в страната, която въпреки глобалната криза през миналата година отбеляза нелоши приходи от посещенията на чуждестранни гости. "Дори и във време на икономическа криза броят на туристите, посещаващи Турция, остава непроменен", каза пред журналисти в началото на февруари турският министър на културата и туризма Ертугрул Гунай. А премиерът Реджеп Тайип Ердоган обяви наскоро, че през миналата година приходите от туризъм са достигнали 22 млрд. долара при 21.25 млрд. долара през 2009 г.

Освен чара на културните паметници, природата и изобилните възможности за пазаруване, Турция използва и други методи да се превърне в магнит за туристи, особено от Близкия изток. Лансираната от 2002 г. насам турска "политика на нулеви проблеми със съседите", съпроводена от визови облекчения за редица страни от региона, вече показва благоприятното си влияние върху туризма и икономическите връзки на Анкара с мюсюлманските държави около нея. Но дава и странични ефекти върху притока на нелегални имигранти към ЕС и борбата с тероризма.


Не съвсем нулеви проблеми

"Искаме едно превозно средство да тръгне от Турция и да стигне до Мароко, без да спре на нито един граничен пункт", заяви миналото лято турският външен министър Ахмет Давутоглу. Изказването му е недвусмислена декларация на стремежа на Анкара да засили връзките си със своите мюсюлмански съседи. Това предизвиква известно притеснение у нейните европейски партньори и САЩ, че центърът на турските политически и икономически интереси се премества в противоположна на тях географска посока.

Чрез ориентацията си на изток Турция изобщо не се опитва да се отдалeчи от Европа и Америка, а напротив – иска да увеличи авторитета си пред тях като засили своето влиянието в Близкия изток, обясни за "Капитал" политологът Юмит Джизре от университета Шехир в Истанбул. "Това е стратегия за засилване на значението на Турция в очите на Запада", каза тя. Мнозина вече гледат на Турция като на страна с нарастващо влияние в региона, подчертава и Гьокче Перджинолу от турската фондация за икономически и социални изследвания TESEV. "Част от причините са икономически и културни, но до голяма степен са също и политически. Турската демокрация и генезиса на настоящото правителство (управляващата партия АКП е с корени в политическия ислям - бел. ред.) се възхваляват като пример за региона", обяснява Перджинолу. И добавя: "Според нашите последни проучвания две трети от египтяните гледат на Турция като на модел заради нейното културно наследство, демокрацията, икономическия й успех, позицията в подкрепа на палестинците."



Голямата международна активност на Анкара има чисто прагматични измерения. Пренареждането на геополитическата карта след края на Студената война и новите политически реалности в самата Турция са част от причините, обяснява Перджинолу. "Икономиката със сигурност също е една от тях. Търговията с Близкия изток се е увеличила повече от седем пъти през последните десет години", подчертава тя. Тенденцията ще продължава да е възходяща, ако се съди и по дългия списък от споразумения за търговско сътрудничество, върху които турското правителство вече работи или има намерение да превърне в реалност в най-близко бъдеще. Фокусът на вниманието на Анкара е многопосочен и включва страни от всички географски посоки – от Украйна през Иран до Йемен.

Често договореностите за по-тесни икономически връзки вървят ръка за ръка с облекчения на визовия режим между Турция и съответните страни. Визите изцяло са отпаднали за някои от тях, като например Сирия, Иран, Ливан, Мароко, Тунис, Либия и Йордания. Един от непосредствените ефекти на това е бумът в туризма. "Ако погледнем икономическите индикатори, новата визова политика е доказала успеха си. Броят на туристите от страни като Ливан, Сирия и Саудитска Арабия се е увеличил със съответно 88%, 133% и 59%", казва Перджинолу. Джизре също вижда икономиката като основната движеща сила на новата визова стратегия, в която обаче се долавят и политически нюанси. "Причините са основно икономически, да, но в допълнение тази политика демонстрира символичен жест на добра воля към тези страни. Той е свързан с настоящата фаза на турската външна политика, която се опитва да афишира ролята на Турция в региона, както и доверието към нея и популярността й там", смята анализаторът.

Емигранти от всички страни


В желанието си да натрупа колкото се може повече икономически и политически точки пред съседите си обаче, Анкара може би не е преценила някои странични ефекти от щедрата си визова политика. Редица северноафрикански страни, чиито граждани могат свободно да пътуват до Турция, са и сред най-големите източници на нелегална емиграция към ЕС. "Всички отиват до Истанбул със самолет с евтини билети от Мароко, Алжир, Тунис и т. н. После следва тричасово пътуване с кола до Одрин и кратък преход пеша до Гърция", обяснява пред в. Wall Street Journal Георгиос Саламагас, шеф на полицията в Орестиада, гръцко градче недалеч от турската граница. За мнозина в гръцките погранични територии либералният режим на пътуване до Турция означава още повече кандидати за убежище в страната.

Според европейската гранична агенция Frontex в Гърция в момента се разкриват 90% от опитите за нелегално преминаване през границите на ЕС. Frontex е изпратила около 200 свои специалисти да помагат на гръцките служители по границата с Турция, която ежедневно пресичат стотици нелегални имигранти. Твърди се, че броят на разкритите опити за преминаване е немалял значително, откакто европейските експерти наблюдават района. Но все още е трудно да се каже дали това се дължи изцяло на успеха на тяхната работа или е предизвикано и от спада на трафика през границата заради трудните метеорологични условия в зимните месеци.

Предполага се, че в Гърция вече живеят между 500 хиляди и два милиона нелегални имигранти – значителен брой на фона на около 11-милионното население на страната. Турция, разбира се, отрича да има някаква вина в това развитие на нещата. "Вярно е, че сключваме визови споразумения с някои страни, за да засилим търговията и туризма, но не е правилно да се каже, че това вкарва хора нелегално в други страни", каза Селчук Юнал, говорител на турското външно министерство, цитиран от в. Wall Street Journal.

Гарет Дженкинс от Joint Center's Silk Road Studies Program и Турската инициатива на американския университет Johns Hopkins обаче вижда нещата от малко по-различен ъгъл. Той смята, че, от една страна, ЕС може да помогне повече на Анкара да се справи с транзитно преминаващите през страната кандидат-имигранти за Европа, "но Турция не си помага с облекчаването на визовия режим". "Турските източна и южна граница вече са сравнително пропускливи. Облекчаването на визовия режим само ще влоши проблема и ще засили привлекателността на Турция като платформа за опити за нелегално влизане в ЕС," коментира анализаторът за "Капитал".

Туризъм и тероризъм

Борбата с тероризма е друг сериозен аспект на турската визова политика, особено когато става въпрос за държави като Йемен, считана за магнит за джихадисти и привърженици на "Ал Каида". Страната е в списъка на Държавния департамент на САЩ за ограничения в пътуванията заради терористична дейност. В началото на годината обаче Анкара подписа с Йемен споразумение за премахване на визовия режим.

Гьокче Перджиноглу смята, че подобни ходове на правителството на Ердоган не будят особени тревоги за сигурността. Поне не от страна на Турция. Според Гарет Дженкинс обаче това може да се превърне в проблем за властите в Анкара. "Облекчаването на визовите изисквания прави много по-трудно и за турското разузнаване, и за службите по сигурността, а и за техните съюзници, да проследяват терористи", казва той. И добавя: "Турция вече е голяма транзитна точка за джихадисти и това ще се засили с облекчаването на визовите изисквания. В крайна сметка, това ще засили рисковете за сигурността и в самата Турция."

Дженкинс припомня бомбените антентати в Истанбул през 2003 г. срещу две синагоги, британското консулство и офиса на банката HSBC, в които загинаха около 50 души, а стотици други бяха ранени. Впоследствие се разбра, че извършителите са били обучени зад граница, а после се се върнали в Турция, за да изпълнят терористичните атаки. След тези инциденти турските власти преосмислиха приоритетите си и засилиха наблюдението на джихадисти вътре в страната – стратегия, която донесе успех, казва анализаторът. Той предупреждава, че "облекчаването на визовия режим ще направи задачата на турските сили за сигурност много по-трудна, защото за чужди джихадисти ще е по-лесно да внасят ноу-хау и пари в страната, а ще бъде много по-трудно тези хора да бъдат проследявани".

Има визи, има проблем

В края на януари Турция и ЕС подписаха споразумение за връщане на емигранти, което политиците в Анкара в прав текст обвързаха с надеждите си скоро да започнат преговори за отмяна на визите. Въпреки че ЕС премахна визите за отдалечени държави като Парагвай и Уругвай и преговаря по въпроса с Молдова, Русия и Украйна, Брюксел не поглежда към Турция, каза при подписването главният преговарящ с ЕС Егемен Багъш. Той допълни, че е "време да бъде сложен край на този абсурд", и намекна, че ако това не стане, Анкара няма да сътрудничи много усилено за справянето с наплива на нелегални имигранти по границата между Турция и Гърция. След като нашите граждани биват обиждани, кандидатствайки за визи, защо трябва да помагаме на ЕС за неговите проблеми, коментира турският дипломат. Искаме да видим, че от Европа ще дойде и нещо добро, добави той. Багъш посочи, че през 2010 г. са заловени 70 хиляди души, опитващи се да влязат на територията на ЕС. Той се усъмни и в ефекта от планирата от Атина стена по границата между Турция и Гърция, която да спира нелегалните пришълци. Според ЕС Турция се е превърнала в основен транзитен път за имигранти от Афганистан, Пакистан и Индия, опитващи се да проникнат в ЕС през Гърция.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Малта задържа бизнесмен за убийството на журналистката Дафне Галиция Малта задържа бизнесмен за убийството на журналистката Дафне Галиция

Арестуван е един от най-влиятелните предприемачи в страната

20 ное 2019, 212 прочитания

ЕЦБ не очаква икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия 1 ЕЦБ не очаква икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия

Главният икономист на банката Филип Лейн прогнозира възстановяване през следващите една-две години

20 ное 2019, 417 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Диктатор Еър"

Скандалните воаяжи на двама френски министри показаха колко e трудно за Париж да примири постоколониалното си мислене с настоящето

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10