За момента най-високопоставеният потърпевш от спецоперацията е директорът на румънската Национална агенция по митниците и заместник-председател на Националната агенция за данъчна администрация Раду Марджинян. Той беше уволнен от премиера Емил Бок, след като беше обвинен, че е взел подкуп от 130 000 евро, за да назначи бившия началник на митница Халмеу (на границата с Украйна) Николета Добреску.

След акциите вътрешният министър Траян Игаш заяви, че, изглежда, някои синдикални лидери на граничните служители имат връзка със случващото се на румънските ГКПП. Последва контраудар от националния профсъюз на полицаите и митничарите Pro Lex. Използвайки шахматни метафори, от организацията иронизираха проведените операции като игра на дребно и показни усилия за помпане на имидж. В прессъобщение синдикалистите заявиха, че Букурещ "жертва пешки" (редови митничари), докато оставя "топовете" (служителите по високите етажи в митниците), "цариците" (политици, които използват мръсни пари от митниците, за да финансират партиите) и неназован "цар" да действат безнаказано.

Кога, ако не сега

Ударните действия на Букурещ срещу контрабандата по границите идват на фона на нарастващите съмнения в ЕС за членството на Румъния и България в Шенген. Друг е въпросът дали показните арести, практикувани и от властите в София, ще успеят да убедят някого в ЕС, че дунавското дуо е готово да стане сигурна външна граница на евросъюза.

Борбата с корупцията и престъпността в Румъния през последните няколко години е във видим застой. Основната причина за стъпките назад е продължаващата мъртва схватка между президента Траян Бъсеску и покровителстваната от него управляваща Демократично-либерална партия, от една страна, и от друга, злъчната опозиция, чиято единствена цел е те да бъдат свалени, без да се предлага ясна алтернатива на сегашното статукво. Така присъди за високопоставени политически фигури, срещу които се водят разследвания и дела вече години наред, все още липсват. Емблематични са случаите на бившия премиер Адриан Нъстасе, министри от предишни кабинети и от сегашното правителство и действащи депутати. Ефектът от блокажа в Букурещ по най-критикуваната от ЕС сфера се видя първо в последните мониторингови доклади на Европейската комисия, а наскоро и в отлагането на страната за Шенген.

Острите реакции в Букурещ в края на миналата година, когато стана ясно, че Франция и Германия ще блокират влизането на Румъния и България в свободната от граничен контрол зона през пролетта, не помогнаха особено. Тогава румънски политици заплашиха, че в отговор ще попречат на членството на Хърватия в ЕС, президентът Бъсеску определи действията на Париж и Берлин като дискриминация, а евродепутатът и бивш външен министър Адриан Северин дори заяви, че Букурещ ще напусне Организацията на франкофонските държави. Въпреки това вече е ясно, че България и Румъния нямат шанс да влязат в Шенген през март и членството им се отлага за неопределено време.

"Всички тези арести наистина изглеждат като имиджова операция заради Шенген и желанието да се покаже, че Румъния е готова да се бори с корупцията", казва пред "Капитал" Ане-Мари Блажан, редактор в електронното издание HotNews. Те обаче могат да имат и точно обратния ефект. Според бившия министър на правосъдието Тудор Кюариу, ако масовите арести са действително показни за пред европейските партньори, времето за тях не би могло да бъде по-неподходящо. Пред "Капитал" Кюариу коментира, че именно огромният брой задържани по румънските митници показва всъщност колко голям е проблемът на Румъния с корупцията и само затвърждава тезата на критиците, че страната не е готова за Шенген. Кюариу каза още, че се надява поне на временно очистване на системата на митниците след извършените проверки и арести, но според него това е трябвало да стане много по-рано.

Бившият правосъден министър не изключи и тезата (лансирана и в някои румънски медии), според която спецоперацията е проява на вътрешнопартийни сблъсъци между два ясно разграничени лагера - на поддръжниците на президента Траян Бъсеску и на неговите противници, които имат намерение да го отстранят от позицията на неформален партиен лидер и така да пренасочат  голяма част от властовия ресурс.

Икономическият анализатор Илие Шербанеску коментира пред "Капитал", че по-важното е да се стигне до "върха на пирамидата" и да бъдат идентифицирани големите играчи, отколкото дали зрелищните акции имат или нямат връзка с отлагането на шенгенското членство. "Виждаме, че засега се арестуват само "дребните риби", а е ключово разследването да стигне докрай, до хората, които ръководят тези схеми", смята Шербанеску.

Според Ане-Мари Блажан след като е имало удари по границите със Сърбия и Украйна, сега се очаква операция и на тази с Молдова, която също е външна за ЕС. А дало това е правилната стратегия, ще стане ясно вероятно при следващия мониторингов доклад на ЕС през лятото, който ще е индикатор какви са шансовете на Букурещ за Шенген.