Веднъж на поколение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Веднъж на поколение

ЕС има уникалния шанс да подкрепи стремежа на египтяните към собствените му ценности

Веднъж на поколение

ЕС има рядката възможност да бъде по-активен и значим в съседен регион

3634 прочитания

ЕС има уникалния шанс да подкрепи стремежа на египтяните към собствените му ценности

© Reuters


За организация, която събира в себе си повечето бивши колониални сили на света, ЕС е забележително лишен от фантазия и бързина във външната си политика. Съюзът има приятели и познати навсякъде, но въпреки това много събития успяват да го изненадат - последният пример е с Беларус, където Александър Лукашенко за пореден път се подигра с надеждите за честни избори и лъга до последно ЕС в очите, преди полицията да набие опозицията. Внезапната революция в Египет сюрпризира всички, но докато САЩ се ориентираха сравнително бързо, ЕС продължава да изглежда странно муден и неадекватен спрямо ситуацията в Кайро.

Лесно обяснимо е защо. До вчера Мубарак бе ухажван от европейските си колеги като ценен техен партньор. Докато на площад "Тахрир" кипяха сблъсъци между протестиращите и привърженици на властта, Силвио Берлускони нарече египетския водач "мъдър мъж". После стана ясно, че френският премиер Франсоа Фийон е пътувал по коледните празници с личния самолет на Мубарак (виж текста на стр. 30). През 2008 г. Египет наред с Франция съпредседателстваше учредяването на Средиземноморския съюз, на което Никола Саркози напомпа егото си, като събра политическия елит на Северна Африка и Близкия изток в Париж.

Това беше същността на всички европейски политики в региона – от евро-средиземноморското партньорство, през т.нар. политика на добросъседство до Средиземноморския съюз, те залагаха на принципа "И вълкът сит, и агнето цяло". Това им носеше блясък, но не и особен ефект. Надигането на общественото недоволство в Египет и Тунис показа ясно, че този подход не работи. Стабилността се оказа измамна, а Европа изведнъж изглежда като съюзник на политически сили, лишени от легитимност.

Време за решения

ЕС има наистина историческия шанс да преосмисли политиката си в региона, преставайки да действа по линията на най-малкото съпротивление. Европа има поне два коза. От една страна, са икономическите инструменти. ЕС е първостепенен търговски партньор на Египет, а също така и източник на финансова помощ. Ако не друго, политиката за добросъседство поне е изградила институционални канали за по-активен ангажимент и подкрепа за бъдещо реформаторско правителство.

По-важният коз обаче е политически. Реалността винаги е била променяна от политици с позиция, не от технократите. Европа е най-близкият и позитивен пример за мирен политически преход, който арабският регион има – както в Южна Европа през 70-те, така и в бившия комунистически блок през 90-те. Положителните и отрицателните уроци от тези събития, заедно с поуките от цветните революции в бившия Съветски съюз, които в не един случай претърпяха неуспех, поставят ЕС в уникална позиция да може да съветва и помага на Египет, Тунис и останалите, които тръгнат по този път.

Европейските партньори трябва да окажат подкрепа на светската опозиция, да водят диалог с "Мюсюлмански братя", да помогнат за провеждането на многостранен диалог, да предоставят икономически стимули за преходното правителство да следва демократичните правила и процедури, да отделят ресурси за наблюдаване на бъдещи избори. Бързото и ефективно сливане на всички лостове, които съюзът има, могат да го превърнат във водещ външен глас в региона.

Фотограф: Reuters

Реализъм и фантазия

Европа, разбира се, има нужда и от реализъм. Каквото и да направи, тя няма да е най-важният чужд играч там. САЩ ще продължат да свирят "първа цигулка", докато Европа играе поддържаща роля. В дългосрочен план Вашингтон си остава водещият съюзник на Кайро - главно заради влиянието си върху египетската армия, която от 50-те години насам е основен актьор в политическата среда. Но Египет и близкоизточният регион са в края на краищата съсед на Европа, а не на САЩ. ЕС по никакъв начин не трябва да абдикира от отговорност с успокоението, че Вашингтон ще свърши трудната работа, а повечето активност може да донесе на съюза и повече влияние.

Освен след САЩ, ЕС закъсня и спрямо Турция. За разлика от своите колеги в европейските столици, Реджеп Тайип Ердоган предпочете да застане твърдо и безусловно на страната на демонстрантите и в пряк текст призова Мубарак да се оттегли. Според Ердоган - а и според много коментатори в Истанбул и Анкара - турският модел, съчетал демократичните норми и процедури и исляма, е приложим към Египет. Не би трябвало да ни учудва, че в момента турският лидер е най-популярната фигура в Близкия изток.

Както Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) писа нееднократно, ЕС има нужда от стратегически диалог с Анкара относно общите съседи. Бъдещето на Египет - историческият и политически център на Близкия изток и Арабския свят, е прекрасен пример за въпрос от споделен интерес, който да бъде поставен на масата.

Събитията в Близкия изток са като матура за новата обща външна политика на ЕС, утвърдена от Лисабонския договор. Дали европейците ще съумеят да използват добре политическия си и икономически ресурс и да не позволят на средиземноморския регион да тръгне по задънения път на страните от Източното партньорство - Украйна, Молдова и Беларус? Това е също толкова важно за Европа, колкото и за египтяните. Абстрактните декларации и бездействието няма да помогнат. Време е ЕС да остави настрана бляскавите жестове и да се заеме с тежката реалност на истинската политика.

*Димитър Бечев е ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика и редовен анализатор в блога на сп. Foreign Policy (www.foreignpolicy.bg)

За организация, която събира в себе си повечето бивши колониални сили на света, ЕС е забележително лишен от фантазия и бързина във външната си политика. Съюзът има приятели и познати навсякъде, но въпреки това много събития успяват да го изненадат - последният пример е с Беларус, където Александър Лукашенко за пореден път се подигра с надеждите за честни избори и лъга до последно ЕС в очите, преди полицията да набие опозицията. Внезапната революция в Египет сюрпризира всички, но докато САЩ се ориентираха сравнително бързо, ЕС продължава да изглежда странно муден и неадекватен спрямо ситуацията в Кайро.

Лесно обяснимо е защо. До вчера Мубарак бе ухажван от европейските си колеги като ценен техен партньор. Докато на площад "Тахрир" кипяха сблъсъци между протестиращите и привърженици на властта, Силвио Берлускони нарече египетския водач "мъдър мъж". После стана ясно, че френският премиер Франсоа Фийон е пътувал по коледните празници с личния самолет на Мубарак (виж текста на стр. 30). През 2008 г. Египет наред с Франция съпредседателстваше учредяването на Средиземноморския съюз, на което Никола Саркози напомпа егото си, като събра политическия елит на Северна Африка и Близкия изток в Париж.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Прав е човекът, но с Ромпой и лордката маоистка во главе на ЕС външната политика, далече няма да идат...
    По добре да не се пробват, да не им се смеят после....
    Турците по добре разбират как да управляват арабският свят, правили са го на практика таман 600 години, не е да не знаят....

  • 2
    cvetanov avatar :-P
    cvetanov

    Докато ЕС вземе единно решение по проблема пирамидите вече няма да съществуват

  • 4
    gope avatar :-|
    Gopeто

    Е да доста надути пуяци и егоисти са европейците. Те деистват много повеè като Бойко Борисов - гледат каквото и правят да бъде видяно и харесано от обществено мнение и никакво мислене, отговорност, гъвкавост. И много още ще страдат а и ние също, докато не згърбят гордостта си и не започнат да мислят наистина глобално

  • 5
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba

    ЕС има нужда от стабилност в Египет, която едва ли 'революционерите' там могат да гарантират.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK