С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 11 фев 2011, 15:44, 3392 прочитания

Веднъж на поколение

ЕС има рядката възможност да бъде по-активен и значим в съседен регион

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За организация, която събира в себе си повечето бивши колониални сили на света, ЕС е забележително лишен от фантазия и бързина във външната си политика. Съюзът има приятели и познати навсякъде, но въпреки това много събития успяват да го изненадат - последният пример е с Беларус, където Александър Лукашенко за пореден път се подигра с надеждите за честни избори и лъга до последно ЕС в очите, преди полицията да набие опозицията. Внезапната революция в Египет сюрпризира всички, но докато САЩ се ориентираха сравнително бързо, ЕС продължава да изглежда странно муден и неадекватен спрямо ситуацията в Кайро.

Лесно обяснимо е защо. До вчера Мубарак бе ухажван от европейските си колеги като ценен техен партньор. Докато на площад "Тахрир" кипяха сблъсъци между протестиращите и привърженици на властта, Силвио Берлускони нарече египетския водач "мъдър мъж". После стана ясно, че френският премиер Франсоа Фийон е пътувал по коледните празници с личния самолет на Мубарак (виж текста на стр. 30). През 2008 г. Египет наред с Франция съпредседателстваше учредяването на Средиземноморския съюз, на което Никола Саркози напомпа егото си, като събра политическия елит на Северна Африка и Близкия изток в Париж.


Това беше същността на всички европейски политики в региона – от евро-средиземноморското партньорство, през т.нар. политика на добросъседство до Средиземноморския съюз, те залагаха на принципа "И вълкът сит, и агнето цяло". Това им носеше блясък, но не и особен ефект. Надигането на общественото недоволство в Египет и Тунис показа ясно, че този подход не работи. Стабилността се оказа измамна, а Европа изведнъж изглежда като съюзник на политически сили, лишени от легитимност.

Време за решения

ЕС има наистина историческия шанс да преосмисли политиката си в региона, преставайки да действа по линията на най-малкото съпротивление. Европа има поне два коза. От една страна, са икономическите инструменти. ЕС е първостепенен търговски партньор на Египет, а също така и източник на финансова помощ. Ако не друго, политиката за добросъседство поне е изградила институционални канали за по-активен ангажимент и подкрепа за бъдещо реформаторско правителство.

По-важният коз обаче е политически. Реалността винаги е била променяна от политици с позиция, не от технократите. Европа е най-близкият и позитивен пример за мирен политически преход, който арабският регион има – както в Южна Европа през 70-те, така и в бившия комунистически блок през 90-те. Положителните и отрицателните уроци от тези събития, заедно с поуките от цветните революции в бившия Съветски съюз, които в не един случай претърпяха неуспех, поставят ЕС в уникална позиция да може да съветва и помага на Египет, Тунис и останалите, които тръгнат по този път.



Европейските партньори трябва да окажат подкрепа на светската опозиция, да водят диалог с "Мюсюлмански братя", да помогнат за провеждането на многостранен диалог, да предоставят икономически стимули за преходното правителство да следва демократичните правила и процедури, да отделят ресурси за наблюдаване на бъдещи избори. Бързото и ефективно сливане на всички лостове, които съюзът има, могат да го превърнат във водещ външен глас в региона.

Фотограф: Reuters

Реализъм и фантазия

Европа, разбира се, има нужда и от реализъм. Каквото и да направи, тя няма да е най-важният чужд играч там. САЩ ще продължат да свирят "първа цигулка", докато Европа играе поддържаща роля. В дългосрочен план Вашингтон си остава водещият съюзник на Кайро - главно заради влиянието си върху египетската армия, която от 50-те години насам е основен актьор в политическата среда. Но Египет и близкоизточният регион са в края на краищата съсед на Европа, а не на САЩ. ЕС по никакъв начин не трябва да абдикира от отговорност с успокоението, че Вашингтон ще свърши трудната работа, а повечето активност може да донесе на съюза и повече влияние.

Освен след САЩ, ЕС закъсня и спрямо Турция. За разлика от своите колеги в европейските столици, Реджеп Тайип Ердоган предпочете да застане твърдо и безусловно на страната на демонстрантите и в пряк текст призова Мубарак да се оттегли. Според Ердоган - а и според много коментатори в Истанбул и Анкара - турският модел, съчетал демократичните норми и процедури и исляма, е приложим към Египет. Не би трябвало да ни учудва, че в момента турският лидер е най-популярната фигура в Близкия изток.

Както Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) писа нееднократно, ЕС има нужда от стратегически диалог с Анкара относно общите съседи. Бъдещето на Египет - историческият и политически център на Близкия изток и Арабския свят, е прекрасен пример за въпрос от споделен интерес, който да бъде поставен на масата.

Събитията в Близкия изток са като матура за новата обща външна политика на ЕС, утвърдена от Лисабонския договор. Дали европейците ще съумеят да използват добре политическия си и икономически ресурс и да не позволят на средиземноморския регион да тръгне по задънения път на страните от Източното партньорство - Украйна, Молдова и Беларус? Това е също толкова важно за Европа, колкото и за египтяните. Абстрактните декларации и бездействието няма да помогнат. Време е ЕС да остави настрана бляскавите жестове и да се заеме с тежката реалност на истинската политика.

*Димитър Бечев е ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика и редовен анализатор в блога на сп. Foreign Policy (www.foreignpolicy.bg)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа 1 Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа

Двата приоритета на премиера са да изкара страната от ЕС до 31 януари и да договори търговска сделка до края на 2020 г.

15 дек 2019, 742 прочитания

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка 3 САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 1639 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Ориенталски номера

Хосни Мубарак отново изигра египтяните, като отказа да се оттегли. Този път може да стане много опасно

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10