След фараона

Бъдещето на Египет отново зависи от военните. Но този път не само от тях

Египетската армия обича да се представя като историческият пазител на нацията.
Египетската армия обича да се представя като историческият пазител на нацията.    ©  Reuters
Египетската армия обича да се представя като историческият пазител на нацията.
Египетската армия обича да се представя като историческият пазител на нацията.    ©  Reuters

На 25 януари, малко преди първите протести в Египет да започнат, вътрешният министър Хабиб ел Адли съобщил в доклад до президента Хосни Мубарак, че става дума просто за деца и младежи, с които неговата полиция лесно ще се справи. Осемнайсет дни по-късно Мубарак беше принуден да се оттегли от армията, след като отказа да подаде оставка въпреки исканията на стотиците хиляди демонстранти по улиците на големите египетски градове. Хабиб ел Адли пък е разследван за атаките срещу протестиращите и за поръчването на взривяването на църква в Александрия.

Една голяма част от съвременната история на Египет приключи за по-малко от три седмици и това главоломно развитие остави наблюдатели и анализатори разделени в мненията им какво точно се случи край Нил. Народна революция или военен преврат беше това? Промени ли се нещо в Египет или неочакваният изблик на гражданска енергия ще остане просто красив спомен?

С хладна мисъл за горещото

Ако се обърнете към привържениците на т.нар. реалполитика (хладният и изчистен от емоции поглед към механиките на властта и международните отношения), то ситуацията е повече от ясна. Египетската армия стои в основата на режима, чиито представители са Гамал Насър, Ануар Садат и Хосни Мубарак, и висшите генерали наистина принудиха Мубарак да се оттегли, концентрирайки пряко в ръцете си основната власт в държавата. Както обобщи Джордж Фридман от аналитичната агенция Stratfor, "един 82-годишен мъж бе изхвърлен от поста си, а синът му няма да е президент. Конституцията и парламентът са история и на власт е военна хунта".

Президентът на известния център за близкоизточни изследвания MEMRI Игал Кармон пък нарича вицепрезидента Омар Сюлейман, шефът на генералния щаб Сами Анан, премиерът Ахмад Шафик и ръководителят на Висшия вонен съвет Хюсейн Тантави "истинските синове на Мубарак" и твърди, че те и другите висши военни ще запазят контрола си върху ресурсите и съдбата на Египет. Наистина е трудно да си представи човек как целият този екип от хора, които бяха част от режима десетилетия наред, ще позволят промяна, която да ги изхвърли от позициите им.

Армия вчера, армия днес, армия утре?

Промяната обаче може да се случи, дори без да бъде позволена. Сравненията с революцията на офицерите на Насър от 1952 г. са подвеждащи, защото тогава военните застават начело на недоволството и свалят една цяла политическа система заедно с монархията. Днес армията е част от системата и не започна преврата, а просто изчака да види накъде отиват нещата и се намеси едва в последния момент, преди да се стигне до най-лошото. Тя е на власт, защото хората поискаха президентът да си тръгне.

"Дори да изглежда по различен начин, военните всъщност не можеха да си позволят противопоставянето с хората", смята проф. Уалид Казиха, ръководител на катедрата по политология в Американския университет в Кайро. "Ако военните не бяха направили онова, което направиха, щеше да е трагедия. Не само щеше да се стигне до гражданска война, но и самата армия щеше да се разцепи, каза проф. Казиха пред "Капитал". Дори висшият офицерски кръг да беше подкрепил Мубарак, тези на по-ниските нива щяха да застанат на отсрещната страна."

Ето защо Висшият военен съвет, който разпусна избрания с масови фалшификации парламент и отмени отдавна остарялата конституция, направи това не за да запази властта си, а за да отговори на исканията на самите демонстранти. Представители на младежките движения, които организираха демонстрациите, се срещнаха с военните представители, а един от най-известните активисти - Ваел Гоним, заяви след това, че за пръв път е усетил искрено внимание към исканията им и желание за съвместна работа.

Проф. Казиха смята, че военните усещат, че не бива да се противопоставят на народното движение, защото няма да срещнат подкрепа нито вътре, нито вън от страната. На същото мнение е и Мохеб Заки - главен експерт на неправителствения Център за демокрация и човешки права Ибн Калдун. "Египетската армия е не само зависима за пари и части от САЩ, но и цялата ни военна система е американска. Невъзможно е за египетската армия да се противопостави на САЩ, а и никой днес не би приел военна диктатура."

Много или малко са 6 месеца

Заки, заедно с мнозина други египетски анализатори, вижда в армията не заплаха, а единствената институция, която може да поеме преходния период и да осигури създаването на временна конституция до изборите. Очакванията са, че след вота новият парламент ще се заеме със създаването на постоянен основен закон. Една от промените би трябвало да е намаляването на огромните президентски правомощия в полза на повече такива за парламента или дори създаването на парламентарна държава.

Критиците твърдят, че 6 месеца са твърде дълго време и обещанията може да се забравят. Ако става дума за политическа сцена, прочиствана със сила половин век обаче, това е дори много кратко време за подготовка и провеждане на демократични и честни избори. "Повечето партии са незначителни, нека бъдем искрени, казва проф. Казиха. Но сега виждаме да се създава алианс от младите сили, които стоят зад революцията. Друга група е тази зад Мохамед ел Барадей. Той не е харизматичен, но има политическа невинност, която привлича."

Дори създадени, повечето нови партии ще имат нужда от време, за да прокарат канали за комуникация, да се развият като реални политически сили. Това дава основания да се сочи с пръст към добре организираните "Мюсюлмански братя". "Това е също мит, тежестта им не надхвърля 15-20%, категоричен е Заки. Ще ви дам пример - в моя район има 150 хил. души. гласоподаватели. През 2005 г. спечели човек на братството с едва 3 хил. гласа. Хората просто не гласуваха в тези избори.

Тъй като режимът унищожи всички либерални алтернативи, той остави само "Мюсюлмански братя", защото те имаха най-благодатния форум - джамиите. Така всички, които мразеха режима, се наложи да се обърнат към тях. " Той признава, че функционираща демокрация не може да възникне веднага. Ще отнеме години, но с всички е така, казва Заки и посочва примера с България.

Вярно, докато вече не е

Кой бърка и кой има поводи за оптимизъм след края на народния поход срещу Мубарак е все още твърде рано да се каже. Но един фактор не бива да бъде подминат с лека ръка.

Политиката не се движи само от рационални подбуди и играчи и избликът на толкова силна и внезапна мощ отдолу доказва, че подобни промени невинаги могат да бъдат предвидени. Усещането сред обикновените египтяни е на едно ново самочувствие, казва Казиха. "Преди вестниците пишеха, хората мълчаха. Сега никой не мълчи. Счупихме бариерата на страха. В съзнанието си, тези младежи са две поколения напред пред хората във властта." Мохеб Заки пък обобщава онова, което тези дни мнозина в Египет мислят. "Аз се гордея с тях и съжалявам моето поколение, че не съумя да направи нищо такова. Освен всичко друго, те са и много умерени, казват  - не искаме чудо, искаме просто правилни стъпки." В петък се проведе мирна демонстрация, за да се потвърдят исканията пред военните. 

За милиони хора в Египет и в арабския свят случилото се в тези 18 дни вероятно ще бъде определящото политическо и социално събитие на живота им. То показа как без ясен лидер, без солидна организация, дори без комуникации едно народно движение може да постигне желаното в страна с дълга авторитарна история и милиони служители на репресивния апарат. Тези, които поеха властта от Хосни Мубарак, наистина изглеждат като непоклатим елит. Но надали ще забравят, че само преди месец самият Мубарак също изглеждаше така.