Промяна с две остриета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Промяна с две остриета

Освобождаването на затворници от обявената за терористична организация "Хизбула" предизвика смут в Турция

Промяна с две остриета

Правна реформа в Турция може да изпрати шокови вълни чак до парламентарните избори през юни

2904 прочитания

Освобождаването на затворници от обявената за терористична организация "Хизбула" предизвика смут в Турция

© reuters


Не трябваше да става така. Това беше една отдавна подготвяна реформа в унисон с международните стандарти за правата на човека, но въпреки всички добри намерения тя разяри турската общественост. Промяна в наказателния кодекс на Турция, приета още през 2005 г., но влязла в сила едва в началото на тази година, ограничи задържането в ареста без присъда до максимум 10 години. Законовото изменение отвори вратите на турските затвори за десетки задържани, превърнали се в пленници на претоварената и мудна съдебна система. Сред тях има убийци, изнасилвачи и членове на турската ислямистка организация "Хизбула", която Анкара официално е обявила за терористична формация. Именно освобождаването на затворници от последната група предизвика голям смут, още повече че някои от тях не се явиха за задължителна подписка в полицията. "Всички тези правни последици от новия закон бяха, разбира се, предвидими за турските власти. Но не би било в унисон с Европейската харта за правата на човека да се удължи срокът на задържане например до 15 години", каза за "Капитал" проф. Осман Догру от истанбулския университет "Мармара".

Турската "Хизбула" е сунитска военизирана организация, която няма доказани връзки с еднноименната ливанска шиитска "Хизбула". Активна в населената с кюрди Югоизточна Турция – район, който мнозина определят като ключов в предстоящите през юни турски парламентарни избори, "Хизбула" възниква края на 80-те години на миналия век. Във фокуса на международното внимание попада през 2000 г., когато турската полиция откри масови гробове на около 70 нейни жертви в цялата страна. Последвалата вълна от арести помете много от лидерите на агресивната групировка, включително Хаджи Инан, смятан за предводител на военното крило на организацията. Той бе един от освободените затворници в началото на годината. По информация на различни турски и международни медии между 9 и 11 от пуснатите на свобода не са се явили на отчет в полицията.

Това отключи нова вълна от арести в Турция, като няколко десетки членове на "Хизбула" отново попаднаха зад решетките. За някои от освободените обаче се предполага, че вероятно са избягали в чужбина. "Те убиха толкова много хора, за които се смяташе, че симпатизират на Кюрдската работническа партия (ПКК), особено адвокати, учители, представители на гражданското общество", казва журналистът Рушен Джакир, цитиран на интернет страницата на радио Voice of America. "Това е може би най-страшната организация в Турция", смята Джакир, който от години следи "Хизбула".

Според проф. Догру, експерт по турско право, виновник за

Необичайния казус

са продължителните дела срещу членове на "Хизбула", които заедно с обжалването на присъдите са се проточили повече от десетилетие. Той припомня, че много от 34-те членове на организацията, обвинени в убийството на над 100 души, бяха осъдени на доживотен затвор на първа инстанция от съда в Диарбекир в края на 2009 г. след продължили девет години разследвания и съдебен процес. Съгласно турското законодателство един обвиняем не се смята за осъден, докато по делото му не се произнесе Касационният съд, което прави присъдата окончателна, обяснява правният експерт. Затова, когато в края на миналата година папките на хората от "Хизбула" най-после са се озовали на бюрата на касационните съдии, задържаните е трябвало да бъдат пуснати на свобода, тъй като на практика са лежали в затвора без присъди в продължение на десет години.

Въпреки правната яснота по въпроса масовото освобождаване на членове на ислямистката организация е можело да бъде предотвратено, смята Догру. "Правителството можеше да промени закона, за да позволи тези хора да бъдат със статут на осъдени, а не на задържани. Друга вариант беше Касационният съд да разгледа случаите и да вземе решение по тях в рамките на една година - 2010, преди членовете на "Хизбула" да бъдат пуснати", обяснява той.

Мудната турска съдебна система

и претрупаните с работа съдилища често са критикувани за задържането с години зад решетките на хора без присъди. В случая на "Хизбула" обаче новото развитие на нещата може да има и политически ефект в навечерието на предстоящите през юни парламентарни избори. Турски политолози припомнят обвиненията, че не друг, а държавата е използвала и тайно е подкрепяла "Хизбула" като инструмент срещу кюрдската ПКК. След ареста на лидера на ПКК Абдула Йоджалан през 1999 г. нуждата от "Хизбула" е намаляла. Нейният лидер Хюсеин Велиоглу бе убит в полицейските акции срещу организацията през 2000 г. Оттогава тя се смята за отслабена и дори частично разформирована.

Фактът, че много от лидерите й сега отново са на свобода, със сигурност ще се отрази върху изборното поведение на кюрдите, твърдят наблюдатели. Смята се, че групировката намира широка подкрепа сред населението на югоизток и може да изиграе ролята на балансьор на влиянието на ПКК и на прокюрдската Партия за мир и демокрация (БДП) в района. Още повече че след излизането си от затвора някои членове на "Хизбула" заявиха намерението си да участват в изборите през юни, макар още да не е ясно дали ще застанат зад някоя политическа сила, или ще се явят самостоятелно.

Дали и каква роля ще изиграе "Хизбула" в предстоящия вот е интересно и от гледна точка на критиките на организацията срещу турския секуларизъм, който тя открито недолюбва. Политолози не изключват и варианта формацията да заеме умерена позиция преди изборите, за да достигне до по-широка аудитория. Сигурно е едно - заради недообмислените ефекти на една рутинна правна реформа сега лидерите на организацията имат далеч по-голяма свобода на действие.

Не трябваше да става така. Това беше една отдавна подготвяна реформа в унисон с международните стандарти за правата на човека, но въпреки всички добри намерения тя разяри турската общественост. Промяна в наказателния кодекс на Турция, приета още през 2005 г., но влязла в сила едва в началото на тази година, ограничи задържането в ареста без присъда до максимум 10 години. Законовото изменение отвори вратите на турските затвори за десетки задържани, превърнали се в пленници на претоварената и мудна съдебна система. Сред тях има убийци, изнасилвачи и членове на турската ислямистка организация "Хизбула", която Анкара официално е обявила за терористична формация. Именно освобождаването на затворници от последната група предизвика голям смут, още повече че някои от тях не се явиха за задължителна подписка в полицията. "Всички тези правни последици от новия закон бяха, разбира се, предвидими за турските власти. Но не би било в унисон с Европейската харта за правата на човека да се удължи срокът на задържане например до 15 години", каза за "Капитал" проф. Осман Догру от истанбулския университет "Мармара".

Турската "Хизбула" е сунитска военизирана организация, която няма доказани връзки с еднноименната ливанска шиитска "Хизбула". Активна в населената с кюрди Югоизточна Турция – район, който мнозина определят като ключов в предстоящите през юни турски парламентарни избори, "Хизбула" възниква края на 80-те години на миналия век. Във фокуса на международното внимание попада през 2000 г., когато турската полиция откри масови гробове на около 70 нейни жертви в цялата страна. Последвалата вълна от арести помете много от лидерите на агресивната групировка, включително Хаджи Инан, смятан за предводител на военното крило на организацията. Той бе един от освободените затворници в началото на годината. По информация на различни турски и международни медии между 9 и 11 от пуснатите на свобода не са се явили на отчет в полицията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Кадиите в Турция трябва по експедитивно да действат, да не се мотаят.... то верно че сме в Ориента, на изток от Земун, но 10 години множко.... да им се свият сърмите...

  • 2
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    по-голяма недомислица от тая скоро не бях чел...как може такова чудо...доказани и осъдени престъпници на по-ниска инстанция да бъдат пускани на свобода....безумие...

  • 3
    bolen avatar :-|
    под чехъла

    И представяте ли си,да ги приемат в ЕС?

  • 4
    kamendc avatar :-|
    Камен

    макар и аз да се отвращавам от идеята убийци и изнасилвачи да се пускат на свобода, все пак трябва да признаем, че самият закон не е неправилен, даже все още твърде строг - позволява 10 години в турски затвор при манафите, без влязла в сила присъда!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK