Съседи с много възможности

При цялото ми уважение към автора, в статията му има фундаментална грешка - допускането, че северно-африканските страни са на това ниво на развитие, на което са били западните страни преди 65 години.

Лично моето дълбоко убеждение е, че хората учат уроците си само по трудния начин. Няма бърз път от племенния строй и ислямския фундаментализъм до развитото общество. Грешка е да се мисли, че сегашните бунтове са резултат от узряването на хората - просто те са гладни, бедни, млади и много на брой. И го знаят.

За голямо съжаление, освен това, арабите не вярват на европейците. За тях ние продължаваме да бъдем кръстоносците - неверници, които искат да унищожат културата и обществото им. Ситуацията през 1947 г. е съвсем различна, защото американците се възприемат като родствена и близка култура, която иска да помогне.

Да не забравяме и че Планът Маршал всъщност представлява предоставяне на огромни *заеми* - нещо, което просто не е приложимо за страни, в които идеята за държавност е твърде обща и размита. Кое точно либийско племе ще връща заемите ... и кога? Как ще изработи тези пари, с какъв продукт? Само петролът не стига. В Европа след Втората Световна е лесно - ясно е, че хората искат да възстановят обществата си, ясно е, че знаят как и могат да го направят бързо.

А в Северна Африка? Някой вярва ли истински, че там скоро ще има солидна икономика, а не безкрайно мъчително и несигурно възстановяване и чак след това - почти незабележимо развитие? Откъде ще дойде политическата класа, която ще управлява тези общества? А образованите хора, които ще могат да създават конкурентно-способни продукти? А кой ще намери пазарите за тях? И как европейските политици ще убедят гражданите си, че трябва да наливат огромни суми в толкова несигурно начинание, което на всичкото отгоре ще даде резултати след поне две поколения?

Да, промени ще има и да, Европа може и ще е най-добре за самата нея да помогне. Чак аналог на план Маршал, обаче ... нека бъдем по-реалистични. Да си винаги там, когато те потърсят и да помагаш безвъзмездно (с разумни суми) е много по-сигурен път към бъдеща демократична и сигурна Северна Африка.