Трагичният край на една лудост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трагичният край на една лудост

Либия след Кадафи: свободна, окървавена и объркана

Трагичният край на една лудост

Режимът на Муамар Кадафи в Либия се разпада сред кръв и хаос. Какво ще дойде след това е напълно неясно

Огнян Георгиев
15522 прочитания

Либия след Кадафи: свободна, окървавена и объркана

© Asmaa Waguih


"Египет е центърът на света за нас. Каквото стане там, става и тук. Те имаха крал и ние имахме. Те имаха преврат, после и ние. Те имаха клептокрация и ние имахме. Те имаха бунт..." Думите са на млад либиец, участвал в протестите във втория по големина град в страната - Бенгази и стигнаха до света чрез мрежата Twitter. Продължението е ясно: през последната седмица и половина Либия стана поредната арабска държава, обхваната от огъня на революцията.

Сравнението с Египет и Тунис обаче не казва достатъчно. Те изиграха ролята на вдъхновение за либийците, но революцията срещу режима на Муамар Кадафи е едновременно по-кървава и по-трудна. Най-страшните кошмари се сбъднаха по улиците на Бенгази и Албайда, където силите на либийския лидер използваха всичко възможно срещу невъоръжените хора - от картечници до зенитни оръдия. Онези, които посмяха да излязат в Триполи пък, бяха посрещнати от коли с наемни африкански войници, сеещи смърт по пътя си. Самият полковник Кадафи в налудничава реч обеща на собствения си народ бой до последна капка кръв под ужасения, но безпомощен поглед на света.

Добрата новина е, че въпреки потресаващото насилие, което приложи, режимът в Либия изглежда необратимо обречен. Това доказва, че вълната на народно недоволство в арабския свят не може да бъде спряна с никое от оръжията на режимите. Лошата новина е, че Либия е по-голяма и важна от Тунис, а режимът на Кадафи - по-тежък и всеобхватен от този в Египет. Затова и близкото бъдеще на страната след Кадафи изглежда по-тъмно, плашещо и хаотично. То ще повлияе и на Европа - от вълните с имигранти до поскъпването на петрола (виж текстовете тук и тук).

От Бенгази с омраза

Предпоставките за бунта в Либия бяха подобни на тези в целия регион. Икономическите не са за пренебрегване: страната има както висок брой млади безработни, така и остаряла, неефективна икономика извън петролния сектор. Хората са заети предимно в огромния държавен сектор, частна инициатива почти липсва, а големите компании внасят работници от чужбина (заради което имаше хиляди чужденци за евакуация), тъй като образователната система не произвежда необходимите кадри. "Всеки египтянин знае, че не живее в особено богата държава", коментира пред американския Съвет за външна политика Елиът Ейбрамс, отговарял за региона по времето на Джордж Буш. "Но либийците знаят, че страната им е заможна и парите са някъде там, защото имат деветите по големина петролни залежи в света. Ако си сред бедните либийци, се питаш къде отива всичко това." Режимът на Кадафи се постара да потуши това недоволство с петролни пари: Либия има малко население и много ресурси, което вдига икономическите й показатели и позволява на властите да дават субсидии за храна, гориво и ток.

Автор: Ася Колева

Но икономическите притеснения в този случай не се оказаха водещи. Това, което подпали протестите, беше вдъхновението от момента и умората от 42-годишното властване на Кадафи, който успя да изгради един от най-репресивните режими в арабския свят. Група либийци вътре и вън от страната, наречена Младежко либийско движение, обяви 17 февруари за ден на протест във Facebook и Twitter. Революцията обаче започна няколко дни по-рано там, където беше най-логично - в Бенгази. "Не сме организирали нищо. Просто гледахме един месец какво става в Тунис и Египет, това ни помогна", каза пред "Капитал" 45-годишният Абделгадер от втория по големина град. "Либийци извън страната организираха този призив за 17 февруари и той се разпространи. Всички знаеха за този ден. Хората постепенно започнаха да се събират на различни места и накрая стената от страх, която Кадафи вдигаше, рухна и вече всички са навън."

Кървави улици

Това рухване бе колкото внезапно, толкова и ужасяващо. На всички беше ясно, че режимът на Муамар Кадафи няма да си отиде мирно и тихо. Верните му полиция, тайни служби и революционни милиции използваха всички свои оръжия срещу демонстрантите и резултатът беше потресаващ. На най-разпространяваното в интернет видео от Бенгази тези дни кадрите от болницата показват разчленени тела, ударени от зенитни оръдия, както потвърдиха пред "Капитал" двама жители на града. "Протестите започнаха пред съда, защото там нямаше сили за сигурност. Но хората отидоха да протестират пред щаб-квартирата на Революционния комитет и оттам започнаха да стрелят по тях със зенитни оръдия. Има хора, разкъсани на две", казва Абделгадер. Тази невъобразима жестокост бе комбинирана с използването на тежко автоматично оръжие и бронирани автомобили срещу невъоръжената тълпа в Бенгази и в другите градове от Източна Либия, които първи изхвърлиха силите на Кадафи. Никой не знае точния брой жертви - опитът сочи, че тези числа ще станат ясни доста по-късно, но те се измерват в стотици, ако не в хиляди.

Куражът на хората да се изправят срещу тежкото въоръжение на силите на Кадафи изненада и режима и тях самите.
Фотограф: Suhaib Salem
Източник: Reuters

Ако заемем израза на Джордж Фридман от Stratfor, когато въоръжените части стрелят по хората и те не отстъпят, тогава демонстрацията се превръща в революция. С действията си милициите на Кадафи прекрачиха тази граница почти веднага и нанесоха още два удара върху режима: той изгори всички мостове, които се трудеше да построи към света, а много от фигурите му започнаха една след друга да се разграничават от него вътре и вън от страната. Посланиците в Арабската лига, ООН, Китай и Индия заедно с министрите на вътрешните работи и правосъдието бяха сред отдръпналите се от Кадафи.

По-тежкият удар за дългогодишния владетел на Либия обаче дойде от племенните структури, които една след друга започнаха да се отказват от него. Най-голямото племе - уарфала, което през 1993 г. вдигна неуспешен бунт и стотици негови членове бяха убити, призова Кадафи да напусне страната. Един от водачите на племето зуайа, което е в най-богатите на петрол области, заплаши да блокира добива, ако режимът не спре с избиването на демонстранти.

Безумието на един диктатор

Това далеч не е първият път, в който полковник Кадафи използва насилие срещу противниците си. Българите имат пресни спомени за методите и характера на някогашния революционер. И въпреки че в последно време предизвикваше само усмивки с ексцентричността си зад гротескния образ е същият онзи човек, който изпращаше убийци зад граница, за да елиминират либийски дисиденти, нареждаше терористични актове и си измиваше ръцете със свалянето на собствените си правителства или с осъдените на смърт български медици (виж портрета). Така и не стана ясно защо и как манипулативният и жесток водач на джамахирията този път прекрачи окончателно границата на либийското търпение, но резултатът изненада и самия него.

Речите му от последните няколко дни могат да намерят място в учебник по психология, а поведението му на притиснат до стената подивял звяр навява аналогии с Шекспирова трагедия. "Аз съм революционер от бедуинските палатки... ще умра като мъченик", заяви налудничаво Кадафи в лицето на народа си, де факто обявявайки му война от затворения си комплекс в Триполи. Срещу себе си той привидя чужди сили като САЩ и Италия, дрогирани младежи, които обичат да стрелят, та чак до "Ал Каида" и Бен Ладен (когото само преди седмица смяташе за продукт на американската пропаганда).

Не по-малко странно бе изказването на сина му Сейф ал Ислам, смятан за негов наследник и за либерален любител на човешките права. Заплашвайки либийците с разцепление на страната, Ал Ислам призова революционерите да се приберат по домовете си. "Сейф беше тотално различен от това, което познаваме и звучеше точно като баща си", коментира пред "Капитал" др. Кристиян Коутс-Улрихсен, зам.-директор на съвместната програма за Северна Африка на London School of Economics с фондация "Кадафи" на Сейф ал Ислам. Лондонският университет прекрати едностранно програмата тази седмица заради действията на режима в Либия. "Онзи Сейф беше реформист, а това по телевизията беше тъжна гледка. Или е бил принуден да го направи, или е изпаднал в отчаяние, че ще изпусне властта." 

След мен и потоп

Лицемерието на либийския режим е пословично: миналата година Сейф ал Ислам твърдеше, че вече няма политически затворници в страната, а в речта си сега заплаши либийците с разпад на образованието и здравеопазването: същата тази здравна система, която зарази стотиците деца в Бенгази и хвърли вината върху българите. "Това са класически инструменти на диктаторите - да се представят за единствената преграда пред хаоса", казва Коутс-Улрихсен. 

Но фамилия Кадафи има няколко основания да плаши либийците с разпад на държавата и всички те са свързани със самата нея. За разлика от Египет Либия няма толкова дълга и сплотяваща история. След като през 1934 г. Италия обединява трите провинции - Триполитания, Киренайка и Фезан, под името Либия, те получават независимост през 1951 г., а крал Идрис, когото Кадафи сваля, е първият и последен монарх. През 40-те си години на власт полковникът обезсмисли и изпразни всички институции: създаде паралелните революционни комитети, верни единствено на него, обезсили армията, за да не може да го свали от власт, унищожи всеки остатък от опозиция и превърна правосъдието във фарс.

Пред вестник "Ашарк ал Аусат" експертът д-р Фараж Наджам пояснява, че в Либия има около 30 важни племенни клана, а тъй като този на Кадафи не е сред тях, полковникът влиза в различни съюзи и винаги се е стремял да ги държи разделени и слаби. Напълно неясно е дали с махането на основната фигура в този режим цялата тази кула от карти няма да се срине, а клановите различия да надделеят над общия интерес.

Най-големият страх на европейците след петрола и имигрантите, са ислямистите. Малко вероятно е обаче те да вземат контрола в Либия.
Фотограф: Suhaib Salem
Източник: Reuters

Първите признаци са по-скоро положителни. Адвокатът от Бенгази Абдел Хафет Ога, който се представи за говорител на революционното движение, описа пред "Капитал" картина на сравнително спокойствие и ред в Източна Либия - явно местните комитети, създадени в името на "властта на народа", по ирония на съдбата се явяват спасително звено след изтеглянето на режима. Това, разбира се, може да не продължи дълго, но е важен знак. "Племенни раздори и съюзи и насилие - така се управляваше Либия. Сега това си отива. В Ирак също имаше големи регионални проблеми, но постепенно нещата тръгнаха от долу на горе, мисля, че такова нещо може да се случи и в Либия", прогнозира д-р Улрихсен.

Опасността от терористи също не е за пренебрегване. Въпреки че режимът смаза ислямистите през 90-те и не изглежда вероятно те да успеят да вземат контрола след него, при по-продължителна нестабилност са възможни атаки срещу петролни инсталации и терористични бази. Това със сигурност дълго ще буди кошмари в европейските служби.

Преди да мислят за бъдещето обаче, на либийците им предстои финалната битка с Кадафи, която се очертава жестока и кървава. Докато режимът на най-дългогодишния диктатор в арабския свят се разпада окончателно, едно е сигурно. Никой от управниците в региона вече не знае дали ще оцелее - само попитайте сирийския президент Башар Асад. Дали краят им ще е като този на Мубарак, или като този на Кадафи, е важна разлика, която светът по всеки възможен начин трябва да подчертае.

Почти две поколения либийци не помнят друг лидер, освен Муамар Кадафи
Фотограф: Suhaib Salem
Източник: Reuters

"Египет е центърът на света за нас. Каквото стане там, става и тук. Те имаха крал и ние имахме. Те имаха преврат, после и ние. Те имаха клептокрация и ние имахме. Те имаха бунт..." Думите са на млад либиец, участвал в протестите във втория по големина град в страната - Бенгази и стигнаха до света чрез мрежата Twitter. Продължението е ясно: през последната седмица и половина Либия стана поредната арабска държава, обхваната от огъня на революцията.

Сравнението с Египет и Тунис обаче не казва достатъчно. Те изиграха ролята на вдъхновение за либийците, но революцията срещу режима на Муамар Кадафи е едновременно по-кървава и по-трудна. Най-страшните кошмари се сбъднаха по улиците на Бенгази и Албайда, където силите на либийския лидер използваха всичко възможно срещу невъоръжените хора - от картечници до зенитни оръдия. Онези, които посмяха да излязат в Триполи пък, бяха посрещнати от коли с наемни африкански войници, сеещи смърт по пътя си. Самият полковник Кадафи в налудничава реч обеща на собствения си народ бой до последна капка кръв под ужасения, но безпомощен поглед на света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Подобни терористични режими, за съжаление са основани винаги на 2-3 основни стълба - фанатична религия, с един единствен идол; "революция" продължаваща няколко десетки години, водена от вожда на революцията, който е непогрешим и продължава да се води народа в правилна революционна посока; и естествено малоумни военни, които имат нужда да командват мислещето население.
    Всичко, обаче рано или късно свършва, когато населението разбере, че освен техния "местен едиствен бог" има и друга свобода!

  • 2
    cheta avatar :-|
    cheta

    Страхотни снимки - казват повече, отколкото думите могат да кажат.

  • 3
    james1 avatar :-|
    james1
    • -142
    • +17

    Много ви се иска да свалите законната власт на полковник Кадафи, но е рано да се радвате. Бандитите по улиците ще бъдат избивани докато се въдвори ред.
    Муамар Кадфи е велик лидер и не си мислете, че ще се остави на някакви лумпени да сеят хаос в страната!

  • 4
    sveivanov avatar :-|
    sveivanov

    До коментар [#3] от "james1":

    Много добре пишеш на български за служител на либийското посолство

  • 5
    edin_lud avatar :-|
    bolenZdravNosi

    Аде ве САЩ къде сте?Много ви беше лесно да нападнете Ирак за да "освободите" народа му,а сега когато хората в друга арабска страна се борят за истинската си свобода мънкате и седите с кръстени ръце.Хората умират от ръцете на един уродлив тиранин,и на никой не му пука.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "james1":Не се газдисвай, точно това става в момента в Либия, изяснява се в доколко е народна джамахирията на Кадафи.... т.е. доколко законна я смятат хората живеещи на територията на Либия... скоро ще стане ясно.....
    ЕС и САЩ няма да влязат в широка "освободително" война както направиха в Ирак, щото не знаят как да излязат и още събират гилзите а и Ирак влиза в обсега на "вятъра" на промените....
    Като получат сигнал от разузнаването, че Кадафи е пътник ще се намесят... вече има такива сигнали ама са още мътни... така че търпения скоро ще разберем, кой кой е и коя води...

  • 7
    axenia avatar :-|
    Аксения Раднева

    Аз смятам, че нищо не е приключило за либийският народ. а таман започва...

  • 8
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    До коментар [#3] от "james1":

    Хубаво е да има и хора, като теб - с подобно чувство за хумор :)

  • 9
    evstati avatar :-|
    evstati

    До коментар [#7] от "Аксения Раднева":
    "Започва" имаш предвид това което започна за иракчаните 2001 година ли!?
    Или...не....по-скоро това което започна за България 1945 г.........
    Както са я окъсали големите сили въобще няма да им се назландисват при договаряне на цените на петрола.....
    общо взето либийците ще се върнат при камилите си.........
    .......където им е мястото..........

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    Дали сега, дали по-късно, за установяване на демократично управление ще е нужна мащабно военно присъствие от чужбина, разбирай от НАТО, под или самостоятелно от егидата на ООН. България също ще трябва да поеме своя дял от работата, тоест още сега да почва да обучава и оборудва хора за тази цел. Няма да ни се размине, а както беше написал полковник Дрангов, „Повече пот в учението – по-малко кръв в боя”


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK