Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
46 25 фев 2011, 14:13, 15337 прочитания

Трагичният край на една лудост

Режимът на Муамар Кадафи в Либия се разпада сред кръв и хаос. Какво ще дойде след това е напълно неясно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Египет е центърът на света за нас. Каквото стане там, става и тук. Те имаха крал и ние имахме. Те имаха преврат, после и ние. Те имаха клептокрация и ние имахме. Те имаха бунт..." Думите са на млад либиец, участвал в протестите във втория по големина град в страната - Бенгази и стигнаха до света чрез мрежата Twitter. Продължението е ясно: през последната седмица и половина Либия стана поредната арабска държава, обхваната от огъня на революцията.

Сравнението с Египет и Тунис обаче не казва достатъчно. Те изиграха ролята на вдъхновение за либийците, но революцията срещу режима на Муамар Кадафи е едновременно по-кървава и по-трудна. Най-страшните кошмари се сбъднаха по улиците на Бенгази и Албайда, където силите на либийския лидер използваха всичко възможно срещу невъоръжените хора - от картечници до зенитни оръдия. Онези, които посмяха да излязат в Триполи пък, бяха посрещнати от коли с наемни африкански войници, сеещи смърт по пътя си. Самият полковник Кадафи в налудничава реч обеща на собствения си народ бой до последна капка кръв под ужасения, но безпомощен поглед на света.


Добрата новина е, че въпреки потресаващото насилие, което приложи, режимът в Либия изглежда необратимо обречен. Това доказва, че вълната на народно недоволство в арабския свят не може да бъде спряна с никое от оръжията на режимите. Лошата новина е, че Либия е по-голяма и важна от Тунис, а режимът на Кадафи - по-тежък и всеобхватен от този в Египет. Затова и близкото бъдеще на страната след Кадафи изглежда по-тъмно, плашещо и хаотично. То ще повлияе и на Европа - от вълните с имигранти до поскъпването на петрола (виж текстовете тук и тук).

От Бенгази с омраза

Предпоставките за бунта в Либия бяха подобни на тези в целия регион. Икономическите не са за пренебрегване: страната има както висок брой млади безработни, така и остаряла, неефективна икономика извън петролния сектор. Хората са заети предимно в огромния държавен сектор, частна инициатива почти липсва, а големите компании внасят работници от чужбина (заради което имаше хиляди чужденци за евакуация), тъй като образователната система не произвежда необходимите кадри. "Всеки египтянин знае, че не живее в особено богата държава", коментира пред американския Съвет за външна политика Елиът Ейбрамс, отговарял за региона по времето на Джордж Буш. "Но либийците знаят, че страната им е заможна и парите са някъде там, защото имат деветите по големина петролни залежи в света. Ако си сред бедните либийци, се питаш къде отива всичко това." Режимът на Кадафи се постара да потуши това недоволство с петролни пари: Либия има малко население и много ресурси, което вдига икономическите й показатели и позволява на властите да дават субсидии за храна, гориво и ток.

Инфографика


Но икономическите притеснения в този случай не се оказаха водещи. Това, което подпали протестите, беше вдъхновението от момента и умората от 42-годишното властване на Кадафи, който успя да изгради един от най-репресивните режими в арабския свят. Група либийци вътре и вън от страната, наречена Младежко либийско движение, обяви 17 февруари за ден на протест във Facebook и Twitter. Революцията обаче започна няколко дни по-рано там, където беше най-логично - в Бенгази. "Не сме организирали нищо. Просто гледахме един месец какво става в Тунис и Египет, това ни помогна", каза пред "Капитал" 45-годишният Абделгадер от втория по големина град. "Либийци извън страната организираха този призив за 17 февруари и той се разпространи. Всички знаеха за този ден. Хората постепенно започнаха да се събират на различни места и накрая стената от страх, която Кадафи вдигаше, рухна и вече всички са навън."



Кървави улици

Това рухване бе колкото внезапно, толкова и ужасяващо. На всички беше ясно, че режимът на Муамар Кадафи няма да си отиде мирно и тихо. Верните му полиция, тайни служби и революционни милиции използваха всички свои оръжия срещу демонстрантите и резултатът беше потресаващ. На най-разпространяваното в интернет видео от Бенгази тези дни кадрите от болницата показват разчленени тела, ударени от зенитни оръдия, както потвърдиха пред "Капитал" двама жители на града. "Протестите започнаха пред съда, защото там нямаше сили за сигурност. Но хората отидоха да протестират пред щаб-квартирата на Революционния комитет и оттам започнаха да стрелят по тях със зенитни оръдия. Има хора, разкъсани на две", казва Абделгадер. Тази невъобразима жестокост бе комбинирана с използването на тежко автоматично оръжие и бронирани автомобили срещу невъоръжената тълпа в Бенгази и в другите градове от Източна Либия, които първи изхвърлиха силите на Кадафи. Никой не знае точния брой жертви - опитът сочи, че тези числа ще станат ясни доста по-късно, но те се измерват в стотици, ако не в хиляди.
Куражът на хората да се изправят срещу тежкото въоръжение на силите на Кадафи изненада и режима и тях самите.

Фотограф: Suhaib Salem [Reuters]

Ако заемем израза на Джордж Фридман от Stratfor, когато въоръжените части стрелят по хората и те не отстъпят, тогава демонстрацията се превръща в революция. С действията си милициите на Кадафи прекрачиха тази граница почти веднага и нанесоха още два удара върху режима: той изгори всички мостове, които се трудеше да построи към света, а много от фигурите му започнаха една след друга да се разграничават от него вътре и вън от страната. Посланиците в Арабската лига, ООН, Китай и Индия заедно с министрите на вътрешните работи и правосъдието бяха сред отдръпналите се от Кадафи.

По-тежкият удар за дългогодишния владетел на Либия обаче дойде от племенните структури, които една след друга започнаха да се отказват от него. Най-голямото племе - уарфала, което през 1993 г. вдигна неуспешен бунт и стотици негови членове бяха убити, призова Кадафи да напусне страната. Един от водачите на племето зуайа, което е в най-богатите на петрол области, заплаши да блокира добива, ако режимът не спре с избиването на демонстранти.

Безумието на един диктатор

Това далеч не е първият път, в който полковник Кадафи използва насилие срещу противниците си. Българите имат пресни спомени за методите и характера на някогашния революционер. И въпреки че в последно време предизвикваше само усмивки с ексцентричността си зад гротескния образ е същият онзи човек, който изпращаше убийци зад граница, за да елиминират либийски дисиденти, нареждаше терористични актове и си измиваше ръцете със свалянето на собствените си правителства или с осъдените на смърт български медици (виж портрета). Така и не стана ясно защо и как манипулативният и жесток водач на джамахирията този път прекрачи окончателно границата на либийското търпение, но резултатът изненада и самия него.

Речите му от последните няколко дни могат да намерят място в учебник по психология, а поведението му на притиснат до стената подивял звяр навява аналогии с Шекспирова трагедия. "Аз съм революционер от бедуинските палатки... ще умра като мъченик", заяви налудничаво Кадафи в лицето на народа си, де факто обявявайки му война от затворения си комплекс в Триполи. Срещу себе си той привидя чужди сили като САЩ и Италия, дрогирани младежи, които обичат да стрелят, та чак до "Ал Каида" и Бен Ладен (когото само преди седмица смяташе за продукт на американската пропаганда).

Не по-малко странно бе изказването на сина му Сейф ал Ислам, смятан за негов наследник и за либерален любител на човешките права. Заплашвайки либийците с разцепление на страната, Ал Ислам призова революционерите да се приберат по домовете си. "Сейф беше тотално различен от това, което познаваме и звучеше точно като баща си", коментира пред "Капитал" др. Кристиян Коутс-Улрихсен, зам.-директор на съвместната програма за Северна Африка на London School of Economics с фондация "Кадафи" на Сейф ал Ислам. Лондонският университет прекрати едностранно програмата тази седмица заради действията на режима в Либия. "Онзи Сейф беше реформист, а това по телевизията беше тъжна гледка. Или е бил принуден да го направи, или е изпаднал в отчаяние, че ще изпусне властта." 

След мен и потоп

Лицемерието на либийския режим е пословично: миналата година Сейф ал Ислам твърдеше, че вече няма политически затворници в страната, а в речта си сега заплаши либийците с разпад на образованието и здравеопазването: същата тази здравна система, която зарази стотиците деца в Бенгази и хвърли вината върху българите. "Това са класически инструменти на диктаторите - да се представят за единствената преграда пред хаоса", казва Коутс-Улрихсен. 

Но фамилия Кадафи има няколко основания да плаши либийците с разпад на държавата и всички те са свързани със самата нея. За разлика от Египет Либия няма толкова дълга и сплотяваща история. След като през 1934 г. Италия обединява трите провинции - Триполитания, Киренайка и Фезан, под името Либия, те получават независимост през 1951 г., а крал Идрис, когото Кадафи сваля, е първият и последен монарх. През 40-те си години на власт полковникът обезсмисли и изпразни всички институции: създаде паралелните революционни комитети, верни единствено на него, обезсили армията, за да не може да го свали от власт, унищожи всеки остатък от опозиция и превърна правосъдието във фарс.

Пред вестник "Ашарк ал Аусат" експертът д-р Фараж Наджам пояснява, че в Либия има около 30 важни племенни клана, а тъй като този на Кадафи не е сред тях, полковникът влиза в различни съюзи и винаги се е стремял да ги държи разделени и слаби. Напълно неясно е дали с махането на основната фигура в този режим цялата тази кула от карти няма да се срине, а клановите различия да надделеят над общия интерес.
Най-големият страх на европейците след петрола и имигрантите, са ислямистите. Малко вероятно е обаче те да вземат контрола в Либия.

Фотограф: Suhaib Salem [Reuters]

Първите признаци са по-скоро положителни. Адвокатът от Бенгази Абдел Хафет Ога, който се представи за говорител на революционното движение, описа пред "Капитал" картина на сравнително спокойствие и ред в Източна Либия - явно местните комитети, създадени в името на "властта на народа", по ирония на съдбата се явяват спасително звено след изтеглянето на режима. Това, разбира се, може да не продължи дълго, но е важен знак. "Племенни раздори и съюзи и насилие - така се управляваше Либия. Сега това си отива. В Ирак също имаше големи регионални проблеми, но постепенно нещата тръгнаха от долу на горе, мисля, че такова нещо може да се случи и в Либия", прогнозира д-р Улрихсен.

Опасността от терористи също не е за пренебрегване. Въпреки че режимът смаза ислямистите през 90-те и не изглежда вероятно те да успеят да вземат контрола след него, при по-продължителна нестабилност са възможни атаки срещу петролни инсталации и терористични бази. Това със сигурност дълго ще буди кошмари в европейските служби.

Преди да мислят за бъдещето обаче, на либийците им предстои финалната битка с Кадафи, която се очертава жестока и кървава. Докато режимът на най-дългогодишния диктатор в арабския свят се разпада окончателно, едно е сигурно. Никой от управниците в региона вече не знае дали ще оцелее - само попитайте сирийския президент Башар Асад. Дали краят им ще е като този на Мубарак, или като този на Кадафи, е важна разлика, която светът по всеки възможен начин трябва да подчертае.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай за първи път няма да определя цел за растежа тази година Китай за първи път няма да определя цел за растежа тази година

Причината е, че заради коронавируса "някои фактори са трудни за прогнозиране"

25 май 2020, 440 прочитания

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 6316 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Що е то Кадафи

От революционер-философ, към луд диктатор

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10