А междувременно в Уганда

Или защо революционната вълна не стига до всички страни в Африка

Дори минималният плам за евентуална революция е напълно потушен от предизборната милитаризация на страната,
Дори минималният плам за евентуална революция е напълно потушен от предизборната милитаризация на страната,
Дори минималният плам за евентуална революция е напълно потушен от предизборната милитаризация на страната,    ©  reuters
Дори минималният плам за евентуална революция е напълно потушен от предизборната милитаризация на страната,    ©  reuters

След като над главите на едни от най-видните северноафрикански диктатори изведнъж надвиснаха буреносни облаци, в Уганда резултатите от президентските избори на 18 февруари се очакваха със затаен дъх. Противниците на дългогодишния президент Йовери Мусевени начело с основния претендент за поста му Киза Безигйе, отправяха директни заплахи за улични протести в случай на нечестно провеждане на вота. Но в крайна сметка Мусевени спечели четвъртия си пореден мандат, а демонстрации по улиците на Кампала нямаше.

Главната причина за липсата на бунтове е проста – Мусевени все още се радва на подкрепата на повечето угандийци, доказана от убедителната му победа с 68%. Въпреки сравнително задоволителните оценки на външните наблюдатели, според очевидци много от гласовете за него са подплатени с банкноти в кафяви пликове, а евентуалният импулс за протест е обезкуражен с крайни мерки за сигурност.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове