Лицата на революциите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лицата на революциите

Йеменската активистка Тауакол Карман се превърна в символ на бунта

Лицата на революциите

Те са млади, нахъсани и свалят режими

Марина Станева
6032 прочитания

Йеменската активистка Тауакол Карман се превърна в символ на бунта

© reuters


Централният площад в столицата на Тунис доскоро носеше името "7 ноември" – датата, на която президентът Бен Али идва на власт и се застоява 23 години. Сега той се казва "Мохамед Буазизи" в чест на онова 26-годишно момче, което, самозапалвайки се, подпали страната, а оттам и Северна Африка.

Търговецът на плодове и зеленчуци Буазизи вече е символ. Но той никога не го е искал. Пред чуждите медии леля му Радиа Буазизи разказва, че мечтата му е била да спести достатъчно пари, за да си купи пикап. Мохамед, който издържал 8-членното си семейство, се връщал уморен, след като цял ден бутал количката със стока. Всичко, което искал, било пикап, а започнал революция, обобщава сп. Time.

Буазизи - детонаторът

Буазизи е един от многото отчаяни младежи в градчето Сиди Бузид на 300 км от столицата. Но на 17 декември нещата приемат неочакван обрат. Този ден подобно на много други полицията конфискува количката и продукцията му, защото нямал разрешително. Съгражданите му твърдят, че недоволна от седемте долара, които й дал Буазизи, жената-полицай зашлевила младежа, изплюла се в лицето му и обидила мъртвия му баща. Заедно с колегите си му взема дори везната, с която мери стоката. Буазизи отива да се оплаче в общината, но оттам отказват да го приемат. Тогава той се полива с бензин и по-малко от час след сблъсъка с органите на реда се самозапалва пред сградата.

Не умира веднага, а лекарите се борят за живота му до 4 януари. Избухналите протести карат вече бившият диктатор Бен Али да го посети в болницата в опит да уталожи гнева на тълпата. Не се получава – и на 14 януари, 10 дни след смъртта на младежа, Бен Али бяга от Тунис.

Подобно на Буазизи протестите в някои от останалите разбунтувани арабски страни също се сдобиха със свои лица. "Капитал" се свърза с едно от тях – Тауакол Карман, жената, оглавила демонстрациите в Йемен. Тя е на 32 години, майка на три деца и е безстрашна: "Има заплахи за живота ми, но те не са по-големи от заплахите за бъдещето на моята страна. Оказват голям натиск върху мен, но желанието за свободата на народа ми е по-силно."

Карман – нежната революционерка

Карман е известна в родината си правозащитничка, основала е организацията "Журналистки без вериги", която защитава свободата на словото и демократичните принципи. Доста често измъква от ареста политически затворници. Чувството да бъдеш зад решетките заради убежденията си й е познато, тъй като е задържана няколко пъти. "Трябва да се плати цената", обяснява просто тя. Когато е затворена за пореден път в края на януари, нова вълна от демонстранти, развяващи знамена с лика й, превзема улиците. На другия ден я освобождават.

Катализаторът на протестите в Йемен е успешната промяна в Тунис. "Всичко за нас започна след тунизийската Жасминова революция. Организирахме се по интернет и много студенти дойдоха на площада до университета в Сана, който нарекоха "Площад на свободата". Започнахме малка група, а сега има хиляди, хиляди хора. Всеки ден съм на протестите", разказва Карман.

Президентът на Йемен Али Абдула Салех, който е на власт от 1978 г., обеща, че няма да се кандидатира на следващите избори, когато мандатът му изтече през 2013 г. Освен това обяви плановете си да вдигне заплатите на държавните служители и на военните със суми от порядъка на 47 - 234 долара месечно. В своя реч Салех заяви, че Йемен не е Тунис, и допълни: "Ще се извиня на хората, ако съм направил някакви грешки, а междувременно приканвам опозицията към диалог." Но протестиращите не се задоволяват с нищо по-малко от неговата незабавна оставка. "Имаме едно искане – президентът да слезе от поста си веднага. Хората са гневни заради режима, корупцията и бедността", категорична е Карман.

Йемен е сред най-бедните страни в арабския свят, като над 5 млн. души живеят в мизерия. Запасите от вода намаляват – според статистиката това ще бъде първата страна в света, на която ще й свърши водата някъде около 2025 г., ако сегашните нива на потребление се запазят.

Въпреки че Карман е член на ислямистката опозиционна партия "Ислах", пред Huffington Post тя заявява, че е за светско правителство. През 2010 г. активистката е номинирана за наградата на Държавния департамент на САЩ за смели жени, но не печели.

Според нея Западът не подкрепя правилните хора в борбата с екстремизма, визирайки президент Салех, който е съюзник на САЩ срещу активната в страната терористична мрежа "Ал Каида". Карман твърди, че само мирната политика на младежите може да се противопостави на джихадистите.

Гоним - героят на "Тахрир"

Друг млад човек е една от основните движещи сили зад успешната революция в Египет, довела до падането от власт на президента Хосни Мубарак. Сълзите на 30-годишния Уаел Гоним по време на телевизионно предаване заради загиналите в уличните сблъсъци египтяни наляха енергия в антиправителствените протести на площад "Тахрир", които бяха започнали да линеят пред упоритостта на Мубарак да запази своя пост. На другия ден стотици хиляди демонстранти се завърнаха на площада.

Още преди това регионалният маркетинг директор на Google Уаел Гоним организира една от основните протестни платформи във Facebook, които дават искра на бунта - страницата "Всички сме Халед Саид". Тя е в памет на млад египтянин, пребит до смърт от полицията миналата година. Малцина от приятелите на Гоним знаят, че именно той стои зад създаването на страницата и по цели дни и нощи я администрира, криейки се зад тайната самоличност "Мъченика" (чак по-късно той се разкрива). Страницата постоянно е зареждана със снимки, видеоклипове, новини и емоционални постинги. От нея Гоним призовава за големия протест на 25 януари. Освен това той разпалено разпространява призивите си чрез YouTube и Twitter. На 27 януари Гоним туитва: "Молете се за Египет. Много се притеснявам, тъй като изглежда, че правителството планира военни престъпления срещу хората утре. Всички ние сме готови да умрем."

Гоним е задържан от властите за близо две седмици, но моли да не го наричат герой, защото "герои са онези на улицата... които жертваха живота си, бяха бити, арестувани и изложени на опасност", цитира го британската ВВС. Пред медиите той разказа, че са го държали 12 дни в изолация със завързани очи, без да известят близките и колегите му. Искали да знаят кои "чуждестранни манипулатори" стоят зад протестите и зад кампанията по социалните мрежи (тезата на режима на Мубарак е, че сили отвън подклаждат и финансират демонстрациите).

Гоним има диплома по компютърно инженерство от университета в Кайро и е завършил магистратура по маркетинг и финанси в Американския университет в египетската столица. Роден е в Кайро, отраства в Обединените арабски емирства и в момента работи в Дубай. За да участва в протестите, които сам инициира по интернет, миналия месец той обяснил на шефовете си, че трябва да се върне в Египет заради лични проблеми. В Дубай оставя успешна кариера, семейство (има две деца) и удобен живот.

Много коментатори отбелязват, че с арестуването на Гоним властите са го легитимирали като лидер на бунта. Associated Press твърди, че след прословутото телевизионно интервю поне 130 000 души са се присъединили към страницата във Facebook "Делегирам на Уаел Гоним правото да говори от името на египетските революционери".

Буазизи, Карман и Гоним са три лица на промяната в арабския свят. Както обобщава пред "Капитал" арабистът проф. Владимир Чуков, всеки от тях може и да е попаднал по различен начин във водовъртежа на събитията, но общото помежду им е, че не търпят диктатура и автокрация.

В търсене на либийския Буазизи

"Капитал" се свърза с 45-годишният Абдел от Бенгази (името е променено – бел. ред.), който заяви, че събитията не са били организирани: "Просто това в Тунис и Египет ни помогна. Гледахме какво става през последния месец и после либийци извън страната направиха този призив за 17 февруари, който се разпространи. Всички знаеха за този ден. Хората постепенно започнаха да се събират и накрая стената от страх, която Кадафи вдигаше, рухна и всички са навън."

Опитите ни да разберем повече за местното младежко движение, което също започва да се организира в интернет групи, бяха посрещнати от либийска страна с обяснението, че ситуацията в момента е прекалено напрегната, за да се освободят за по-обстойно интервю, както и с обещанието да ни отделят повече време, след като Кадафи си отиде.

 

Централният площад в столицата на Тунис доскоро носеше името "7 ноември" – датата, на която президентът Бен Али идва на власт и се застоява 23 години. Сега той се казва "Мохамед Буазизи" в чест на онова 26-годишно момче, което, самозапалвайки се, подпали страната, а оттам и Северна Африка.

Търговецът на плодове и зеленчуци Буазизи вече е символ. Но той никога не го е искал. Пред чуждите медии леля му Радиа Буазизи разказва, че мечтата му е била да спести достатъчно пари, за да си купи пикап. Мохамед, който издържал 8-членното си семейство, се връщал уморен, след като цял ден бутал количката със стока. Всичко, което искал, било пикап, а започнал революция, обобщава сп. Time.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    mumi avatar :-|
    mumi

    Според мен в основата на революциите в арабските държави стои безработицата. Действащата сила на революцията са младежите, голяма част от които са безработни.
    Революциите започват от Тунис, когато 26 годишният Мохамед Буазизи се самозапалва. Забележе, че той се решава на тази последна и отчаяна стъпка в живота си, точно когато губи работата си - властите му взимат работата, защото нямал разрешително. Преди това се е опитал да подкупи полицая, бил е зашлевен, после заплют в лицето, накрая са обидили покойния му баща, но въпреки унижението той не се самозапалва в този момент. Едва когато отива да се оплаче в общината, но оттам отказват да го приемат и става окончателно ясно, че губи работата си, той се самоубива.
    Когато гладуваш е страшно, но когато загубиш работата си става дори още по-страшно - губиш надеждата, че има смисъл да съществуваш. Работата е като скелетът ни - тя ни крепи. Без скелет сме само парче безформена плът. Но за какво ни е плът, като нямаме скелет?
    Историята вече е виждала робски и феодални въстания, буржоазни и работнически революции. Дали не е дошъл редът на революциите на безработните?
    С развитието на технологиите хората стават все по-богати и потребяват все повече блага, за чието производство са необходимо все по-малко хора. В резултат на технологичното развитие обаче все повече хора губят работата си. Икономическата криза допълнително задълбочи безработицата, а несправедливите диктаторски режими, които концентрират благата в ръцете на малцина и подтискат естествените стремежи на гражданите си, са идеалната среда за появата на революцията на безработните.
    Според мен големият въпрос е дали революцията ще надхвърли границите на арабските държави. Дали икономическата криза няма да се задълбочи и да доведе до висока безработица и на други места, което да провокира социални вълнения.

  • 2
    alien avatar :-|
    Alien

    До коментар [#1] от "mumi":

    Много хубаво, само да не беше безумното твърдение че хората губели работата си заради научно-техническия прогрес.

  • 3
    okoto avatar :-?
    Окото

    До коментар [#1] от "mumi":

    Много станахме маймуните на клона, наречен "Земя". А всички искат да потребяват като швейцарец. Не че е лошо, само дето няма ресурси за това. Малтус може да се окаже прав.

    А описаните истински герои са много симпатични. Успех! Всички ние се нуждаем от свободен и щастлив живот.

  • 4
    chichkovuychev avatar :-|
    Angel Dobrev

    Не Малтус може да се окаже прав, ТОЙ Е АБСОЛЮТНО ПРАВ, само че как да го признаят: църква /на първо място!/, идеолози с най-различна мотивация за изказ им, политици - псевдодемократи, та дори тираничните диктатори??? Как, като ще сринат кулата от лъжи, благодарение на която и в името на която са дошлиш на власт...

  • 5
    ruslan avatar :-|

    До коментар [#1] от "mumi":

    .........Дали икономическата криза няма да се задълбочи и да доведе до висока безработица и на други места, което да провокира социални вълнения.........

    Аз мисля, че ще. Тази седмица /мисля/ Путин изрази неодобрение към тези революции, защото очаква абсолютно същото и в Русия. Според мене е въпрос на малко време и няма да е от глад.

  • 6
    geleto avatar :-P
    Гелето

    Браво. Много добра статия.
    Някои трябва да плати цената, казва разума, а страха - няма смисъл ...

  • 7
    onthehudson avatar :-|
    onthehudson

    До коментар [#1] от "mumi":

    "Преди това се е опитал да подкупи полицая, бил е зашлевен, "
    -----------------
    Излиза, че арабската революция е започнала, защото полицаите в Тунис не са били достатъчно корумпирани?

  • 8
    lorie9 avatar :-|
    lorie9

    До коментар [#7] от "onthehudson":

    Всъщност точно обратното - тунизийската полиция е била прекало подкупна. Органите на реда тормозили Буазизи всеки ден - конфискували му стоката, биели го, рекетирали го. Когато последният път той им дава колкото е спечелил през деня, те решават, че е недостатъчно - полицайката го удря и го обижда. Ето така почва революцията.

  • 9
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    Кризата и скъпите храни са причината за реолючията там а тя ще доведе до още по голяма криза и още по скъпи храни

  • 10
    impact avatar :-P
    impact

    хмм... абе само на мен ли ми се струва адски странно спонтанното пораждане на цяла верига от революцийки в тоя регион?
    Вдъхновяващи поводи за революция могат да се намерят даже в скандинавските държави, само че американците още не са решили да защитят интересите си в северна европа. :))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK