Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 25 фев 2011, 14:44, 4122 прочитания

Няма да платя

Финансовата криза в Гърция роди цунами от разнопосочни граждански движения, чиято ударна вълна продължава да расте

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Няколко десетки хиляди гърци излязоха на улицата миналата сряда (ден от седмицата, който изглежда запазен за подобни акции) в първия за тази година голям национален протест срещу политиката на икономии на правителството. Ожесточените сблъсъци между демонстранти и полицията бяха поредната демонстрация на това, че след година на затягане на коланите в страната вълната от обществено недоволство не само не намалява, но дори расте. И освен това придобива нови форми и измерения.

През един слънчев неделен ден в края на февруари вторият по големина гръцки град Солун кипи от живот, и то далеч не само в многобройните лъскави кафенета из центъра. Около обед в две различни части на града две коренно противоположни граждански движения мобилизират своите активисти и набъбващи групи последователи в дейности, които набират все по-голяма популярност из цялата страна.


Бойкот на пътя

На изхода от Солун, край селцето Малгара, е разположена първата от серия магистрални бариери по пътя към столицата Атина. Именно натам се запътва група от солунското движение "Няма да платя." Въоръжени с големи транспаранти и листовки, те се отправят директно към будките за плащане на магистралните такси. След кратка и много оживена дискусия (съпроводена с енергично жестикулиране) между хората, работещи на магистралата, и протестиращите бариерите се вдигат и потокът автомобили започва свободно да преминава в двете посоки. "Ще останем тук от 13 ч. докъм 15 ч. Тогава ще дойде нова група да ни смени. Тя ще е тук до 18 ч.", обяснява Мариус ван Воортуйзен, израснал на остров Закинтос, но сега запален активист в солунското протестно движение. Лозунгът му - "Няма да платя," е изписан върху плакатите, опънати на магистралата. Той напомня на пиесата на социалния критик Дарио Фо "Няма да платим!" и категорично декларира отношението на хиляди гърци към финансовата криза и суровите бюджетни съкращения, наложени от правителството на премиера Георгиос Папандреу.

"Няма да платя" тръгнало от шепа жители в покрайнините на Атина. "Защото всеки път, когато отиват или се връщат от работа, трябва да плащат магистрални такси. Когато водят децата си на училище или ги посрещат оттам – трябва да плащат магистрални такси. Когато искат да идат да пият кафе някъде – пак трябва да плащат такси," обяснява Мариус, докато раздава листовки на движението на преминаващите край него шофьори. Магистралната такса на старата държавна бариера край Малгара е само 2.80 евро за леки автомобили. Не тя е проблемът, казват протестиращите, а останалите осем бариери на частни фирми по пътя към столицата, които са изникнали в последните години. Същото е и на много други места в Гърция. В Патра протестите са започнали още преди около три години, твърди 25-годишният студент по философия: "Виждате ли, проблемът в Патра е, че има пътни такси, но пътищата там са в ужасно състояние." Друг често използваг от активистите аргумент е, че с данъците си гърците отдавна вече са изплатили строителството на шосета в страната.



Повечето шофьори, включително на ТИР-ове с българска регистрация, с усмивка поемат листовката на "Няма да платя", край Малгара, някои надуват клаксоните и отпрашват нататък с възгласи "Браво!" Има и такива обаче, които после спират пред будката за плащане. Служителите на бариерата стоят в кабинките. Шофьорите протягат ръка с банкнота към плътно затворените прозорци, но след минута, когато видят, че никой не им прибира парите, те си дръпват ръката и продължават нататък. "Някои хора смятат, че това, което правим, е погрешно и настояват да платят", пояснява Катерини, работничка в местно текстилно предприятие и активистка в солунската "Няма да платя."

Поне някои от служителите, изглежда, одобряват действията на движението, но не смеят да заявят това открито. "Съгласни сме, но не искаме да поемем вината за всичко това", обяснява мъжът в една от будките. Не иска да си каже дори малкото име. "Пишете просто "служител на магистралата" или нещо подобно," махва с ръка той и обяснява, че е на 45 години. В действителност изглежда поне 10 години по-възрастен. "Работя тук от 25 години – на този автомобилен пушек. Сигурно не ми остават повече от 10 години живот", добавя и отсича, че не го е страх да си загуби работата, ако протестиращите успеят да принудят властите да премахнат магистралната бариера. "Аз съм на държавна работа. Ще ме преместят някъде другаде." Затваря прозорчето на будката си, без да отговори на въпроса какво би станало със служителите на частните бариери по пътя към Атина.

Още докато групичката от "Няма да платя" се настанява на магистралата, униформени служители на пътната полиция наблюдават развитието на нещата от вратата на офиса си край пътя, до редицата от бариери. Не след дълго обаче те се скриват вътре, без да направят опит да се намесят или да поговорят с активистите. Малко по-късно няколко от тях се качват в една полицейска кола и ядосано профучават през вдигната бариера, игнорирайки любезно подадената им от протестиращите листовка.

Подреди си сам


В това време в другия край на Солун, на окъпаната в слънце морска променада на града, десетина души разтоварват от микробус саксии с кипариси, чемшири и други зелени храсти. "Това са около 1000 саксии, които получихме като дарение и които сега ще раздадем на хората, за да ги насърчим да озеленяват града", обяснява 28-годишният архитект Панос. Той е един от членовете на друго гражданско движение, което нарича себе си "Солунисти" и също набира сила. То съществува от началото на декември, организира се с помощта на интернет платформи като Facebook и твърди, че има вече около 1000 активисти. В една от първите си акции солунистите са почистили автобусните спирки в града от слоевете незаконно разлепени плакати. "С това показахме, че центърът на града може да се почисти само за три часа от десет човека", казва Панос и пояснява, че дейността на групата му не е протест срещу работата на общината, а само я допълва. "Държавата може да е мързелива или да е идеална, но ако ти сам не направиш нещо, градът ти ще е в пълен хаос", обяснява философията на движението той. И допълва "Нали сме една общност, а не просто някакви хора, струпани на едно място."

Солунистите са почерпили вдъхновение за работата си от движението на така наречените "Атинисти" в гръцката столица, които се появили миналата есен. В солунската организация има хора от всякаква възраст, пол и професия. Познават се само с малките си имена и не отдават значение на партийна принадлежност. Политическите пристрастия нямат значение и за активистите от "Няма да платя." Тяхното движение също се разраства. "Бедните хора по-добре разбират кризата", казва Андреас Антипас, адвокат от Александруполис. Заедно с група приятели и съмишленици той наскоро е основал две местни групи – една срещу магистралните такси и друга за промяна в икономическата политика на страната.

Всъщност "Няма да платя" далеч не ограничава дейността си с акции по магистралите. В Атина активистите му запечатват перфораторите в автобусите и метрото с найлонови торби и настояват за безплатен превоз за някои групи хора. "В Солун е по-трудно да поискаме подобно нещо, защото градският транспорт тук е в частни ръце," обяснява Мариус. "Ние настояваме да се отменят около 40-процентните увеличения на цените на билетите, но също и безплатен превоз за хората, отиващи на работа, за студентите, пенсионерите и безработните," изброява исканията на движението той. Когато не вдигат магистрални бариери, той и съмишлениците му окупират автобуси в града. "Това става три-четири пъти седмично. Хора от движението се качват в автобуси, залепват листовки на "Няма да платя" върху перфораторите и обясняват на пътниците нашите искания", разказва той.

Безработната 35-годишна икономистка Мария не е съгласна с дейността на "Няма да платя." "Мисля, че е по-добре да участваш в нещо от рода на движението на солунистите. Но ако се реши хората да не плащат, то всички трябва да имат куража да не плащат. Държавата има нужда от пари, но разбирам и "Няма да платя," казва младата жена. Неделната озеленителна акция е първото й участие в работата на солунистите.

Робин Худ от Елада


Двете групи далеч не са единственият израз на вълната от гражданска активност в града. Друго подобно явление са хората, самопровъзгласили се за "новите Робин Худ." С маски върху главите си те щурмуват супермаркети и после раздават ограбеното на бедните. "Това става обикновено по време на демонстрации. Правят го хора от местните анархистки организации", обяснява Мариус и казва, че веднъж той лично е станал свидетел на подобно нещо. "Една група се отдели от тълпата и влезе в супермаркет. Там явно всеки е грабнал каквото може, защото скоро всички се появиха отново навън с най-различни предмети. Един от маскираните се приближи към бедно облечен мъж и му връчи кутия с кафе машина, а онзи се уплаши и не искаше да приеме подаръка", спомня си младият философ, който предпочита да работата си в "Няма да платя."

Въпреки че в Гърция стачките са традиционна и често практикувана форма на гражданско недоволство, небивалата вълна от обществена активност, заляла страната през последните месеци, за Мариус е нещо по-особено. "Когато бях 12-ина годишен, много добре си спомням, че непрекъснато имаше стачки. После дойде времето на премиера Костас Симитис, когато гърците живееха добре," казва той. И е категоричен, че това, което се случва в страната в момента, не е просто връщане към стария режим на стачки. "Сега е различно", убеден е активистът от "Няма да платя." Солунистът Панос е на същото мнение: "Виждаме промяна в мисленето на хората. Не мисля, че това, което става днес, би било възможно само преди десет години." Виновник за това е кризата, убеден е той: "Групи активисти никнат из цяла Гърция. Хората са проумели, че единственият начин да се продължи напред, е да се прегрупираме и да си сътрудничим."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица 3 Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица

Планът е от 14 април да отворят малките магазини, от началото на май - по-големите, а след това постепенно хотели и ресторанти

6 апр 2020, 2262 прочитания

И Япония обяви извънредно положение 1 И Япония обяви извънредно положение

Правителството на Шинзо Абе ще предложи икономически пакет за 1 трлн. долара

6 апр 2020, 1468 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Бясно куче в резерв

Две революции по-късно ЕС продължава да реагира нерешително и объркано на кървавия хаос в Либия и тътена на промените в арабския свят

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10