Бясно куче в резерв

Две революции по-късно ЕС продължава да реагира нерешително и объркано на кървавия хаос в Либия и тътена на промените в арабския свят

Кадафи и Берлускони - добри приятели и бизнес партньори
Кадафи и Берлускони - добри приятели и бизнес партньори    ©  reuters
Кадафи и Берлускони - добри приятели и бизнес партньори
Кадафи и Берлускони - добри приятели и бизнес партньори    ©  reuters

"Барак Обама, ако тази нощ в Либия има клане и ти още не си казал и една дума, трябва наистина да върнеш онази Нобелова награда за мир." Туитът на потребителя Шакиб ал Джабри казва много за бавната и плаха реакция на Запада към случващото се в джамахирията.

Наистина американският президент наруши оглушителното си мълчание за кървавите събития в страната едва на осмия ден след началото им и заплаши режима в Триполи със санкции. Оправданието за Вашингтон би могло да бъде, че всъщност в момента така или иначе няма кой знае какви контакти и лостове за влияние в държавата на ексцентричния полковник Муамар Кадафи (дори няма посланик там, след като последният такъв, Джийн Крец, бе отзован едва два месеца след назначаването му заради разкритията на WikiLeaks). А и Либия няма чак такова стратегическо значение за САЩ като Египет например. За Европейския съюз обаче валидни извинения за разностранните и неубедителни реакции трудно могат да се намерят. Twitter посланието в този случай би трябвало да бъде: "ЕС, ако продължаваш да се държиш така при пожара в задния ти двор, можеш да спечелиш награда за неадекватност."


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се