Бясно куче в резерв
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бясно куче в резерв

Кадафи и Берлускони - добри приятели и бизнес партньори

Бясно куче в резерв

Две революции по-късно ЕС продължава да реагира нерешително и объркано на кървавия хаос в Либия и тътена на промените в арабския свят

Светломира Гюрова
9376 прочитания

Кадафи и Берлускони - добри приятели и бизнес партньори

© reuters


"Барак Обама, ако тази нощ в Либия има клане и ти още не си казал и една дума, трябва наистина да върнеш онази Нобелова награда за мир." Туитът на потребителя Шакиб ал Джабри казва много за бавната и плаха реакция на Запада към случващото се в джамахирията.

Наистина американският президент наруши оглушителното си мълчание за кървавите събития в страната едва на осмия ден след началото им и заплаши режима в Триполи със санкции. Оправданието за Вашингтон би могло да бъде, че всъщност в момента така или иначе няма кой знае какви контакти и лостове за влияние в държавата на ексцентричния полковник Муамар Кадафи (дори няма посланик там, след като последният такъв, Джийн Крец, бе отзован едва два месеца след назначаването му заради разкритията на WikiLeaks). А и Либия няма чак такова стратегическо значение за САЩ като Египет например. За Европейския съюз обаче валидни извинения за разностранните и неубедителни реакции трудно могат да се намерят. Twitter посланието в този случай би трябвало да бъде: "ЕС, ако продължаваш да се държиш така при пожара в задния ти двор, можеш да спечелиш награда за неадекватност."

Под палатките на лицемерието

Само преди шест месеца в Рим се разигра зрелищен и срамен цирк. Муамар Кадафи връхлетя италианската столица с 30 чистокръвни берберски коне, 40 охранителки и традиционната си палатка. Пред 500 наети от модна агенция атрактивни млади дами полковникът изнесе реч как жените са по-уважавани в родината му, отколкото в западния свят, и че ислямът трябва да стане религия на цяла Европа. А в допълнение поиска от ЕС едни 5 млрд. евро годишно, за да пресича имигрантския поток от Африка към Средиземноморието. Всичко това съвсем не смути италианския премиер Силвио Берлускони, който продължи да нарича полковника моя приятел. И защо не, след като топлата им дружба е подплатена от 17 млрд. евро годишен търговски оборот между Италия и Либия, мащабни двупосочни инвестиции (виж инфографиката на стр. 10) и договор за съвместно справяне с африканските пришълци към бреговете на Ботуша. Нищо чудно, че докато Кадафи брутално воюваше със собствения си народ, Берлускони обяви, че не иска да "безпокои" приятеля си.

През 2007 г. (малко след освобождаването на българските медици от Либия) подобна на римската сценка имаше и в Париж. И там полковникът разпъна бедуинската си шатра, а френският президент Никола Саркози го приветства с договори за 10 млрд. евро.

Просто бизнес

Рим и Париж съвсем не бяха единствените, прегърнали Кадафи. След като международните санкции срещу режима му бяха вдигнати през 2004 г., човекът, наречен от Роналд Рейгън бясното куче на Близкия изток, беше приет на Запад като покаял се грешник, съюзник във "войната срещу тероризма" и ценен бизнес партньор.

Великобритания също инвестира в "новия Кадафи". Преди четири години тогавашният премиер Тони Блеър сключи с полковника известната "сделка в пустинята", отворила пътя към Либия на британските петролни и оръжейни компании. А от скорошен доклад стана ясно, че предишното британско правителство е направило "всичко каквото може" за освобождаването на атентатора от Локърби Абделбасет Меграхи, водено основно от "комерсиални съображения".

Освен това се оказва, че само през 2009 г. страните от ЕС са доставили на либийския диктатор военно оборудване за 344 млн. евро. Сега, когато Кадафи използва същите тези оръжия за избиване на бунтуващите се либийци, положението в европейските столици е доста конфузно.

Кога, ако не сега

И след революциите в Тунис и Египет ЕС не изглежда по-подготвен за пожара в Либия и тътена на промените в арабския свят. Едва след като повече от седмица наблюдаваха как Кадафи смазва протестите, европейските лидери започнаха да говорят за санкции и прекратяване на всякакви икономически връзки с режима в Триполи. И ако ЕС е бавен с думите, то с делата положението е още по-лошо. Европейските страни замразиха активите на бившите президенти на Тунис и Египет едва след като те бяха прогонени от гневните си поданици. А както отбеляза правозащитната организация Human Rights Watch, дори Арабската лига (най-представителната сбирка на деспоти в света) вече изключи Либия от редиците си.

За импотентността на ЕС (по определението на сп. Spiegel) има някои смекчаващи обстоятелства. Например обяснимото притеснение за съдбата на европейските граждани в Либия, които режимът не би се притеснил да вземе за заложници. Или рискът от имигрантска вълна - Италия вече алармира за задаващо се нашествие с "библейски пропорции", ако Кадафи падне.

Бездействието обаче също носи рискове. След като години наред бъркаше статуквото със стабилност и лицемерно си затваряше очите за безобразията на Кадафи и сие, сега ЕС има уникален шанс да поправи имиджа си в арабските страни и най-после да започне да прави истинска политика към съседите си в региона. Ако го пропусне, следващ скоро едва ли ще има.

Къде инвестира режимът

Валутните резерви на Либия, натрупани основно от петрола, се оценяват на 150 млрд. долара. Държавната компания Libyan Investment Authority (LIA) е шапката, която обединява либийските суверенни инвестиционни фондове. Според различни оценки активите на LIA са 60-80 млрд. долара, а политически оцветеното инвестиционно портфолио варира от вестници и футболни клубове до банки и текстил. Какво притежава LIA:

- 2.6% от UniCredit (собственик на Булбанк). Други 5% от най-голямата италианска финансова институция по активи се контролират от Либийската централна банка.

- 2.01% от италианската авиокосмическа и отбранителна компания Finmeccanica SpA

- 3% от Pearson, собственик на в. Financial Times

- 13% от йорданската компания Zara Investment Holding

- 7.5% италианския футболен клуб "Ювентус" притежава Libyan Arab Foreign Investment Company (LAFICO, инвестиционно поделение на LIA). Синът на Кадафи Ал Саади беше в борда на директорите на "Ювентус" и беше играч на "Перуджа" и "Удинезе".

- 5% е делът, който вероятно притежава LIA в австрийската компания Wienerberger (най-големият производител на тухли в света). Първоначално либийският фонд искаше да закупи 10%.

- 2% вероятно е делът на LAFICO в автомобилната компания FIAT според италианските медии. През 1977 г. Либия се притече на помощ на закъсалата компания по покана на семейство Аниели и купи 15%. След остри критики девет години по-късно LAFICO продаде дела си, но през 2002 г. отново купи 2%.

- 2% вероятно е натрупаният дял в най-голямата италианска петролна и газова компания ENI, който Триполи иска да увеличи

- 1% в руския алуминев гигант "Русал" вероятно е бил купен от LIA при първичното предлагането на акции на компанията на борсата в Хонконг според Reuters

- 5% от акциите на турската компания за инвестиции в имоти Emlak Konut GYO

- 21.7% в италианската текстилна компания Olcese

Източник: Thomson Reuters data, сайтове на компании, Sovereign Wealth Fund Institute, IFSWF, Financial Times
Автор: Капитал
Автор: Капитал

"Барак Обама, ако тази нощ в Либия има клане и ти още не си казал и една дума, трябва наистина да върнеш онази Нобелова награда за мир." Туитът на потребителя Шакиб ал Джабри казва много за бавната и плаха реакция на Запада към случващото се в джамахирията.

Наистина американският президент наруши оглушителното си мълчание за кървавите събития в страната едва на осмия ден след началото им и заплаши режима в Триполи със санкции. Оправданието за Вашингтон би могло да бъде, че всъщност в момента така или иначе няма кой знае какви контакти и лостове за влияние в държавата на ексцентричния полковник Муамар Кадафи (дори няма посланик там, след като последният такъв, Джийн Крец, бе отзован едва два месеца след назначаването му заради разкритията на WikiLeaks). А и Либия няма чак такова стратегическо значение за САЩ като Египет например. За Европейския съюз обаче валидни извинения за разностранните и неубедителни реакции трудно могат да се намерят. Twitter посланието в този случай би трябвало да бъде: "ЕС, ако продължаваш да се държиш така при пожара в задния ти двор, можеш да спечелиш награда за неадекватност."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    ariman_info avatar :-P
    Ariman

    Когато имаш договори с накого, ядеш с него на една маса, ходите си на гости и се наричате приятели, тогава е малко трудно когато този човек има проблеми да му обърнеш гръб.
    Те.е ако си лъскал на някого шнура 15 гониди, трудно ще се направиш, че не го познаваш.
    Хайде Европо затъни и ти в една арабска "приказка"!

  • 2
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    .........."Барак Обама, ако тази нощ в Либия има клане и ти още не си казал и една дума, трябва наистина да върнеш онази Нобелова награда за мир." ..................
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    За цял свят вече стана ясно , че досега Америка е нямала по-слаб , по-некадърен и по-страхлив президент от недоразумението Обама - способен да съставя единствено красиви и ефектни предизборни лозунги.
    Точно в този момент , светът усеща слабостта на Америка - точно така , както я усещаше при друг некадърник - фастъкопроизводителят Джими Картър , по време на Иранската "революция".

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Къде инвестира режимът на Кадафи няма голямо значение, щото инвестиците, парите демек, не миришат... По важното е ще го има ли режимът за да си ползва инвестициите, като гледам развинието от вчера http://www.gazeta.ru/politics/2011/02/25_a_3538113.shtml шансовете са му много намалели... остава видим 22 племенни съвета как ще поделят инвестициите.... да се надяваме справедливо ....

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "Ariman":В политиката няма вечни приятели и вечни неприятели, вечни са интересите на съответните страни .... (казано е за Британската империя по времето на кралица Виктория, но важи и за всички останали)

  • 5
    peteronii avatar :-|
    MIRADOR

    АКСИОМА № 1.На развитият цивилизован свят му е жизнено необходим ПЕТРОЛ.
    АКСИОМА № 2.ГОСПОД е дал петрола на държави с изостанали в развитието си държави с тиранични и деспотични режими, с олигарси и диктатори,които държат народа си в подчинение с оръжие и репресии.
    КЪДЕ ДА СЕ ТЪРСИ РЕШЕНИЕТО?
    ВАРИАНТ № 1.Цивилизованите западни държави да обърнат сърдито глава и да кажат:Вие сте диктатори и тирани,не щем вашият петрол?
    НЕ СТАВА!
    ВАРИАНТ № 2.Същите държави да обявят война на "петролните" държави от Азия,Африка и Латинска америка,с оръжие да свалят диктаторските им режими,да им "НАЗНАЧАТ" правителства и с тях да сключат взаимоизгодни договори за търговия ? ПАК НЕ СТАВА.ТОВА ЩЕ ДОВЕДЕ ДО СВЕТОВЕН КОНФЛИКТ И ПЪЛНА РАЗРУХА.
    ВАРИАНТ № 3,4, и т.н.Може да ги има,но и те НЕ СТАВАТ!
    ОСТАВА ЕДИНСТВЕНИЯТ ВАРИАНТ,КОЙТО РАЗВИТИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ДЪРЖАВИ ПРИЛАГАТ. Зачитане на правото на всяка държава да определя какво да е нейното управление.Търсене на цивилизован начин за договаряне с избраното или тоталитарно наложено управление/както при нас!/ за сключване на взаимно приемливи търговски договори за задоволяване нуждите на двамата партньори.
    СИЛОВА НАМЕСА ОТВЪН,само при нарушаване на човешки права и възникване на бунтове и кръвопролития. Това,което до сега се прави!
    НЕДОСТАТЪК.Светът се разделя на две.ЕДНИТЕ
    врачки и гледачки ,медии и свръхмедии,добронамерени и злонамерени,почват да винят САЩ, ЕС ,Англия, Франция и персонално Обама,Берлускони и пр.защо са се ръкували и прегръщали с Кадафи по време на управлението му.Сякаш те са го назначили на поста "лидер на Революция"! И защо не са го санкционирали, без повод,преди година или две? ДРУТИТЕ,предимно поскомунистически останки и латинодиктатори надават неистов вой за "ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ АГРЕСОРИ,СВЕТОВНИ ЖАНДАРМИ" и пр. КОМУ ПО КЕФА ДА ТРЪГНАТ?
    УВАЖАЕМИ КОМЕНТАТОРИ,МОЛЯ ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ ПОПАДНЕТЕ В КОЯТО И ДА Е ОТ ДВЕТЕ ГРУПИ.Ще бъдат безполезни писаници.
    Тези,които са решавали не един път такива катаклазми ще се оправят и сега.Жалко за пролятата кръв и човешки животи.

  • 6
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    ЕС и др. крепят макарите на 'лудият полковник" за жалост.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK