Клъцни-срежи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Клъцни-срежи

Клъцни-срежи

Всички в Америка са загрижени за рекордния бюджетен дефицит. Но идеи за сериозни мерки липсват

Ваня Ефтимова
3465 прочитания

© reuters


Тези дни сравненията между египетския площад "Тахрир" и Конгреса на Уисконсин изкушават не един репортер. Щатската столица Медисън бе залята от протести на учителските синдикати, окупирали дори сградата на местния законодателен орган. Демократите от Сената пък се скриха в съседния Илинойс, за да лишат горната камара на местния Конгрес от кворум за гласуване на мерките на републиканското управление. Комикът Джон Стюард дори се пошегува, че губернаторът Скот Уокър е обещал, ако демонстрациите не спрат, реки от розови писма да потекат по улиците на Уисконсин (известията за уволнение в САЩ обикновено идват на розова хартия). Докато в Близкия изток хората протестират за повече граждански права, в Америка се решава колко голяма ще бъде и как ще изглежда държавната администрация.

Ситуацията в Уисконсин, където губернаторът и синдикатите са в мъртва хватка за правата на държавните служители при сключване на колективни трудови договори, е извън контрол. Тя обаче е сравнително дребен проблем в сравнение с това, което може да настъпи, ако до две седмици републиканци и демократи във Вашингтон не намерят компромис за федералния бюджет за 2011 г. Хиляди служители в бюджетната сфера на т.нар. некритични позиции ще бъдат пратени у дома в неплатен отпуск. Авиодиспечерите, бърза помощ и охраната на затворите естествено ще работят, но служителите в националните паркове, в министерствата и дори мнозинството здравни експерти, следящи заразни и вирусни болести – не. Ако сте имигрант, може да и се наложи да се въоръжите с още по-голямо търпение от обичайното при подновяването на зелената карта.

Хиляди бизнеси, нуждаещи се от държавни услуги, също ще трябва да чакат в неизвестност. Загубите за икономиката ще бъдат умножени многократно и когато служителите, несигурни кога ще дойде следващата заплата, свият потреблението си. Предишното блокиране на бюджетните средства през 1995 г., продължило с прекъсвания близо месец, струваше около 400 млн. долара. Любопитен факт от това време е, че тогава Белият дом също се оказа без служители и така една амбициозна стажантка на име Моника Люински изведнъж получи безпрецедентен достъп до Овалния офис и Бил Клинтън.  

За разлика от окопалите се синдикати и губернатора Уокър в Уисконсин председателят на Конгреса Джон Бейнър и президентът Барак Обама, макар и непримирими идеологически врагове, поне засега имат малко желание да бъдат публично заклеймени като виновници за бъдещата криза. Това е добрата новина. Лошата, уви, е, че представите им за бюджетните съкращения са отдалечени поне колкото Ню Йорк сити и Лас Вегас.

Белият дом предлага постепенно намаляване на фискалния дефицит с 1.1 трилиона долара през следващото десетилетие. За републиканците и особено за популисткото дясно движение "Чаено парти" (Теа Party), обещали преди междинните избори през ноември още тази година да съкратят 100 млрд. долара, това е твърде малко. Икономисти също критикуват плана на Обама като твърде скромен и в голямата си част нереалистичен.

Когато се сблъскаха с реалността, членовете на новото републиканско мнозинство в долната камара на американския Конгрес (Камарата на представителите) намалиха амбициите си до 61.3 млрд. долара спестявания. В контролираната от демократите горна камара – Сената, подобен проект обаче не среща подкрепа. В последния момент преди временното финансиране на бюджетната сфера да изтече на 4 март, бе постигнат компромис за двуседмично удължаване режима за запазване на сегашните нива на държавните разходи заедно с 4 млрд. долара съкращения. Истинската битка за бюджета тепърва предстои.  

Параграф 22

Макар огромният бюджетен дефицит на САЩ да е сочен единодушно като една от най-големите тревоги за бъдещето на икономика №1 в света, когато настъпи време за истинските болезнени мерки, публичният дебат се оказа в задънена улица. "Ако не започнем да намаляваме държавните разходи и не атакуваме дългосрочно проблема с дефицита, това ще окаже негативно влияние върху икономиката. Ако го атакуваме твърде агресивно, ако дръпнем твърде силно юздите, това ще засегне възстановяването. Ситуацията е като Параграф 22", обяснява пред  "Капитал" Джонатан Стивънс, експерт по икономика и държавно управление и директор на вашингтонския офис на фондация Bertelsmann.

Рекордният държавен дълг от 14.13 трилиона долара (към 31 януари 2011 г.) застрашава стабилността на американската икономика и изисква спешни мерки. Освен това според изчисления на Associated Press в следващите две и половина години в местните щатски хазни ще зейне дупка от общо 175 млрд. долара, главно като последица от слабите данъчни постъпления в комбинация с края на федералния стимулационен план през идващия юли. Затова отделните щати, които за разлика от федералното правителство са задължени по закон да имат балансирани бюджети, нервно наблюдават битката между синдикатите и губернатора в Уисконсин.

От друга страна обаче, страховете са, че наложителните съкращения в държавни програми и персонал ще забавят темпото на и без това бавното съживяване от кризата. Доклад на Goldman Sachs, изтекъл в медиите, например твърди, че предлаганите от републиканците допълнителни спестявания от 61.3 млрд. долара ще намалят БВП с 1.5 до 2%. Това е на практика половината от предвиждания ръст на икономиката за 2011 г. от 3.6%. Друг доклад на икономиста Марк Занди от Moody's Analytics, публикуван във вторник, предвижда намаляване на растежа само с половин процент през тази година и 0.2% през следващата. Според него фискалните мерки ще струват 700 хил. работни места до края на 2012 г. Затова редица икономисти се обявиха за съкращения, но в по-умерен вид до пълното възстановяване от кризата и обхващащи сферите, които политиците отбягват да коментират.  

Мъртва политическа хватка

Дори и в една добре смазана държавна система откъде и колко да се реже е мъчителна дилема. Партийното противопоставяне в Америка обаче превърна процеса направо в мисия невъзможна. В Уисконсин губернаторът Скот Уокър си постави за цел не само да се справи с щатския дефицит, но и като цяло да елиминира синдикатите в бюджетната сфера. Профсъюзите на учители, полицаи, пожарникари, охрана на затвори и т.н. отдавна са се превърнали в мощни лобита, спрели не една или две наложителни реформи. Атаката на Уокър, който, след като синдикатите се съгласиха за намаление в заплатите и пенсиите, поиска и край на правото им на колективно договаряне, явно обаче отиде твърде далеч.

"Ако аз съм противник на синдикатите, сега бих бил много ядосан от крайния похват на губернатор Уокър. Той прави профсъюзите да изглеждат като жертви. Те бяха започнали да губят влияние и популярност, но сега заради битката в Уисконсин изведнъж спечелиха подкрепа от широк кръг от хора. За тези от нас, които вярваме, че синдикатите имат нужда от реформа, е тревожно, че дебатът се превърна в идеологическа битка. В крайна сметка войната като цяло може да бъде загубена", коментира Джонатан Стивънс, Според изследване на общественото мнение на NYTimes/CBS News от началото на седмицата сега 60% от американците са срещу отнемане на правото на колективно договаряне. Междувременно и амбициите на губернаторите на съседните на Уисконсин щати Охайо, Илинойс и Индиана за пълна реформа на бюджетната сфера се смалиха.

Предложенията за съкращения на републиканците във Вашингтон също срещнаха ожесточения отпор на демократите не толкова заради размера си, а заради сферите, които те засягат – финансирането на здравната реформа на Обама, образованието, Комисията за ценните книжа и фондовите борси (SEC), Агенцията за екологична защита (EPA) и т.н. В същото време в Конгреса цари необичаен надпартиен консенсус да не бъдат пипани сериозно истински тежащите пера на бюджета като отбраната, социалните плащания и здравното осигуряване за възрастни и бедни. Така обаче разходите, върху които са съсредоточени съкращенията, са само около 1/3 от бюджета. По този повод в. Washington Post дори публикува карикатура на несъразмерно голям самолет с надпис "Правителство на САЩ" и коментар от пилотската кабина: "Докато не решим проблема с хората, крадящи фъстъци, нямаме друг избор освен да спрем мотора."

"Дилемата между съкращения и икономическо възстановяване не е непременно неразрешима, обяснява Джонатан Стивънс. Но всички сфери трябва да ги носят – държавни служители, пенсионно осигуряване, отбрана. Не може да има свещени крави в този процес."

Автор: Капитал

Тези дни сравненията между египетския площад "Тахрир" и Конгреса на Уисконсин изкушават не един репортер. Щатската столица Медисън бе залята от протести на учителските синдикати, окупирали дори сградата на местния законодателен орган. Демократите от Сената пък се скриха в съседния Илинойс, за да лишат горната камара на местния Конгрес от кворум за гласуване на мерките на републиканското управление. Комикът Джон Стюард дори се пошегува, че губернаторът Скот Уокър е обещал, ако демонстрациите не спрат, реки от розови писма да потекат по улиците на Уисконсин (известията за уволнение в САЩ обикновено идват на розова хартия). Докато в Близкия изток хората протестират за повече граждански права, в Америка се решава колко голяма ще бъде и как ще изглежда държавната администрация.

Ситуацията в Уисконсин, където губернаторът и синдикатите са в мъртва хватка за правата на държавните служители при сключване на колективни трудови договори, е извън контрол. Тя обаче е сравнително дребен проблем в сравнение с това, което може да настъпи, ако до две седмици републиканци и демократи във Вашингтон не намерят компромис за федералния бюджет за 2011 г. Хиляди служители в бюджетната сфера на т.нар. некритични позиции ще бъдат пратени у дома в неплатен отпуск. Авиодиспечерите, бърза помощ и охраната на затворите естествено ще работят, но служителите в националните паркове, в министерствата и дори мнозинството здравни експерти, следящи заразни и вирусни болести – не. Ако сте имигрант, може да и се наложи да се въоръжите с още по-голямо търпение от обичайното при подновяването на зелената карта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Бюджетът на Department of Defense за 2010 г., като добавим и разходите за Ирак и Афганистан, е над 663.8 милиарда долара. По-добро перо за рязане на разходите няма...

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    виж тук http://www.gazeta.ru/financial/2011/03/01/3541433.shtml САЩ дават максимална гаранция за паретата по света, и затова засега 4.4 трилиона долара са внесени в САЩ във вид на облигации.... затова и бюджетният дефицит на САЩ може да е малко по голям..... от приличното... това не значи че и Флик трябва да се увлича.....

  • 3
    shristov avatar :-|
    shristov

    До коментар [#1] от "J.J.":

    А можеш ли да оцениш влиянието на DoD върху перспективите за американския бизнес, стабилността на валутата и привлекателността на страната за високо-качествени имигранти?

    Икономиката на САЩ представлява изключително сложна система, в която не е никак лесно да правиш грандиозни промени. На всичкото отгоре, тази икономика зависи невероятно много от възприемането й от обикновените хора, т.е. от психологически фактори, които трудно могат да бъдат оценени и предвидени. И ето ти въпрос: как биха приели хората факта, че САЩ вече нямат сили да наложат интереса си където решат, както са правили преди?

    На всичкото отгоре, DoD инвестират в области, които имат наистина стратегическо значение, и за които да се откажеш от водеща позиция е безумство.

    Вземи като пример дроновете: оказва се, че просто с технология - която при нужда можеш да размножиш до невероятни количества заместваш армия от хора - или почти. И сега си представи приложението им в гражданския живот и колко много неща могат да вършат по-добре от хората. Представи си знанието, което могат да ти дадат за всевъзможни човешки дейности или природни явления. Представи си спестените средства и увеличената сигурност, поради която можеш да живееш по-спокойно и да работиш по-добре.

    DoD разчита на човешкото развитие и поради това в някакъв смисъл го стимулира. Войната още от желязната епоха се печели с технологично превъзходство и това става все по-силно в съвремието. По-същият начин обаче стоят в нещата и в нормалния живот - колкото по-добре са развити достъпните ти технологии, толкова по-добре живееш. С други думи, интересите са общи.

    DoD инвестира там, където нормалните икономики не могат - в перспективни технологии, на ръба на възможното. И причината е проста - само там те биха могли да се изплатят, понеже дават възможността да вземеш и задържиш това, което искат и другите, но просто нямат силите да го направят.

    Накрая: не казвам, че нещата трябва да стоят по този начин. Казвам само как са - може би поради човешката природа, може би поради ограниченият ни ресурс, може би поради друго.

    Така или иначе, не е трудно да се сетиш за най-голямото перо в бюджета ... но при големите икономики въпросът не е толкова в това да пестиш, а в това къде да инвестираш. И поне по историята от последните 50 години САЩ смятат, че DoD си заслужават инвестицията.

  • 4
    kamendc avatar :-|
    Камен

    проблемът е в огромните очаквания на държавните служители - те искат да работят по-малко и да се пенсионират по-рано от тези в частните фирми, като в замяна получават по-малки заплати.
    федералните и щатските работодатели (безбройни агенции, бюра, училища, пожарни, полиции, и т.н.) десетилетия наред са си позволявали да дават по-малки заплати, срещу обещание за щедри пенсии и ранно пенсиониране - обещания, които се надяват че сегашното поколение ще спази - но то не иска.
    то и европа на много места става така - пенсионира се някой чиновник на 55-60 години, а живее до 85-90. 30 години взема пенсия, и 30 години е работил. а пенсията 2/3 от заплатата. е то откъде да се вземат пари за такива щедри пенсии?

  • 5
    ysc33375808 avatar :-|
    Deyan Todorov

    До коментар [#4] от "Камен":

    Тези очаквания се генерират от държавата. Ако го погледнеш от другата страна, тя плаща по-малко като заплати сега, давайки им обещание за повече плащания след пенсиониране (размер на пенсиите х години след пенсия). Какво излиза? Държавните служители вероятно получават сходен социален пакет като частния сектор, само че с по-голяма отговорност на работодателя (ако си в частния сектор сам отговаряш дали спестяванията ти да са в пенсионен фонд, имоти или други инвестиции и си носиш последствията). Ако държавата направи повече, за да им гарантира реални пенсии след години на служителите си (Как ще стане това, не знам, но защо не с конституционна промяна, която им гарантира определена покупателна способност), тогава може да мисли за намаляване на реалните им заплати (поправени с инфлацията), още днес. Е, разговорят за намаляване на разходите е на дневен ред.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK