Клъцни-срежи
Всички в Америка са загрижени за рекордния бюджетен дефицит. Но идеи за сериозни мерки липсват
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Тези дни сравненията между египетския площад "Тахрир" и Конгреса на Уисконсин изкушават не един репортер. Щатската столица Медисън бе залята от протести на учителските синдикати, окупирали дори сградата на местния законодателен орган. Демократите от Сената пък се скриха в съседния Илинойс, за да лишат горната камара на местния Конгрес от кворум за гласуване на мерките на републиканското управление. Комикът Джон Стюард дори се пошегува, че губернаторът Скот Уокър е обещал, ако демонстрациите не спрат, реки от розови писма да потекат по улиците на Уисконсин (известията за уволнение в САЩ обикновено идват на розова хартия). Докато в Близкия изток хората протестират за повече граждански права, в Америка се решава колко голяма ще бъде и как ще изглежда държавната администрация.
Ситуацията в Уисконсин, където губернаторът и синдикатите са в мъртва хватка за правата на държавните служители при сключване на колективни трудови договори, е извън контрол. Тя обаче е сравнително дребен проблем в сравнение с това, което може да настъпи, ако до две седмици републиканци и демократи във Вашингтон не намерят компромис за федералния бюджет за 2011 г. Хиляди служители в бюджетната сфера на т.нар. некритични позиции ще бъдат пратени у дома в неплатен отпуск. Авиодиспечерите, бърза помощ и охраната на затворите естествено ще работят, но служителите в националните паркове, в министерствата и дори мнозинството здравни експерти, следящи заразни и вирусни болести – не. Ако сте имигрант, може да и се наложи да се въоръжите с още по-голямо търпение от обичайното при подновяването на зелената карта.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
5 коментара
Бюджетът на Department of Defense за 2010 г., като добавим и разходите за Ирак и Афганистан, е над 663.8 милиарда долара. По-добро перо за рязане на разходите няма...
виж тук http://www.gazeta.ru/financial/2011/03/01/3541433.
До коментар [#1] от "J.J.":
А можеш ли да оцениш влиянието на DoD върху перспективите за американския бизнес, стабилността на валутата и привлекателността на страната за високо-качествени имигранти?
Икономиката на САЩ представлява изключително сложна система, в която не е никак лесно да правиш грандиозни промени. На всичкото отгоре, тази икономика зависи невероятно много от възприемането й от обикновените хора, т.е. от психологически фактори, които трудно могат да бъдат оценени и предвидени. И ето ти въпрос: как биха приели хората факта, че САЩ вече нямат сили да наложат интереса си където решат, както са правили преди?
На всичкото отгоре, DoD инвестират в области, които имат наистина стратегическо значение, и за които да се откажеш от водеща позиция е безумство.
Вземи като пример дроновете: оказва се, че просто с технология - която при нужда можеш да размножиш до невероятни количества заместваш армия от хора - или почти. И сега си представи приложението им в гражданския живот и колко много неща могат да вършат по-добре от хората. Представи си знанието, което могат да ти дадат за всевъзможни човешки дейности или природни явления. Представи си спестените средства и увеличената сигурност, поради която можеш да живееш по-спокойно и да работиш по-добре.
DoD разчита на човешкото развитие и поради това в някакъв смисъл го стимулира. Войната още от желязната епоха се печели с технологично превъзходство и това става все по-силно в съвремието. По-същият начин обаче стоят в нещата и в нормалния живот - колкото по-добре са развити достъпните ти технологии, толкова по-добре живееш. С други думи, интересите са общи.
DoD инвестира там, където нормалните икономики не могат - в перспективни технологии, на ръба на възможното. И причината е проста - само там те биха могли да се изплатят, понеже дават възможността да вземеш и задържиш това, което искат и другите, но просто нямат силите да го направят.
Накрая: не казвам, че нещата трябва да стоят по този начин. Казвам само как са - може би поради човешката природа, може би поради ограниченият ни ресурс, може би поради друго.
Така или иначе, не е трудно да се сетиш за най-голямото перо в бюджета ... но при големите икономики въпросът не е толкова в това да пестиш, а в това къде да инвестираш. И поне по историята от последните 50 години САЩ смятат, че DoD си заслужават инвестицията.
проблемът е в огромните очаквания на държавните служители - те искат да работят по-малко и да се пенсионират по-рано от тези в частните фирми, като в замяна получават по-малки заплати.
федералните и щатските работодатели (безбройни агенции, бюра, училища, пожарни, полиции, и т.н.) десетилетия наред са си позволявали да дават по-малки заплати, срещу обещание за щедри пенсии и ранно пенсиониране - обещания, които се надяват че сегашното поколение ще спази - но то не иска.
то и европа на много места става така - пенсионира се някой чиновник на 55-60 години, а живее до 85-90. 30 години взема пенсия, и 30 години е работил. а пенсията 2/3 от заплатата. е то откъде да се вземат пари за такива щедри пенсии?
До коментар [#4] от "Камен":
Тези очаквания се генерират от държавата. Ако го погледнеш от другата страна, тя плаща по-малко като заплати сега, давайки им обещание за повече плащания след пенсиониране (размер на пенсиите х години след пенсия). Какво излиза? Държавните служители вероятно получават сходен социален пакет като частния сектор, само че с по-голяма отговорност на работодателя (ако си в частния сектор сам отговаряш дали спестяванията ти да са в пенсионен фонд, имоти или други инвестиции и си носиш последствията). Ако държавата направи повече, за да им гарантира реални пенсии след години на служителите си (Как ще стане това, не знам, но защо не с конституционна промяна, която им гарантира определена покупателна способност), тогава може да мисли за намаляване на реалните им заплати (поправени с инфлацията), още днес. Е, разговорят за намаляване на разходите е на дневен ред.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.