Военна намеса в Либия не е изключена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Военна намеса в Либия не е изключена

Creative Commons BY-SA 2.0

Военна намеса в Либия не е изключена

Гръцкият външен министър Димитрис Друцас пред "Капитал"

2134 прочитания

Creative Commons BY-SA 2.0

© Creative Commons BY-SA 2.0


Протестите в Либия прераснаха в гражданска война. Какъв е отговорът на Европа на случващото се в Северна Африка?

Първото много ясно послание трябва да е призив към всички страни в Либия за прекратяване на насилието. Второто е да се уважи волята на либийския народ, желанието му за демокрация, свобода, по-добри условия на живот и справедливост. Това трябва да се постигне без насилие.

Как ЕС смята да убеди Муамар Кадафи да направи това?

Натискът от страна на либийския народ е налице. Това е най-важното. Вярвам, че сега и в Либия има един необратим процес, както преди това в Тунис и Египет, въпреки че ситуацията е по-различна и протестното движение премина към гражданска война. Международната общност и ЕС трябва да дадат сигнал на либийските управляващи, че са длъжни да уважават този процес.

Обявяването на Либия за зона, забранена за полети, може ли да бъде един такъв сигнал?

Това се обсъжда, но не е лесно да се приложи на практика. Ясно е, е всяка военна операция трябва да мине през пълно одобрение на ООН. Вече имаме единодушно решение на Съвета за сигурност на ООН за санкции срещу Либия, което беше взето много бързо. Трябва да запазим тази единност на международната общност.

Но подобни решения не помагат особено на обикновените либийци, които стават жертви на кървавия конфликт…

Затова трябва да действаме бързо и ако е възможно - заедно.

Какво може да е това действие?

Военните интервенции винаги са последното средство. На всички обаче трябва да е ясно - това също е опция за оказване на натиск и при нужда международната общност може и трябва да използва всички средства.

Тоест възможността за военна намеса в Либия съществува?

Не може да бъде изключена. Няма как още дълго да гледаме отстрани как върху цивилното население се упражнява насилие. ЕС трябва да даде ясен сигнал за това.

Текат ли вече разговори в ЕС за възможна военна намеса в Либия?

Разговори се водят в ЕС, но най-вече в НАТО. Съветът на алианса заседава непрекъснато и следи развитието на ситуацията. Но би било погрешно да се води обществена дискусия дали, кога и каква евентуална намеса да има. Важното в този момент е ясно да се каже "Стига!", че международната общност е единна и че всички мерки са на масата, ако не видим правилното развитие на нещата.

Говорейки за развитие на нещата, как ще коментирате понижаването на кредитния рейтинг на Гърция с три стъпки до В1, което направи агенция Moody‘s?

Първо трябва да се зададе въпросът каква е легитимността на тези международни рейтингови агенции. Опитът на Гърция показва, че подобни рейтинги са до известна степен неразбираеми, несправедливи и понякога възниква въпросът за избрания момент да се обявят подобни послания.

Виждате ли умисъл в това решение за рейтинга?

Не искам да спекулирам по този въпрос. Но вие виждате, че гръцкото правителство и гръцките граждани в последните 18 месеца работят за решаване на проблемите ни. Първите резултати вече доказват, че Гърция е сериозна за реформите. Има много положителни резултати. Само ще спомена съкращаването на бюджетния дефицит с над 6% за една година - от около 15%, които наследихме от предишното правителство, на близо 9%. Това е доказателство, че тук се върши много сериозна работа - с традиционни средства като намаляване на заплатите и пенсиите (нещо, от което обикновените хора наистина ги боли), но и с целенасочени структурни реформи. Реформирахме пенсионната система и сега тя е сред най-жизнените в Европа. Реформирахме данъчната система. Либерализирахме професиите, за които преди трябваше лиценз. Това са много важни стъпки.

Но те, изглежда, не могат да убедят рейтинговите агенции…

Гърция и гръцките граждани дават своя принос. Правителството изпълнява много ефективно това, което сме се договорили с партньорите ни от ЕС и МВФ.  Всички признават това. Виждаме обаче, че за съжаление единствено международните пазари не реагират положително. Защо? И това е свързано с рейтинговите агенции. Сега за всеки е очевидно, че не става въпрос само за гръцка криза. Да, Гърция има своите проблеми и се опитваме да се справяме с тях, но това, изглежда, не е достатъчно. Паралелно трябва ЕС да изпрати към финансовите пазари убедителни послания, които наистина да ги успокоят. Интересното е, че една от рейтинговите агенции цитира това като една от причините за свалянето на рейтингна на Гърция. Не че тя не се справя с ангажиментите си за реформи, а че еврото изглежда застрашено.

Какво точно очаквате от ЕС?

Да се подготви един цялостен пакет, който не е свързан само с Гърция. Имам предвид Пакта за конкурентоспособност, лансиран от Германия, и убедителността на Механизма за стабилност. Това означава да има в наличност наистина достатъчно средства, за да разберат международните пазари, че ЕС сериозно възнамерява да подкрепя еврото. Става въпрос и за гъвкавостта на този механизъм. Конкретно за Гърция - да се удължи срокът за изплащане на заема от 110 млрд. евро и да получим същите условия като Ирландия. Колкото по-дълъг е периодът за погасяване на един кредит, толкова по-убедително е за пазарите, че задълженията по него ще бъдат изпълнени.

Пазарите са осъзнали това, но не и всички политици в ЕС. Как смятате да ги убедите?

Това е процес на преговори, който тече от няколко седмици. Виждате, че в последната година ЕС разви позицията си стъпка по стъпка в правилната посока. Според мен това стана прекалено бавно. ЕС изгуби ценно време. Не бива да забравяме, че пазарите са винаги една крачка пред нас. Трябва да сме още по-убедителни. Това е политически процес. Същинските решения ще се вземат от Срещата на върха на ЕС на 24 и 25 март.

Говорейки за политически процеси, как си обяснявате нежеланието на премиера Бойко Борисов България да да участва в проекта за петролопровод Бургас - Александруполис?

Ние сме в непрекъснат контакт с колегите ни в България. За Гърция това е важен проект.

Защо?

Първо, в интерес е на Гърция, България и ЕС да има възможно най-голямо разнообразие на трасетата за доставки на енергия. "Бургас - Александруполис" се вписва много добре в тази концепция. Втората причина е, че чрез подобен проект страни като България и Гърция получават по-значима роля в играта на енергийните доставки.

Българският премиер, изглежда, не вижда нещата точно така…

Ние уважаваме загрижеността на България по екологичната страна на проекта. Това е загриженост, която споделяме и вече проучихме екологичната устойчивост на проекта на гръцка територия. Резултатите са положителни и показаха, че проектът е устойчив. Ще изчакаме края на проучването в България и на основа на анализа ще решаваме за по-нататъшното развитие. Но искам още веднъж да подчертая, че за Гърция този проект е от особена важност и много се надяваме да се превърне в реалност.

Смятате ли, че отлагането на членството на България в Шенген е оправдано?

Ние поддържаме всички усилия на България и Румъния. Имахме водещо участие в приемането на двете страни в НАТО и ЕС. За нас е естествено да показваме възможно най-голяма солидарност и да подкрепяме непосредствените си съседи в региона и в ЕС. Разбира се, съществуват общи европейски стандарти, които трябва да бъдат изпълнени. Мисля, че България е на правилния път и може да разчита на подкрепата на Гърция. Надявам се скоро да приемем България и Румъния в шенгенското пространство.

Може би още тази есен?

Не мога да кажа кога, но колкото по-скоро, толкова по-добре.

Профил

Димитрис Друцас е роден в кипърската столица Никозия през 1968 г. Завършил е право във Виена. Бил е юридически съветник на австрийския външен министър (и по-късно канцлер на Австрия) Волфганг Шусел от консервативната Народна партия. Завръща се в Гърция през 1999 г. като съветник на тогавашния външен министър Георгиос Папандреу с акцент върху въпросите около приемането на Кипър в ЕС, гръцко-турските отношения и институционални теми, свързани с ЕС. През 2008 г. става секретар на гръцката социалдемократическа партия ПАСОК за международна политика. Говори немски, английски, френски и руски език.

 

Протестите в Либия прераснаха в гражданска война. Какъв е отговорът на Европа на случващото се в Северна Африка?

Първото много ясно послание трябва да е призив към всички страни в Либия за прекратяване на насилието. Второто е да се уважи волята на либийския народ, желанието му за демокрация, свобода, по-добри условия на живот и справедливост. Това трябва да се постигне без насилие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK