Една малко крайна екстраполация на този план би означавала, че Германия трябва да въведе гордостта на французите - 35-часовата работна седмица, Париж да вдигне пенсионната възраст до 67 години (при положение че повишаването й само до 62 години едва не доведе до нова френска революция преди броени месеци), Гърция да гарантира конституционно, че повече няма да харчи безотговорно, а Ирландия да се откаже от сериозното си предимство при привличане на чужди инвестиции - 12.5% корпоративен данък.

Дори и без преувеличенията в горните примери е ясно, че дебатът в еврозоната върви в посока, която само допреди година би изглеждала немислима. След разтърсващата криза, изправила валутния съюз на ръба на оцеляването, обаче вече всичко изглежда възможно и чувствителни теми като данъчна и социална политика не са табу.

Германия от Дъблин до Черно море

Това е и коренна промяна в поведението на Меркел от началото на трусовете в еврозоната. Обвинявана, че действа бавно и върви след събитията и че от г-жа Европа се е превърнала във фрау Германия, забравила солидарността и стиснала здраво портфейла на Берлин, сега тя е решила да мине в офанзива. И да оглави атаката срещу това, което се смята за родилен дефект на еврозоната - създаването на съюз с обща парична политика, но с различни фискални. 

В преговорите за прокарване на плана си (подкрепен и от Саркози) Меркел има силен коз - фактът, че останалите страни в еврозоната разчитат на Берлин за финансиране на фонда, предназначен за спасяване на закъсали държави. В момента той е временен (до 2013 г.) и разполага с 440 млрд. евро, които няма как да са достатъчни, ако в редиците на нуждаещите се от помощ влезе голяма държава като Испания. Всеобщото впечатление при оповестяването на "пакта за конкурентоспособност" беше, че това е цената, която Меркел иска останалите да платят, за да даде съгласието си за по-стабилен спасителен механизъм.

Идеята на плана е да направи цялата еврозона да прилича повече на Германия. Както го синтезира в. Berliner Zeitung, Меркел смята пакта за "част от голяма европейска бартерна сделка - размяна на солидарност срещу стабилност и на германски пари срещу реформи в германски стил". Съвсем друг въпрос е обаче дали размяната е печеливша, дали останалите ще се съгласят да участват в нея и дали точно това е рецептата за спасяване на еврото.

"Ако Германия иска да изтъргува едно срещу друго и тази търговия да бъде разумна, продуктивна и честна, Меркел трябва да предложи много повече, отколкото е сложила на масата досега. Правителството в Берлин трябва да е готово да помисли например за създаването на общи облигации в еврозоната - нещо, което се подкрепя от опозицията в Берлин. Не е достатъчно Меркел да каже - "Добре, в замяна на това, което искам, ще засилим спасителния фонд". Той така или иначе просто трябва да бъде увеличен", коментира пред "Капитал" Томас Клау, анализатор от Европейския съвет по външна политика.

Пакт за какво

Съвсем логично германско-френската инициатива беше посрещната с шумно и масово недоволство. Срещата, на която се случи това, беше описана от белгийския премиер Ив Льотерм като "сюрреалистична", след като близо 20 държави са възразили срещу диктата на дуото Берлин и Париж. Ропотът е бил както срещу арогантността, с която Меркел и Саркози се опитват да прокарат исканията си (полският премиер Доналд Туск ги е попитал дали наистина мислят, че имат правото да се държат с останалите по този начин), така и срещу съдържанието на предложенията им.

След бурните реакции първоначалният план беше ревизиран от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и президента на ЕС Херман ван Ромпой. Представената от тях версия (която беше обсъдена от лидерите на еврозоната на 11 март и се очаква да бъде приета на срещата на върха на ЕС на 24-25 март), е доста смекчена. Една от ключовите промени е, че основната роля по надзора върху националните ангажименти в новия пакт ще се играе не от държавните лидери, а от Европейската комисия (считана за защитник на правата на малките страни). В ревизирания вариант освен това се поставят широки сфери на координиране - например заплатите да се движат в унисон с производителността, не с инфлацията - но конкретните мерки си остават избор на всяко правителство. С други думи, рискът държавите с ниски данъци да бъдат принудени да ги вдигнат, е малък.

Опасността от задълбочаване на разделението между страните в евроклуба и останалите обаче остава. Неслучайно датският премиер Ларс Локе Расмусен обяви, че страната му, която на два пъти отхвърли еврото, може тази година да проведе нов референдум за приемането му. Като основният аргумент е, че в противен случай може да остане изолирана от взимането на важни решения.

Какъвто и вариант на пакта да бъде приет, остава въпросът дали той е правилното лекарство за сегашните проблеми. В анализ за Project Syndicate Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies, определя пакта като лепенка, поставена върху рана от куршум. Причината е, че той не лекува причините за кризата, а нейните симптоми. "Основният проблем на еврозоната е дългът - на правителствата и на нестабилните банки. Предложените мерки изобщо не помагат за това", смята Томас Клау от Европейския съвет по външна политика.