Па(к)това ситуация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Па(к)това ситуация

Саркози и Меркел: големите невинаги се налагат

Па(к)това ситуация

Плановете на Германия и Франция за "икономическо правителство" на еврозоната крият рискове и не предлагат лекарство за кризата

Светломира Гюрова
3498 прочитания

Саркози и Меркел: големите невинаги се налагат

© reuters


Ако ви обзема скептицизъм при споменаването на думите "ЕС" и "пакт" в едно изречение, това е съвсем разбираемо. Пактът за стабилност и растеж, приет през 1997 г. и съдържащ основните правила за поведение на страните, приели еврото, не успя да изпълни нито една от заявените в името си цели. Еврозоната съвсем очевидно не може да се похвали нито с особена стабилност, нито със завиден растеж.

След този опит може би не е чудно, че "пактът за конкурентоспособност", лансиран от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози като лекарство за кризата в Европа и профилактика срещу бъдещи подобни драми, не се радва на особена популярност. Освен това обаче той крие и рискове. Например, че може да затвърди и официализира и без това съществуващото разделение в ЕС между страните от еврозоната и останалите извън нея. За страна като България това може да означава изолиране от големите и важни решения, взимани в Брюксел.  

Новите дрехи на еврозоната

Дуото Меркел-Саркози представи плана си от шест точки, целящи да стабилизират европейския валутен съюз, в началото на февруари. Амбициозните идеи предполагат сближаване на финансовите, икономически и социални политики на отделните държави и ако бъдат приети в този си вид, на практика ще създадат една нова еврозона. В списъка са мерки като хармонизиране на начина за изчисляване на основата при данък печалба, премахване на индексацията на заплатите в зависимост от инфлацията, координиране на пенсионните политики. А също и включване на т. нар. дългова спирачка в националните конституции.

Една малко крайна екстраполация на този план би означавала, че Германия трябва да въведе гордостта на французите - 35-часовата работна седмица, Париж да вдигне пенсионната възраст до 67 години (при положение че повишаването й само до 62 години едва не доведе до нова френска революция преди броени месеци), Гърция да гарантира конституционно, че повече няма да харчи безотговорно, а Ирландия да се откаже от сериозното си предимство при привличане на чужди инвестиции - 12.5% корпоративен данък.

Дори и без преувеличенията в горните примери е ясно, че дебатът в еврозоната върви в посока, която само допреди година би изглеждала немислима. След разтърсващата криза, изправила валутния съюз на ръба на оцеляването, обаче вече всичко изглежда възможно и чувствителни теми като данъчна и социална политика не са табу.

Германия от Дъблин до Черно море

Това е и коренна промяна в поведението на Меркел от началото на трусовете в еврозоната. Обвинявана, че действа бавно и върви след събитията и че от г-жа Европа се е превърнала във фрау Германия, забравила солидарността и стиснала здраво портфейла на Берлин, сега тя е решила да мине в офанзива. И да оглави атаката срещу това, което се смята за родилен дефект на еврозоната - създаването на съюз с обща парична политика, но с различни фискални. 

В преговорите за прокарване на плана си (подкрепен и от Саркози) Меркел има силен коз - фактът, че останалите страни в еврозоната разчитат на Берлин за финансиране на фонда, предназначен за спасяване на закъсали държави. В момента той е временен (до 2013 г.) и разполага с 440 млрд. евро, които няма как да са достатъчни, ако в редиците на нуждаещите се от помощ влезе голяма държава като Испания. Всеобщото впечатление при оповестяването на "пакта за конкурентоспособност" беше, че това е цената, която Меркел иска останалите да платят, за да даде съгласието си за по-стабилен спасителен механизъм.

Идеята на плана е да направи цялата еврозона да прилича повече на Германия. Както го синтезира в. Berliner Zeitung, Меркел смята пакта за "част от голяма европейска бартерна сделка - размяна на солидарност срещу стабилност и на германски пари срещу реформи в германски стил". Съвсем друг въпрос е обаче дали размяната е печеливша, дали останалите ще се съгласят да участват в нея и дали точно това е рецептата за спасяване на еврото.

"Ако Германия иска да изтъргува едно срещу друго и тази търговия да бъде разумна, продуктивна и честна, Меркел трябва да предложи много повече, отколкото е сложила на масата досега. Правителството в Берлин трябва да е готово да помисли например за създаването на общи облигации в еврозоната - нещо, което се подкрепя от опозицията в Берлин. Не е достатъчно Меркел да каже - "Добре, в замяна на това, което искам, ще засилим спасителния фонд". Той така или иначе просто трябва да бъде увеличен", коментира пред "Капитал" Томас Клау, анализатор от Европейския съвет по външна политика.

Пакт за какво

Съвсем логично германско-френската инициатива беше посрещната с шумно и масово недоволство. Срещата, на която се случи това, беше описана от белгийския премиер Ив Льотерм като "сюрреалистична", след като близо 20 държави са възразили срещу диктата на дуото Берлин и Париж. Ропотът е бил както срещу арогантността, с която Меркел и Саркози се опитват да прокарат исканията си (полският премиер Доналд Туск ги е попитал дали наистина мислят, че имат правото да се държат с останалите по този начин), така и срещу съдържанието на предложенията им.

След бурните реакции първоначалният план беше ревизиран от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и президента на ЕС Херман ван Ромпой. Представената от тях версия (която беше обсъдена от лидерите на еврозоната на 11 март и се очаква да бъде приета на срещата на върха на ЕС на 24-25 март), е доста смекчена. Една от ключовите промени е, че основната роля по надзора върху националните ангажименти в новия пакт ще се играе не от държавните лидери, а от Европейската комисия (считана за защитник на правата на малките страни). В ревизирания вариант освен това се поставят широки сфери на координиране - например заплатите да се движат в унисон с производителността, не с инфлацията - но конкретните мерки си остават избор на всяко правителство. С други думи, рискът държавите с ниски данъци да бъдат принудени да ги вдигнат, е малък.

Опасността от задълбочаване на разделението между страните в евроклуба и останалите обаче остава. Неслучайно датският премиер Ларс Локе Расмусен обяви, че страната му, която на два пъти отхвърли еврото, може тази година да проведе нов референдум за приемането му. Като основният аргумент е, че в противен случай може да остане изолирана от взимането на важни решения.

Какъвто и вариант на пакта да бъде приет, остава въпросът дали той е правилното лекарство за сегашните проблеми. В анализ за Project Syndicate Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies, определя пакта като лепенка, поставена върху рана от куршум. Причината е, че той не лекува причините за кризата, а нейните симптоми. "Основният проблем на еврозоната е дългът - на правителствата и на нестабилните банки. Предложените мерки изобщо не помагат за това", смята Томас Клау от Европейския съвет по външна политика. 

Ако ви обзема скептицизъм при споменаването на думите "ЕС" и "пакт" в едно изречение, това е съвсем разбираемо. Пактът за стабилност и растеж, приет през 1997 г. и съдържащ основните правила за поведение на страните, приели еврото, не успя да изпълни нито една от заявените в името си цели. Еврозоната съвсем очевидно не може да се похвали нито с особена стабилност, нито със завиден растеж.

След този опит може би не е чудно, че "пактът за конкурентоспособност", лансиран от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози като лекарство за кризата в Европа и профилактика срещу бъдещи подобни драми, не се радва на особена популярност. Освен това обаче той крие и рискове. Например, че може да затвърди и официализира и без това съществуващото разделение в ЕС между страните от еврозоната и останалите извън нея. За страна като България това може да означава изолиране от големите и важни решения, взимани в Брюксел.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK