Делението на ядреното лоби
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Делението на ядреното лоби

Отдавна съществуващото настроение срещу ядрената енергетика получи нов силен тласък

Делението на ядреното лоби

Катастрофалното бедствие в Япония ще забави атомния ренесанс

4401 прочитания

Отдавна съществуващото настроение срещу ядрената енергетика получи нов силен тласък

© reuters


Картините от Япония по новинарските канали тези дни приличат на трейлър на нов холивудски хорър. Най-силното земетресение в азиатската държава и последвалата опустошителна вълна цунами кулминираха в почти ядрена катастрофа. Това обаче не е филм, а суровата реалност и Брус Уилис няма да се появи отникъде. Само за броени часове разклати увереността на света в технологичния му напредък и възроди въпроса за сигурността на атомната енергия.

"В най-добрия случай това ще забави изграждането на нови ядрени централи", каза за "Капитал" източник от голяма международна организация. Все още ситуацията е толкова нестабилна, че малко хора се наемат да коментират с имената си.

"Прекалено рано е да предвидим и оценим ефекта от събитията в Япония", заяви в началото на седмицата пред журналисти Юкия Амано, генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и бивш японски дипломат. Мрачната прогноза идва след прокламирания от предшественика му в МААЕ, нобеловият лауреат за мир Мохамед ел Барадей, нов ядрен ренесанс. Около 60, главно развиващи се страни, вече са потърсили помощ от МААЕ за оценка на перспективите им за развиване на ядрена енергетика, каза той преди няколко години. По данни на агенцията през 2010 г. е започнало изграждането на 14 нови реактора (в Китай, Япония, Русия, Индия и Бразилия), докато през 2005 г. те са били едва три. Според МААЕ в момента в света работят 442 ядрени реактора, а нови 65 са в строеж.

Въпреки многото проекти в областта на възобновяемата енергия развитите страни също продължават да се интересуват от предимствата на ядрените централи. Швеция например, дългогодишен ядрен скептик, през миналата година промени взетото преди три десетилетия решение да се откаже от атомната енергия. Новото законодателство може да позволи в страната да бъдат изградени нови десет ядрени централи. Италия, единствената неизползваща ядрена енергия държава от Г-8, наскоро заяви желание отново да строи атомни реактори.

Причината за засиления международен интерес е комбинацията от нарастващите енергийни нужди, желанието за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива и стремежът за опазване на природата. Климатичните политики, изискващи надеждно и нисковъглеродно електричество, накараха много държави в развития свят да приемат нуждата от ядрен елемент в енергийния си микс. Той има и допълнителен чар по отношение на енергийната сигурност, тъй като суровината за ядреното гориво - урановата руда, може да се внася от приятелски настроени и политически приемливи държави като Австралия.

Така атомният бизнес, смятан само допреди десетилетие за залязваща индустрия, започна отново да изгрява и да се радва на подкрепата енергийните компании, политиците (дори от зеления спектър) и общественото мнение. За последното помогна и фактът, че споменът за чернобилската катастрофа през 1986 г. вече беше започнал да избледнява.

Антиядрено цунами

Картините от Япония отново съживиха ужаса от взрива на украинския реактор преди близо четвърт век. "Нека кажа, че възможността развитието на инцидента да доведе до събития, подобни на онези в Чернобил, е малко вероятна", заяви Амано и добави: "Това не е инцидент в резултат на човешка грешка или дизайн."

"Всички все още предимно изчакваме да видим дали ядрената ситуация в Япония ще се влоши драматично или може да бъде успешно овладяна", каза в средата на седмицата пред "Капитал", пожелал анонимност дипломат от Виена, където се намира седалището на МААЕ. "Не помага фактът, че информацията, идваща от Япония, е хаотична, и че хората се втурват напред със страховете си, вместо да анализират ситуацията", добави дипоматът.

Първосигнално или не, кадрите на бебета, тествани за радиация, няма как да не повлияят на нагласите. В Европа се надигна антиядрена вълна и много медии побързаха да обявят, че 11 март (датата на бедствието в Япония) ще се превърне в 11 септември за атомната индустрия. Фактът, че подобна катастрофа може да се случи в страната на роботите, електрическите автомобили и гениалните инженери, има потенциала да се окаже повратна точка за използването на ядрени технологии.

Първа реагира Швейцария, където близо 40% от електричеството идва от АЕЦ. Алпийската държава замрази всички планове за строителство на нови или замяната на стари ядрени съоръжения, "докато стандартите за сигурност не бъдат прегледани внимателно и при необходимост адаптирани", заяви швейцарският министър на енергетиката Дорис Лойтхард.

Най-драматичният обратен завой направи Германия. Мащабът на катастрофата в японската АЕЦ "Фукушима" може още да не е ясен, но ефектите върху германската политика са съвсем реални. Канцлерът Ангела Меркел обяви, че седемте най-стари атомни реактора, включени в мрежата на страната преди 1980 г., временно ще бъдат изключени (част от тях са с кипяща вода, като тези в Япония). Освен това правителството наложи тримесечен мораториум върху миналогодишното си решение да удължи живота на всичките 17 германски ядрени централи със средно по около 12 години. Германският външен министър Гидо Вестервеле, поддръжник на атомната енергия, призова за внимателен анализ на сигурността им. А самата Меркел определи драмата в Япония като "повратна точка за целия свят".

Така на практика правителството в Берлин за момента се отказа от централния елемент на енергийната си стратегия. Резкият обрат беше разкритикуван от опозицията като маневра за успокояване на германците, десетки хиляди от които протестираха през уикенда срещу ядрените рискове. Изправена пред три ключови регионални вота този месец, Меркел капитулира и по израза на сп. Spiegel бе принудена да дръпне аварийната спирачка.

Глад за енергия

Повечето от развиващите се страни, които са в основата на оповестения от Ел Барадей ядрен ренесанс, поне засега, изглежда, нямат намерение да се откажат от плановете си за строителство на нови атомни централи. Изключение за момента е Китай, където управляващите решиха временно да замразят всички проекти за атомни централи (общо 27), включително тези, които са на първоначален етап на развитие.

Жадни за енергия държави като Индия и Турция обаче обявиха, че ще вземат поука от случилото се в Япония, но няма да спрат ядрените си амбиции. "Нашата страна е много гладна за енергия", обясни пред журналисти председателят на индийската Комисия за атомна енергия Срикумар Банерджи. Според в. New York Times близо половината от наброяващото 1.2 млрд. души население на Индия няма редовен достъп до електричество. Турският енергиен министър Танер Йълдъз заяви категорично, че Анкара няма нито да забави, нито да спре изграждането на планираните три АЕЦ.

Обединените арабски емирства имат планове за строежа на четири нови централи до 2017 г., пише още New York Times. От другата страна на Атлантическия океан Чили, която също се намира в земетръсна зона, изпраща сигнали, че няма намерение да обърне гръб на ядрената енергия.

Дори в Европа много страни продължават да отстояват ядрените си планове. Финландия в момента строи нова АЕЦ, а Италия смята да започне изграждането на първата си ядрена централа през 2013 г. Полша не се отказала от намерението си да построи две.

След утихването на първоначалните емоции в дебата за или против използването на ядрена енергия, специалистите очакват по-задълбочен анализ на мерките за сигурност в съвременните АЕЦ. Новото поколение ядрени реактори (включително и този в АЕЦ "Белене") са защитени от много повече рискове и инциденти, като например падане на самолет върху сградите, в които се намират те. Активната защита на съоръженията е дублирана с пасивни системи за безопасност, които нямат нужда от енергия, за да оперират, и не биха допуснали проблеми, както при охлаждането на японските реактори. "Има външни въздействия, които все още не се отчитат поради факта, че са малко вероятни", предупреждава обаче анонимният експерт и напомня, че размерът на земетресението в Япония и последвалата цунами също бяха с неочакван от никого мащаб. Сред потенциалните рискове, които все още не се отчитат в Европа, е опасността от торнадо, което напоследък става все по-често явление на Стария континент.

"След събитията във "Фукушима" ядреният ренесанс трябва да бъде премислен", отсече пред "Капитал" европейски дипломат, пожелал да не бъде назоваван. Това може би няма да доведе до глобално ядрено замразяване както след "Чернобил", но противниците на атомната енергия вече имат силни аргументи, които промениха дебата в много държави. 

Картините от Япония по новинарските канали тези дни приличат на трейлър на нов холивудски хорър. Най-силното земетресение в азиатската държава и последвалата опустошителна вълна цунами кулминираха в почти ядрена катастрофа. Това обаче не е филм, а суровата реалност и Брус Уилис няма да се появи отникъде. Само за броени часове разклати увереността на света в технологичния му напредък и възроди въпроса за сигурността на атомната енергия.

"В най-добрия случай това ще забави изграждането на нови ядрени централи", каза за "Капитал" източник от голяма международна организация. Все още ситуацията е толкова нестабилна, че малко хора се наемат да коментират с имената си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Всъщност, настрна от емоциите, новината за цялото това "преразглеждане на ядрената енергетика" е много добра за България. Заради популистично настроените правителства доста проекти ще бъдат замразени, това значи, че поне цената на урана няма да скача до небесата


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK