След събитията, президентът Башар ал-Асад изпрати съболезнователна делегация от високопоставени държавни лица, уволни кмета на града (който е и негов братовчед) и състави специален комитет за разследване на "тъжните събития." Официалните източници пропуснаха да посочат, че в стратегическата област бяха изпратени танкове под командването на по-малкия брат на президента Махир Ал-Асад. Те не само блокираха подстъпите към Дараа, но и обкръжиха населения почти изцяло с друзи град Ас-Суайда, в който също се планират демонстрации.

Тези танкове зловещо напомнят за събитията в Хама през 1982 г., когато избухва антиправителствено въстание, ръководено от Мюсюлманско братство. В него участваха и някои представители на сирийската левица, несъгласни с управлението на президента Хафез Ал-Асад (баща на Башар). Тогава въстанието бе потушено с помощта на армията, а според различни източници броят на загиналите е между 17 и 40 хиляди. По време на репресиите през 80-те години изчезват безследно над 70 000 души.

Въпреки тези мерки обаче, протестите в Дараа продължават. Демонстрантите опънаха палатки в старата част на града с искане за край на военното присъствие в града и освобождаване на задържаните по време на предишните протести. В сряда сутринта силите за сигурност щурмуваха джамия, в която се бяха събрали демонстранти и убиха шестима души. Официалната версия, разбира се, е различна - "хулигани" са открили огън срещу мирни жители, отиващи на молитва, а полицията се е намесила, за да предпази гражданите.

Капката, която прелива чашата

Може да се окаже, че тези събития са пресекли червената линия на народно търпение, зад която недоволството вече не може да бъде спряно. Освен от Дараа и Ал-Суайда, сведения за протести идват от и от населения предимно с кюрди северен град Ал-Камишли. Кюрдите представляват около 10% от населението на Сирия и също имат спомени от насилието срещу тях на сирийския режим. Според Human Rights Watch те са подложени на политически и социални репресии. Голяма част от тях не притежават гражданство и не могат да участват в икономическия живот на страната.

Засега мобилизацията в Дамаск изглежда много слаба. В събота едва около 150 души демонстрираха пред сирийското министерство на вътрешните работи. Те искаха освобождаване на политическите затворници, сред които и 19 годишната блогърка Тал Ал-Малухи, осъдена на 5 години затвор по обвинение в "шпионаж." Обвинението на сирийския съд се базира на нейни публикации в интернет, предлагащи на читателите да помечтаят за бъдещето на Сирия, която от 50 години насам е управлявана от партията Баас.

Националните медии не излъчват почти никакви подробности за случващото се в останалия арабски свят. Правителството предприе спешни действия за елиминирането на евентуално недоволство. Бяха увеличени субсидиите за държавни служители, бе премахната двегодишната забрана за ползване на Facebook и YouTube. Освен тези административни мерки в сирийските градове "спонтанно" избухваха протести в подкрепа на политиката, водена от президента. На 7 март с негов указ бе обявена всеобща амнистия за всички престъпления, извършени преди тази дата.

Неясно бъдеще

Посоката на развитие в Сирия е много трудна за определяне. От една страна, свалянето на част от интернет блокадата бе добре дошло за активисти вътре и вън от държавата. Интернет групата нарекла се "Syrian Revolution 2011" не спираше да пуска пропагандни материали срещу режима на президента Ал-Асад. Богатството на управляващото семейство е една от основните причини за критика на младите сирийци, които посочват, че средната месечна заплата в държавата е 200$, а жената на президента носи обувки от 1000$ за чифт.

От друга, правителството действа с желязна ръка. След успешните революции в Тунис и Египет, наблюдатели затаиха дъх в очакване на подобни събития в Сирия, където семейство Ал-Асад здраво държи властта от 1963 г. насам. Танковете, блокирали южна Сирия, както и петхилядният контингент от войници, разположен по улиците на град Дараа, са доказателство, че Бахрейн и Либия са по-адекватни примери.