Напред към непознатото

Спечели ли Мюсюлманското братство от египетския референдум

Демонстранти протестираха срещу поправките в конституцията, които според тях не са достатъчно радикални
Демонстранти протестираха срещу поправките в конституцията, които според тях не са достатъчно радикални    ©  Reuters
Демонстранти протестираха срещу поправките в конституцията, които според тях не са достатъчно радикални
Демонстранти протестираха срещу поправките в конституцията, които според тях не са достатъчно радикални    ©  Reuters

Ако може да бъде сумиран в едно изречение, най-големият страх след избухването на революциите в арабския свят би звучал:  Ще дойдат ислямистите! На пръв поглед резултатите от проведения миналата седмица референдум в Египет може да бъдат интерпретирани в тази насока. Дали наистина е така?

Исторически референдум

На 19 март Египет гласува за поправки в настоящата конституция, която бе суспендирана, след като военните отстраниха Хосни Мубарак и поеха управлението на страната. Огромно мнозинство - седемдесет и седем процента от избирателите подкрепиха пакета от промени, което ще ускори провеждането на парламентарни и президентски избори. Те ще станат възможни най-рано през септември, след което военните обещаха да предадат властта на новото законно избрано правителство.

Много египтяни гласуваха за първи път през живота си, тъй като режимът на Мубарак манипулираше изборите и фалшифицираше резултатите. Гласуването този път бе (или поне изглеждаше) честно, но това не попречи да раздели обществото. В подкрепа на поправките и съответно на по-бързото насрочване на избори агитираха Националната демократическа партия на Мубарак (НДП) и Мюсюлманското братство. Повечето млади политически активисти, които бяха водачи на 18-дневните демонстрации на площад "Тахрир", призоваха гражданите да гласуват против, тъй като поправките в конституцията според тях не са достатъчни. Те нарекоха промените "опит да се подмени революцията", който само "репродуцира режима на Мубарак". Младежите смятат, че конституцията трябва да се пренапише изцяло преди провеждането на изборите. Същото мнение споделят и двамата евентуални кандидати за президенти - Амр Муса, генерален секретар на Арабската лига и Мохамед Ел Барадей, бивш генерален директор на Международната агенция за атомна енергия. В Twitter Барадей написа: "Да запазим конституцията на Мубарак дори временно е обида към революцията" и "Защо да бързаме за сметка на демокрацията". Планът е след избора на ново правителство то да назначи комисия за пренаписване на цялата конституция. Остават обаче опасенията, че новоизбраната партия ще разполага с прекалено много власт, за да определи бъдещето на Египет.

За и против

Гласувалите "за" на референдума изтъкват като причина, че искат положението в страната, която от два месеца е в състояние на еуфория и хаос, най-после да се нормализира, да се избере ново правителство и военните час по-скоро да се оттеглят от улиците. Ако мнозинството бе гласувало с не, съществуваше опасност военният режим да се задържи с години. 

Противниците обаче посочват друг силен аргумент – по-бързото насрочване на изборите ще бъде в полза единствено на двете утвърдени политически партии – НДП и Мюсюлманското братство, тъй като те са познати на електората, разполагат с политическа платформа и с финансови средства, докато на новопоявилите се партии ще им е нужно време да се организират, да изготвят своя програма и да привлекат избиратели. Затова и двете формации агитираха симпатизантите си да гласуват положително на референдума. Ако тепърва конституцията се пренаписваше изоснови, както искаха някои, то изборите щяха да бъдат възможни най-рано през декември или началото на 2012 г. При сега създалата се ситуация младите реформатори от "Тахрир" се страхуват, че бъдещото правителство може да е коалиция между НДП и Мюсюлманското братство - далеч не приемлив вариант за край на тяхната революция.

Братството наистина ще бъде облагодетелствано от едни по-скорошни избори, тъй като поддържа връзката си с хората чрез джамиите. "Просто правителството не можеше да затвори джамиите", обяснява Мохеб Зеки, главен експерт на Центъра за демокрация и човешки права "Ибн Калдун". Той не крие, че Братството би могло да представлява проблем: "Те се опитват да се представят като пазители на исляма." Тезата "гласувайте за исляма" създава напрежение между ислямистите, либералите и християните в Египет.

Доколко сериозна е заплахата от ислямистите

Пред "Капитал" обаче Зеки заяви, че тезата за ислямистите е погрешна. "В действителност три големи групи гласуваха "за". Едната, разбира се, е Мюсюлманското братство. Но много либерали също смятат, че е време нещата да се придвижат напред, вместо да гласуват с "не" и да не знаят какво ще се случи", казва Зеки. По думите на експерта третата група, която е гласувала положително, са коптите. "Всички си мислят, че християните са гласували против, защото Мюсюлманското братство и ислямистите превърнаха референдума във вот относно втория член на конституцията, според който ислямът е религията на държавата и е основен законодателен източник. Така те заблудиха милиони хора от селата, които са необразовани и много бедни. Но остава фактът, че тези 77%, гласували в подкрепа на референдума, не са само ислямисти."

Според него заплахата от Братството е преекспонирана от чуждите медии: "Те не са толкова радикални, а са много умни. Освен това не са такава доминираща сила, която задължително ще дойде на власт, както ги описват." Наскоро самото Мюсюлманско братство заяви, че няма да се стреми към парламентарно мнозинство, а ще се задоволи с 35-40% от гласовете. Това обаче е твърде оптимистична прогноза - според американско социологическо проучване от началото на годината, подкрепата за тях се върти около 15%.

Добрата новина от това първо упражнение е, че независимо от различията резултатът ще бъде уважен, както заявяваха хора от улицата след референдума. В същия дух бе и изявлението на Коалицията на младежите на революцията, която написа във Facebook: "Призоваваме да се уважава волята и изборът на народа след този демократичен вот." Сега е ред на военните да направят следващата стъпка - да премахнат рестрикциите върху сформирането на политически партии, да прекратят извънредното положение и да определят дати за парламентарните и президентските избори. Въпреки всички опасения не изглежда военните да искат да запазят властта, както се опасяваха мнозина. Макар и със скърцане, Египет се движи напред, към непознатото.

Промени в конституцията

Промените в конституцията са девет и целят да направят предстоящите избори по-честни и прозрачни. Президентските мандати се ограничават до два последователни от по четири години, докато досега държавният глава на практика можеше да бъде на власт за неограничено време. Президентът се задължава да назначи свое вице в рамките на 30 дни след изборите (нещо, което Мубарак не искаше да направи до последните си дни на власт). Новите критерии улесняват достъпа на независими кандидати до изборите за държавен глава. Сред настоящите изисквания са бъдещият президент да бъде над 40-годишен, съпругата и родителите му да са египтяни и да няма двойно гражданство. Става по-трудно лидерът да установи извънредно положение в страната и се забранява правото му да изправя хора пред военния съд. Експертите, които нанесоха поправките върху конституцията, предпочетоха да отложат ограничаването на президентските правомощия за времето след провеждането на изборите и оставиха непокътнати доста от привилегиите му, заради което бяха критикувани от много египтяни. Държавният глава продължава да има правото да назначава една трета от членовете на горната камара на парламента и до десет души от долната камара, той все още е начело на съвета за национална сигурност и на полицията, може да си избира вице и да разпуска парламента.