Помощ от горе, проблеми долу

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Да си диктатор вече е високорискова професия, заяви френският външен министър Ален Жупе след пет дни на бомбардировки срещу режима на Муамар Кадафи. Някои биха приветствали това изказване. Други ще го сметнат за лицемерие. Погледнато от практическа гледна точка, Жупе дори не е съвсем прав - йеменският и сирийският президенти например продължават да използват сила срещу народа си безнаказано.

Резолюцията на ООН и последвалата я почти веднага международна операция срещу Кадафи обаче наистина вдигна рисковете за всички замесени - и за диктатора, и за външните играчи, които се оказаха внезапно засмукани в битките на арабския свят, и за самите революционери.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ред в небето

Причините събитията да се развият така внезапно са много. Различни интереси се пресякоха над Бенгази - от желанията на Франция да върне авторитета си в Северна Африка, през страховете на Арабската лига до искреното желание на част от администрацията на Барак Обама да не допусне нов геноцид (виж тук).

Самата операция "Зората на Одисея" започна толкова бързо, че дори участниците в нея бяха изненадани. На обяд на 19 март малко преди в Париж да се състои среща на страните, готови да предоставят съдействие за резолюцията на ООН, френски изтребители излетяха по заповед на президента Никола Саркози, за да унищожат военна колона, движеща се към Бенгази. Това се оказа много навремена реакция: силите на Кадафи бяха спрени буквално на прага на втория по големина град, където той обеща да влезе "без милост". Фактът, че дори така имаше десетки цивилни жертви от огъня на войниците на режима, говори ясно, че френската сила е предотвратила кървави сцени по улиците на Бенгази.



След като стана ясно, че Кадафи няма намерение да спазва примирие и да не напада цивилни, както изиска Съветът за сигурност, набързо сформираната коалиция от страни от НАТО, водени (по навик, но без особено желание) от САЩ, премина през стандартната стратегия за затваряне на небето над Либия. За няколко дни противовъздушната отбрана на режима беше унищожена заедно с възможностите му да води въздушна война, а в Средиземно море бе наложено ембарго над корабите за Либия (виж графиката). Това изглежда много ефектно на телевизионен екран, но бе по-лесната част от задачата.

Оттук нататък проблемът ще бъде в онзи плюс след въздушната блокада, който включва защитата на цивилни с всички възможни средства, коментира пред "Капитал" Даниел Корски от Европейския съвет за външна политика. Как ще бъдат атакувани силите на Кадафи от въздуха в населени места като Мисрата и Адждабия, където те вече водят градски боеве и според откъслечните сведения оттам атакуват и въоръжени бунтовници, и цивилно население? Какво ще се случи, ако самият полковник не реши да прекрати боевете или значителни формации от неговите сили не преминат на страната на революцията?

Заради вперените милиони очи това със сигурност ще бъдат най-хирургически извършваните въздушни бомбардировки. Силите на НАТО плюс онези от арабския свят, които решат да се включат, ще удрят военните колони на Кадафи само там, където са напълно сигурни, че няма да убият невинни, и ще продължат да сипят пропагандни листовки и радиопредавания, на които досега няма никаква ответна реакция. Досега никой освен режима и либийската телевизия - и двата силно компрометирани източници, не са потвърдили дори една цивилна жертва на ударите.

Хаос на земята

Така обаче може да се стигне и до земна блокада в Либия - революционерите да не могат да влязат в градовете под контрола на Кадафи, а силите на режима - да излязат. Революционерите няма да свалят Кадафи, ако не се организират сами и не успеят да надделеят над армията, която вече веднъж ги изтласка назад. Това поне засега не изглежда да се случва.

Небето е чисто, но пътят напред е все така труден. [Reuters]

Сраженията се водят там, където бяха и преди седмица, а съдейки по снимките и репортажите от Либия, бунтовническите сили продължават да са хаотично действаща смес от младежи, ислямисти и войници (без да се броят няколко жени и старци с автомати). Да бъдат организирани, снабдени с провизии и муниции и придвижени контролирано към Триполи (над 1000 км), ще бъде трудна задача. "Имайте предвид, че западната част на страната се състои от голяма част поддръжници на Кадафи, припомня изследователят на Близкия изток проф. Уилям Биймън от университета на Минесота. Тук нямаме случай на абсолютно обединена и универсална опозиция. Кадафи е нещо като шеф на клан и в едно общество като Либия клановете сменят позициите си. Ако бунтовниците започнат да надделяват, клановете ще сменят позициите си или обратното. Хората ще "гласуват" с краката си кой ще спечели битката за Либия."

След решението на Националния съвет в Бенгази да се обяви за ново правителство това постави открито въпроса дали няма да се стигне до разделяне на страната на източна и западна. Засега всички изключват тази опция, но ако Кадафи остане в Триполи, Бенгази и областта около него може да се превърне в нещо като Кюрдистан в Ирак - теоретично част от Либия, практически автономна.

Блъф, който не успя

Именно такива бяха част от аргументите на противниците на външната намеса: не е ясно дали взимането на страна в гражданска война няма да доведе до повече проблеми, както и изобщо не е сигурно дали онези, които ще дойдат след Кадафи, са за предпочитане (България има тъжен опит с двама от тях - бившите министри на правосъдието и вътрешните работи - Мустафа Джалил и Абдел Фатах Юнис). Опасенията са валидни, но другият вариант беше неизмеримо по-лош: един още по-злокобен и изолиран Кадафи, обиден на съседите си и на целия свят, отмъщаващ си вътре и вън от Либия.

Що се отнася до обвиненията, че Западът не се е намесил в редица други, по-кървави конфликти и го прави заради петрола, те са странни. Ненамесата другаде е морално укорима, но не е претекст да се остави Кадафи да избива свободно хора, а западните компании работеха идеално и при полковника. По-важното е друго. С обещанието си да претърси Бенгази къща по къща часове преди гласуването в ООН, един диктатор предизвика открито Съвета за сигурност и загуби. Това е поне малък повод за оптимизъм.