Помощ от горе, проблеми долу
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Помощ от горе, проблеми долу

Въздушните бомбардировки са успешни извън градовете, но коалицията няма да може да нанася удари вътре

Помощ от горе, проблеми долу

Атаката срещу режима на Кадафи бе нужна, но сега й трябва крайна цел

Огнян Георгиев
3191 прочитания

Въздушните бомбардировки са успешни извън градовете, но коалицията няма да може да нанася удари вътре

© Reuters


Да си диктатор вече е високорискова професия, заяви френският външен министър Ален Жупе след пет дни на бомбардировки срещу режима на Муамар Кадафи. Някои биха приветствали това изказване. Други ще го сметнат за лицемерие. Погледнато от практическа гледна точка, Жупе дори не е съвсем прав - йеменският и сирийският президенти например продължават да използват сила срещу народа си безнаказано.

Резолюцията на ООН и последвалата я почти веднага международна операция срещу Кадафи обаче наистина вдигна рисковете за всички замесени - и за диктатора, и за външните играчи, които се оказаха внезапно засмукани в битките на арабския свят, и за самите революционери.

Ред в небето

Причините събитията да се развият така внезапно са много. Различни интереси се пресякоха над Бенгази - от желанията на Франция да върне авторитета си в Северна Африка, през страховете на Арабската лига до искреното желание на част от администрацията на Барак Обама да не допусне нов геноцид (виж тук).

Самата операция "Зората на Одисея" започна толкова бързо, че дори участниците в нея бяха изненадани. На обяд на 19 март малко преди в Париж да се състои среща на страните, готови да предоставят съдействие за резолюцията на ООН, френски изтребители излетяха по заповед на президента Никола Саркози, за да унищожат военна колона, движеща се към Бенгази. Това се оказа много навремена реакция: силите на Кадафи бяха спрени буквално на прага на втория по големина град, където той обеща да влезе "без милост". Фактът, че дори така имаше десетки цивилни жертви от огъня на войниците на режима, говори ясно, че френската сила е предотвратила кървави сцени по улиците на Бенгази.

След като стана ясно, че Кадафи няма намерение да спазва примирие и да не напада цивилни, както изиска Съветът за сигурност, набързо сформираната коалиция от страни от НАТО, водени (по навик, но без особено желание) от САЩ, премина през стандартната стратегия за затваряне на небето над Либия. За няколко дни противовъздушната отбрана на режима беше унищожена заедно с възможностите му да води въздушна война, а в Средиземно море бе наложено ембарго над корабите за Либия (виж графиката). Това изглежда много ефектно на телевизионен екран, но бе по-лесната част от задачата.

Оттук нататък проблемът ще бъде в онзи плюс след въздушната блокада, който включва защитата на цивилни с всички възможни средства, коментира пред "Капитал" Даниел Корски от Европейския съвет за външна политика. Как ще бъдат атакувани силите на Кадафи от въздуха в населени места като Мисрата и Адждабия, където те вече водят градски боеве и според откъслечните сведения оттам атакуват и въоръжени бунтовници, и цивилно население? Какво ще се случи, ако самият полковник не реши да прекрати боевете или значителни формации от неговите сили не преминат на страната на революцията?

Заради вперените милиони очи това със сигурност ще бъдат най-хирургически извършваните въздушни бомбардировки. Силите на НАТО плюс онези от арабския свят, които решат да се включат, ще удрят военните колони на Кадафи само там, където са напълно сигурни, че няма да убият невинни, и ще продължат да сипят пропагандни листовки и радиопредавания, на които досега няма никаква ответна реакция. Досега никой освен режима и либийската телевизия - и двата силно компрометирани източници, не са потвърдили дори една цивилна жертва на ударите.

Хаос на земята

Така обаче може да се стигне и до земна блокада в Либия - революционерите да не могат да влязат в градовете под контрола на Кадафи, а силите на режима - да излязат. Революционерите няма да свалят Кадафи, ако не се организират сами и не успеят да надделеят над армията, която вече веднъж ги изтласка назад. Това поне засега не изглежда да се случва.

Небето е чисто, но пътят напред е все така труден.
Източник: Reuters

Сраженията се водят там, където бяха и преди седмица, а съдейки по снимките и репортажите от Либия, бунтовническите сили продължават да са хаотично действаща смес от младежи, ислямисти и войници (без да се броят няколко жени и старци с автомати). Да бъдат организирани, снабдени с провизии и муниции и придвижени контролирано към Триполи (над 1000 км), ще бъде трудна задача. "Имайте предвид, че западната част на страната се състои от голяма част поддръжници на Кадафи, припомня изследователят на Близкия изток проф. Уилям Биймън от университета на Минесота. Тук нямаме случай на абсолютно обединена и универсална опозиция. Кадафи е нещо като шеф на клан и в едно общество като Либия клановете сменят позициите си. Ако бунтовниците започнат да надделяват, клановете ще сменят позициите си или обратното. Хората ще "гласуват" с краката си кой ще спечели битката за Либия."

След решението на Националния съвет в Бенгази да се обяви за ново правителство това постави открито въпроса дали няма да се стигне до разделяне на страната на източна и западна. Засега всички изключват тази опция, но ако Кадафи остане в Триполи, Бенгази и областта около него може да се превърне в нещо като Кюрдистан в Ирак - теоретично част от Либия, практически автономна.

Блъф, който не успя

Да си диктатор вече е високорискова професия, заяви френският външен министър Ален Жупе след пет дни на бомбардировки срещу режима на Муамар Кадафи. Някои биха приветствали това изказване. Други ще го сметнат за лицемерие. Погледнато от практическа гледна точка, Жупе дори не е съвсем прав - йеменският и сирийският президенти например продължават да използват сила срещу народа си безнаказано.

Резолюцията на ООН и последвалата я почти веднага международна операция срещу Кадафи обаче наистина вдигна рисковете за всички замесени - и за диктатора, и за външните играчи, които се оказаха внезапно засмукани в битките на арабския свят, и за самите революционери.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Обвиненията, че Западът действа в съответствие с нефтените си интереси съвсем не са безпочвени. Най-важното е, че сега трябва да се пипа с хирургическа точност, защото никой не иска цени от $150 на барел или дори повече /все пак предстоят избори в САЩ и тук-таме в Европа/. А парен каша духа.

    В Либия ислямистите нямат силни позиции и Западът може да поеме риска със сваляне на Кадафи. В Йемен е обратното, режимът е по-малката злина.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    САЩ пак се нахендриха в проблем и то предизвикан от Саркозето не на време.... ей бавно учат и те това си е!!!

  • 3
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    В Йемен и Бахрейн бунтовниците са подстрекавани от Иран и никой не иска още аятоласи в този регион.
    Египет , Тунис и Либия са друго нещо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK