Допреди десетина дни президентът бе атакуван, че не предприема нищо, за да подпомогне бунтовниците. Щом американски самолети и ракети започнаха налагането на одобрената от ООН въздушна блокада, критиката смени посоката си. Сега цял ред конгресмени, политици и стратези се изказват остро срещу намесата в конфликт, в който САЩ нямат особен национален интерес. Начинът, по който бе взето решението - бързо и без обсъждане в Конгреса - също е проблемно, особено в идеологически разделения Вашингтон. Зад него стоят най-вероятно три жени - държавният секретар Хилари Клинтън, съветничката Саманта Пауър и посланикът в ООН Сюзън Райс. И трите имат лоши спомени от геноцида в Руанда през 90-те, като Райс навремето бе казала пред списание "Атлантик", че ако някога пак изпадне в подобна ситуация, ще застане на страната на интервенцията "и да става каквото ще".

Слонът, който опитва да е мишка

Има обаче конкретна причина Белият дом и Държавният департамент да се държат, все едно Либия е просто точка от дневния ред. Администрацията на Обама упорито не иска да признае, че е в трета поредна война в мюсюлманска държава за едно десетилетие, нито иска да води операцията. "Ние сме един от много партньори", каза американският президент, докато армията под негово командване пое оперативното ръководство на мисията и даде огромна част от военната й мощ. В началните дни на операцията американските военни сили изстреляха 162 ракети "Томахоук", а вторите в списъка Великобритания - 12.

Обещанието лидерската позиция да бъде предадена "в рамките на дни, а не седмици" (пак по Обама) зависи от това, дали има кой да поеме щафетата. САЩ приличат на слон, криещ се зад редица от мишки. "Ако има шанс Америка да се оттегли от водещата си роля в Либия, въпросът не е дали Арабската лига или Франция ще компенсират, коментира по този повод Ричард Хас от Съвета за външна политика. За това ще трябват и двете." Както обобщи консервативният колумнист на New York Times Дейвид Брукс, унилатерализмът на Буш може и да е дискредитиран, но мултилатерализмът също си има проблеми.

Между идеализма и цинизма

От 1973 г. насам, след авантюрата във Виетнам, възможностите на президента са силно ограничени. Той може да изпрати американски сили на бойна мисия само с позволение на Конгреса, а в случай на непосредствена заплаха има 48 часа да докладва впоследствие. Въпреки това Роналд Рейгън изпрати американски части в Ел Салвадор и Гранада, а Бил Клинтън – самолети над бивша Югославия. Обама също няма толкова големи притеснения с домашната политика. Още през 80-те години съдилищата отхвърлиха делата срещу Рейгън с мотива, че ако Конгресът не санкционира президента с акт или спиране на финансирането, то органът губи правото си на контрол.

Според професора-изследовател на Близкия изток в университета на Минесота Уилям Биймън по-голям проблем е, че като цяло курсът на Обама всъщност не се различава много от тази на предшествениците му. "Проблемите с американската роля в арабския свят се натрупвани с десетилетия и сега това е една от ситуациите, в които, ако по невнимание дръпнеш една сламка, може да падне цялата конструкция", каза той пред "Капитал". "Когато говорим дали сегашната интервенция е продължение или нов подход в американската политика, трябва да си припомним, че отношенията на САЩ към Либия са доминирани от две тенденции – твърдата ръка към Кадафи, от една страна, и желанието за стабилност от друга."

Този курс осигури на полковника дълголетие. За да бъде избегнато повторението, подчертава проф. Биймън, е нужна нова визия за американската роля в арабския свят. Такава например, която да не разкъсва американските дипломати между идеализма срещу Кадафи и цинизма за Бахрейн.

Европа: Надежди и разочарования

Френските сили дадоха на операцията в Либия друго име - кръстиха я на пустинния вятър на Северна Африка - харматан. Това, биха се пошегували някои, е за да може Никола Саркози да има своята "Пустинна буря". Начинът, по който Саркози лобира за резолюцията в ООН и по който Франция пое своята част от операцията в небето над Либия, фокусира вниманието на мнозина върху ролята на Париж и мотивите за нея.