Паскал Сален: Политиката и валутата трябва да бъдат разделени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Паскал Сален: Политиката и валутата трябва да бъдат разделени

Паскал Сален: Политиката и валутата трябва да бъдат разделени

Преподавателят в университета Париж ІХ-Дофин пред "Капитал"

Боряна Пенева
3747 прочитания

© Цветелина Белутова


Ще оцелее ли еврозоната и как ще изглeжда тя след кризата?

Аз не споделям тезата, че има криза на еврото. На валутата не бива да се приписва повече, отколкото тя е в състояние да направи. Моето принципно мнение е, че еврозоната може да издържи, няма причина да се разпада. Казвам това, въпреки че навремето бях по-скоро скептичен за създаването на единната валута. Но след като тя така или иначе вече съществува, по-добре да я запазим.

Гръцката криза действително постави много въпроси - дали ще издържи еврото, дали еврозоната няма да се раздели на две, дали не е по-добре за страна, изпаднала в такова положение, да излезе от еврозоната, за да има свободата да прави самостоятелна монетарна политика и да девалвира валутата си, дали не е по-добре Германия да напусне еврозоната, за да не носи последствията от това, което се случва другаде, и т.н.

Струва ми се парадоксално, че същите хора, които в продължение на две години насърчаваха публичните разходи, сега казват, че публичният дълг е проблем. А той се случи именно защото отговорите на кризата бяха погрешни. 

Проблемът на Гърция всъщност е финансов - тя има прекалено голям бюджетен дефицит, което оскъпява финансирането й. Въпреки че това не засяга задължително еврозоната, в отговор започна да се говори за европейска солидарност и как тя означава, че трябва да се помага на по-слабите страни. Гърция обаче не е слаба, а лошо управлявана страна. Това е различно. Един банкер например никога няма да финансира лошо управлявана компания. Той финансира организациите с най-високи резултати. В еврозоната става обратното. Какви са последствията? Разпиляване на ресурси и създаване на инфлация. От момента, в който ЕЦБ започна да купува гръцки дълг, тя създаде връзка между валутния и финансовия проблем, без такава да съществува априори.

В началото ЕС се създаде като един общ пазар, който премахва пречките пред обмена. Това направи конкуренцията между европейските производители възможна. Сега обаче поехме в друга посока - координираме икономическите политики и изграждаме една политическа Европа. Логиката, която аз напълно отхвърлям, е, че тази координация се налага заради единството на валутата. За мен подобна причинно-следствена връзка не съществува. Политиката и валутата трябва да бъдат разделени и да оставим конкуренцията да си свърши работата.

В светлината на всичко това, полезно ли е за България да влиза в еврозоната в момента или е по-добре да изчака?

Примерът с Ирландия е доста показателен за вас. Под претекст, че страната има финансови проблеми, някои държави се опитаха да изтъргуват помощта срещу промени в данъчната политика, и по-специално увеличаването на корпоративната ставка. Това е нещо като дяволска машина. Ако европейската интеграция продължи в този дух и например принадлежността в еврозоната се обвързва с икономическата и политическа интеграция, това на практика ще намали възможността на отделните страни да вземат самостоятелни решения. След като България влезе в еврозоната, един ден могат да ви кажат например, че нямате право да имате фискална политика, много различна от тази в останалите членки. А това според мен не е добре и дори е опасно.

Кои според вас са основните причини за икономическата криза от последните години?

Категорично се разграничавам от най-често лансираната позиция, а именно че кризата настъпи, защото пазарите са нестабилни, банките злоупотребяват, поемат твърде големи рискове и т.н. и следователно държавите трябва да затегнат правилата и да сложат нещата в ред. Според мен е точно обратното и кризата е продукт на валутната политика, която, както знаем, не се прави от пазара, а от валутните власти. 

В момента живеем в свят, в който делът на спестяванията е доста нисък, особено в САЩ. Може би единствено изключение е Китай. Това накара властите да използват агресивната монетарна политика като лост за развитие на икономиката. В САЩ  например Федералният резерв промени лихвените нива от 6.5% през 2000 г. на 1% през 2003 г. Между другото ще отбележа, че колебанията никога нямаше да са толкова значителни, ако се определяха от пазарни механизми. Последствията от тази политика са много важни. Защото евтините кредити насърчиха инвеститорите да правят вложения, които при други условия нямаше да са рентабилни, и като цяло да поемат прекалено много рискове. Така че една от драмите на нашето време е разпределението на кредити, които не отговарят на съществуващите реални спестявания. Така се създават илюзии, а това не е устойчиво.

Разбира се, за кризата има и други причини. Само ще спомена жилищната политика в САЩ, която също изигра съществена роля, защото насърчи банките да поемат прекалено големи рискове. Факт е, че американските парични власти имаха агресивна политика по отношение на банките. Федералният резерв дори издаде наръчник, в който се казваше, че трябва да се сложи край на отживелите времето си критерии за отпускане на ипотечни кредити, и по-специално на отношението между кредит и доходи, и т.н. Някои банки дори бяха обвинявани в дискриминация, като че ли това не е същността на банкерската професия - да дискриминира, като разделя добрите от потенциално лошите кредитополучатели.

Освен това капиталистическият модел днес е сериозно изкривен. Преди няколко века например банките бяха собственост на истински капиталисти, които разполагаха със значителни капитали и не поемаха прекомерни рискове. В момента има огромни банки, с множество акционери, а решенията се взимат не от капиталистите, а от мениджърите, които всъщност са служители на заплата. При тях изкушението да поемат рискове, за да постигнат краткосрочни печалби, е доста голямо. Така че за мен кризата е продукт на съвкупност от множество причини. Само че вторичните такива, като жилищната политика например, нямаше да са достатъчни сами по себе си, ако не беше агресивната парична политика. Защото именно това изобилие от ликвидност отключи рисковото поведение.

Т.е. вие сте изцяло против регулацията?

Правилата са необходими и никоя система не може да функционира без тях. Проблемът обаче е да се реши как се създават тези правила.

Има две възможности. Ще използвам пример, за да стане по-ясно. Покрай кризата бонусите на трейдърите бяха подложени на сериозна критика. Вярно е, че те биха могли да стимулират рисковото поведение с цел осигуряване на непосредствена печалба. Но в същото време бонусите са създадени, за да насърчават трейдърите да работят добре. И тук, както във всички човешки дейности, винаги има позитивни и негативни последствия. Проблемът е да се намери оптималният баланс.

Затова отново се връщаме на въпроса как да се определят правилата. В наше време има устойчива тенденция и очакване регламентите да ги създава държавата. Например като ограничи размера на бонусите и дори - което е още по-сериозно - като правителства се разберат и въведат единни правила. Това обаче ми изглежда твърде опасно.

Другият начин на действие е нещата да се случват от само себе си, на принципа на laisser-faire. Тъй като не можем да знаем предварително кое е най-доброто правило, да оставим банкерите да експериментират. Това ще създаде критична маса от много и разнообразни опити и в крайна сметка някакви норми ще се наложат като по-добри от другите. 

Визитка

Паскал Сален е философ и икономист, преподавател в Университета Париж ІХ-Дофин, специалист по публични финанси и бивш председател на Обществото "Мон Пелерен" (1994-1996). Либерал и привърженик на Фредерик Бастиа и икономистите от австрийската школа Людвиг фон Мизес и Фридрих Хайек. Преди броени дни на български език излезе последната му книга "Назад към капитализма".

 

Ще оцелее ли еврозоната и как ще изглeжда тя след кризата?

Аз не споделям тезата, че има криза на еврото. На валутата не бива да се приписва повече, отколкото тя е в състояние да направи. Моето принципно мнение е, че еврозоната може да издържи, няма причина да се разпада. Казвам това, въпреки че навремето бях по-скоро скептичен за създаването на единната валута. Но след като тя така или иначе вече съществува, по-добре да я запазим.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    mihomen avatar :-?
    mihomen

    "Политиката и валутата трябва да бъдат разделени"
    Хубаво го е казал г-н Сален!
    Не съм съгласен само с твърдението:"Тъй като не можем да знаем предварително кое е най-доброто правило, да оставим банкерите да експериментират"
    От експерименти може да има тежки последици!

  • 2
    kalin_m avatar :-?
    kalin_m

    До коментар [#1] от "mihomen":

    "От експерименти може да има тежки последици! "
    А без експерименти ще тънем в невежество и последиците ще са още по-тежки...

  • 3
    baletlnetpepas avatar :-|
    Автор

    Че как може да разделиш политика от валута бе Паскале! Тюх, язък ти за името и язък ти за дипломата


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.