С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 1 апр 2011, 14:42, 2929 прочитания

Скала или просто риф

Режимът в Сирия оцеля след вълна от протести. Засега

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Силата и слабостта на Асад

Родът на управляващата фамилия принадлежи към алауитско вероизповедание - малка, почти нелегитимна в очите на мюсюлманите група. Това е проблем в 22-милионната, предимно сунитска Сирия, още повече че ръководните постове се държат от роднини и приближени на президента алауити.
С идването си на власт младият Башар ал Асад, който е с британско образование, се заема със социални и икономически реформи, които докарват в Сирия чужди инвестиции. Външната му политика прави страната важен играч в Близкия изток, а непоклатимата позиция на президента относно Голанските възвишения, окупирани от Израел през 1967 г., също печели престиж на национално и арабско ниво. Честите публични появи по пазарите в Дамаск, както и сутрешната му разходка от дома до резиденцията, за която се говори, че всеки може да види, го правят достъпен в очите на обикновения сириец.

Проблемът на Турция

"Евентуалната смяна на властта в Сирия би създала много проблеми на Турция. Премиерът Ердоган използва думите "семейни отношения" когато говори за Дамаск, а Анкара се стреми към постепенно на отваряне на режима на Ал Асад, но иска да избегне всякаква рязка промяна, която може да доведе до гражданска война", смята Димитър Бечев, ръководител на софийския офис на ECFR. Според него при евентуална смяна на режима в Северна Сирия може да се завърне кюрдската работническа партия ПКК, което ще доведе до вълнения сред кюрдското население в Турция. В пограничните области сегашните турски управляващи имат значителни бизнес интереси, които са гръбнакът на тяхната финансова подкрепа. "Ако международната общност реши да наложи санкции върху Сирия, Анкара ще бъде принудена да избира, като турското общество ще бъде крайно негативно настроено срещу евентуално санкциониране на Дамаск", казва Бечев.
"Ние обичаме Сирия с цялото си сърце. Искаме реформа на системата. Не искаме падането на режима. Ако партията "Баас" ни предложи това, от което се нуждаем, ние ще застанем зад тях и зад президента Ал Асад." Това са думи на дисидента Салими, провъзгласен за "говорител на сирийската революция", с когото "Капитал" разговаря по телефона. Салими е в Швеция от 20 години насам и е поредният арабски ентусиаст извън границите на страната си, който се опитва да ангажира сънародниците си в протестно движение. Думите му обаче показват колебанието, което цари в сирийското общество - от една страна, недоволството спрямо половин век на извънредно положение, политически репресии и икономически застой, от друга - популярността на семейство Ал Асад и страхът от неизвестното.

След Египет, Тунис и Либия Сирия очаквано попадна в центъра на вниманието като един от най-авторитарните и стари режими в региона. Организираните по интернет протести не пожънаха успех – на 15 и и 16 март само няколкостотин души излязоха по улиците на Дамаск и Алепо с искания за политически реформи и освобождаване на политическите затворници. Режимът на президента Башар Асад, който се е справял с далеч по-големи изпитания, изглеждаше все така стабилен. До миналата седмица, когато спонтанни протести избухнаха в няколко по-малки градове и стреснаха властта дотолкова, че да разположи танкове около тях.


Този път сериозно

На 15 март в малката земеделска общност на град Дараа, намиращ се в южната гранична област Хауран, бяха задържани няколко деца, осмелили се да изразят гласно популярния лозунг на арабските революции "Народът иска падането на режима". "Капитал" опита да се свърже със хора в града, но поради опасения за своята сигурност повечето от тях отказаха да говорят. Един местен жител описа в писмо историята на родителите на задържаните деца, които, както той твърди, са бивши политически затворници. След задържането на децата (на възраст между 14 и 16 години) родителите поискали от местния началник на полицията и кмета да ги освободят, в отговор на което получили оскърбителното подмятане, че майките трябва да заемат тяхното място в килиите. Тъй като "жените са символ на чест в нашата култура" (по писмото на сириеца), тази обида имала огромен ефект. Още първите протести в Дараа, на които се събират едва стотина познати на жертвите, са посрещнати с полицейско насилие, като в резултат се стига до смъртта на трима души. На следващия ден погребенията на загиналите събират десетки хиляди недоволни, скандиращи "революция". Те подпалват местните партийна централа и съд, а офисите на един от мобилните оператори, принадлежащ на братовчед на президента, са разграбени.

Под ръководството на брата на президента Махир ал Асад Дараа и областта са блокирани от танкове - регионът е стратегически важен за Сирия, тъй като е на границата с Йордания и Израел. Въпреки изпратената съболезнователна делегация от официални лица и създаването на специален комитет за разследване на събитията вече е твърде късно – в следващите дни нови десетки хиляди от съседните села и по-малки градове се стичат в Дараа.



Арестът на децата е спусъкът, но причините са далеч по-дълбоки. Местните земеделци недоволстват от липсващите мерки на правителството за справяне със засушаването, от липсата на работни места, от повсеместната корупция. Не е маловажно и това, че регионът е силно религиозен, а режимът на Ал Асад и неговата "Баас" - доста светски. Противопоставянето на силите за сигурност и хилядите демонстранти предвидимо доведе до нови сблъсъци и жертви.

Въпреки опита за военна и информационна блокада броженията в Дараа преляха и на други места. Следващият град на картата на протеста е Латакия, много по-важен за сирийския режим заради пристанището си. В Латакия спряха двата ирански военни кораба, пратени от Техеран наскоро в Средиземно море, а слуховете са, че Иран иска там да е постоянна негова морска база. Курортният град представлява умалена картина на цяла Сирия - около 65% от жителите му са мюсюлмани сунити, 15% са алауити (каквито са и президентското семейство), 10% християни, а останалите 10% са разпределени между множество по-малки религиозни течения. И тук социалното недоволство се смесва с икономическото - българи, били там, иронично описват Латакия като "Варна през 1984" - няколко големи държавни хотела, в които си почиват служителите от администрацията, и луксозни вили в покрайнините, запазени за управляващия елит. Демонстрациите и тук се сблъскаха с познатата картина: военни подразделения, служби за сигурност и цивилни жертви.

Един все така уверен режим

Така вече няма съмнение, че под повърхността в Сирия също кипи недоволство. Големият въпрос е дали насилието на режима най-накрая ще победи неговата популярност и страха, който буди. Засега в големите градове искрата не успява да запали огъня. Обявените миналата седмица протести под наслов "Петък на честта" бяха по-големи отпреди, но отново по улиците на големите сирийски градове, включително 4-милионната столица Дамаск, излязоха само няколкостотин души – нищожно число за държава от 22 милиона.

В същия този ден в съседство се проведе демонстрация в подкрепа на режима - данните сочат между стотици хиляди и милиони участници. Разбира се, част от хората със сигурност са били принудени да присъстват (какъвто е обичаят в тази част на света), но е съмнително властите да са заплашили всички. По-реалната причина е подкрепата на водещи имами и бизнес кръгове, с която се ползва режимът на Ал Асад, както коментира директорът на центъра за близкоизточни изследвания в университета в Оклахома, САЩ, Джошуа Ландис пред Council on Foreign Relations. "Никой от главните сунитски икономически и културни лидери в Сирия не е срещу президента", казва той.

Това позволи на Ал Асад да си играе с думите и да обезсмисли инерцията, набрана след изблика на недоволство. В речта си тази седмица, в която се очакваше да обяви мащабни реформи, президентът не каза нищо ново, отказа да отмени извънредното положение и съобщи, че "чернова на закона за партиите" се пише в "Баас", която забрани своите конкуренти още през 1963 г. Това, че Дераа е в граничен регион, изигра лоша шега на хората там. Оправдавайки се с "израелския враг", Ал Асад прибегна до любимата формулировка на арабските диктатори: Сирия е обект на външен заговор, в който участват Израел, Запада и чуждите медии. Повтарянето на тази мантра, която не успя нито в Тунис, нито в Египет, нито в Либия, би изглеждало смешно, ако не беше толкова успешна в Сирия и не създаваше климат на страх. Българска студентка, която учи в Дамаск, твърди, че сирийци я гледат с подозрение, въпреки че я познават отдавна. "Мнозинството от хората обичат президента. Всички смятат, че срещу тях има външен заговор, и се опитват да защитават държавата си." Един коментар във Facebook дори обявява, че "гражданска война, спечелена от режима, няма да е толкова зле, ако алтернативата е хаос, разцепление на Сирия и ислямистко управление".

Освен вътре режимът на Ал Асад успешно предизвиква нервни тръпки и навън. Турция би имала проблем при революция в Сирия (виж карето). А Ал Асад може да използва палестинската "Хамас" и ливанската "Хизбула", които спонсорира, в случай че някоя съседна страна подкрепи демонстрациите в Сирия. Поради близостта си с Техеран сирийският режим може да използва и опита в потушаването на революции на иранската републиканска стража, която поддържа команден център в Дамаск.

Всичко това прави Сирия донякъде различна, а Башар ал Асад - уверен. Поне засега. Международната общност също изчаква - държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън нарече Ал Асад реформист, а арабските лидери (без Египет, Тунис и Либия) се изредиха да окажат своята подкрепа за начина, по който президентът се справя със ситуацията. Това може да е удобно прикритие или фатална заблуда за сирийския режим по време, когато в региона продължава да бушува буря.

Полковникът и падащите пешки        

В Либия Кадафи губи хора и оръжие, но още има надмощие
   
Бунтовниците в Либия със сигурност вече знаят пътя между Адждабия и Сирт наизуст. В тази 400-километрова отсечка по бреговата ивица между източна и централна Либия вече трета седмица армията на Муамар Кадафи и революционните сили от Бенгази се борят за надмощие. След като въздушните бомбардировки изтласкаха назад силите на режима и унищожиха голяма част от тежкото им въоръжение, революционерите бързо превзеха пътя до Сирт, където е другата силна база на Кадафи след Триполи. Сега обаче те отново биват върнати назад, тъй като частите на режима за пореден път са по-добре организирани от хаотичните си противници.
Според ръководещия американската армия адмирал Майк Мълън около 25% от военната мощ на Кадафи са били унищожени, но това не означава, че той губи възможностите си. Мълън заяви пред Конгреса, че съотношението с въоръжената мощ на бунтовниците все още е 10 към 1 в полза на Кадафи. Тази седмица НАТО пое окончателно контрола над операциите в небето над Либия, а сведения твърдят, че ЦРУ и други западни разузнавания вече работят активно на територията на източна Либия, за да предвидят нуждите на бунтовническата армия и да разучат състава на ръководството, в което има слухове, че присъстват членове на "Ал Каида" и "Хизбула". Съгласие  дали да се въоръжават революционерите обаче няма. Лондонската конференция за Либия във вторник, която потвърди целите на коалицията и създаде контактна група с ООН, не позволи да бъде пращано оръжие на Бенгази. Няколко страни, сред които България, ще поддържат дипломати за връзка там. Катар пък е приел да търгува произведения в източна Либия петрол, като превежда средствата на Националния съвет на революцията.
При липсата на военен напредък добрата новина дойде от Лондон ден след конференцията. Една от основните фигури на режима на Кадафи, външният министър Муса Куса, потърси убежище във Великобритания. Куса е бивш шеф на разузнаването и влиятелен играч, което показва дълбок разрив в кръга на полковника. Ако още няколко подобни фигури напуснат Кадафи, е напълно възможно да се стигне до имплозия на режима. В такъв случай въпросът ще е какво ще стане със самия Кадафи, който засега няма изход - Международният наказателен съд вече събира доказателства срещу него.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа 1 Борис Джонсън ще представи за гласуване законопроекта за Brexit преди Коледа

Двата приоритета на премиера са да изкара страната от ЕС до 31 януари и да договори търговска сделка до края на 2020 г.

15 дек 2019, 717 прочитания

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка 3 САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 1631 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Плюс или минус

Еврозоната ще си има нов пакт и механизъм. И стара криза, която още не знае как да разреши

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10